РЕШЕНИЕ  

 

№                          25.07.2017г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  ХІ граждански състав

На  двадесет и осми юни  две хиляди и  седемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:Росица Димитрова          

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 3703  по описа за   2016 година.

 

  Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В депозираната искова молба от П.С.Л. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***8 адв.М.И. срещу Л.К.В.-Ш. с ЕГН **********,с адрес ***, са изложени обстоятелства, че поради направено писмено възражение от ответника по образуваното заповедно производство ч.гр.д.№3258/16г. по описа на ПРС,бил налице правен интерес от завеждане на  иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК.В исковата молба се твърди,че по силата на сключен договор за паричен заем от 27.09.2010г. П.С.Л. предал на заемателя Л.К.В. - Ш. сумата от 12 739  евро, като последната се задължила да ги върне на заемателя в срок до 27.09.2011г. на 12 равни месечни вноски, всяка от които по 1066,08 евро, платими до края на всеки текущ месец.С подписването на договора за паричен заем, ответницата удостоверила, че получила договорената парична сума,като ищецът изпълнил задължението си да предаде на заемополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, а за заемателя възникнало задължение да върне същата в уговорения срок.След датата на подписването на договора, Л.К.В. - Ш. извършила частични плащания по него, като до настоящия момент непогасени оставали посочените в заповедта за изпълнение парични задължения, последното плащане от страна на длъжницата било извършено на 12.05.2015г., а оставащата непогасена и изискуема главница в момента била в размер на 5909 евро, чиято левова равностойност възлизала на 11557 лева.Ищецът твърди,че от 13.05.2015г. започвала да тече законна лихва, чийто размер се определял върху остатъка от неплатената сума по договора за паричен заем, а именно – 11 557 лева, за периода от забавата до датата на заявлението - 21.09.2016г.,същата била на стойност 1597.58 лева.Твърди се,че с нотариална покана от 24.06.2016г.,връчена лично срещу разписка на 25.08.2016г.,длъжницата Л. Ш. била поканена да заплати дължимите суми, но и до момента същите не били погасени.На 07.09.2016г. ищецът направил последен и неуспешен опит да уреди доброволно спора си с ответницата, като й предложил споразумение с конкретни параметри.

Във връзка  с изложените обстоятелства, се моли съда да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника Л.К.В.-Ш. с ЕГН **********,с адрес ***,че дължи на П.С.Л. с ЕГН ********** главница в размер на 11 557 лева /представляваща непогасена и изискуема сума по договор за паричен заем от 27.09.2010г./,ведно със законната лихва,считано от депозиране на заявлението-26.09.2016г.,като и мораторна лихва в размер на 1597.58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2015г. до 20.09.2016г.

          Претендират се разноски както в заповедното,така и в исковото производство.

                   В едномесечният срок за отговор ответницата  е депозирала писмен отговор,с който оспорва  иска на няколко основания.Твърди, че на 27.09.2010г. била закупила от "Леброс инженеринг" ООД, един недвижим имот във Велинград,като към онзи момент съдружници в "Леброс инженеринг" ООД били ищецът и баща му Сашо Л.,а уговорената цена била по-висока от тази, записана в нотариалния акт.Поради това ответницата била подписала договор с ищеца все едно, че е получила някакви пари от него, а всъщност не била получила нищо, т.е. договорът бил симулативен.Твърди се също, че поради близките отношения между ответницата и майката на ищеца Т.Л., страните се уговорили остатъкът от договорената цена да се поеме от Т.Л., а ответницата да й възстановява тази сума с вноски, когато има възможност.По тази причина ответницата не била плащала нищо на ищеца, а била уреждала отношенията си с Т.Л..По същата причина и ищецът не разполагал с оригинал на договора за заем.Излагат се твърдения,че в резултат  на близките отношения ответницата се съгласила да бъде избрана за управител на три етажни собствености, сградите на които били построени от "Леброс инженеринг" ООД.Твърди, че дори и да се приеме, че между страните имало заемно правоотношение и че договорът не бил симулативен,прави възражение,че претенцията на ищеца била погасена по давност.До този момент ответницата не му била заплатила никакви суми по приложения към исковата молба договор за заем. При това положение съгласно т.2 от договора сумата била станала изискуема още през 2010г., а претенция била заявена през 2016г. с депозиране на заявление.

         Излагат се доводи, че ако съдът прецени, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение и че ищецът е получил част от общата сума в размер на 6 830 евро, се прави възражение за прихващане със сумата от 3415 евро,представляваща недължимо платени от ответницата на Т.Л. суми в общ размер на 6 830 евро, а за ищеца като един от двамата наследници на Т.Л. 3 415 евро.В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане със суми, дължими от ищеца за това, че ответницата е гледала и се е грижила за майка му, когато тя е била болна.Твърди се,че в продължение на една година преди смъртта на Т.Л. ответницата била полагала изключително грижи за нея, включително и я е съпровождала в Истанбул, където била лекувана.Именно по тази причина Т.Л. била казала на ответницата, че не желаела от нея повече да й плаща като благодарност за грижите, които тя била полагала.Тези близки отношения дразнели ищеца и в един момент той бил забранил на ответницата да ходи при майка му, което наложило да се ангажират три жени, които на смени да се грижат за Т.Л., като им било плащано възнаграждение по 800 лв. за всяка една от тях или 2400 лв. месечно.Възражението за прихващане е със сумата от  9600 лв., дължима като възнаграждение за това, че ответницата се е грижила в продължение на една година за майката на ищеца.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№3258/16г. по описа на ПРС,се установява,че е издадена заповед №1883/27.09.2016 година по силата на която ответницата Л.В.-Ш. е разпоредено да заплати на П.С.Л. сумата от 11 557 лева-главница задължение по договор за заем и мораторна лихва в размер на 1597.58 лева за периода от 13.05.2015 година до 20.09.2016 година,както и разноски 763.09 лева.

По ч.гр.д.№3258/16г. е постъпило от  ответницата Л.В.-Ш., възражение в срок.

По делото е представен договор за паричен заем от 27.09.2010 година сключен в гр.Велинград нотариално заверен от нотариус С.Д.с рег.№541 на нот.камара на Районен съд гр.Велинград,по силата на който ищецът П.С.Л. е дал на заемателя Л.В.-Ш.,сумата от 12 739 евро при подписване на договора,със задължение да бъде върната до 27.09.2011 година,на дванадесет равни месечни вноски всяка от които от по 1066.08 евро,платими до края на всеки текущ месец,като първата следва да бъде платена в срок до 31.10.2010 година.Страните са уговорили,че договора служи за разписка.В т.2 от договора е уговорено,че неплащането на която и  да е от вноските прави целия дълг предсрочно изискуем и е основание заемодателя да се снабди с изпълнителен лист,за остатъчната сума,ведно с договорна неустойка в размер на 1000 евро.Върху договора ръкописно е отбелязано,че са върнати - 6830 евро  и остават 5909 евро и лихви.

По делото е представена нотариална покана от ищеца до ответницата връчена на Ш. на 25.08.2016 година.

Представен е нот. акт №200 том І рег.№2264 от 27.09.2010 година на нотариус  С.Д.с район на действие Велинградския Районен съд,от който се установява,че „ЛЕБРОС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД представлявано от управителя П.С.Л. е продал на ответницата Л.К.В.-Ш. недвижим имот.

По делото са представени разписки за заплатени суми,като по реда на чл.176 от ГПК,ищецът е пояснил,че сумите са заплатени от ответницата на неговата майка която му ги е предала,две от вноските били заплатени от сина на ответницата.

В съдебно заседание проведено на 10.05.2017 година,съдът е отделил като безспорното в отношенията между страните,че ответницата е заплатила сумата от 6830 евро на майката на ищеца.

По делото е разпитана св.А.Т.която установява,че познавала добре майката на ищеца Т.Л. която я запознала с ответницата и преди смъртта си двете били в прекрасни отношения.Установява,че след като Т.Л. се разболяла,ответницата полагала непрекъснати грижи за нея,обслужвала я,масажирала я,извеждала я е на пазар.Свидетелката установява,че всичко това знаела от Т.Л. която го разказвала по телефона,не била пряк очевидец на грижите.Установява,че това продължило до месец октомври 2015 година след което Т. намерила три жени които да се грижат за нея.Свидетелката знаела,че за тези жени било заплащано по 800 лева,но не знаела дали и за трите или на всяко от тях.

По делото е допусната СИЕ от която се установява,че при проверка в община Велинград на ведомостите за назначени лични асистенти за месец юни 2015 година основната работна заплата за пълно работно време от 8 часа е била в размер на минималната такава от м.януари до месец юни – 360 лева,а за 2015 година за периода от месец юли до месец декември -380 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявените искове касаят сключен договор  за заем и мораторна лихва,съобразно изложените твърдения и депозираният иск в указания срок- чл.415 ал.1 от ГПК са допустими, съобразно изложените в исковата молба обстоятелства,и  основателни,по следните съображения:

Искът по чл.422 от ГПК е специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането,респ. облигационните отношения относно,които е подадено заявление по реда на заповедното производство чл.410 от ГПК съществуват.

Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението – 21.09.2016 година.

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането,в случая предаване на конкретна сума пари и уговорката за връщане.Безспорно в случая е налице нотариално заверен договор за заем между страните който категорично установява заемно правоотношение по силата на което ответницата е получила от ищеца сумата от сумата от 12 739 евро при подписване на договора,със задължение да бъде върната до 27.09.2011 година,на дванадесет равни месечни вноски всяка от които от по 1066.08 евро,платими до края на всеки текущ месец,като първата следва да бъде платена в срок до 31.10.2010 година.

Във връзка с договорните отношения е прието за безспорно в отношенията им с определение на съда от 10.05.2017 година,че е заплатена част от сумата в размер на 6830 евро на майката на ищеца Т.Л.  и предадена на него.

По възражението за изтекла погасителна давност.

Страните спорят за началния момент, от който е започнало течението на давността.Според разпоредбата на чл. 114 ал.1 ЗЗД давността за всяко вземане - главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо.Това правило се прилага като се зачитат уговорките в договора, свързани с настъпване на изискуемостта.Страните не са уговорили дължимост на покана, нито се касае за иск за неустойка за забава или непозволено увреждане, поради което не са налице останалите визирани в чл.114 ЗЗД хипотези.Съдържанието на договора в частта, касаеща постигнатото от страните съглашение за начина на връщане на даденото, ясно и недвусмислено урежда периода, в който кредиторът се е съгласил приемане на изпълнението на части,крайният срок уреден в т.1 за погасяване на заема е  27.09.2011 година,дори да не се отчетат направените с разписки плащания на част от вноските/безспорно със значително закъснение/,то от крайния срок на договора -27.09.2011г. до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.09.2016 година не е изтекла респ. била е прекъсната 5 годишната давност.В този смисъл направеното възражение е неоснователно.

Съдът намира за неоснователни и наведените от ответницата възражения за нищожност на договора за заем поради привидност на същия. Съгласно чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, вр.чл.17 от ЗЗД привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица.Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените - относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност.В хипотезата на относителна симулация порокът на сделката се изразява в съчетание между привидна сделка, чиито правни последици страните не желаят, и друга, прикрита от нея сделка между същите страни, чието действие се желае. Предметът на двете сделки трябва да един и същ, а действието им да позволява прикриване – т.е. да е налице аналогичност на насрещните престации. В конкретния случай се твърди, че договорът за заем прикрива друга сделка между същите страни.Сделката се атакува с твърдения, че е уредено изплащане на остатък от цена по сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот.В тежест на ответницата  по спора Л.  Ш. бе да установи с допустими от закона доказателствени средства твърденията си в посочения по-горе смисъл. Успешното доказване на привидността на договора се извършва с писмен документ/обратно писмо/, съдържащ изявление, че не се желае правното действие на сделката.Обратното писмо служи за пълно доказване на симулацията и при неговото наличие свидетелски показания не са необходими.В разглеждания случай поради липсата на обратно писмо следва да се приложи общото правило за недопустимост на свидетелски показания за установяване неистинността на волеизявлението. Замисълът на чл.164, ал.1, т. 2 и 6 от ГПК е да не се допуска лицето, направило от външна страна определено изявление, да опровергава съдържанието му със свидетели, тъй като гласните доказателства са свързани с по-малка сигурност на установяването, а освен това страна, направила симулативното изявление, е разполагала с възможността да се снабди с нарочен обратен документ, разкриващ симулацията. Разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ГПК допуска доказването на симулация с гласни доказателства по изключение – при условие, че страната, която се домогва да докаже привидността, направи това си твърдение вероятно чрез така нареченото „начало на писмено доказателство” – документ, изходящ от насрещната страна, от който може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания. В този смисъл представените от ответницата доказателства не съдържат никакви изявления на издателя касаещи процесния договор за заем.Представеният нотариален акт за сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,не може да послужи за такова начало на писмено доказателство,тъй като касае съвсем различно облигационно правоотношение изразено пред нотариус.

Поради изложеното съдът приема,че е налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем и е останал непогасен остатъка от 11 557 лева.

По възраженията за прихващане.

Първото възражение за прихващане е,че ответницата е заплатила недължима сума на майката на ищеца Т.Л. в размер на 6830 евро/не се сочи как и защо и на какво основание/ и той като нейн наследник и дължал половината от тази сума – 3 415 евро.

Съдът приема,че възражението е изцяло неоснователно,тъй като безспорно се установи,че поради близките отношения на ответницата с Л. тя е погасявала на части именно задължението си по договора за заем,това е логичното и житейско обяснение на предаваните периодично средства в евро на Л..Не се твърди ответницата да и е предоставяла някакви суми периодично и за какво,още повече,че бе признато от страните,че на две от разписките  са положени подписи за платени суми от сина на ответницата.

По второто възражение,че ищеца дължал на ответницата суми в общ размер на 9600 лева/представляващи обезщетение/,във връзка с това,че ответницата полагала грижи в продължение на една година за майката на ищеца и сумата била равна на възнаграждение което ищецът заплащал на три жени да полагат грижи за майка му.Съдът счита възражението за изцяло неоснователно,не се установи от гласните доказателства на св.Т. нито точен конкретен период в който са полагани грижи,нито времевия дневен диапазон,нито в какво точно са се изразявали.Тук следва да с отбележи,че свидетелката заяви,че познава ответницата като близка приятелка на покойната Т.Л.,от което следва,че между тях не е имало уговорка - договор за заплащане на това „гледане“, ако е осъществявано такова.На следващо място свидетелката установи,че не е присъствала пряко на полагане на грижи от страна на ответницата,а това била чула по телефона от майката на ищеца – Л..

Ето защо и алтернативното възражение за прихващане от сумата от 9600 лева се явява неоснователно.

 По иска по чл.86 от ЗЗД.

Искът по чл.86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД визира, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.За да бъде присъдена на ищеца претендираното обезщетение за забава, е необходимо да са налице няколко предпоставки: да съществува основно задължение, това задължение да не е изпълнено на падежа, неизпълнението в срок на основното задължение да е виновно.

Представен е списък на плащанията направени от ответницата и неоспорени от нея,от който се установява,че последното плащане е направено на 2.05.2015 г. в размер на 500 евро.

Видно от предственият договор за заем и приетото за безспорно между страните,че е изплатена една част от заетата сума като за разликата върху 11 557 лева от датата на забавата,ищецът претендира мораторна лихва от 13.05.2017 година до датата преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.09.2016 година поради което ответницата,следва да бъде осъдена да изплати обезщетение за забава изчислено от електронния калкулатор в размер на 1597.58 лева.От момента на частичното погасяване на процесното задължение ответницата е  в забава за заплащане на неизплатената част от 11 557 лева и следва да бъде осъдена да заплати мораторно обезщетение в размер на 1597.58 лева.

По разноските в производството по чл.417 от ГПК.

Оформена е претенция за направените разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК,които са общо в размер на 763.09 лева,от които 263.09 лева –държавна такса и 500 лева за адв.хонорар.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 - Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство“.Поради така приетото в т.12 съдът следва служебно да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на разноските  в размер на 763.09 лева които ищеца е направил в производството по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3258/16г. по описа на ПРС.

По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Съобразно чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед уважаване на исковата претенция,следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски които съобразно представения списък са в размер на 1278.09 лева,от които 263.09лв. –държавна такса, съд.у-ния и препис обезп. заповед-15 лева и адв.възнаграждение -1000 лева.

 Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд, 

                                              

 

    Р     Е     Ш     И :

 

ПО иска на П.С.Л. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** адв.А.Ч. срещу Л.К.В.-Ш. с ЕГН **********,с адрес ***,  ПРИЕМА за установено по отношение на ответника Л.К.В.-Ш., че съществува вземане на П.С.Л. с ЕГН **********, в размер на сумата от главница - 11 557 лева /представляваща непогасена част от сумата по договор за паричен заем от 27.09.2010г./,ведно със законната лихва,считано от депозиране на заявлението- 26.09.2016г.,както и мораторна лихва в размер на 1597.58 лева,за периода от 13.05.2015г. до 20.09.2016 година

ОСЪЖДА Л.К.В.-Ш. с ЕГН **********,с адрес *** да заплати на П.С.Л. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** адв.А.Ч., разноски съобразно издадената Заповед по реда на чл.410 от ГПК №1883/27.09.2016г. по ч.гр.д.№3258/16 година по описа на ПРС в размер на 763.09 лева.

 ОСЪЖДА Л.К.В.-Ш. с ЕГН **********,с адрес *** да заплати на П.С.Л. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** адв.А.Ч. разноски направени в настоящото производство в размер на 1278.09 лева.

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: