Номер 49814.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Радослав К. Славов Въззивно търговско дело
№ 20203001000439 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 267 ГПК, образувано по
жалба на „ВГ-6“ ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез адв.Р.Миков срещу
решение №209/04.03.2020г. по т.д. № 1721/2018год. на ВОС, с което съдът е:
Отхвърлил предявените от ВГ -6 ЕООД, срещу ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумите: 172 058.46 лева, дължима
/преференциална/ цена за произведена и доставена, но незаплатена в този
размер ел.енергия от собствения на ищеца ветрогенератор за месец октомври
2015г., по фактура №84/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
както и сумата от 50 434,37лв. лева, представляващи обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение върху посочената главница, за периода от
30.11.2015г. до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението на осн.чл.86 ЗЗД; Осъдил е ВГ -6 ЕООД, да заплати на
ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, разноски в размер на
8 359лв., след извършено увеличение на адвокатския хонорар по реда на
чл.248 ГПК.
Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
1
АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за недопустимост и
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и поради необоснованост.
.. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните
правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство,
до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен
акт, който не е влязъл в законна сила. Прави искане за спиране на
производството, поради наличие на преюдициален спор-неприключило
съдебно производство по проверка за законосъобразнвост на Решение № СП-
5/28.03.2019год.
Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда
на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР,
което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон
и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на
ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената
ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично
производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени,
но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация
на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни
практики. В този смисъл преференциалните цени определени в т.8 и т.9 от
Решение Ц-10 остават непроменени и исе прилагат, както се прилагали преди
изменението на ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията на
ЗЕВИ, са максималните количества енергия, която следва да бъдат изкупени
по преференциалните цени на Решение Ц-10.
В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими
към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните,
начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на
закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна
на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е
постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с
невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът
е следвало да обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на
Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са
обсъдени всички въведени в производството възражения. Оспорва извода на
съда, че централата на ищеца попада към централите, рабогещи до
2 250часа. Твърди, че няма нормативен акт, който да определя критериите, по
които всеки от енергийните източници може да бъде отнесен към едната или
2
другата група. Счита, че една централа може да попада към централите
работещи до 2 250ч. и работещи над 2 250ч., като сочи, че в този смисъл е и
изразенот становище на ВАС, изразено в Решение № 3312 от 04.03.2020год.
по адм.д. № 14112/2018год., с което по жалба на „Марк 2“ЕООД е отменено
Решение СП-1 в частта по т.2.7 и 2.8., за определяне на НСПЕ.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на
предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен
отговор, чрез адв.Тодорова, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
решението на първостепенния съд правилно като законосъобразно и
обосновано-като, постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални
нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са
налице основания за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е
предварително изпълняем индивидуален административен акт, като
съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да
не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата
ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне
ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови
ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен
контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение
за съда би съществувало при наличие на изрично искане, каквото не е
направено в хода на производството.
В обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага
по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е
изменената нормативна уредба, как същата изменена сключените договори.
Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на
материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в
мотивите към изменение на закона. Оспорва направенот искане за спиране на
производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, като неоснователно.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на
решението и присъждане на направените поделото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез
пълномощника Станислав Калайджиев, оспорва жалбата като неоснователна.
3
Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Твърди, че не са налице основания за
спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването
на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП –
5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между
страните. Твърди, че спорният въпрос между страните е на каква цена следва
да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия
след достигане на нетно специфично производство над 2000 КВтч. До
2300КВтч, установено в Решение СП-1/31.07.2015г. По преференциална цена
следва да се изкупуват само произведените количества енергия го достигане
на размера на нетното специфично производство, според вида на централата.
За това необосновано и в противоречие на закона е твърдението на
въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа от една
преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две
тарифи спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на
ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК. Относно становището за спиране на производсвото пред въззивния съд:
Не са налице посочените във въззивната жалба пречки по движение на
делото-наличие на висящ преюдициален спор, до приключване на който
производството по делото следва да бъде спряно, по реда на чл.229, ал.1, т.4
от ГПК. Оспореното решение №СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на
предварително изпълнение по силата на чл.12, ал.3 от ЗЕ, поради което е
породило действие и е приложимо в отношенията между страните. Искането
за спирането му е недопустимо.
Предвид изложеното съдът намира, че производството следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ВГ-6“ ЕООД– гр.
София, ЕИК *********, чрез адв.Р.Миков срещу решение
№209/04.03.2020г. по т.д. № 1721/2018год. по описа на Варненски окръжен
съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за спиране на
производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.11.2020г. от 14. 00 часа, за която дата и час да се
4
призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5