№ 20028
гр. София, 06.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110160191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. 81564/23.03.2023 г. на заявителя, с която се иска на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът да измени постановеното определение №5579/09.02.2023
г. като намали присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение. Претендира
разноски за настоящото производство.
Ответникът по молбата изразява становище, че не са налице основания за намаляване
на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за обжалване
на постановеното определение, поради което се явява процесуално допустимо и следва да
бъде разгледано по същество. Обстоятелството, че заявителят не е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК не е пречка да иска изменение на присъдените на другата страна
разноски, по които до произнасянето на съда не е имал възможност да вземе становище.
Липсата на списък по чл. 80 ГПК води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на съдебния акт от страната, която е поискала присъждане на разноски.
С определение №5579/09.02.2023 г. съдът е осъдил заявителя да заплати на длъжника
по делото сумата от 750,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за
което е представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Разноските от длъжника са сторени по повод депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Искането присъдените на длъжника разноски да бъдат намалени до минимума
съгласно Наредба №1 за МРАВ с довода, че извършеното от адвоката действие съставлява
единствено попълване на бланката за възражение по чл. 414 ГПК, за която има утвърден
образец, съдът намира за неоснователно. Доколкото в Наредба №1 няма предвиден минимум
на адвокатското възнаграждение за осъществената в полза на длъжника по делото защита
следва да се изходи не само от материалния интерес по делото, но и от вида и обема на
предоставенаите защита и съдействие. В депозирания отговор на искането по чл. 248 ГПК
процесуланият представител на длъжника посочва, че освен изготвяне на възражението по
чл. 414 ГПК е осъществен правен анализ на фактите и обстоятелствата по делото и е
заключил, че е изтекла погасителната давност за вземанията, в който смисъл са и мотивите
на подаденото възражение, което не е на бланка. Предвид това съдът намира, че действията
при осъществяване на правната защита и съдействие по делото от страна на процесуалния
представител на длъжника не се изразяват само в попълване на бланката за възражение по
чл. 414 ГПК, а цитираната от молителя съдебна практика не е задължителна и обвързваща
1
настоящия състав.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на заявителя вх. 81564/23.03.2023
г. за изменение на определение №5579/09.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. №60191/2021 г.
на СРС, 168 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2