О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. Перник, 25.01.2022 г.
Административен съд-Перник в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
като разгледа административно дело номер 473
по описа на Административен съд-Перник за 2021 година докладвано от съдията
Георгиева, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба /с
характер на жалба/, подадена от сдружение „Трън“, със седалище и адрес на
управление гр. Трън, ул. „Бор“, бл. 3, ет. 2, ап. 6, представлявано от К.Р.Е. и
Ч.Т.Г., сдружение „Трънски глагоръц“, със седалище и адрес на управление гр.
Трън, ул. „Георги Димитров“ № 10, представлявано от Х.М.Н. и сдружение
„Сдружение Трънско културно-просветно дружество „Руй“, със седалище и адрес на
управление гр. Трън, ул. „Раковски“ № 108, представлявано от А.С., с която се
иска прогласяване на нищожност на Допълнително споразумение № 3 от 11.10.2010
година, сключено между Министъра на околната среда и водите и „Мартерн“ ЕООД и
„Евромакс Сървисиз“ЕООД за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по
предоставено от „Мартерн“ЕООД разрешение на „Евромакс Сървисиз“ЕООД.
Допълнително споразумение е сключено въз основа на Договор
за търсене и проучване на подземни богатства от 12.07.2002г.
С разпореждане от 10.11.2021г. постановено по делото са
дадени указания до ищците да приведат исковата молба в съответствие с чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК, както и да обосноват правния си интерес от обявяването за
нищожен на този акт.
В указания срок е постъпила уточнителна молба, в която
се обвързва искането за прогласяване на нищожност на Допълнително споразумение
№ 3 от 11.10.2010 година с допълнително споразумение № 2 от 10.07.2009г.. По
отношение на последното се сочи, че същото е нищожно, поради липса на
компетентност на лицето, което го е сключило и следователно следващото
допълнително споразумение също е нищожно, защото правата, които се прехвърлят
по него са по прекратен договор.
Правният интерес е мотивиран, с предмета на дейност на
ищците, чиято цел е защита на човешките права, защита на околната среда.
С разпореждане от 06.12.2021г. постановено по делото е
изискано от Министъра на околната среда и водите да окомплектова преписката, както
и да изрази становище по допустимостта на производството.
В указания срок за изпълнение по делото е постъпило
становище от пълномощници на Министъра на околната среда и водите. В него е
посочено, че преписката се съхранява в единен орган по управление на подземните
богатства-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Прави се искане за
заличаване като страна на МОСВ. Излагат се съображения за недопустимост на
производството, като се прави искане за прекратяване на същото. Излагат се аргументи по съществото на спора,
като се иска отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Заявява искане за
присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в минимален размер.
С разпореждане от 23.12.2021г. постановено по делото е
изискано от Министъра на енергетиката да окомплектова преписката, както и да
изрази становище по допустимостта на производството.
В указания срок за изпълнение по делото е постъпило
становище от пълномощник на Министъра на енергетиката. Излага съображения за
липса на правен интерес и за липса на административен договор, за които да са
приложими разпоредбите на АПК и който да подлежи на разглеждане по съдебен ред.
Иска да се остави без разглеждане
исковата молба като процесуално недопустима.
Административен съд-Перник като се запозна с искането,
с което е сезиран и с представените по делото документи, намира, че подадената
искова молба следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно
производство да се прекрати. Доводите за това са следните:
С разрешение № 346 от 12 юли 2004г., издадено от Министър на
околната среда и водите е разрешено на „Мартен“ЕООД да извърши за своя сметка
търсене и проучване на подземни богатства в площ „Трън", разположена на
територията на общини Трън и Брезник, обл Перник. Условията за осъществяване на
дейността, както правата и задълженията на титулярът се определят в договор за
търсене и проучване.
Въз
основа на разрешението е сключен договор за търсене и проучване на подземни
богатства, както и последващи допълнителни споразумения, включително и
допълнително споразумение № 3 от 11 октомври 2010г., с което „Мартен“ЕООД е
прехвърлил на „Евромакс сървисиз“ЕООД всички свои права и задължения,
възникнали със сключването на Договора за търсене и
проучване на подземни богатства в
площ „Трън“.
Предмет на съдебен контрол е допълнително
споразумение № 3 от 11 октомври 2010г., сключено между
Министъра на околната среда и водите и „Мартен“ЕООД и „Евромакс сървисиз“ЕООД.
Горната фактическа обстановка се възприе от документите
съдържащи се в административната преписка. Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка настоящият състав намира, че исковата молба, същата с
характер на жалба е процесуално недопустима. Доводите в тази връзка са следните:
Към
дата на сключване на Договор за търсене и проучване на подземни богатства от
12.07.2002г., както към дата на сключване на допълнително споразумение № 3 от 11 октомври
2010г., с което „Мартен“ е прехвърлил на „Евромакс сървисиз“ЕООД всички свои
права и задължения, възникнали със сключването на Договора за търсене и проучване на подземни богатства в площ „Трън“ в административнопроцесуалния
кодекс не е регламентиран институтът на административния договор,
нито са въведени особени разпоредби, които да го уреждат. Такива са приети със
Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.), като с чл. 19а в АПК
е въведено понятието "административен договор", уредени са правилата
за неговото сключване, действие, изменение, прекратяване и оспорване, като в чл. 128, ал. 1, т.
3 от АПК е предвидена обща подведомственост на делата, свързани с
изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в
специален закон. Нормата на чл. 19а от АПК
няма обратно действие и като материалноправна по своя характер се прилага към
възникналите след влизането им в сила правоотношения. Следователно, към момента
на сключване на допълнително споразумение № 3 от 11 октомври
2010г. липсва уредба
в АПК, която да позволява прилагането на нормата на чл. 128, ал. 1, т.
3 от АПК. Съгласно § 149, ал. 4 от
ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди
влизането в сила на този закон, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс
пред гражданските съдилища.
В подкрепа на изложеното е и успоредно с
него е, че процедурата
по търсене и проучване на подземни богатства, даване на разрешения, сключване
на договори намира своята правна уредба в Закона за подземните богатства.
Съгласно чл. 71 от ЗПБ за
неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите
за предоставяне на права за подземни богатства (за търсене и проучване или за
проучване или за добив на подземни богатства) се прилагат разпоредбите на част
III на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Предвид
цитираната разпоредба, договорите, с които се предоставят права за подземни
богатства, каквито са безспорно договорите за търсене и проучване или за
проучване на подземни богатства, ведно със сключените допълнителни споразумения
неразделна част от тях са типични граждански договори по българското
законодателство, регламентиращи всички изисквания за тяхното съществуване,
изпълнение, изменение, допълнение и прекратяване. Отношенията между страните по
тези договори са на основата на равнопоставеност и се уреждат от клаузите на
сключения договор, а за неуредените случаи е предвидено субсидиарно приложение
на разпоредбите на част III на Търговския закон и на ЗЗД. От тук следва, че
страните по сключен договор за предоставяне на права за подземни богатства, в
това число и допълнителните споразумения, касателно допълнително споразумение №
3/2010г. не уреждат възникналите и
изменените между тях правоотношения по реда на АПК, а по реда на Търговския
закон и ЗЗД. Гореизложеното обуславя извод, за недопустимост на настоящето
съдебно производство.
Съдът
приема също така, че не е налице и правен интерес от подаване на исковата
молба, изцяло с характер на жалба, по която е образувано настоящото
производство. Подателите не са страна по правоотношението по издаване на
допълнителното споразумение, нито са страна по договора за търсене и проучване и
по издаденото разрешение за търсене и проучване на метални подземни изкопаеми. Съгласно чл. 25, ал. 1
от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 70 от 2008г., приложима към датата на подписване на
допълнително споразумение № 3 от 2010г.) правата и задълженията, произтичащи от
предоставено разрешение за търсене и/или проучване, могат да се прехвърлят
изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията на чл. 23,
ал. 1, само с разрешение на органа издал разрешението. Предвид така разписаната
правна рамка производството по прехвърляне на права и задължения се е развило
между титуляря на разрешението „Мартерн" ЕАД, приобретателят на правата и
задълженията по разрешението „Евромакс Сървисиз" ЕООД и Министъра на
околната среда и водите в качеството му на орган по чл. 7, ал. 1 от ЗПБ (ред.
ДВ, бр. 70 от 2008г.).
Правният интерес
е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси
съдебна защита. Ищците не са страна в производството по допълнително
споразумение № 3/2010г., не са заинтересована страна и същите нямат правен
интерес от оспорването. В конкретния случай, оспореното допълнително
споразумение не представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75,
ал. 1 от АПК, за да се изведе правния интерес единствено от предмета им на
дейност и целите, за които са създадени и да намери приложение ТР №
2/12.02.2010г. на ВАС по т.д.№ 4/2009г.. С оглед на това посоченото в уточнителната
молба касателно правен интерес не се възприема. Позоваването само на предмета
на дейност на юридическо лице с нестопанска цел за обосноваване на правен
интерес за оспорване на акт, по същество, заобикаля конституционното изискване
за наличие на пряк и личен интерес от оспорване на акта.
Изхождайки от съдържанието на допълнителното
споразумение, както същото няма белезите и не представлява индивидуален или общ
административен акт по смисъла и по легалните дефиниции дадени в чл. 21 и чл.
65 от АПК. С него не се създават права
или задължения и не се засягат непосредствено права, свободи или законни
интереси на отделни граждани, в това число и на сдруженията като организация по
смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на АПК или на неопределен и определяем кръг от
лица. Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че сезиращите съда лица, не разполагат с
непосредствен, пряк и личен интерес поради което и исковата молба с характер на
жалба се явява процесуално недопустима.
Предвид изложеното, при извършената проверка за
допустимост настоящия съдебен състав приема, че в случая не е налице годен за
оспорване акт, съгласно чл. 159, т. 1 от
АПК и за ищците не е налице правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.
Депозираната пред Административен съд-Перник искова молба е процесуално
недопустима, поради което същата ще се остави без разглеждане, а образуваното
въз основа на нея съдебно производство ще се прекрати.
По искането за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат
ответните страни. Присъждане на разноски е поискано от страна на пълномощниците на Министъра на околната среда
и водите и същото е основателно. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК ищците следва да заплатят в полза
на Министерство на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на изложеното и на основание чл. 159,
т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане искова
молба /с характер на жалба/ подадена
от сдружение „Трън“, със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Бор“,
бл. 3, ет. 2, ап. 6, представлявано от К.Р.Е. и Ч.Т.Г., сдружение „Трънски глагоръц“,
със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Георги Димитров“ № 10,
представлявано от Х.М.Н. и сдружение „Сдружение Трънско културно-просветно
дружество „Руй“, със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Раковски“ №
108, представлявано от А.С., с която се иска прогласяване на нищожност на
Допълнително споразумение № 3 от 11.10.2010 година, сключено между министъра на
околната среда и водите, „Мартерн“ ЕООД и „Евромакс Сървисиз“ЕООД.
ОСЪЖДА
Сдружение „Трън“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Трън,
ул. „Бор“, бл. 3, ет. 2, ап. 6, представлявано от К.Р.Е. и Ч.Т.Г., Сдружение
„Трънски глагоръц“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Трън, ул. „Георги Димитров“ № 10, представлявано от Х.М.Н. и Сдружение
„Сдружение Трънско културно-просветно дружество „Руй““, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Раковски“ № 108, представлявано
от А.С. Г. да заплатят на Министерство на околната среда и водите съдебни
разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по АД № 473/2021 г. по описа на Административен съд-Перник.
Определението
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия:/п/