РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI „В” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

           МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА 

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 16139 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 29355/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ от „Т.С.” ЕАД срещу В.А.Х. , като е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1629,68 лв., от която 21,41 лв. за дялово разпределение, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – ателие № 4, находящ се в гр. София, ж.к. “********, аб. №374068, за периода от 01.05.2013 г. да 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 ГПК от 03.02.2017 г. по ч.гр.д. № 4081/2017 г. по описа на СРС, 118 с-в. Със същото решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу В.А.Х. за признаване за установено, че отвеницата дължи сумата от 138, 63 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 13.01.2017 г.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В.А.Х., с който се оспорва жалбата на ищеца, поддържа, че между страните липсва договорна връзка. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД не взима становище по жалбата.

Ответницата В.А.Х. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която СРС е уважил предявения установителен иск, като навежда доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа, че от страна на ищеца е проведено доказване за доставена ТЕ за обект апартамент 19, без да е надлежно установена връзката между притежавания от ответницата недвижим имот и заведения от ищцовото дружество.  Поддържа, че е противно на логиката и правните принципи да се приеме, че само с факта на придобиване на собствеността, без друго действие от страна на физическото лице, последното слава страна по договора. Поддържа, че съдът е кредитирал оспорената СТЕ, без да коментира направеното оспорване, а освен това СТЕ била изготвена на база документи, които не са приети по делото.  Поддържа, че не са и били предявени документите от топлинното счетоводство. Навежда доводи, че с исковата молба не са били предоставени документите и доказателствата, нито по-късно, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Иска се отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД.

Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД не взима становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

СРС, 118 състав е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД  

 

 

 

 

 

 

 

ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

По делото е представен Нотариален акт №120 от 24.05.2002, рег. № 15934, дело. № 599 на нотариус с рег. № 039 на НК към РС София, от който се установява, че ответницата В.А.Х. е закупила недвижим имот: ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к. “********, в сграда ЖСК “*****” секция 1 на тавански етаж и галерии, с площ 44, 49 кв.м.

По делото е представен и протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата в ж.к. “********, от който е видно, че е взето решение за извършване на услугата “топлинно счетводоство” с “Т.с.” ЕООД – конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на въззиника-ответник, че по делото не било установено да има договорно правоотношение между страните.

Следва да се отбележи, че видно от представените по делото от третото лице – помагач “Т.с.” ЕООД главни отчети за процесния период, носещи подписа на ответница, както и индивидуални справки за отопление и топла вода, начислените суми касаят именно топлоснабден имот представляваш ат. ********. Ето защо, не могат да бъдат споделени доводите на въззивницата, че по делото не е доказано, че именно собственото й ателите № 4 е топлоснабдения имот, за който ищецът е ангажирал доказателства.

Предвид приетата облигационна връзка между страните, съдът намира, че по делото е установено и реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период – съобразно допуснатата СТЕ, чието заключение настоящият състав кредитира като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК. Действително, с подадената молба от 13.12.2017 г., постъпила в съда след проведеното съдебно заседание е направено своевременно оспорване на заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи. В молбата липсват искане за допускане на нова или повторна експертиза, поради което оплакванията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения се явяват неоснователни. Следва да се отбележи, че с молба от 08.12.2017 г. третото лице – помагач “Т.С.” ЕООД е представило документите за дялово разпределение и главен отчет, които не са били оспорени от ответницата.

Неоснователни се явяват и оплакванията релевирани във въззивната жалба, че ответницата не е получила приложенията ведно с исковата молба. Видно от разписката находяща се на л. 44 от първоинстанционното производство, която носи подписа на ответницата, последната лично е получила исковата молба с приложенията. Видно от депозирания от нея отговор по чл. 131 ГПК е посочено, че е получила “комплекта документи”, като същата посочва, че не са и били връчени изравнителните сметки за процесния период, което не рефлектира върху основателността на предявения иск, доколкото от ищцовото дружество са ангажирани доказателсва за реално доставената топлинна енергия, което както беше посочено се установява от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и въззивната жалба на въззивника – ищец “Т.С.” ЕАД, поради следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, относими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По делото не са представени доказателства за наличието на горните предпоставки, а поради което искът за лихва за забава върху главницата се явява неоснователен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като СРС е достигнал до същите фактически изводи, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а предявените жалби отхвърлени.

По разноските:

С оглед неоснователността на двете въззивни жалба, разноските следва да останат за страните, така както са сторени.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 29355/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач “Т.С.” ЕООД на страна на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.