М О Т И В И по НОХД № 1265 / 2016 г. по описа на СтРС
Подсъдимият Д.И.П.
е обвинен в това, че на 15.03.2016 год.,
в град Стара Загора, като извършител, след предварителен сговор с лице с
неустановена самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал
у Д.Г.Н., родена на ***г., заблуждение относно обстоятелството - че е Георгиев
- човекът от здравната каса, изпратен от Кръстев, за да получи и вземе
уговорената сума в размер на 4 900 лева, която била необходима за
неотложната и спешна операция на тежко пострадалия й син от пожар, и с това е
причинил на Д.Г.Н. имотна вреда в размер на 4 900 лева – престъпление по
чл.210, ал.1, т.2, вр с чл.209, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира на същия
да бъде наложено наказание при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства,
като изтърпяването на така определеното наказание бъде при първоначален „строг”
режим.
На
основание чл.84 от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от пострадалата Д.Г.Н., ЕГН ********** против подсъдимия Д.И.П.
с п.а. и ЕГН за сумата от 4 900 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане.
Пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец.
Гражданският
ищец поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Изразява съжаление за случилото се, тъй като
осъзнава това, което е сторил. Моли съда за оправдателна присъда.
Защитата
изразява становище, че събраните доказателства не са достатъчни за изграждане
на твърдо и непоколебимо вътрешно убеждение у съда, че подзащитният му е
извършил престъпление по чл.210, ал.,1, т.2 от НК. Ето защо, пледира за
оправдателна присъда. Алтернативно, в случай, че съдът приеме за доказано
повдигнатото обвинение, то да наложи минималното, предвидено в закона
наказание.
От
събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното :
Подсъдимият
Д.П. е на 64 години. Работел като общ работник в Община Стара Загора в
продължение на около 8 години. В началото на 2016г. бил освободен от работа,
тъй като било въведено изискване работещите в общината да са с необременено
съдебно минало. През м. март същата година П. видял обява за работа. Обадил се на
посочения в нея телефонен номер и се свързал с неустановено в хода на
разследването лице, което се представило с името „Кръстев”. Двамата се
уговорили да извършват измами на различни граждани. Така нареченият Кръстев
трябвало да подбира жертвите си, да ги въвежда в заблуждение, като ги убеждава,
че техни близки са пострадали и се нуждаят от спешно извършване на операция, за
която трябвало незабавно да се заплати определена сума. Според уговорката
помежду им, П. от своя страна следвало да посещава адресите, посочени от
неустановеното лице, да взема от въведените в заблуждение лица паричните суми,
след което да ги оставя на предварително уговорено място, като задържа за себе
си част от получената сума.
В
изпълнение на намисленото, на 15.03.2016г., около 10.00 часа лицето с
неустановената по делото самоличност се обадило на подсъдимия П. и му обяснило,
че е набелязал човек – жертва и започват да работят. Малко след това, първият
от тях се обадил на пострадалата Д.Н. и се представил като лицето Кръстев,
натоварено да отговаря и организира операцията на лекарите в страната и
чужбина. Въпросното лице заявило на свидетелката, че синът и Христо е пострадал
и се нуждае от извършване на неотложна операция, за която са необходими
7 000 лева. Н. се притеснила за здравето на сина си. Тъй като не
разполагала с цялата сума, същата обяснила, че няма толкова пари. „Кръстев“
продължил да настоява, като я насочил да изтегли пари, ако е необходимо, от
банкова сметка. ***, че ще прати човек – представител на здравно -
осигурителната каса, който да получи парите. Н. имала в дома си 500 лева.
Решила да изтегли от банкомат още 400 лева. Непознатото лице поддържало
постоянна връзка с пострадалата и и казало
да занесе събраната сума пари до тотопункт, находящ се в близост до Трета
поликлиника в Стара Загора. Там трябвало да я чака лице с фамилия „Георгиев”. Н.
се съгласила и се явила на уговореното място. Там се срещнала с подсъдимия.
Предала му носената в себе си парична сума от 900 лева и без да разговарят се
разделили. По пътя продължила да разговаря
по телефона, без да прекъсва връзката с непознатото лице, представило се
с фамилията Кръстев. Последното я убедило, че сумата е крайно недостатъчна и че
са необходими още пари. Това принудило Н. да отиде заедно със съпруга си до банка
ДСК и да изтегли от негова влогова сметка сумата от 4 000 лева. След това
същата се отправила към сградата на Регионалната здравно- осигурителна каса. По
пътя отново разговаряла с „Кръстев“. Същият и наредил да се върне обратно до
читалище „Св. Климент Охридски“, където щял да я чака т.н. „Георгиев“. Н. се
съгласила и отишла на уговореното място. Там отново се срещнала с подсъдимия П..
Предала му мълчаливо паричната сума, която била увила във вестник и се
разделили. Подсъдимият се прибрал в дома си със сумата от 4900 лева. Малко след
това му се обадило неустановеното в хода на разследването лице и двамата се
уговорили П. да занесе процесната сума в гр. Велико Търново, като преди това удържи
за себе си 300 лева,. На следващия ден, подсъдимият отишъл на уговореното място
и оставил сумата от 4 600 лева. Междувременно пострадалата Н. се свързала
със свои близки и установила, че синът и е добре и че е станала жертва на
измама.
В
показанията си свидетелката Н. сочи, че на 15.03.2016г. на мобилния и телефон
се обадило лице, което се представило с фамилията „Кръстев“. Същото я
уведомило, че синът и- Христо, е пострадал от пожар на работното си място и има
множество изгаряния. Казало и също, че се налага извършване на спешна операция,
за която са необходими 7 000 лева. Н. изпаднала в паника и решила да
събере каквато може сума от пари в брой и от банкова сметка. *** в брой,
изтеглила от АТМ устройство 400 лева и от банкова сметка ***-4 000 лева.
Процесната сума Н. предала на два пъти на подсъдимия П.. Твърди, че при
двукратните им срещи двамата не са разговаряли помежду си. Спомня си, че по
време на предаването на първата сума – тази от 900 лева, подсъдимият също е
разговарял по телефона, както и тя самата, с лицето „Кръстев“ и е чула, че
човекът, който разговарял с П., му наредил да вземе парите, без да ги брои.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката Н., тъй като същите са последователни
и непротиворечиви и се потвърждават от показанията на свидетелите И.Ж.И. /прочетени
на осн. чл.281 ал.1 т.5 НПК/ и М.К.Т.. Последните заявяват, че при провеждане
на т.нар. „беседа“, подсъдимият е направил самопризнания, като последователно и
точно обяснил механизма на извършване на деянието.
В
обясненията си П. твърди, че в началото на 2016г. останал без работа. Видял
обява, според която търсели да наемат шофьори – снабдители. П. се обадил на
посочения в обявата телефонен номер и се свързал с лице, което се представило с
фамилията Георгиев. Последното се поинтересувало от възрастта и професионалния
опит на П., след което заявило, че ще го наеме на работа. Обяснило, че
дейността ще се състои в това да закупува строителни материали за различни
строителни обекти. В изпълнение на уговорката, на 15.03.2016г. непознатото лице
се обадило на П. и му поръчало да отиде и да вземе определена парична
сума,която негови клиенти му дължали за извършена строителна работа. В
изпълнение на уговореното, П. отишъл до тотопункт находящ се в близост до Трета
поликлиника и се срещнал с пострадалата Н.. По пътя същият разговарял
непрекъснато по телефона с въпросния Георгиев. Когато взел парите от Н., П.
попитал Георгиев дали да брои парите, но последният му казал да не го прави. П.
се прибрал в дома си. Малко след това, непознатото лице отново го потърсило и
му наредило да отиде до читалище „Св. Климент Охридски”, да се срещне със
същата жена и да вземе от нея друга сума, след което отново да се върне в дома
си. П. се съгласил. Отишъл на уговореното място и взел от пострадалата сума
пари, която отново не преброил. Когато се върнал вкъщи, П. установил, че парите
са близо 3 000 лева и зачакал нови инструкции от работодателя си. Малко
след това последният му се обадил и му наредил да занесе парите в гр. Велико
Търново, като му казал, че конкретното място където ще му ги предаде, ще
уговорят след като пристигне на гарата. На следващият ден П. се качил на влака
и заминал за Велико Търново. Когато пристигнал, непознатият отново му обяснил,
че няма да могат да се срещнат, а да остави парите под един камък в близост до
дърво, като преди това си удържи сумата от 300 лева. Подсъдимият така и сторил,
след което се прибрал в Стара Загора. Няколко дни по- късно бил задържан от
органите на МВР.
Съдът
не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия. Същите се опровергават от
показанията на пострадалата и на свидетелите И.Ж.И. /прочетени на осн. чл.281
ал.1 т.5 НПК/ и М.К.Т.. С оглед на това и обремененото съдебно минало на
подсъдимия, съдът счита за нелогична версията му, че се е срещал с пострадалата,
смятайки я за клиент на неустановеното в хода на разследването лице.
Съгласно
правната теория и съдебна практика, измамата е користно престъпление, засягащо
собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени
обстоятелства или със същата цел използва съществуващо заблуждение, неопитност
или неосведоменост. Измамливите действия трябва да повлияят на волята на
пострадалия, поставяйки го в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия,
които му причиняват имотна вреда и които не би сторил без заблуждението, в
което е въведен. За да е осъществено деянието, от субективна страна е
необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца – получаването на
имотна облага. Целта трябва да съществува към момента, когато започва
изпълнителното деяние – в случая - поддържане на създадената от неустановеното
лице погрешна представа, че синът на пострадалата се нуждае от спешна операция,
за която са необходими 7 000 лева.
Съдът счита,
че в случая с невербалното си поведение – мълчаливо приемане на сумите от
пострадалата, подсъдимият е поддържал у нея заблудата, че предоставя пари на
оторизирано лице, необходими за заплащане на животоспасяваща спешна операция на
сина и. Съдът приема, че стойността на вредата възлиза на 4900 лв., като в тази
връзка кредитира с доверие показанията на свидетелката Н., които се подкрепят
от представените по делото заверени копия на операционна бележка №34 от 15.03.2016г. и такава
за извършена транзакция чрез АТМ от 15.03.16г.
Горната
фактическа обстановка се прие за безспорно установена от показанията на
пострадалата Н., отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите Т. и И., както и от приетите по делото заверени копия на
операционна бележка №34 от 15.03.2016г. и бележка за извършена транзакция чрез
АТМ от 15.03.16г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид изложеното,
съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият Д.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.210, ал.1, т.2, вр с чл.209, ал.1 от НК, тъй като на 15.03.2016 год., в град Стара Загора, като
извършител, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност, с цел
да набави за себе си имотна облага, е поддържал у Д.Г.Н., родена на ***г.,
заблуждение относно обстоятелството - че е Георгиев - човекът от здравната
каса, изпратен от Кръстев, за да получи и вземе уговорената сума в размер на
4 900 лева, която била необходима за неотложната и спешна операция на
тежко пострадалия й син от пожар, и с това е причинил на Д.Г.Н. имотна вреда в
размер на 4 900 лева.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл. Деецът е
съзнавал, че поддържа предварително създадено от неговия съучастник заблуждение
у пострадалата, като е целял придобиване на имотна облага – за себе си и
неустановеното лице.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първия принцип, в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до осем години.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
е изразеното критично отношение към извършеното, частичните самопризнания.
Отегчаващи отговорността обстоятелства-
предишни осъждания.
Съдът, счете, че следва да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно - за срок от една година, което с оглед предходните
осъждания, да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което по
отношение на П. е била взета МН „задържане под стража”, считано от 22.03.2016г.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На
основание чл.84 от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск пострадалата Д.Г.Н., ЕГН ********** против подсъдимия Д.И.П. с
п.а. и ЕГН за сумата от 4900 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане.
Правното
основание на предявения граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и
причинна връзка.
С
оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимият е извършил виновно престъпното деяние и е причинил имотна вреда на пострадалата
в размер на 4 900 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Ето
защо, съдът счита, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по
отношение на пострадалата Д.Н. и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 15.03.2016 г.
На основание чл.189 ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса, съобразно уважения
граждански иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на
подсъдимия П. и стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
с особено мнение/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Златка Илиева :
Изразявам
несъгласието си с болшинството от състава относно извода за доказаност на
обвинението, както от субективна и обективна страна, така и по отношение
квалификацията „предварителен сговор“. Намирам също гражданския иск за
неоснователен.
Считам за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.
бил дългогодишен работник при Община Стара Загора, като първоначално работел по
трудов, а в последствие по граждански договор / вж трудов договор №60/25.02.13г.; гр.договори №№
1484/24.06.15г. 2819/10.12.2015г./ През януари 2016 г. същият бил освободен от
работа, тъй като бил с обременено съдебно минало, според издадената му справка
за съдимост от РС Стара Загора. Поради това, а и тъй като бил над 60–годишна
възраст, П. изпитвал силно затруднение да си намери работа. В началото на м.март същата година
подсъдимият забелязал обява, според която търсели да наемат шофьори – снабдители.
Тъй като имал предишен подобен опит, П. се обадил на посочения в обявата
телефонен номер и се свързал с лице, което се представило с фамилията „Георгиев”.
Последното се поинтересувало от възрастта и професионалния опит на П., след
което заявило, че ще го наеме на работа, но без договор. Обяснило, че дейността
ще се състои в това да закупува строителни материали за различни строителни
обекти. Подсъдимият имал остра нужда от средства и се съгласил. В изпълнение на
уговорката, на 15.03.2016г. непознатото лице се обадило на П. и му поръчало да
отиде и да вземе определена парична сума, която негов клиент му дължал за
извършена строителна работа. Подсъдимият се съгласил. Отишъл на посоченото от
„Георгиев“ място – павилион „Лафка“, находящ се в близост до Трета поликлиника в
Стара Загора и се срещнал с лицето, описано му от Георгиев – пострадалата Н.. По
пътя непрекъснато разговарял с въпросния човек, който му давал указания къде и
как да разпознае лицето, при което го изпраща. По време на срещата,
свидетелката предала носената от нея сума от 900 лева. По указание на лицето
„Георгиев“, П. взел парите, без да ги брои, след което се прибрал вкъщи. Малко
по-късно същия ден, подсъдимият получил ново позвъняване и указание да се
срещне отново с Н., за да му предаде друга сума, представляваща остатък от
дължимото плащане за извършената услуга. Същият се съгласил. По описания
по-горе начин, П. се срещнал с пострадалата в близост до читалище “Св.Климент
Охридски“ и взел от нея предадената му сума от 4 000 лева. Половин час по-късно
„Георгиев“ позвънил на подсъдимия и му наредил да му донесе на следващия ден
парите в гр. Велико Търново. В изпълнение на уговореното, П. се качил на влака
за Горна Оряховица. По пътя получил
указания къде и как да предаде парите. Отказът на отсрещното лице да се
срещне лично с него и конкретиката, с
която боравело, както и специфичното място на оставяне на парите – под камък, в
близост до дърво, провокирали подсъдимия да си даде сметка, че има нещо
нередно. Същият осъзнал, че е участвал в схема за измами на граждани.
Считам,
че защитната версия на П. – че е приел „работата“, вярвайки, че работи за
строителен предприемач, не бе опровергана в хода на съдебното следствие. По
време на същото не се установи твърдяното от прокуратурата наличие на
предварителен сговор между подсъдимия и неустановеното лице за извършване на
т.нар. „телефонни измами“ и конкретно- за въвеждане в заблуждение и поддържането
му по посочения в обвинителния акт начин,
по отношение на пострадалата Н.. Не се доказа и П. да е имал обща със съучастника му представа,
че свидетелката ще бъде убедена, че синът и се нуждае от спешна операция и се
налага внасяне на крупна сума пари. В
тази връзка съобразих както обясненията на подсъдимия, така и показанията на
св. Н., които са непротиворечиви, че двамата не са разговаряли помежду си. Подсъдимият
отрича да е имал съвместни намерения с непознатия да мами пострадалата. Считам,
че показанията на свидетелите И.Ж.И. и М.К.Т. не опровергават обясненията на П..
И двамата служители сочат, че подсъдимият е дал подробни обяснения пред тях
къде, кога и при какви обстоятелства е получил пари от пострадалата и как ги е
предал. За тези факти говори и самият П.. Същият е признал, че е участвал в
измама – обстоятелство, за което си е дал сметка, макар със закъснение. Пред
свидетелите И. и Т.П. не е сочил детайли, така както твърди обвинението - относно
предварително сговаряне с неизвестното лице да извършват измами и за конкретни
действия по въвеждане и поддържане на заблуда у пострадалата, че са необходими
пари за спешна операция на сина и. Ето
защо считам тезата на прокуратурата- че П. е поддържал, създаденото от другото
неустановено лице заблуждение у св. Н., за недоказана. Както бе посочено,
същият не е разговарял с последната, поради което изводът, че подсъдимият е
съзнавал конкретните параметри на заблудата и я поддържал, би бил произволен и
необоснован. Намирам, че в конкретния случай П. е станал жертва на измама /в
гражданскоправния и смисъл/ - ситуация, обусловена от възрастовите му
особености /междувпрочем близки до тези на пострадалата/ - лековерие, лесна
манипулируемост, както и от острата нужда от средства и от страха от трайна
безработица. Не на последно място, като причина за попадането му в ситуация на
посредник при осъществяване на престъплението, следва да се отчете спецификата
на психологията, която е характерна за немалка част от сънародниците ни,
намираща израз в стремеж към изкарване на „бързи“ и „лесни“ пари, без да се
държи особена сметка дали произходът им е законен или не.
Предвид
изложеното, не споделям становището на мнозинството от състава за доказано по
безспорен и категоричен начин това, че подсъдимият, след предварителен сговор с
неустановено лице, е поддържал създадено от другиго заблуждение у пострадалата,
с което и е причинил имотна вреда в размер на 4 900 лева. Намирам, че в
хода на съдебното следствие не се събраха категорични доказателства, че
подсъдимият е осъществил престъпно деяние – измама по смисъла на НК, тъй като
не е налице субективният елемент на престъпния състав, а именно прекият умисъл
и користната цел. В процесния случай липсват доказателства и че П. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 НК, изразяващо се във възбуждане
или поддържане на заблуждение, с цел набавяне на имотна облага.
Ето
защо и с оглед правилото, въведено с разпоредбата на чл. 303 ал.1 НПК- че
присъдата не може да почива на предположения, като забраната да се борави с
такива, се разпростира както досежно фактите, предмет на доказване по делото,
така и относно виновността на подсъдимия, считам, че последният следва да бъде оправдан изцяло по
повдигнатото обвинение по чл.210 ал.1 т.2, вр. чл.209 ал.1 от НК.
Като
съобразих становището си за недоказаността на обвинителната теза, намирам, че
не са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане за уважаване на гражданския иск.
Ето защо, предявената
от пострадалата Н. претенция за претърпени имуществени вреди се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, ведно със законните последици от това.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :