Решение по дело №59/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Т. А. Ч. [населено място] срещу Заповед №03 от 17.01.2024г. на главния архитект на община [област], с която е отказано издаването на удостоверение по пар.16 ПР ЗУТ. В жалбата се твърди, че по отношение на сграда с идентификатор 67653.922.277.2 главният архитект не е отчел, че има разрешение за строеж и одобрен проект, които удостоверяват законосъобразното изграждане на строежа, който представлява две гаражни клетки със сервизни помещения. Твърди се, че изводът на главния архитект относно това, че те попадат в улична регулация противоречат на материалния закон, тъй като заповедите, на които се позовава административния орган – от 1980г. и от 2004г. са издадени след строителното разрешение и одобрения проект и към този момент гаражните клетки вече са били изградени. Твърди се, че имотната граница на имот №277 от страна на улицата е трайно материализирана със шкарпа, изпълнена от община [област], поради денивелацията на имота и строежите не преминават тази граница. Твърди се, че е изпълнено изискването на чл. 55 и сл. ЗТСУ за издаването на разрешението за строеж на процесните две гаражни клетки. Посочено е, че дори гаражните клетки да съвпадат с уличната регулационна линия по тогава действащия план през 1979г., когато са реализирани гаражите, то те са отговаряли на изискванията на чл. 95 ал.1 от Наредба 5 за правилата и нормите по териториално селищно устройство /отм./ и отговарят на сегадействащия чл. 42 ал.2 ЗУТ.Твърди се, че не е спазено изискването за пълно изясняване на факти и обстоятелства, в това число е посочена и грешна площ на застрояване – 82 кв.м. место 31 кв.м. и не се сочи изрично, че става дума за два броя гаражни клетки със сервизни помещения. Посочено е, че този строеж е заснет и отразен в кадастралната основа по плана и през годините за плащани данъци. Твърди се, че гаражните клетки и сервизните помещения са построени при действието на ЗТСУ отм. и са били допустими по правилата и нормите по време на извършването им, както и съответстват на сегадействащите норми на ЗУТ.

По отношение на втората постройка, която е за допълващо застрояване, № 67653.922.277.3 с площ 8 кв.м., в жалбата се твърди, че отказът противоречи на материалния закон, тъй като е налице скица на имота от 1979г. с посочени граници и разположение на сградите в него, от която е видно, че границата от към улицата съответства на имотната граница и постройката не навлиза в уличната регулация, а е допряна до основното застрояване – между основната сграда №277.1 и гаражните клетки №277.2, и тази сграда не нарушава строителните и регулационните планове. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на главния архитект, че сградата попада в улична регулация; също, че съответствието с териториално-устройствените норми и правила има отношение единствено към техническата годност на построеното и няма отношение към възможността построеното да нарушава права на трети лица. Твърди се, че правилата и нормите представляват техническите, строителните такива и преценката за статута на търпимост на сградата не се извършва на основа на регулационния план, а на застроителния план и тази сграда се намира в зона за такъв тип строителство; строежът е отразен в кадастралния план и е деклариран и за него са плащани данъци през годините; административният орган не е обсъдил предпоставките на пар.16 ЗУТ относно допускане запазването на строежа при определени условия като няма изложени мотиви за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му.

В жалбата се сочи, че административния акт не е мотивиран, тъй като няма конкретни фактически основания и правни такива, послужили за отказа, както и не са изяснени всички факти и обстоятелства съобразно чл. 35 АПК вр.чл. 146 т.3 АПК, в т.ч. административният орган не е изискал доказателства от заявителя.

По съображения за незаконосъобразност и неправилност, в жалбата се иска отмяна на атакувания акт поради наличието на отменителните основания по чл. 146 точки 2 и 3 АПК. Твърди се несъответствие с целта на закона и противоречие с процесуалния и материалния закон.Претендират се разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на атакувания акт; пледира за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Ответникът-главен архитект на Община [област] в писмена молба вх.№ 1067 от 25.04.2024г. /л.84 - л.87/ оспорва жалбата с доводи, че същата е неоснователна, тъй като е налице строително разрешение за гаражите, а изискването на закона е за строежа да няма строителни книжа. Твърди се, че ЗУТ допуска изключение гаражите да се разполагат на улична регулационна линия, но процесният строеж не е разположен на уличната регулационна линия, а преминава и попада в една част в отреждане за улична регулация. Твърди се, че е без правно значение дали уличната регулация е приложена или не, а от значение е актуалното фактическо местонахождение на гаража, който попада в отреждане за улица. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

С атакуваната заповед е отказано издаване на удостоверение по пар.16 ПР ЗУТ за сграда 67653.922.277.2 с предназначение гараж и сграда 67653.922.277.3 с предназначение допълващо застрояване, построени в поземлен имот 67653.922.277 по КК на [жк], одобрена със Заповед 300-5-26 от 28.04.2004г. по подадено заявление от Т. Ч. вх.№ УТ000089/10.01.2024Г. В мотивите е посочено, че от представените документи и направена служебна справка в Община [област] е установено, че за сграда 67653.922.277.1 със застроена площ 82 кв.м. на два етажа, предназначение – жилищна сграда еднофамилна, са налице предпоставките за издаване на удостоверение по пар.16 ал.1 ПР ЗУТ По отношение на останалите два строежа –сграда 67653.922.277.2 със застроена площ 82 кв.м. на два етажа с предназначение гараж и сграда 67653.922.277.3 със застроена площ 8 кв.м. на един етаж с предназначение постройка за допълващо застрояване, следва да се откаже издаване на удостоверение за търпимост. Мотивите на административния орган се свеждат до това, че за сграда с идентификатор кратък №2 има издадено Разрешение за строеж №112 от 29.06.1979г. и одобрен проект от 29.06.1979г. Също така, според регулационния план, одобрен 1980г, част от строежите - сграда №2 и сграда № 3, УПИ I кв. 102 попадат в улична регулация, което според административния орган налага извод, че сградата не е била допустима по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването и съгласно ЗУТ. Предвид това, по заявлението на Т. Ч. вх.№ УТ000089 от 10.01.2024г. е отказано издаването на удостоверение по пар.16 ал.1 ПР ЗУТ за строежи № 2 и №3.

Производството пред административния орган е започнало заявление от 10.01.2014г. /л.30/ на Т. Ч., с което е поискано издаване на удостоверение по пар.16 ПР ЗУТ или по пар.127 от ПЗР ЗУТ за сгради № 1, №2 и №3 в имот №67653.922.277. Според Нотариален акт от 22.04.1975г. /л.37/ А. Т. Ч. е собственик на дворно място от 300 [жк], с пл.№ 1784, обособено в парцел XIV-1784 в кв.94 по плана на [жк], ведно със застроената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, при съседи на парцела: от три страни улици и наследници на Н. Д. Ч.. Според удостоверение за наследници на л.38 от делото, жалбоподателят е син на А. Т. Ч., починал на *г. Видно от удостоверение за идентичност от 07.02.2024г. /л.19/, издадено от Община [област] е, че поземлен имот с идентификатор 67653.922.277 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] [жк], одобрени със Заповед РД -300-5-26/28.04.2004Г., участващ в УПИ I , УПИ II и улична регулация в кв. 102 по сегадействащия план на [населено място], одобрен със Заповед 290/10.04.1980г. е идентичен с поземлен имот № 1784, участващ в урегулиран поземлен имот УПИ XIV-1784 кв. 94 по стария план на [населено място], описан в Нотариален акт №13, том 22, нот.дело №1303/22.04.1975г. За парцел XIV-1784 кв. 94 е издадено строително разрешение № 112 от 29.06.1979г. за строителство на гаражи и сервизни помещения /л.20/. От същата дата, 29.06.1979г. има одобрен проект /л.21/. Според клетвена декларация от 09.01.2024г. /л.25/, жилищната сграда е изградена през 1960г., гараж № 277.2 е построен през 1979г. и за него има одобрен проект от 29.06.1979г. и строително разрешение №112 от 29.06.1979г., а постройката на допълващо застрояване № 277.3 е построена през 1979г. и за нея няма строителни книжа.

От назначената и изслушана по делото СТЕ /л.75 и сл./ се установява, че „Гараж и постройка на допълващо застрояване“ са с предполагаемо време на построяване съгласно декларираното в декларацията от 09.01.1924г., а именно през 1979г. Според в.л., регулационния план на [населено място] кв.Р. е одобрен със Заповед 290/ 10.04.1980г. като с този план е образуван квартал 102, в който за поземлен имот №1784 е образуван парцел I-1784, който е частично идентичен с парцел XIV-1784 кв.94 [жк], одобрен със Заповед №69 от 12.01.1965г. Според експерта, за парцел I-1784 не са намерени частични изменения на регулационния план; между регулационния план от 1965г. и регулационния план от 1980г. има разлика в уличната регулация; по плана от 1980г. /л.42 от делото/ по северозападна граница парцел I-1784 кв.102 се предвижда улица, като в обхвата на парцела в уличната регулационна линия има „джоб“ за спирка на градски транспорт за малки превозни средства. Експертът сочи, че гаражните клетки са построени съгласно виза за проектиране /л. 47/, проекти с нанесени корекции /л.49/ и Разрешение за строеж 112/1979г. /л.20/; допълващото застрояване – постройка за отоплителни материали е допустим по действащите по времето прави и норми –чл.119 от ППЗТСУ отм. Вещото лице сочи, че при създаване на регулационния план на [населено място] [жк], одобрен 1980г. не са били нанесени обектите в имот №1784, идентичен с 922.277; видно от графиката на плана и предвидения“джоб“ за спирка на градския транспорт не е бил съобразен със законно построените гаражи в парцел I-1784 /идентичен 67653.922.277 по КК на [населено място]/. Вещото лице сочи, че уличната регулация, одобрена със Заповед №290/1980г., тангираща на имот идент. №67653.922.277 по КК на [населено място] не е променяна. Чупката в уличната регулация, минаваща през построените обекти на допълващо застрояване в парцел I-1784 е направена с регулационния план от 1980г. като проектирания „джоб“ е с цел обособяване на спирка за малки автобуси. Съгласно регулационния план, парцел I-1784 е застроен с ниско жилищно строителство, като предвид това, че не са правени подробни устройствени планове за този парцел, след влизане в сила на ЗУТ през 2001г., предвиждането се определя от начина му на ползване, а именно за жилищно застрояване с малка височина /Жм/. Поради това, че не са правени подробни устройствени планове за този парцел, след влизане в сила на ЗУТ, предвиждането на имотите се определя от вида застрояване в имота и начина на ползване. В процесния имот е построена жилищна сграда с височина до стрехата до 10м. и допълващо застрояване, състоящо се от гаражи и стопанска постройка; съседните имоти са със сходни характеристики, от което следва, че кв.94 може да бъде определен за зона от разновидност „Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина /до 10 м/ /Жм/. За УПИ I-1784 кв.102 по плана на [жк], установените градоустройствени показатели по Наредба №7 от 22.12.2003г. са: плътност на застрояване 39,41%, интензивност /кинт/-0,66, необходима зелена площ – 50% като всички показатели в случая са в норма. Вещото лице сочи, че за имота е създадена КК с верните имотни граници и е представило комбинирана скица, на която е отразило регулационните линии по заповедта от 1980г. и тези по КК от 2004г. /л.81/.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

По делото са събрани гласни доказателства относно годината на построяване, като св.Я. /на * години/ и св. Ш. /на *г./, които са съседи и от деца живеят на същата улица сочат, че гаражите и постройката за допълващо застрояване са построени от бащата на Т. Ч. през 1979г.; към момента са в същото състояние, в което са били построени. Съдът кредитира показанията им като достоверни, тъй като тези свидетели имат непосредствени впечатления, знаят състоянието на обектите през годините и един свидетел е помагал за построяването на гаражите.

Правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 5 ал.3 ЗУТ, като оспореният акт обективира волеизявления, с което се засягат пряко и непосредствено права на настоящият жалбоподател, т. е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв същият трябва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете, които са издадени по реда на ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразност на оспорения административен акт, като в случая формата е спазена, включително са спазени и изискуемите от закона реквизити, които са предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Или, не са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, които да доведат до отмяна на оспорения административен акт на това основание. Заповедта съдържа мотиви и съображения за отказа на главния архитект да издаде искания административен акт, в това число фактически и правни. Съдът не констатира в хода на издаване на оспорения административен акт да са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените.

По отношение спазването на материалния закон, съдът съобрази следното:

По делото се установи, че гаражните клетки и сградата за допълващо застрояване са построени през 1979г, в който смисъл са свидетелските показания, декларацията на л.25 и заключението на вещото лице по т.2 от СТЕ. Строителството на гаражните клетки е съобразено с плана от 1965г., по който не се предвижда улица и който план не е изменян /л.76, констативно- съобразителната част от СТЕ/. Установи се, че след издаването на скица-виза за проектиране / л.47 от делото/ е одобрен проект за гаражи и сервизни помещения на 29.06.1979г. като всички проекти са съобразени с наличие на улична регулация от северозапад на парцела; в проектите са нанесени корекции като гаражите са изпълнени съобразно тези корекции и са съобразени с уличната регулация, изчертана по визата за проектиране от 28 май 1979г., а не по графиката на основния план, където на мястото на уличната регулация не е предвидена [улица]/СТЕ на л.77/. Така също от СТЕ стана ясно, че по скица – виза за проектиране от 28 май 1979г. на улицата към парцел XIV-1784 кв. 94 не се предвижда джоб за градски транспорт. От експертизата се установява, че всички градоустройствени показатели по Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, са в норма /т.10 от СТЕ/. В регулационния план, одобрен след построяване на гаражите, а именно плана от 1980 г. законно построените гаражи не са били нанесени /т.6 от СТЕ/; те са отразени вярно в КК от 2004г. / СТЕ на л.77 от делото/. Установява се, че „джоба“ в уличната регулация по плана от 1980г., предвиден за спирка за автобуси, не е реализиран до момента /в този смисъл СТЕ и гласните доказателства/, тоест регулацията от 1980г. не е приложена. Установи се също, че строежи № 2 и №3 не са нанесени в плана от 1980г. и че не са правени ПУП-ове за този парцел след 2001г.

От изложеното съдът прави извод, че е налице една от предпоставките на пар.16 ал.1 ПР ЗУТ, а именно обектът да съответства на действащите към момента на строителството правила и норми. Що се отнася до това, че регулацията от 1980г. не е приложена, следва да се посочи, че това е ирелевантно за преценка по пар.16 ал.1 ПР ЗУТ /Реш.14631/3.12.2009г. по адм.д. 8557/2009г. на ВАС/. Става ясно по делото, че строежът е бил съответен на правилата, действали по време на изграждането му. Според пар.16 ал.1 ПР ЗУТ, строежът е "търпим" при наличието на две кумулативно дадени предпоставки – строежът, за който няма строителни книжа да е изграден до 7.04.1987 г. и да е бил допустим по подробни градоустройствени планове, правила и нормативи, в сила през алтернативно определени периоди – към момента на извършване на строежа или към настоящия момент. По делото не е спорно, че за гаражите има издадени строителни книжа. Строителството на гаржите е извършено съобразно чл. 55 ЗТСУ отм, според който текст строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Съгласно чл. 224 от Правилника за приложение на ЗТСУ (отм.), в действащата редакция (Обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г.), строежите се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети. Гаражите не попадат в изключенията по чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), тъй като за тях се е изисквал и е бил одобрен проект. Съдът намира, че гаражите са изградени след издаване на изискуемите по ЗТСУ ( чл. 55 от ЗТСУ) документи. Няма нарушения на НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, (отменена 1995 г.), в т.ч. на чл. 95 и чл. 112 от същата наредба. С оглед изложеното гаражите са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на изграждането. В случая не става дума за незаконно изграден обект, а за законно изграден през 1979г. строеж, който е бил съответен на действащия по време на строителството план. Според в.л. обектът е отразен вярно в КК от 2004г. Въпреки това обаче, съдът счита, че не е налице другата предпоставка на пар.16 ПР ЗУТ, а именно да липсват строителни книжа. Предвид това, съдът счита за правилен отказа на административния орган за сграда №2 като мотивите в заповедта, които се свеждат до това, че има разрешение за строеж и одобрен проект от 1979г. съответстват на установените по делото факти.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че в заповедта е посочена грешна площ на гаражите, съдът счита, че това не е съществен порок във формата на заповедта. В заповедта е посочен идентификатор на имота, в който е построен строежа, идентификатор на сградата, административен адрес, както и това, че се състои от 2 етажа. В заповедта е посочена площ от 82 кв.м., а в декларацията от 09.02.2024г. площта е 31 кв.м., както на скицата на л. 40 от делото, като от СТЕ се установи, че гаражните клетки са две. В случая, описанието на строежа в заповедта не поражда съмнение кой е строежът, като един строеж може да се индивидуализира в достатъчна степен с местоположение, етажност и идентификационен номер на имота, в който се намира /вж.Реш. № 3630 от 15.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2021 г., II о., Реш. № 3086 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11769/2022 г., II о./.

По отношение на сграда №3, за която административния орган сочи, че попада в улична регулация съдът счита отказът за незаконосъобразен. Строежът е изграден преди 1987г., за него няма строителни книжа и е бил допустим съобразно действащите по време на изграждането му правила и норми – съответства на плана от 1965г. и на чл. 119 от Правилника за прилагане на ЗТСУ отм./т.5 СТЕ/. По отношение на този обект – допълващо застрояване, е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при издаване на заповедта, тъй като строежът е „търпим“, не засяга регулацията по плана от 1980г. /л.81/, отразен е вярно в КК от 2004г. и от отказа за жалбоподателя биха настъпят вреди, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. С отказът биха настъпили вреди за собственика повече от необходимото, доколкото един обект, който е търпим не може да бъде обект на прехвърлителна сделка.

Като има предвид горното съдът счита жалбата за частично основателна. Жалбата в частта за отказа за строеж № 2 като неоснователна следва да се отхвърли, а в частта за отказа за строеж №3, който отказ на административния орган е материално незаконосъобразен, следва да се уважи. В частта за строеж №3 преписката следва да се върне на административния орган за повторно произнасяне по заявление № УТ000089/10.01.2024Г. при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, на осн.чл.173 ал.2 АПК.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1 386лв. по компенсация. Направените от жалбоподателя разноски са в размер на 1 486 лв. /10лв. ДТ- л.3, 1000лв.за адвокат - л.12, 350 лв. за в.л.- л.62 и 126 лв. за в.л.-л.91/. Направените от ответника разноски са в размер на 100лв. по чл.24 от Наредбата за правната помощ. По компенсация, Община [област] следва да бъде осъдена да платина жалбоподателя разноски в размер на 1386лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. А. Ч. [населено място] срещу Заповед №03 от 17.01.2024г. на главния архитект на община [област] В ЧАСТТА, с която е отказано издаването на удостоверение по пар.16 ал.1 ПР на ЗУТ за строеж с идентификатор 67653.922.277.2 с предназначение – гараж, на 2 етажа.

ОТМЕНЯ Заповед №03 от 17.01.2024г. на главния архитект на община [област], В ЧАСТТА, с която е отказано издаването на удостоверение по пар.16 ПР ЗУТ за строеж с идентификатор 67653.922.277.3 с предназначение постройка за допълващо застрояване, със застроена площ от 8 кв.м. и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление УТ000089/ 10.01.2024г. на Т. А. Ч., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Т. А. Ч. разноски по компенсация в размер на 1 386лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.