№ 2
гр. Разград , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти януари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500321 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Регионална дирекция по горите-гр.Русе,
представлявана от директора Огнян Савянов, против Решение № 260031/30.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 429 / 2020г. по описа на РС Исперих, с което е признато за незаконно и
отменено уволнението на С. Д. К., ЕГН-********** от гр.Исперих, извършено със Заповед №
1/02.06.2020г. на Директора на РДГ-гр.Русе.Ищецът С.К. е възстановен на предишната му работа,
на заеманата от него длъжност Главен специалист „Горски инспектор”, с място на работа РДГ-
гр.Русе, район на действие ТП ДГС „Сеслав”-Кубрат, Район Исперих.Работодателят е осъден да
заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, в размер на 2 772.00 лева,
ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му част за разликата до
първоначално претендирания размер на 5 544.00 лева е отхвърлен.В полза на ищеца са присъдени
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.Работодателя е осъден да заплати в полза на
районния съд сумата от 170.88 лева - дължима ДТ по производството.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по спора, с което
ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.Излагат се подробни съображения.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна, чрез пълномощник е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна и моли атакуваното решение
1
да бъде потвърдено.
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.
Съдът е счел жалбата за допустима, поради което е разгледал делото в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
В съд.заседание въззивникът, чрез пълномощник гл.юрисконсулт поддържа жалбата , така
както е предявена с искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемата страна, лично и чрез пълномощник поддържа подадения отговор, с искане за
потвърждаване на атакуваното решение.Представя копие от трудов договор, сключен с друг
работодател, считано от 01.12.2020г., който е приет като писмено доказателство по делото.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
При извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата
инстанция намира, че то е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по неговата
правилност.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е уважил предявения иск, като е признал
за незаконно уволнението на С. Д. К., извършено с атакуваната заповед на работодателя и го е
отменил.Основните мотиви на съда за отмяна на уволнението са, че заповедта, с която е наложено
същото не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, което от своя страна влече
незаконосъобразността на издадената заповед за уволнение на формално основание.
Посочвайки изискването на текста на чл.195, ал.1 от КТ за надлежно мотивиране на
заповедта за уволнение и точно определените изисквания към съдържанието на същата, като
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на
извършването му, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание, РС е приел, че в Заповед №1/02.06.2020г. на Директора на
РДГ - гр.Русе, с която е прието,че работникът е извършил тежко нарушение на трудовата
дисциплина, с което е уронил доброто му име и злоупотебил с доверието му липсва изобщо време
на извършване на нарушението, както и фактическо описание на същото, при липса на посочване
на конкретни факти, които да характеризират извършеното от работника от обективна и
субективна страна.
В атакуваната заповед, приложена по делото работодателят е посочил образувано срещу
служителя досъдебно производство по описа на РУ на МВР-Исперих по чл.283 от НК, както и
публикации в различни интернет-сайтове, както и депозирания до него доклад от прекия
ръководител на уволнения служител.Видно и от изявлението на пълномощника на въззивника в
съд.заседание, както и от извършената от съда сл.справка по НОХД №381/2020г. по описа на ОС-
Разград, не се установява наказателното производство да е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, като с оглед презумпцията за невиновност не може да се приеме, че с действията си
служителят е уронил престижа на работодателя.Както и РС, така и въззивният съд намира, че
представените по делото публикации в интернет-сайтове не са годни доказателства за
установяване на отразеното в тях. Не може да се приеме, че вмененото от работодателя
2
нарушение- уронване на доброто му име се установява и чрез сочените гласни доказателства,
разпита на прекия ръководител на служителя, св. Николов, който сочи, че пред разследващия
орган по воденото ДП е посочил сведения относно длъжността на С.К., неговите правомощия и
представил изискани от него писмени доказателства във връзка с пашата на домашни животни в
горски територии в землището на с.Старо селище, община Исперих, както и картен материал.
Въззивната инстанция споделя и извода на РС, направен по отношение на посоченото в
заповедта за уволение, че в качеството си на служител в държавната администрация С.К. е бил
длъжен и на основание чл.107а, ал.21 от КТ при изпълнение на трудовите си задължения да спазва
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №
57/02.04.2020г., съдържащ изисквания за законност, лоялност, добросъвестност, почтеност при
изпълнение на служебните си задължения, че същото звучи неясно и съответно насочва към друг
състав на дисциплинарно нарушение – по чл.187, ал.1, т.10 от КТ -неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, отново без конкретизация на
фактите.
Ето защо не могат да бъдат възприети възраженията във въззивната жалба, че изводите на
първостепенния съд за немотивираност на атакуваната уволнителна заповед са необосновани и, че
в същата пълно и всеобхватно е описана фактическата обстановка, наложила налагане на
дисциплинарното наказание.Такова именно описание в заповедта изобщо липсва.В жалбата се
сочи също така, че при налагане на дисциплинарното наказание“уволнение“ работодателят е
спазил изискването на чл.193 от КТ да поиска писмени обяснения от служителя, преди издаване на
заповедта, което не е било спорно между страните.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ :
Предпоставките за уважаването на този иск са вреди за ищеца за не повече от шестмесечен период
след незаконното уволнение, изразяващи се в оставането му без работа, поради уволнението, както
и причинна връзка между уволнението и вредите. Прие се за установено в настоящия съдебен акт,
че тези предпоставки са налице, като спорен тук се явява само размерът на обезщетението.
При определянето му, настоящият съдебен състав съобрази, че първоинстанционното
решение към датата на постановяването му е правилно, но въззивната инстанция, предвид
събраните в хода на настоящото производство доказателства, имащи характер на такива по чл. 266,
ал. 2, т. 2 ГПК, и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, която изисква съдът да вземе предвид
установените факти и след предявяване на иска, установи, че и след приключване на устните
състезания въззивникът продължавал да търпи вреди от незаконното уволнение, като е започнал
работа при друг работодател, след уволнението, считано от 01.12.2020г.Тези вреди следва да бъдат
овъзмездени до края на м.ноември 2020г.При установен размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м.май 2020г., предходащ уволнението му – 924.00 лева , за изтеклите
три непълни месеца, следващи от 02.09.2020г. до 30.11.2020г., дължимото от Работодателя
обезщетение по чл.225, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ възлиза на 2 688.00 лева, ведно с лихва за забава в
размер на законната лихва от завеждане на иска – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. За разликата над този размер до първоначално претендирания размер на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за вторите три месеца от 2 772 лева за периода от 30.11.2020г. до 02.12.2020г.,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски. Претенцията за
присъждането им е заявена своевременно, представени са доказателства за реалното им заплащане,
липсва възражение за прекомерност, поради което ответникът-въззивник - РДГ-Русе , следва да
бъде осъден да заплати на ищеца-въззивник сума в размер на 300.00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция съобразно уважената
част от исковете.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
въззивникът-ответник РДГ-Русе следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Разград държавна такса върху уважената от въззивната инстанция част от
иска по чл. 334, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 107.52 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260031/30.09.2020г., постановено по гр. дело №429/2020г. по описа
на Районен съд - Исперих В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения обективно съединен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за периода след 02.09.2020г. до
30.11.2020г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1 във вр.с чл. 225, ал. 1 от КТ Регионална дирекция
по горите-гр.Русе, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.”Скобелев” № 7, представлявано от Директор Огнян Костов Савянов, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д.
К., ЕГН-**********, обезщетение по чл.225, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, в размер на 2 688.00 лева,
ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от дадата на завеждане на иска – 24.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за
разликата до първоначално претендирания размер на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ от 2 772
лева за вторите три месеца от оставането без работа.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-гр.Русе, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.”Скобелев” № 7, представлявано от Директор Огнян Костов
Савянов, ДА ЗАПЛАТИ на а С. Д. К., ЕГН-**********, сумата от 30.00 /триста / лева -
направени от страната деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и по
сметка на ОС-Разград сумата от 107.52 лева - дължима ДТ по производството.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от 18.01.2021година.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5