Р Е Ш Е Н И Е
номер ІV – 100 20.09.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На
девети септември, две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1034 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба на на „Застрахователно
акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве” – АД - гр.София, срещу Решение
№940/22.04.2019г., постановено по гр.д.№5015 по описа на Бургаски районен съд
за 2018г., с което въззивникът е осъден да заплати на „Аква Системс“ – АД -
гр.Бургас, сумата 1792.46 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – щети по собствения му товарен автомобил марка
„Порше Каен“, с рег.№ СА 3384 ТМ, а именно: увредени две десни джанти и гуми, причинени при ПТП, реализирано на 10.09.2017г.
на бул. „Димитър Димов“ в гр.Бургас, по вина на водача на лек автомобил “Ауди А3“, с рег.№ А 7618 МХ, по отношение на който е
сключена с дружеството валидна застраховка „Гражданска отговорност” –
застрахователна полица № BG/30/116003003039
със срок на
действие от 24.11.2016г. до 24.11.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2018г. до окончателното
плащане, както и сумите 301.70 лв. разноски по делото и 720 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Според въззивника, решението страда от липса на мотиви
– изложените са непълни, неясни, противоречиви и неправилни; при формиране на
изводите не са обсъдени всички доказателства, обсъждани са неотносими факти и
са направени необосновани предположения.
Оплакванията на въззивника са
подробни и пунктуални.
При обсъждане на свидетелските показания и извършената
автотехническа експертиза, е направен извод за предприета неправилна маневра от
страна на св.Марина Колева, в качеството й на водач на автомобил „Порше Кайен“
рег.№СА3384ТМ и липса на контакт между този и другият автомобил. Според
въззивника извършената маневра не е регламентирана от нормите на ЗДП и е
липсвала необходимост от извършването й. С позоваване на съдебна практика е
направен анализ на понятието „спасителна маневра“ и са изложени съображения че
такава не е била налице – водачката е можела да предотврати произшествието, като
намали скоростта. Като не го е направила, а нарушила нормите на (л.20, ал.2
ЗДП. Предприемането на маневрата е довело до настъпване на ПТП, но съдът не е
обсъдил доказателствата в тази насока, а е възприел твърденията на ищеца в
исковата молба.
Извършен е анализ на допуснатите от водача Колева
нарушения на закона, в т.ч. и след произшествието, установени от експертизата и
от справка от Сектор ПП, ОДМВР Бургас: не е уведомила и изчакала пристигането
на Службите за контрол на МВР – чл.125, т.8 ЗДП; продължила е движение с две
спукани гуми, което е довело допълнително до увреждания. Изводът на съда, че
местопроизшествието е посетено от органите на МВР се оспорва.
Оспорва се и извода на съда, направен въпреки
показанията на свидетелите и заключенията на експертизата, че водачката е
предприела неправилно изпреварване на МПС „Ауди“ със скорост, над допустимата –
излагат се подробни съображения и се анализира механизма на ПТП, в т.ч. и във
връзка с представен от ищеца документ ДКП, възприет от съда досежно фактическата
обстановка, относно отнемане предимството на свидетелката от водача на лек
автомобил „Ауди“, която според въззивника не е установена.
Според въззивника, с действията си водачката Колева
умишлено е причинила ПТП, което изключва елемент от фактическия състав на
деликта - противоправността на поведението на водача, чийто застраховател е той
– тезата на въззивника е аргументирана със задължителна съдебна практика. Така
съдът е постановил застрахователят на водача, който пръв се е притекъл на помощ
на пострадалата поради неопитност и самоувереност умишлено катастрофила
водачка, да обезщети вредите, което води до нейното неоснователно обогатяване.
На следващо място, при обсъждане на автотехническата
експертиза и бездействието на ищеца, чиято е тежестта да ги докаже, подробни
аргументи са изложени досежно размера на вредите, чието обезщетение се
претендира. Съображения са изложени за приемане на доказателства – проформа
фактура, представени след настъпила преклузия за това. Оспорват се изводите на
съда, основани на оспорена експертиза на в.л. Тимнев – излагат се подробни
аргументи, в т.ч. за процесуални нарушения – приемане на експертизата, въпреки
възраженията на ответника. Според въззивника, размерът на обезщетението не е
съобразен и с реално причинените вреди, съобразно трайната съдебна практика.
На последно място, исковата молба е нередовна, т.к. в
нея не е посочена банковата сметка на ищеца, съобр. нормата на чл.127, ал. ГПК.
Въззиваемият – ищец „Аква
Системс“ – АД – гр.Бургас на 02.07.19г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на
10.07.19г. е подаден писмен отговор.
В него са изложени съображения за потвърждаване на решението. При анализ на
свидетелските показания, в т.ч. и на водача на лекия автомобил „Ауди“ – Ангел
Ангелов и извършената съдебно – автотехническа експертиза на в.л. Тимнев,
според въззиваемия съдът правилно е установил, че именно водачът на лекия
автомобил „Ауди“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, е виновен за настъпилото ПТП, а св.Колева няма вина и не е допринесла
за настъпването му. Извършен е анализ на механизма на ПТП, както и на
действащата нормативна уредба, относно необходимостта ПТП да бъде посетено от
служители на ПП, за да се обоснове извод, че доколкото е съставен двустранен
констативен протокол, надлежно заверен от органите на МВР, механизма е
установен и потвърден от извършената експертиза. Според въззиваемия, водачът на
лекия автомобил „Ауди“ е извършил нарушения на чл.25, ал.1 и 2 и чл.20 ЗДП при
предприемане на маневра, като не се е огледал, не е видял и не е пропуснал
движещото се МПС.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти, относно осъщественото на 10.09.2017г. в гр.Бургас
пътно – транспортно произшествие (ПТП), на ул. „Димитър Димов“, в района на
бензиностанция „Шел“. В него свидетелят Ангел Николаев Ангелов, управлявайки
личния си автомобил „Ауди АЗ“ с рег.№А7618МХ, се движел в лявата лента на
платното; Марина Ангелова Колева, управлявайки товарен автомобил „Порше Кайен“,
с рег.№СА3384ТМ, собственост на ищеца „Аква Системс“ – АД, се движела в дясната
лента на платното. Св. Ангелов, без да се се огледа и да съобрази, че в дясната
лента се движи друг автомобил, поради неопитност и за да избегне челен сблъсък
с движещо се насреща превозно средство, рязко предприел маневра в дясно,
създавайки опасност за сблъсък с автомобила на Колева. Последната, за да
избегне удара, рязко предприела движение в дясно, при което се качила на
бордюра на тротоара с двете десни гуми на автомобила. В резултат на това, били
увредени напълно двете десни гуми и десни джанти на автомобила „Порше Кайен“,
на стойност 1792.46 лв. Установено е, че водачът на лекия автомобил „Ауди А3“ е
имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество, което ангажира отговорността му за обезвреда. Поради това и на осн.
чл.272 ГПК, въйззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част.
Въззивният съд не споделя възраженията на ответника,
досежно различен механизъм на ПТП. За неговото установяване са разпитани
свидетели – очевидци – водачът на л.а. „Ауди А3“ и пътуващата на предна дясна
седалка в т.а.“Порше Кайен“ – св.Тодорова. Именно от техните преки и
непосредствени наблюдения на инцидента следва да се установи механизма на ПТП.
Тук следва да се кредитират без резерви показанията на св.Ангелов, че
предприетата от него маневра се дължи на липсата на опит и концентрация, на
неправилно възприемане на пътната обстановка и ситуация – неволна реакция, в
следствие на уплаха и неопитност. Свидетелят излага неизгодни за себе си факти
и обстоятелства, без да има интерес от това, дори в свой ущърб. Механизма на
ПТП, описан от вещото лице Гяуров почива на предположение; в заключението си
вещото лице оспорва показанията на свидетелите, за които, както вече стана дума
съдът няма основания да счита за заинтересовани.
Оплакванията за липсата на предпоставки за
предприемане на „спасителна маневра“ от страна на водача Колева, също не се
споделят от въззивния съд. Още по-малко могат да се споделят твърденията за
умишлено причиняване на ПТП, а от там - на вредите. Твърденията на въззивника,
че между двата автомобила не е настъпвал контакт са верни, но това се дължи на
маневрата, предприета от Колева, с цел да бъде избегнат такъв контакт. Поначало
при възникване на ситуации на пътя, предпоставящи ПТП, водачът следва да вземе
решение за части от секундата, за да го избегне или предотврати. В случая
предприетата от Колева маневра е довела до предотвратяване на съприкосновение
на двата автомобила, при което вредите биха били и за двата.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията, че исковата молба е
нередовна, поради непосочване на банковата сметка на ищеца. Този пропуск е
отстранен от съда в първоинстанционното производство, преди връчване препис от
исковата молба на ответника – с молба от 06.07.2018г., процесуалният
представител на ищеца – адв.Н.С. е посочил своята банкова сметка.
***азателства, вид становищата на страните и като
съобрази Закона въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И в тази част мотивите на
първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.
Досежно размера на вредите, които са били
причинени на т.а. „Порше Кайен“, въззивният съд намира, че следва да бъде
възприета експертизата на в.л. Тимнев. Същата е извършена, след оглед на
джантите, докато експертизата на в.л.Гяуров е извършена по снимков материал.
Твърденията на въззивника, че преди огледа на джантите същите са били
допълнително увредени или че на вещото лице са били представени други, различни
джанти, не могат да бъдат споделени. Касае се за спекулативно предположение.
Доказателства или данни в тази насока не се съдържат.
Оплакванията, досежно допуснати процесуални нарушения
във връзка с приемане на писмено доказателство след настъпване на процесуална
преклузия, не следва да се обсъждат от въззивния съд. Съдът не е коментирал и
изградил изводите си на това доказателство, а на извършената експертиза, поради
което дори да се приеме, че същото е прието при нарушение на процесуалния
закон, същото не е формирало изводите на съда.
При тези данни, искът е основателен до претендирания
след изменението размер. Решението, с което е уважен, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: предвид резултата от въззивното
обжалване, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноските,
направени във въззивното производство. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, заплатени са 600 лева – адвокатско възнаграждение. Направеното
от въззиваемия възражение за прекомерност, въззивната инстанция намира за
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и въззивното
производство. Поради това същото следва да бъде намалено в размер на 400 лева,
доколкото на осн. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер е 356 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №940/22.04.2019г., постановено по гр.д.№5015
по описа на Бургаски районен съд за 2018г.
ОСЪЖДА ”Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Изгрев“, ЖК “Дианабад“,
бул.“Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на “Аква Системс“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 5, ет.4, сумата 400.00
(четиристотин) лева – съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.