Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 12.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1925
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ),
във вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба рег. №20191120135132, подадена
от адвокат М. П.в качеството му на
заявител по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, надлежно упълномощен от управителя
на „Навигардън” ЕООД, ЕИК *********, срещу отказ на Агенция по вписванията рег. №20190530145251-2/27.08.2019г.
за вписване по партидата на дружеството на заявено със заявление вх. №20190530145251 обстоятелство
- лице за контакт съгласно изискването на чл.63, ал.4, т.3 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари.
Като изразява несъгласие с мотивите на длъжностното лице по
регистрацията, че съгласно нормите на чл.63, ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл.38
от Правилника за неговото приложение от значение е личното декларативно
изявление на лице, вписано като представляващ дружеството, а не на пълномощник,
поради което дължимата декларация, съдържаща данни за лице за
контакт, следва да е подписана от някой от двамата управители на дружеството с
нотариална заверка на подписа на декларатора, което
несъгласие обосновава аргументирано, жалбоподателят
счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен и неправилен и моли за
неговата отмяна.
Жалбата е подадена в срок от
лицето – заявител по отказаното вписване, съдържа необходимите реквизити и приложения
по чл.261, т.2 и 4 ГПК и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което производството
по нея се приема за допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като
неоснователна по следните съображения:
Оспорен е отказ на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) да извърши вписване в
Търговския регистър по партидата на „Навигардън” ЕООД,
ЕИК *********, на заявеното с подаденото от адвокат М.
П.заявление вх. №20190530145251 обстоятелство - лице за
контакт съгласно изискването на чл.63, ал.4, т.3 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).
Отказът е мотивиран с липсата на представена
декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, във вр. с чл.38 от Правилника
за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП), подписана от законен
представител на дружеството, с нотариална заверка на подписа на декларатора.
Според длъжностното лице по регистрацията разпоредбата на чл.38 от ППЗМИП не
предвижда възможност за делегиране на задължението по чл.63,
ал.4 от ЗМИП на друго лице, доколкото и съгласно чл.35 ал.1 от НК
наказателната отговорност е лична. И тъй като приложената към заявлението декларация по
чл.63, ал.4 от ЗМИП не съдържа личното декларативно изявление на лице,
вписано като представляващ дружеството, а е подписана от пълномощник, не са
изпълнени и дадените по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ указания в тази насока,
е прието, че липсва изискуемо по закон приложение към заявлението, поради което е постановен и обжалваният
понастоящем отказ.
Както от съдържащите се в изпратената до съда
преписка по жалбата документи, така и от справката в Търговския регистър по
партидата на „Навигардън” ЕООД,
ЕИК *********, се установява, че със заявление образец Б7 вх. №20190530145251, подадено от
адвокат М. П., легитимиращ се като адвокат с изрично пълномощно по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, е заявено за вписване
лице за контакт по чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП. Сред
приложените към това заявление документи са декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП,
съдържаща данни
за лице за контакт, подписана от адвокат М. П., с
нотариална заверка на подписа, както и декларация - съгласие по чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП от самото посочено лице за контакт - адвокат М.
П., с нотариална заверка на подписа. Приложено е и адвокатско
пълномощно в обикновена писмена форма, с което управителят на „Навигардън” ЕООД, ЕИК *********, Олена Кузмина
е упълномощил адвокат М. П.да представлява дружеството като лице за контакт
съгласно ЗМИП, да издаде за и от името на дружеството всички и всякакви
документи, изисквани от ЗМИП и свързаното с него законодателство, както и да
регистрира в Търговския регистър всички и всякакви данни и документи, изисквани
съгласно ЗМИП и свързаното с него законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП,
когато по партидата на лицето по чл.61, ал.1, съответно по чл.62, ал.1 не са
вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България
законен представител - физическо лице, в търговския регистър следва да бъде
вписано физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на
Република България. По отношение на данните за това лице, които се вписват в
регистъра, нормата препраща към чл.63, ал.4, т.1, букви "а" -
"г" от ЗМИП. Самото заявяване и необходимите документи, свързани с
вписването на това обстоятелство, са уредени в чл.50а от Наредба
№1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Сред задължителните
приложения към заявлението са две декларации – по чл.63, ал.4 и по чл.63, ал.4,
т.3, in fine от ЗМИП, като
изискването и към двете декларации е да са нотариално заверени.
Според чл.38 от ППЗМИП, към който препраща чл.63,
ал.4 от ЗМИП, при заявяване на подлежащите на вписване в Търговския регистър …
данни по чл.63, ал.4 от ЗМИП представляващите на учредените на територията на Република България
юридически лица … подават декларация с
нотариална заверка на подписа, която съдържа реквизитите съгласно приложение
№3. Вписването на данните за лицето за контакт се извършва именно въз основа на
данните в тази декларация (чл.63, ал.4 от ЗМИП).
Според жалбоподателя,
законът не ограничава кръга от лица, които могат да подпишат
изискваната от чл.63, ал.4 от ЗМИП декларация само до
законните представители на дружествата. Доколкото този кръг от лица не е
елемент нито от формата, нито от съдържанието на декларацията, то
ограничаването му не може да се въведе и с правилника за прилагане на закона.
Отделно от това, такова ограничаване само до законните представители на
дружествата липсва и в разпоредбата на чл.38 от ППЗМИП, доколкото е употребено
родовото понятие представляващи, а такива могат да бъдат както представителите
по закон, така и представители по пълномощие.
Съдът намира, че липсва основание за разширително
тълкуване на разпоредбата на чл.38 от ППЗМИП в предлагания от
жалбоподателя смисъл. Употребата на пълен
определителен член ясно посочва, че се касае за представляващия юридическото лице –
търговец. Фактът, че съществителното „представляващ” е употребено в множествено
число не дава основание да се приеме, че нормата има предвид всяко лице, което
по закон или по пълномощие може да представлява съответното юридическо лице.
Показателна в тази връзка е и втората част на разпоредбата на чл.38 от ППЗМИП,
адресираща към тръстове, попечителски фондове и други
подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно
правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост,
посочвайки, че за тях декларацията се подава от физическите и юридическите лица
и други правни образувания, които действат на територията на Република България
в качеството си на доверителни собственици, т.е. лично или чрез представляващ
действащите в страната представители, а не чрез упълномощен от тези лица
пълномощник. Самият образец на декларацията – Приложение №3 към чл.38 от ППЗМИП
ясно посочва изискваното качество на декларатора/ деклараторите - в качеството ми/ ни на представляващ/
представляващи … (посочва се наименованието, както и правноорганизационната
форма на юридическото лице или видът на правното образувание).
С оглед на това и доколкото подписалият декларацията
по чл.63, ал.4 от ЗМИП адвокат, посочен и като лице за контакт, не е лице, оправомощено от закона да представлява търговеца, същият не
е „представляващ” по смисъла на чл.38 от ППЗМИП и не може да декларира
съответните данни. И тъй като надлежна декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, подадена от управителя – представляващ
дружеството, с нотариална заверка на неговия подпис, не е представена нито
първоначално със заявлението, нито при дадената по реда на чл.22, ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ допълнителна възможност, то
законосъобразно ДЛР е отказало да
извърши вписване на заявеното обстоятелство.
В заключение, съдът намира подадената жалба за неоснователна.
Обжалваният отказ за вписване следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ рег. №20190530145251-2/27.08.2019г. на
длъжностното лице по регистрацията за вписване по партидата на „Навигардън” ЕООД, ЕИК *********,
на заявено със заявление образец Б7 вх. №20190530145251 обстоятелство - лице за
контакт съгласно изискването на чл.63, ал.4, т.3 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Варна в
седмодневен срок от връчването на препис от същото на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението препис от него ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по
вписванията.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: