№ 60
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900222 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В. В. Г., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н. Д. С., ЕГН
**********, двете с адрес: гр.С., ж.к.„Обеля 2“, бл. 202, вх. Б, ет. 2, ап. 27, представлявани
от адв.С. Н. е предявила искове срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Витоша“ № 89Б за осъждането му да заплати сумата в размер на
40 000,00 (четиридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените
от нея разноски за производството, съгл.списък по чл.80 от ГПК: 300,00 лева – платен
депозит за СМЕ и адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1730,00
(хиляда седемстотин и тридесет) лева.
В исковата молба се посочва, че на 14.06.2021 г. около 17,15 ч. в резултат на
настъпило на път № 81 ПТП между л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № М 5799 АР,
управляван от К.Е.И., който се движел по посока М. – С., навлизайки в лентата за насрещно
движение нанесъл удар на насрещно движещ се автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № М
9946 ВН, управляван от КР. СВ. Ж., при което ищцата пострадала, докато пътувала в
автомобила на К.И.. Твърди, че вина за настъпилото ПТП имал К.И., който несъобразявайки
се и нарушавайки правилата за движение по пътищата, докато управлявал лекия автомобил
с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение, при
което настъпил удар между двата автомобила. Вследствие на удара ищцата получила тежки
увреждания, изразяващи се в дислоцирана диафазарна фрактура на ляв хумерус, след което
била приета по спешност в ЦСМП – М. в тежко състояние, след което била насочена за
1
лечение към УМБАЛСМ .“, предвид сложността на счупването. На 18.06.2021 г. претърпяла
операция, като била извършена кръвна репозиция и фиксация с два броя остеосинтезри
средства на костната увреда. Лявата ръка била обездвижена, без възможност на ди служи
с нея, с твърдения, че и към момента състоянието не е променило. Все още ръката била
обездвижена и имала непрекъсната нужда от чужда помощ, от което се чуствала зле
психически, дистанцирала се от хората и не желаела да се вижда с тях.
Ищцата твърди, че търпи неимуществени вреди – болки и страдания, които ще търпи
и в бъдеще, поради което оценява същите в размер на 40 000 лева.
Посочва, че собственикът на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № М 5799 АР сключил
задължителната си застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество – „Д.“ ЕАД, със застрахователна полица № BG/06/121000161524, валидна до 15.
01. 2022 г.
Ищцата предявява иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответното „Д.“ ЕАД, като моли съда
последното да бъде осъдено да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултата на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11. 08. 2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и направените от нея разноски за производството.
С отговора ответникът оспорва исковете както по основание, така и по
размер. Претендира присъждане на разноски за производството, в това число и
юрисконсултско възнаграждение, съгл.списък по чл.80 от ГПК: 200,00 лева – платен депозит
за САТЕ; 05,00 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и 300,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение – общо 505,00 (петстотин и пет) лева.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
отговорността на застрахования по задължителната застраховка „ГО“ К.И. за настъпването
на процесното ПТП, както и наличието на вина на водача, като елемент от фактическия
състав. Ответникът заявява, че при управлението на застрахования при него автомобил,
водачът не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП-то,
съответно не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата. Липсвали каквито и
да било доказателства в подкрепа на тезата, че причина за настъпване на събитието са
неговите действия.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалото лице – ищцата В.Г., като твърди, че същата е пътувала без поставен
предпазен колан, което обстоятелство съществено допринесло за настъпване на твърдените
увреждания.
Ответникът оспорва и механизмът на настъпване на процесното ПТП, като твърди, че
вина за настъпването му има и водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № М 9946 ВН –
КР. СВ. Ж., чиято „Гражданска отговорност“ била сключена със З.“ АД, с застрахователна
полица № BG/02/120002025685, валидна към датата на ПТП-то – до 14. 06. 2021 г., което
дружество моли съда да бъде конституирано като трето лице-помагач на негова страна.
2
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че търпи неимуществени вреди в
посочения размер и интензитет, за които липсвали каквито и да било доказателства.
При условията на евентуалност, ответникът заявява, че ако ищцата докаже наличието
на твърдените вреди, както и че същите са вследствие виновното поведение на водача на
автомобила, то твърди, че видът и интензитетът им не мога да имат за паричен еквивалент
стойността, претендирана от нея.
Оспорва и претенцията по акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, тъй като неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на този за лихви. Оспорва началния момент, от който се претендира
присъждането на лихва – 11.08.2021 г., като заявява, че същата е дължима от датата, на
която застрахователят е изпаднал в забава. Молбата за определяне на застрахователно
обезщетение е получена от него на 29.07.2021 г. и съгласно чл. 496 КЗ застрахователят по
ГП следва да се произнесе в тримесечен срок от предявяване на претенцията, с оглед на
което и твърди, че евентуално лихва би се дължала от 29.10.2021 година.
Ответникът заявява, че не оспорва и признава съществуването на валидно сключено
застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № М 5799
АР, валидна към монета на събитието.
Третото лице – помагач на страната на ответника - З.“ АД редовно призовани, не
изпращат представител, не вземат становище по исковите претенции.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
За безспорно между страните е прието наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между собственикът на л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № М 5799 АР и ответното застрахователно дружество – „Д.“
ЕАД, със застрахователна полица № BG/06/121000161524, валидна до 15. 01. 2022 година.
На 14.06.2021 година около 17,15 часа, на път № 81 ПТП се движел л.а.„Фолксваген
Пасат“, с рег. № М 5799 АР, управляван от К.Е.И., с посока от гр. М. към гр. С., като
губейки управление и контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и
нанесъл удар на насрещно движещи се лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № М 9946
ВН, управляван от КР. СВ. Ж., при което ищцата пострадала, докато пътувала в автомобила
на К.И..
Свидетелката Ж., управлявала лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № М 9946
ВН, – очевидец и участник в катастрофата установява, че вина за настъпилото ПТП имал
К.И., който несъобразявайки се и нарушавайки правилата за движение по пътищата, докато
управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата
за насрещно движение, при което настъпил удар между двата автомобила.
Свидетелката А. (леля на ищцата) установява, че в резултат на гореописаното ПТП
племенницата й претърпяла спешна операция, поради счупване между лакътя и рамото на
3
лявата ръка, около два месеца е била в гипс, не излизала никъде, придвижвала се трудно, не
можела да се обслужва сама, била депресирана и подтисната, изпитвала постоянни и остри
болки. След два курса по рехабилитация още не била напълно възстановена и изпитвала
периодични болки в лявата ръка. От инцидента до днес била по-боязлива, притеснена и
свита.
От заключението на СМЕ става ясно, че в че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата ищца В. В. Г. е получила следните травматични увреждания:
счупване на лявата раменна кост в диафизарната й част, поради което била подложена на
оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза,
наложило оперативното лечение. От данните от проведения преглед е видно, че е налице
възстановяване на функцията на крайника в пълен обем. След като възстановителния процес
е приключил и не са налице остатъчни явления, е налице пълно възстановяване на
функцията на левия горен крайник.
В първите около два месеца след травмата и оперативното лечение пострадалата е
изпитвала болки и страдания, чиито интензитет е намалял с времето. Към момента на
прегледа съобщава за такива при физическо натоварване на крайника и промяна на времето,
като е възможно тези усещания да се наблюдават доживот.
От заключението на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка процесното
ПТП би могло да се избегне при условие, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с
регистрационен номер М 57 99 АР - К.Е.И., при движение по двупосочно пътно платно с
две ленти за движение, не е навлизал и не се е движил в лентата за насрещно движение,
където се е движел насрещно лекия автомобил „Фолксваген Голф”. Автомобилът, в който се
е возела пострадалата ищца е бил снабден фабрично с обезопасителни колани, но няма
данни по делото дали към момента на удара тя го е била поставила или не.
При така установената фактическа обстановка съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
4
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с наличието на действаща към датата на ПТП валидна застраховка
„гражданска отговорност“, неоспорена и призната от страните, както и с предявената
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата от 01.08.2018 година,
по която застрахователят – ответник не е изплатил суми за причинени неимуществени вреди
на ищцата, в резултат на ПТП.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, обсъдени по-горе, че причината за настъпването на описаното с
исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на „Фолксваген Пасат“, с
рег. № М 5799 АР К.И., със застрахователна полица № BG/06/121000161524, валидна до 15.
01. 2022 година, който навлязъл в лентата за насрещно движение, предизвикал
гореописаното ПТП, в резултат на което са получени подробно описаните в исковата молба
и в СМЕ травматични увреждания на ищцата, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка, несъмнено доказана от заключението на обсъдената САТЕ и от
показанията на другия водач на л.а.“Фолксваген Голф“ и участник в ПТП – св.К.Ж..
Недоказани се явяват възраженията на ответника за наличие на случайно събитие,
евентуално – на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат
от процесното ПТП и за различен механизъм на реализиране на ПТП, тъй като в тази насока
същият не представи никакви доказателства в подкрепа на така инвокираните доводи и
оспорвания.
5
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява изцяло доказан по основание,
но частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинените й от катастрофата
увреждания на левия горен крайник за период около два месеца, съпроводен от психически
дискомфорт и трудно придвижване и обслужване без чужда помощ. Това се е отразило
крайно негативно на самочувствието и нормалните естетическите възприятия на ищцата,
която се намира в млада възраст - 17 години и води пълноценен живот, съпроводен с
ежедневни социални контакти, от които е била временно лишена.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 20000,00
(двадесет хиляди) лева. За разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху присъдената сума от 20 000 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди
и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя е заведена
на 29.07.2021 година, дължимата лихва следва да се присъди от 29.10.2021 година, до
окончателното й изплащане, като отхвърли акцесорния иск за периода от 11.08.2021 година
до 28.10.2021 година, вкл., като неоснователен.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси, но не и на разноски по
настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на иска – ДТ в размер на 800.00 лева, а на осн.чл.78, ал.1 от ГПК – на ищцата сумата
от 150,00 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и адвокат
В.Б. от САК за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, на осн.чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в общ размер на 1130,00 лева (830 лева + 300 лева (10 000 лева х 3%) -
6
минималният размер по чл.7, ал.2, т.4, при уважен интерес от 20000,00 лева), като осъди
ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално
представителство, съобразно уважената част от иска.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата да заплати на ответника
сумата от 252,50 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на В. В. Г.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н. Д. С., ЕГН **********
сумата от 20000,00 (двадесет хиляди) лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2021 година - датата на изтичане на 3-
месечния срок за произнасяне от застрахователя - ответник, до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за сумата над 20 000 лева, до
първоначално предявения размер от 40 000 лева, както и акцесорния иск за лихви за периода
от 11.08.2021 година до 28.10.2021 година, включително.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 800.00 (осемстотин) лева, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на В. В. Г., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка Н. Д. С., ЕГН ********** сумата от
150,00 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК В. В. Г., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка Н. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК . сумата
от 252,50 лева
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на адвокат С.К. Н. от
Софийска адвокатска колегия сумата от 1130,00 лева (хиляда сто и тридесет) лева,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението е постановено при наличие на трето лице – помагач на страната на
ответника – З.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7