Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
22.04.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
Двадесет и шести
март |
|
Година
|
2019 |
|||
В публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар |
Валя
Пенова |
Прокурор |
|
като разгледа докладваното от |
Съдия
ВЪТКОВ |
|
Гр. |
Дело № |
1482 |
по описа за |
2018 |
година. |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„Р.“ ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8,
представлявано от управителя В.М.З., чрез адв. В.Ч. ***, е предявило иск против
Община М., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Х.
Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М., с която ищецът моли съда
за признае за установено по отношение на Община М., БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Х. Б.“ № 27, представлявана от Г.С.–
кмет на Община М., че „Р.“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З., е
собственик на основание давностно владение по чл. 79 ЗС на следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 47714.500.1420.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед №
РД-18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. М.,
ул. „Г. Д.“ № 8, ет. 1; самостоятелния обект се намира в сграда № 1 разположена
в поземлен имот с идентификатор 47714.500.1420, предназначение на
самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, посочената в документа
площ: 93.00 кв. м., прилежащи части: съответните ид. части от общите части и от
правото на строеж, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 47714.500.1420.1.7, под обекта: няма, над обекта: 47714.500.1420.1.5,
47714.500.1420.1.7.
Ищецът твърди, че на
08.07.1999 г. е сключил договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 189, том I, нот. дело
№ 1003/1999 г. на Веселин Христов – съдия по вписванията при РС-М. с „ч.ф.К.“ООД,
с който придобива собствеността върху недвижим имот – КИНО, находящо се на
централния площад в гр. М., бул. „Г. Д.“ № 8, със застроена площ 918 км. м.,
представляващо целия първи етаж от двуетажна сграда, построена през 1969 г.,
състоящо се от кино салон и прилежащи помещения на I-ви и II-ри етаж –
кинокабина и спомагателни помещения към нея, заедно със съответните (припадащи
се) идеални части от прилежащия на цялата сграда терен (земя), представляваща
имот с планоснимачен № 1420 от квартал 64 по регулационния план на гр. М.,
срещу цена от 90 000 DEM. Поддържа, че част
от тази сграда и включено в общата застроена площ на първия етаж като
спомагателно помещение към кино салон,
се явява сладкарница с площ от около 90 кв. м., находяща се в северозападната
част на сградата, владението върху която е предадено от продавача в деня на
изповядване на прехвърлителната сделка заедно с владението върху останалата
част от продадения недвижим имот, като ищцовото дружеството продължава да
упражнява владението си непрекъснато, явно и необезпокоявано през целия период
от установяването му, включително и към момента на сезиране на съда. Във връзка
с извършени в обекта преустройства през 2008 г. и 2009 г. ищецът се снабдява с
констативни нотариални актове за собственост. През 2018 г. ищецът сезирал
Главния архитект на Община М. с искане за одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж за "Преустройство на част от банков офис
на "Райфайзенбанк" – I – ви етап в заведение за бърза закуска",
по което на 15.10.2018 г. са постановени откази, мотивирани със съществуващия
гражданско правен спор за собствеността на обекта, поради наличието на Акт за
частна общинска собственост № 2 от 07.10.1997 г. в полза на Община М.. Ищецът
се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност преди влизане в сила
на мораториума върху течението на давностни срокове за придобиване на имоти –
частна държавна или общинска собственост приет § 1 от ЗИДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от
06.06.2006 г.) С исковата молба са представени многобройни писмени
доказателства, направени са доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства, назначаване на съдебно-техническа експертиза и задължаване на
ответника да представи намиращи се при него документи. В съдебно заседание,
исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. М. М..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че ищецът владее процесния
недвижим имот от 1999 г., както и че владението върху имота е добросъвестно.
Твърди, че към онзи момент имотът е бил предоставен от Община М. на Общинска
фирма Хлебозавод "Зора" – гр. М.. Счита, че нотариалният акт за
продажба на сградата на киното от „ч.ф.К.“ООД на „Р.“ ООД не е правно
основание, годно да направи владелеца собственик. Поддържа, че актът за частна
общинска собственост върху обекта е надлежно вписан преди датата на сключване
на сделката между ищеца и неговия праводател, което водело до недобросъвестност
на купувача, който е следвало да знае, че праводателят му не е собственик.
Освен това още към 1999 г. управителя на „Р.“ ООД е знаел, че имота е общински
и е отправял покани към Община М. за изясняване на проблема със собствеността.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направено е
искане за допускане на гласни доказателства. В съдебно заседание оспорването на
иска се поддържа от процесуалния представител на ответника адв. Л. Я..
Правната квалификация
на иска е чл. 124 ал. ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД.
По делото са събрани
многобройни писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съобразно твърденията и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното.
На 08.07.1999 г. „Р.“
ООД сключва договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 189, том I,
дело № 1003/1999г. на Веселин Христов – съдия по вписванията при РС-М. с „ч.ф.К.“ООД,
по силата на който закупува правото на собственост върху недвижим имот – КИНО,
находящо се на централния площад в гр. М., бул. „Г. Д.“ № 8, със застроена площ
918 км. м., представляващо целия първи етаж от двуетажна сграда, построена през
1969 г., състоящо се от кино салон и прилежащи помещения на I-ви и II-ри етаж –
кинокабина и спомагателни помещения към нея, заедно със съответните (припадащи
се) идеални части от прилежащия на цялата сградата сграда терен (земя),
представляваща имот с планоснимачен № 1420 от квартал 64 по регулационния план
на гр. М. срещу цена от 90 000 DEM. Според описанието
на имота в нотариалния акт, като част от първия етаж на сградата и включена в
посочената в акта застроена площ на етажа, предмет на сделката е и спорния
самостоятелен обект в сградата, представляващ "сладкарница". От
заключението на вещото лице инж. И.Й. по назначената съдебно-техническа
експертиза, прието без оспорвания от страните, при замерване на място и след
изключване на построените от „Р.“ ООД след придобиване на сградата стълби,
навеси и козирки, сградата е със застроена площ 881.56 кв. м., което означава,
че площта на първия й етаж след закръгление е именно 882 кв. м. Заключението на
вещото лице е, че в тази площ влиза и площта на самостоятелен обект
47714.500.1420.1.6 с площ от 93 кв. м., като в одобрените през 1961 г. проекти
за Кино и Магазин, реализирани през 1969 г. фигурира обект
"Сладкарница" на първия етаж. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно, пълно и обосновано, и кореспондиращо с обстоятелствата по
дело и останалите доказателства. В подкрепа на факта, че спорния недвижим имот
е бил част от първия етаж на сградата на киното, са и събраните по делото
гласни доказателства. В показанията на всички разпитани свидетели няма
противоречие относно този факт.
Съдът намира за
безспорно установено, че в резултат на покупко-продажбата, „Р.“ ООД установява
владение като собственик върху продаденият му недвижим имот, включително и
върху спорната сладкарница. Започналите преустройства, ремонти и въвеждане в
експлоатация първоначално на киносалона с изградено във фоайето пред него кафе,
а в последствие и на останалите обекти в сградата, включително и на спорната
сладкарница, несъмнено доказват, че ищцовото дружество е започнало да упражнява
в пълен обем собственическите си правомощия да владее, ползва и да се
разпорежда с придобития недвижим имот, с цел реализиране на приходи от
експлоатацията му. За конкретния обект - "сладкарница", по делото е
приет и не е оспорен от ответника договор за наем от 23.05.2001 г. между „Р.“ ООД
и ЕТ "Роял-Нина Захариева", заедно с приемо-предавателен протокол към
него, с който „Р.“ ООД предоставя на ЕТ „Р.Н.З.“ за временно и възмездно
ползване помещение от 80 кв. м. (обект
"Сладкарница"), находящо се в сградата на кино "Р.".
Договорът е със срок 5 години, считано от 23.05.2001 г. Представени са
множество удостоверения, разрешения и лицензии за осъществяване на търговска
дейност от наемателя в обект - Бирария "Роял", включително и
Удостоверение № 3/01.02.2002 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
"Вътрешно преустройство на съществуваща сладкарница за бирария без
извършване на СМР". По аргумент от нормата на чл. 229 ал. 2 от ЗЗД,
отдаването на спорната сладкарница под наем за срок по дълъг от три години
квалифицира действията на ищеца като разпореждане с процесния имот и по
несъмнен начин обективира субективното му отношение към упражняваната
фактическа власт върху обекта, като разкрива намерението за своене, тоест така
наречения animus. За установяване от обективна страна на установяването
на владение и упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите по делото свидетели: на ищеца
– М. С. З., М. Г.В. и Д.Ц. П., и на ответника – Х. И. Ч.. Свидетелят М. З.като
бивш съдружник в „Р.“ ООД в периода 1999 г. – 2006 г. заявява, че лично е бил
ангажиран със сделката за сградата на киното, сключена с „ч.ф.К.“ООД през 1999
г., която е включвала целия първи етаж на сградата, заедно с всички помещения и
обекти в него и поради тази причина в нотариалният акт е била посочената
застроената площ на сградата по данни от акта за държавна собственост, с който
продавачът се е легитимирал за собственик. След закупуване на сградата, първо е
възстановено киното, а фоайето пред него е преустроено на кафе. Впоследствие е
направен ремонт на цялата сграда. Сладкарницата е направената на бирария, която
е започнала да функционира през м. май 2001 г., като е отдадена под наем на
едноличния търговец на съпругата на свидетеля – ЕТ "Р.". Бирарията е
работила до средата на 2006 г., когато за обекта е сключен договор за наем с
"Пощенска банка“, а през 2007 г. е сключен договор за наем с "Р."
и бирарията е преустроена в банков офис, с каквото предназначение продължава да
е и в момента. Свидетелят отрича да са предявявани претенции за собственост от
трети лица, включително и от общината до момента, в който е поискано разрешение
за преустройство на обекта от банков офис в заведение. Посочва, че ключовете от
сградата и владението върху нея реално са предадени от продавача една-две
седмици преди деня на сделката. Сладкарницата е била заключена и е ползвана за
склад. Според свидетеля през всичките години „Р.“ ООД е заплащало данъци и за
този обект. Свидетелят М. В. дава показания, че през юни 2000 г. е започнала
работа като продавач на пуканки и сладолед пред киното, а след това е правила
сандвичи в кафе „Р.“ да май 2001 г., когато е открита бирария „Р.“ на мястото
на някогашната сладкарница на киното, където е назначена за готвач. На това
място продължава да работи до средата на 2006 г., когато бирарията е закрита.
Свидетелят заявява, че преди бирарията, обекта е бил сладкарница към киното, и
при започване на работа в „Р.“ ООД, обекта е бил заключен и е ползван като
склад. Този свидетел също заявява, че не е имало претенции от други лица за
този обект, а ежегодно докато е работила бирарията през летния сезон са
поставяни маси за клиенти. Според свидетеля Д. П., която е работила в
градоустройство в Община М. през периода 1999 г. – 2006 г., сладкарницата към
киното е станала собственост на „Р.“ ООД, тъй като според старите проекти на
киното, сградата е водена като киносалон със сладкарница и поради тази причина,
докато е работила в общинската администрация по преписки по издаване на
разрешения за извършване на преустройства, удостоверения за въвеждане в
експлоатация и други строителни книжа, не е повдиган въпросът и не е имало
съмнение за Общината, че „Р.“ ООД е собственик на сладкарницата. Личните
наблюдения на свидетеля са, че „Р.“ ООД е ползвал целият първи етаж от сградата
на киното, като е извършил множество преустройства и ремонти в него. Според
свидетеля П., актът за общинска собственост от 1997 г. е бил известен на
общинската администрация, но поради съществените разминавания в описанието на
актувания имот спрямо обект – сладкарница в сградата на киното, не е имало
съмнения, че се касае за различни обекти. По делото е разпитан като свидетел и
доведената от ответника Х.И. Ч., която е настоящ служител на общинската
администрация на ответника в отдел "Общинска собственост", а в
периода от 1997 г. до 2006 г. е работила в отдел "Техническа служба".
Свидетелят заявява, че от началото на 90-те години, сладкарницата в сградата на
киното е била предоставена на общинско търговско дружество Хлебозавод
"Зора" и е функционирала до края на 2001 г. „Р.“ ООД е придобило
сладкарницата по силата на нотариален акт, който е бил вписан в разписния лист
и бил известен на общинската администрация. Според свидетеля сладкарницата не е
била към киното, а била построена със средства на градски народен съвет
съвместно с държавната кинефикация. Помни, че със служители на общината са си
купували пасти и тригуни от сладкарницата в обедните почивки, но не може да
каже кой точно е извършал дейност в нея, въпреки че заявява, че не е било „Р.“ ООД.
След като е започнала работа в отдел "Общинска собственост" и е
станало известно, че има документация за претенции от г-н Михайлов към
сладкарницата, който е бил уведомен, че сладкарницата не е била в активите на търговското
дружеството, от което „Р.“ ООД е закупило сградата на киното. Потвърждава, че
пред бирарията е имало маси от 2002 г., както и че лично е посещавала това
заведение за обяд и вечери. Изразява учудването си, че общината е загубила
обекта си, но не се били предприети мерки, като заявява, че не било в
правомощията й да се намесва.
Преценката на
показанията на свидетелите, съдът извърши при спазване на разпоредбата на чл.
172 от ГПК при съобразяване с всички други данни по делото, и като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Съдът намира, че показанията на свидетелите
М. С. З., М. Г. В. и Д. Ц. П. следва да бъдат кредитирани като ясни,
безпротиворечиви и кореспондиращи по между си, както и с обстоятелствата по
делото и останалите доказателства относно извършваните ремонти и преустройства
в сградата на киното, както и начинът и времето през което сладкарницата е
ползвана като бирария. Показанията на свидетеля Х. И. Ч. съдът възприема
частично, поради служебната зависимост от ответника, като настоящ служител в
общинската администрация на Община М. и заинтересована от изхода на делото.
Невъзможността на сдвидетеля Ч. да заяви, кое лице е ползвало процесната
сладкарница през 2001 г., но въпреки това категоричното й отричане това да е
било ищцовото дружество при знанието, че обектът е бил предоставен през
по-ранен период на общинското търговско дружество Хлебозавод "З.",
сериозно разколебава достоверността на показанията и в тази им част, и е
основание съдът да не ги възприема. Същевременно в останалата им част,
показанията на свидетеля Ч.са за установяване на неизгодни за ответника факти и
обстоятелства, относно владеенето на сладкарницата от „Р.“ ООД, знанието в общинската
администрация за това и липсата на действия за защита на правата на общината,
поради което съдът намира, че следва да бъдат възприети в тази им част.
Преценката на гласните доказателства води към извод, че от фактическа страна е
установено безспорно, че от средата на 1999 г. процесният недвижим имот се
владее и ползва от ищеца чрез отдаването му под наем като бирария, което
владение е било явно и необезпокоявано, и е упражнявано със знанието и без
противопоставянето на ответника.
При така установеното
от фактическа страна на спора, предвид приложимите материалноправни норми,
съдът достигна до следните правни изводи:
Придобиването по
давност е способ за придобиване на субективни вещни права чрез фактическото им
упражняване през определен в закона срок от лице, което не притежава
съответното право. Фактическият състав на този способ за придобиване на вещни
права включва установяване на владение, което трябва да е явно, необезпокоявано
и непрекъснато, както и изтичане на определения в закон срок, който при
недвижимите имоти в зависимост от вида на владението е кратък – 5 годишен за
добросъвестния владелец, и 10 годишен за недобросъвестния владелец.
Позоваването от владелеца на изтеклата в негова полза давност, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС съгласно дадените
задължителни за съдилищата разяснения в т. 2 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.
дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, а процесуално средство за защита на
материално-правните последици от давността, зачитани към момента на изтичане на
законния срок. Съдът намира за безспорно установено, че „Р.“ ООД е получило от
прехвърлителя владението върху спорния недвижим имот по силата на сключения
договор за покупко-продажба от 08.07.1999 г. оформен в нотариален акт № 189, том
I, дело № 1003/1999г. на Веселин Христов – съдия по вписванията при РС-М. с „ч.ф.К.“ООД,
което е предадено заедно с владението на недвижим имот – КИНО, находящо се на
централния площад в гр. М., бул. „Г. Д.“ № 8, със застроена площ 918 км. м.,
представляващо целия първи етаж от двуетажна сграда, построена през 1969 г.
Този факт се потвърди от събраните по делото гласни доказателства, от които се
установява, че сладкарницата първоначално е била заключена и е ползвана за склад,
а едва през 2001 г. след преустройството й е отдадена от ищеца за ползване на
трето лице като бирария. Ответникът не твърди, нито представи доказателства, че
ищецът е установил владението си върху спорния недвижим имот по скрит или
насилствен начин след сключване сделката с „ч.ф.К.“ООД, нито че е предприел
действия за защита на правата си като собственик по административен или
гражданско правен път. Не се доказаха и възраженията на ответника, че ищецът е
бил недобросъвестен владелец, тъй като е знаел, че праводателят му не е
собственик. Няма данни приложеното към отговора на исковата молба писмо от
Община М. изх. № 26.00.47/13.12.2.1999 г. да е достигнало до ищеца. Дори и да е
съществувал спор за правото на собственост между „ч.ф.К.“ООД и Община М., след
като няма данни този спор да е бил разрешен със силата на пресъдено нещо преди
прехвърлителната сделка между това дружество и „Р.“ ООД, не може да се приеме,
че ищецът е знаел, че Община М. е собственик на процесния недвижим имот. Този
извод не може да бъде обоснован със съставения Акт за частна общинска
собственост № 2 от 07.10.1997 г. Съгласно действащата към 08.07.1999г. редакция
на разпоредбата на чл. 58 ал. 1 ЗОбС, актът за общинска собственост на недвижим
имот се съставя в три екземпляра от служба "Общинска собственост" по
местонахождението на имота. Той се подписва от съставителя и се утвърждава от
съответния кмет. Първият екземпляр се съхранява в службата, съставила акта,
вторият екземпляр се изпраща в съответната общинска служба "Общинска
собственост", а третият - на лицата, които ползват имота. Едва с
изменението на цитираната разпоредба, обнародвано в ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г.
е регламентирано, че актът за общинска собственост се утвърждава от кмета на общината
и се предоставя за вписване по реда на ЗКИР в 7-дневен срок от утвърждаването
му. Тоест, до влизане в сила на цитираното изменение на чл. 58, ал. 1 ЗОбС,
актовете за общинска собственост не са подлежали на вписване в имотния
регистър, а единствено в актовите книги на общината. За вписванията в регистъра
на общинските имоти не действа презумпция за знание на вписаните актове от
трети добросъвестни лица. Отделно от това, съдебната практика еднозначно
приема, че сам по себе си фактът на вписването на актове относно права на трети
лица в имотния регистър, не прави купувача недобросъвестен. Актовете за
общинска собственост нямат правопораждащо действие, а се ползват единствено с
констативно действие, тоест от тях не възникват права. От друга страна наличието
на разминаване в описанието на спорния недвижим имот в акта за частна общинска
собственост не позволява да се установи, налице ли е идентичност между
процесният недвижим имот и актуваният такъв от Община М.. Това се установи и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Върху
представения от ответника препис на АЧОС № 2 от 07.10.1997г. липсва
удостоверяване на вписването му в СВ - М.. При това положение, към момента на
сключване на сделката, ищецът не е имало как да знае, че неговият праводател не
е собственик на спорния имот, за да се приеме, че е бил недобросъвестен. Съгласно
разпоредбата на чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание. При установеното от фактическа страна на спора, съдът
намира, че ищецът е установил и упражнявал през целия период от сключване на прехвърлителната
сделка с „ч.ф.К.“ООД до подаване на исковата молба добросъвестно владение върху
спорния недвижим имот, което е придобил въз основа на валидна сделка, сключена
в предписаната от закона форма, без да знае, че праводателят му не е бил
собственик. Към влизане в сила на разпоредбата на § 1 от ЗИДЗС (Обн., ДВ, бр.
46 от 06.06.2006г.), с която е въведен мораториум върху течението на давностни
срокове за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост,
чието действие продължава, считано и към настоящия момент, в полза на ищеца е
бил изтекъл 5-годишния давностен срок, поради което същият е придобил правото
на собственост въз основа на давностно владение върху описания в исковата молба
недвижим имот, и искът му да бъде признат за собственик на това основание се
явява основателен.
При този изход на
спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски
по делото, включително и платеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК. Претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА М., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Х.
Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М., че „Р.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М.,
ул. „Г. Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З., е собственик на основание
давностно владение по чл. 79 ЗС на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ХХХХХХХХХХХХХХХХХ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед №
РД-ХХХХХ/ХХХХХХ. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. М., „Г.
Д.“ № 8, ет. 1, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ХХХХХХ, предназначение на самостоятелния обект:
за офис, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 93.00 кв. м.,
прилежащи части: съответните ид. части от общите части и от правото на строеж,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ХХХХХХХХХХХХХХХ,
под обекта: няма, над обекта: ХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХХХХХХ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА М., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес:
гр. М., ул. „Х. Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М. да заплати
на „Р.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г.
Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З. сумата от 2 506.52 лева направени
по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред ВрОС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: