№ 6756
гр. София, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110162044 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника договор за застраховка „Пълно Каско“, с период на покритие 22.05.2018 г. -
21.05.2019 г за т. а. „БМВ Х5, Х-драйв 35Д“, с ДК № *****. Сочи, че на 27.01.2019 г.
процесният автомобил, управляван от Р**** в гр. София по бул. „****“ с посока на
движение към кв. Драгалевци, в близост до супермаркет „Лидъл“, бил ударен от движещ се
назад автомобил. В резултат от произшествието процесното МПС претърпяло вреди по
задната лява врата и уплътнението й, задния ляв калник и задния ляв панел, във връзка с
което при ответника била образувана щета № 14019030100089. Твърди вредите да са
отстранени в сервиз, за което била издадена фактура на 08.11.2019 г. на стойност 4157,76
лв., която била предявена на ответника за плащане, а застрахователят възстановил сумата от
3217, 02 лв., поради което останал задължен за остатъка от 940, 74 лв. и дължи лихва за
забава в размер на 257.66 лв. за периода 17.02.2019 г. – 28.10.2021 г. При тези твърдения
иска ответникът да бъде осъден да заплати посочените по – горе суми и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва иска при възражения, че с плащане на сумата 3217, 02 лв.
обезщетил напълно вредите по процесния т. а. „БМВ Х5, Х-драйв 35Д“, с ДК № *****.
Твърди, че приложение намира т. 71.3 от общите условия към договора, тъй като е избран от
застрахования начин на обезщетяване, и съгласно оферта на оторизиран за марката сервиз
сумата за ремонта е 3217,02 лв., която е изплатена. Твърди, че в представената от
застрахования фактура цените на части били завишени, спрямо тези на официалните
вносители, подмяната на някои части не била наложителна, както и било завишено
1
количеството труд и вложени материали. При тези твърдения иска съдът да отхвърли
предявените искове и присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, оспорва исковете с
твърдения, че за определяне размера на обезщетението, приложение намира клаузата на
т.71.3 от общите условия, тъй като застрахованият е представил фактура от сервиз, различен
от официален и от доверен ( предложен от застрахователя ), поради което е обвързан от
преценката за ограниченията за стойност на резервни части, сервизен час, количество и
материали за боядисване. Оспорва действителната стойност на ремонта да е стойността по
фактурата, тъй като не е извършен реално ремонт с оригинални части. Поради
неоснователност на главния иск, счита неоснователен и акцесорния.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните
факти: сключен и действащ между страните, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, кражба
на автомобила, обект на договора, представляваща покрит застрахователен риск и размера
на вредите.
Безспорно по делото е, че между страните е сключен на 21.05.2018 г. договор за
имуществена застраховка „Каско” за лек автомобил т. а. „БМВ Х5, Х-драйв 35Д“, с ДК №
*****, в срока на действие на който, на 27.01.2019 г., в гр. София по бул. „****“ с посока на
движение към кв. Драгалевци, в близост до супермаркет „Лидъл“, бил ударен от движещ се
назад автомобил. Част от допълнителното съдържание на застрахователния договор съдът
приема, че са представените по делото общи условия, зачитайки удостоверителното
изявление на застрахования върху застрахователния договор, че е получил, подписан от
представител на застрахователя екземпляр от Общите и специални условия на застраховки
„Каско“ и „Злополука“ на местата в МПС, както и поради липса на твърдения, респективно
доказателства, от страна на ищеца, за наличие на общи условия, с различно съдържание от
това на представените.
Спорен по делото е начина на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, конкретно в приложение на кое предложение на т.71 от ОУ.
Съдът приема, че страните са постигнали съгласие за обезщетяване по представени
„фактури от друг сервиз“ – т.71.3 от ОУ, който извод следва от признанието на ответника в
отговора на исковата молба, за това че в уведомлението за щета от 31.01.2019 г.
застрахованият е избрал начин на обезщетяване по т.71.3 от ОУ, както и от това, че видно от
доклад по щетата, от 14.11.2019 г., този начин на ликвидация е одобрен от застрахователя
като е маркирана графа „по фактури“.
Така, с направени в уведомлението, адресирано до застрахователя, избор на начин на
обезщетяване "по представени фактури" застрахованият е отправил предложение до
2
застрахователя за избора си на начин на определяне на обезщетението, съгласно
уговорените ОУ, което с одобряването, от представител на ответника, на писмения доклад
по щетата е прието от насрещната страна, доколкото с него е прието ликвидацията на
щетата да се осъществи "по фактури". Следователно обезщетението следва да бъде
определено, съгласно чл. 71.3 от общите условия на застрахователя, а именно по
представени фактури от друг (не от доверен) сервиз, след изрично писмено съгласие на
застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервните части,
сервизен час и на количеството и стойност на материалите за боядисване. От тълкуването на
клаузата следва, че страните са уговорили две кумулативни предпоставки в общите условия,
а именно застрахователят да е дал писмено изрично съгласие за извършване на ремонт на
тази стойност, например след представяне на проформа фактура на застрахователя,
и стойността на ремонтните дейности да е в съответствие с ограниченията на застрахователя
за стойност на частите, материалите и труда.
От представените по делото доказателства не се установява ищецът да е изпълнил
задължението си, преди да предприеме действия по отстраняване на повредите по
застрахования автомобил, в избрания от него сервиз, да представи на ответното дружество
информация за необходимите разходи и ремонтни дейности за отстраняване на повредите по
МПС-то, които да бъдат одобрени от него.
Смисълът на уговорката е отнапред страните да постигнат съгласие по необходимите
за отстраняване на щетите дейности. Такова съгласие не е постигнато, поради което съдът
намира, че тези възражения на ответника могат да бъдат слушани в настоящото
производство и да се извърши корекция, в размера на претенцията на ищеца, в случай че
бъдат доказани. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че е завишена
стойността на задна лява врата и задна лява вежда калник, тъй като не е ползвана отстъпка
от 8 %, съгласно договореното с „М Кар София“ ЕООД. Това по същество обаче не са
ограничения на стойността на частите, по смисъла на т.71.3, а е конкретно постигната, с
конкретен сервиз, отстъпка за конкретна марка и по конкретна оферта, но не и общо
валидната, уговорена в ОУ, ограничена стойност, поради което, за тези части, съдът намира,
че следва да определи стойността по средни пазарни цени. Отделно от това, застрахователят
е изключил уплътнение на задна лява врата, с твърдения, че подмяната му не е необходима.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза и разпита на вещото лице
в съдебно заседание, при смяна на врата, технологично необходимо е да се смени и
уплътнението, тъй като не се препоръчва ползването му втори път. Застрахователят не е
доказал ограничената стойност на тази част, поради което същата следва да бъде определена
по средна пазарна цена, посочена в заключението. Относно ограниченията за сервизен час
застрахователят е посочил, че са необходими 13.1 часа, при стойност на един сервизен час 24
лв.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза средно
необходимите сервизни часове са 25.1. Според настоящия съдебен състав клаузата на т.71.3
следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят не може да определя часове под средните
3
необходими за ремонта, тъй като тази уговорка би противоречала на закона, съгласно който
възстановителната стойност следва да е тази, която е необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Същото се отнася и за претенцията на
застрахования. Видно от представената калкулация ( л.11 от делото ) същият претендира
заплащане на 26.5 сервизни часа, поради което следва да се обезщетят средно посочените от
експертизата 25.1. Стойността, посочена от застрахователя, и претендирана от ищеца, е 24
лв. на час, поради което следва да се присъди 602.40 лв. за сервизни часове.
По отношение на другите пера по калкулацията застрахователят не е доказал какви са
приетите от дружеството ограничения , поради което според настоящия състав размерът на
дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение и за тях следва да се определи
по средни пазарни цени.
Така, за определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде взета
предвид стойността, посочена от заключението по средни пазарни цени като се добави и
допълнителната стойност на сервизните часове, която страните са се съгласили да е 24
лв./час., вместо посочените от вещото лице 18 лв./ч. Тази разлика е в размер 151 лв. ( 602.40
лв., получени от 25.1 часа * 24 лв. – 451.40 лв., представляваща общо часове по
заключението ). Следователно, обезщетението е в размер 4028.54 лв. Съобразявайки,
извършеното извънсъдебно плащане, в размер 3217.02 лв., дължимото обезщетение е в
размер 811.52 лв., поради което искът е основателен за тази сума и следва да бъде отхвърлен
за пълния предявен размер от 940.74 лв.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, а именно 15 дни от представяне
на всички доказателства по чл. 106. Същото е уговорено и в т.82 от ОУ, съгласно които
изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след представяне на
всички изискани от застрахователя документи. Ответникът, в отговора, е признал, че на
31.01.2019 г. е регистрирана преписката по щета, поради което е изпаднал в забава на
16.02.2019 г., а началната дата на периода на претенцията е 17.02.2019 г., поради което
искът е основателен за целия претендиран период. Изчислен, с помощта на компютърна
програма, размерът на лихвата за забава върху главницата в размер 811.52 лв., за посочения
период 17.02.2019 г. – 28.10.2021 г. е 222.05 лв., поради което искът е основателен за този
размер и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 257.66 лв.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер 646.84 лв.
На ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски,
4
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер 42.26 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Стефан Караджа”
№ 2, да заплати на „Гоу Кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - гр.София, ул.”Лъвски рид” № 3, на основание чл. 405, ал.1 от Кодекса за
застраховането сумата от 811.52 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС” за вреди, причинени на т. а. „БМВ Х5, Х-драйв
35Д“, с ДК № ***** от ПТП, настъпило на 27.01.2019 г. в гр. София, на бул. „****“ в посока
на движение към кв. Драгалевци, в близост до супермаркет „Лидъл“, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, на 29.10.2021 г., до
окончателното плащане, като отхвърля иска за сумата над 811.52 лв. до пълния предявен
размер от 940,74 лв. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 222.05 лв. –
лихва за забава за периода от 17.02.2019 г. до 28.10.2021 г. като отхвърля иска за сумата
над 222.05 лв. до пълния предявен размер от 257,66 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Стефан Караджа”
№ 2, да заплати на „Гоу Кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - гр.София, ул.”Лъвски рид” № 3, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 646.84
лв. – разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Гоу Кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: -
гр.София, ул.”Лъвски рид” № 3, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 42.26 лв. –
разноски за производството за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6