№ 1361
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504981 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 20010745 от 06.02.2022 г. по гр.д.№ 24730 по описа за
2020 г. на СРС, Първо ГО, 46-ти състав се : ОСЪЖДА Столична община, на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 78, ал.1 ГПК да заплати
на М. В. Ш., сумата от 4200 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени поради предизвикана травма-счупване без разместване на костта
на пети пръст на ходилото и последвалите болки, страдания и неудобства в
ежедневието и психически дискомфорт, сумата от 96 лева- обезщетение за
имуществени вреди - разходи за и във връзка с лечението и рехабилитацията
вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на несигнализирана
и необезопасена дупка в асфалтовата настилка на пътното платно на
кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ в гр.София,
в която при пресичане на кръстовището ищцата стъпила с десния си крак и
паднала, като получила горната травма, сумата от 695,71 лв. –
компенсаторна лихва за периода от 12.11.2018 г. до 16.06.2020 г. върху
главницата от 4296 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 4296
1
лв., от завеждане на исковата молба/16.06.2020 г./ до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 500 лева- съдебно-деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба от Столична община, ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излага се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Сочи, че СРС бил възприел неправилно
фактическата обстановка. Счита, че по делото не се били събрали каквито и
да е доказателства за нарушение на пътната настилка, която да причини
инцидента с ищцата. Това означавало липса на виновно действие, както и на
причинно-следствена връзка. Твърди се, че процесния участък бил поддържан
в много добро състояние. В СО не били постъпвали сигнали за
компроментирано състояние на настилката, нито такива били констатирани
от служители на общината. Липсвало бездействие на общината поради което
не можело да се ангажира нейната отговорност. Сочи, че обжалваното
решение се крепи единствено на показанията на свидетелката, дългогодишна
приятелка на ищцата. Сочи се, че свидетелката била заинтересована поради
насрещни стимули, вкл. финансови. Самите показания почивали на
предположения. В същият смисъл било и заключението на вещото лице.
Наред с това вещото лице било посочило, че зарастването на костите
обикновено протича за 30 дни. Ищцата се била възстановила напълно. Счита,
че разхода за подколянна патерица е неоправдан, можело да се използва и
стандартна. Освен това присъденото обезщетение било прекомерно и
противоречало на принципа за справедливо обезщетение, както и на
принципа за забрана на обогатяване на пострадалия. Твърди се, че мотив за
предявяване на иска било неоснователно обогатяване на ищцата. При
определяне на размера на обезщетението СРС не бил взел предвид критериите
за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, позовава се на съдебна практика.
Не били взети предвид конкретните икономически условия към момента на
уреждането на пострадалия.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от М. В. Ш., ищец пред СРС, в
който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и
2
правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния закон и процесуален
закон при постановяването му.Счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява основателност на претенциите й.
Механизмът на счупване бил потвърден от заключението на вещото лице по
СМЕ. По делото били представени и доказателства от Националната система
112. Сочи, че не била налице заинтересованост на разпитаната по делото
свидетелка на страната на ищцата. Счита, че разхода за патерица е напълно
оправдан, тъй като се касаело до счупване на долен крайник. Използваният
модел патерица бил с цел по-лесна адаптация. Самият процес по адаптиране
към придвижване с патерици бил изключително травмиращ и деморализиращ
за нея. Затова счита, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди не бил прекомерен. Същият бил съобразен с всички
факти по делото. Освен това ил доста под възприетото в актуалната практика
на съда. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивника на 09.02.2022 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 22.02.2022 г./по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
За да уважи така предявения иск, СРС е приел, че по делото са
ангажирани доказателства за наличието на всички предпоставки за уважаване
на иска по чл.49 ЗЗД.
В производството не било спорно, че процесният пътен участък-
кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ е част от
общинската пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществявали от общините. В
нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП било предвидено и че лицата, които стопанисват
3
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. С
оглед горното следвало да се приеме, че на ответника са вменени
задълженията да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като
не допуска и своевременно отстранява появилите се дупки по него.
Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на работниците и
служителите на ответната община, на които същата била възложила
дейността по поддържането и ремонта на общинската пътна инфраструктура
в процесния участък, довело до неосигуряването към 11.11.2018 г. на
безопасни условия за движение на пешеходци по него. Настъпването на
разглеждания инцидент бил резултат от противоправното бездействие на
натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване,
задължаващо ги да предупредят участниците в движението за наличието на
опасност на пътя /каквато обективно представлявала находящата се на
пътното платно дупка/, като постави необходимите средства за
сигнализиране, чието поведение се явявало и виновно, тъй като установената
с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не била оборена в процеса. По
силата на чл.49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаряла Столична община,
чиято отговорност имала обезпечително-гаранционен характер. Вследствие на
това бездействие на ищцата били причинени имуществени и неимуществени
вреди, които подлежали на овъзмездяване.
Неоснователно се явявало възражението за съпричиняване. Вината за
непозволеното било изцяло на ответната община. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. и по почин на ответника, не било установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че пострадалата /ищца/ с
поведението си е допринесла по някакъв начин за реализирането на
конкретното непозволено увреждане и/или за настъпването на вредоносния
резултат.
При тези си мотиви СРС е приел, че претенцията на ищцата за
обезщетяване на вреди - имуществените и неимуществените такива, следва да
бъде уважена до заявените размери.
Съдът е счел, че имуществените вреди в общ размер на 96 лева- 12 лева
за рентгенова снимка и 84 лева- наем на патерица за възстановителния период
4
са доказани по своето основание и размер, тъй като с представените писмени
доказателства било доказано извършването на разходите- пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане на ищцата.
Размерът на претендираните неимуществени вреди бил в пълно
съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, предвид периода
на лечение, обездвижване и интензитета на претърпените болки, страдания,
неудобства и дискомфорт. Съшият се определял на база на приетото
заключение на съдебно-медицинската експертиза, удостоверяващо
интензитетът и продължителността на възстановителния процес и на
показанията на разпитания свидетел-Б.Г.Д., която била очевидец както на
инцидента, в резултат на който ищцата изпитвала силни болки, така и на
последвалия възстановителен процес и преживения психически дискомфорт
от състоянието, в което се е намирала, предвид необходимостта от помощ в
обслужването и ограничения в ежедневния си живот въобще.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 12.11.2018 г. до 16.06.2020 г., то
същата била основателна като СРС се е позовал на приетото в Решение №
1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о., че „Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не
мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този
момент е задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено
увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато
вземането му е станало изискуемо“. Размерът на дължимата лихва, която
макар и компенсаторна, била законна, е изчислен по реда на чл. 162 от ГПК
чрез използване на калкулатор на НАП в размер на 695.77 лева, поради което
претендираната по-малка сума от 695.71 лева следвало да се присъди изцяло.
Съответно основателна била и акцесорната претенция за законна лихва
върху главниците на присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от датата на подаването на исковата молба - 16.06.2020
г. до окончателното им изплащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
По доводите във въззивната жалба:
За да бъде основателен иска по чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, следва
5
да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се
доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този,
който я твърди, в случая ищцата. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда
подлежат на установяване от ищеца.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите
по поддържането му е именно ответната Столична община. Последната като
стопанин на пътя е била длъжна да означи и обезопаси съответната „дупка“ с
оглед предупреждаване на участниците в движението, вкл. на пешеходците.
Без значение по спора е дали в общината са постъпвали сигнали от
граждани за лошото състояние на пътното платно или не; това не я
освобождава от задължението да следи за изправността му. А липсата на
констатирани нарушения от служителите при извършвани „рутинни“
проверки всъщност доказва тезата за бездействие на общинските служители.
Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно е установено по безспорен начин от събраните по делото /пред СРС/
доказателства, а именно:
Видно от разпита на свидетелката Б.Д., която противно на соченото от
въззивника, е била очевидец на инцидента с ищцата. Свидетелката е видяла
как ищцата пресича пътното платно и изведнъж „рязко се килва“ на страни,
след което ищцата е продължила куцукайки. Действително, налице е била
слаба видимост, тъй като инцидента е станал около 19 ч. през месец ноември,
но това се дължи и на слабата осветеност на мястото, т.е. причината не може
да се вмени нито на свидетелката, нито на ищцата, а е потвърждение на горе
направения извод за липса на каквато и да е сигнализация на конкретната
неравност на пътното платно. Нещо повече, от показанията на свидетелката
се установява, че дълбоките дупки на конкретното пътно платно са
продължили да бъдат налични дълго време след инцидента- един месец след
случилото се. Тези дупки се виждат и на снимките към исковата молба, които
са с дата 05.12.2018 г. Дупките /три броя/ са на средата на пътното платно.
6
Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелката Б.Д. като
логични и последователни; липсват данни за каквато и да е заинтересованост
на свидетелката, вкл. и финансова, както се твърди от въззивника /последното
представлява и набедяване в престъпление „лъжесвидетелстване“ за каквото
настоящата инстанция не намира каквито и да е данни/. Освен това
показанията на свидетелката съответстват на останалите събрани по делото
доказателства, вкл. писмени, както и заключението на СМЕ.
Самият инцидент е удостоверен и от предоставената информация от
Дирекция „Национална система-112“ като предоставения от последната
компактдиск е бил изслушан в публичното съдебно заседание, състояло се на
25.01.2022 г. и съдържанието му е възпроизведено в съдебния протокол, виж
л.77-78 по делото пред СРС.
Вследствие на инцидента ищцата е получила счупване на 5-та ходилна
кост на дясното стъпало. Счупването е станало по механизма на усукване на
ходилото –индиректен механизъм. Този механизъм отговаря счупването да е
получено по начина, посочен в исковата молба. Видно от изложеното от
вещото лице д-р Нанкова при изслушването на заключението й: „Механизмът
на получаване на увреждане на ищцата е точно при стъпване накриво и
усукване на глезена.“
Вследствие на това счупване е налице трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок от повече от 30 дни. Вещото
лице сочи, че когато е премахната шината това не означава, че е зарастнало
счупването. Обикновено зарастването на костите става за 30 дни, но зависи за
коя кост става въпрос. При мобилизация и счупване на крайник долу, той
трябва да се щади. Тази травма довежда до болки и затруднения и ограничени
движения на крайника. Болките са с интензивен характер в първите дни и
постепенно намаляват. Оздравителният период- зарастването на фрактурата е
за срок от около месец и половина – два месеца, през което време
пострадалата се е придвижвала с помощни средства. Имобилизацията на
крака се налага обикновено за срок от 45 дни като през този период
пострадалият се придвижва с помощни средства- патерици. След
премахването на имобилизацията следва период на постепенно натоварване
на крайника до пълното възстановяване. През този период ищцата е
изпитвала затруднения в ежедневното обслужване.
7
Горните обстоятелства се установяват от представените по делото
медицински документи, заключението на СМЕ, както и от показанията на
свидетелката Д..
При това положение, противно на соченото от въззивника, по делото е
установен механизма на инцидента, претърпян от ищцата, получените от
същата травми, както и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника /неговото бездействие/ и получените травми, както и
търпените от ищцата болки и страдания вследствие на това противоправно
поведение на ответника.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Действително, за определяне на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди са налице задължителни указания по приложението
на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г., така и формирана при
действащия ГПК практика на касационната инстанация, обективирана в
служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 1 от
26.03.2012 г., по т.д. № 299/2011 г. на ІІ т.о., № 202 от 16.01.2013 г., по т.д. №
705/2011 г. на ІІ т.о.; № 25 от 17.03.2010 г., по т.д. № 211/2009 г. на ІІ т.о., №
749/2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о. и мн.др., според които понятието
"справедливост" по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а
обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства, поради
което всякога е свързано с преценката на същите при съобразяване на
общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на
самото общество. Поради това, за да удовлетвори въведения от законодателя
критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
възмездяване претърпените от непозволено увреждане морални вреди трябва
да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от
тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика.
Действително, към настоящия момент вещото лице не констатира
настъпили усложнения и сочи, че крайника е възстановен в пълната си
функционалност. Настоящата инстанция, обаче, намира, че така определеното
обезщетение отговаря на критериите за справедливост, както и, че е
8
съобразено с икономическите условия в страната.
Относно съпричиняването:
От страна на ответника, въззивник, комуто е доказателствената тежест,
не се установиха каквито и да е действия на пострадалата /ищца/ с които
същата да е допринесла за настъпването на инцидента, вкл. и се установява от
събраните доказателства, че ищцата по време на инцидента е била с удобни,
ниски обувки.
Относно имуществените вреди:
Необходимостта от използването на помощните средства се установява
от заключението на СМЕ. Самото им използване от страна на ищцата – от
показанията на свидетелката Д.. Направеният разход за същите е доказан с
писмени доказателства.
По отношение на присъдените от СРС лихви не се излагат доводи
във въззивната жалба поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не дължи
излагане на мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските са правилно определени.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не претендира разноски, а и такива са направени поради
което не се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20010745 от 06.02.2022 г. по гр.д.№ 24730 по
9
описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 46-ти състав, изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10