РЕШЕНИЕ

   гр. София, 21.01.2020 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадеест и първи октомври двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                     СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 4250 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството  е  по  реда  на  чл.  258  –  273 ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба на ответника Й.А. И., чрез назначения по реда на ЗПрП представител,  срещу решение от 13.07.2017г. по гр.д. №  72587/2016г. на СРС, 140 състав, с което на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ , СРС е признал за установено, че жалбоподателят дължи на „К.“ ООД сумата от 441. 90 лева, ведно със законната лихва от 25.10.2016г. до погасяването, представляваща задължение по запис  на заповед от 14.05.2016г., издаден от Й.А.Й., предявен за плащане на 20.09.2016г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 59777/2016г. на СРС, 140 с-в.

Въззивникът поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение, поради  нарушение на процесуалния закон.  Твърди, че правото му на защита е било ограничено в първоинстанционното производство, тъй като в първото заседание е участвал адвокат без представителна власт, а след оттегляне на пълномощията на упълномощения от страната адвокат, не било прието от СРС, че процесният запис на заповед е оспорен във всичките му елементи. Сочи, че районният съд в персоналния му състав бил предубеден. Поддържа, че неоснователно му е отказано допускане на съдебно-почеркова експертиза, както и че съдът не е изложил мотиви по твърдението в отговора, че явно „става дума за заем за пари“. Моли съда да отмени решението и да постанови ново за отхвърляне на иска.

Въззиваемият „М.п.м.“ ООД /предишно наименование „К.“ ООД / оспорва жалбата в писмен отговор, по подробно изложени съображения. Поддържа, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна менителничен документ, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити. Твърди, че не са налице допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивитена СРС по реда на чл. 272 ГПК.  С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявен е по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за установяване на парично притезание в размер на сумата 441. 90 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника на 14.05.2016г. за сумата 504. 90 лв., с падеж на предявяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 14285/2017г. по описа на СРС, 48 състав.

В исковата молба и в заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е обосновал претенцията си единствено с представения запис на заповед. В исковата молба /заявлението по чл. 410 ГПК/ не е въведено каузално правоотношение, въз основа на което е издаден процесния запис на заповед.

В срока  по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез упълномощен адвокат без представено пълномощно, с твърдения, че липсва каузално правоотношение по правоотношението, без други релевантни оспорвания.

С определение от 18.05.2017г. СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е издател на запис на заповед от 14.05.2016г., с падеж на предявяване  и същият му е предявен за плащане на 20.09.2016г., като изрично е указал на ответника да уточни дали твърди, че е налице конкретно каузално правоотношение във връзка с процесния запис на заповед.

В първото по делото заседание ответникът е представляван от пълномощника, депозирал отговора по чл. 131 ГПК без представено пълномощно адв. М., като му е даден срок да представи пълномощно или ответникът да потвърди извършените без представителна власт действия. В следващото съдебно заседание на 10.07.2017г., в което е даден ход на устните състезания, ответникът е бил действително нередовно призован чрез пълномощника без представено пълномощно към този момент. Впоследствие на 12.07.2017г. по делото е постъпила молба, подадена по пощата на 04.07.2017г.,  с обективирано в същата пълномощно от ответника за адв. М., подал отговора по чл. 131 ГПК и потвърждаване на действията, а с молба от 28.07.2017г. ответникът е оттеглил пълномощията на адв. М..

С подадената първоначално лично от ответника въззивна жалба са релевирани единствено оплаквания за нередовно призоваване. С подадената от назначения по реда на чл. 94 ГПК  представител жалба, са наведени допълнителни оплаквания за извършени процесуални нарушения, описани по-горе. Следва да се отбележи, че правната помощ на ответника е допусната с определение от 11.12.2018г., в продължителен период след изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване, изтекъл най-късно на 24.08.2017г., считано от подаване на жалбата лично от Й., в която се съдържа изявление, че е узнал за решението.

Налице е допуснато процесуално нарушение  от първоинстанционния съд досежно процедурата по призоваване на ответника за единственото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество. Независимо от това, СРС е разгледал релевираните в отговора по чл. 131 ГПК възражения, независимо от последващото упълномощаване на подалия отговора адвокат, поради което като краен резултат не е нарушено правото на защита на ответника.

При липса на направени доказателствени искания както в първоначално подадената бланкетна жалба от ответника, така и впоследстие с подадената извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от назначение представител по ЗПрП, въззивният съд намира, че не се налага различен извод по същество като краен резултат. Поради това, направените в хода на въззивното производство доказателствени искания са изцяло преклудирани и оставени без уважение.

Независимо от изложеното, по същество следва да се отбележи следното:

Записът на заповед е абстрактна сделка, обективираща едностранно волеизявление за безусловно задължаване за плащане на определена парична сума, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което и не е условие за действителност на ефекта. В случите на липса на спор относно съществуването на каузално отношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, предмет на изследване следва да бъдат два въпроса: 1) налице ли е документ, съдържащ задължителните минимално изискуеми реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, дефиниращи го като запис на заповед, и 2) дали направеното едностранно волеизявление за плащане е годно основание за възникване на вземането в полза на ищеца с оглед наличието или липсата на представителна власт у лицето, положило подпис за издател.

От представения в оригинал запис на заповед от 14.05.2016г. е видно, че същият съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна менителничен документ, с падеж на предявяване, като е предявен за плащане на 20.09.2016г. Записът на заповед е издаден за сумата 504. 90 лв. и е налице отбелязване за частично плащане в размер на 63 лв. на 12.10.2016г.

При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, какъвто е настоящия случай – липса на конкретно въведено от последния каузално правоотношение, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и длъжника-издател, по повод или във връзка с което е издаден процесния запис на заповед – така и задължителните указания в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2014г. на ВКС, ОСГТК. В случая в заявлениието по чл. 410 ГПК и в исковата молба ищецът не е въвел кауза. При липса на разкрито конкретно каузално отношение от ответника, за ищеца не съществува процесуално задължение да доказва такова.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

                                                

    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2017г. по гр.д. №  72587/2016г. на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА Й.А.Й., ЕГН ********** да  заплати на „М.п.м.“ ООД /предишно наименование „К.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. 

Решението  не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

        

  Председател:                            Членове:1.                             2.