Решение по дело №6068/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2017 г. (в сила от 20 май 2017 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20164430106068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

гр.Плевен, 29.03.2017год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

        

         ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 20.03.2017 година, в състав:

                

                                           

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

         при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6068 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

         

         Производството е по искове с правно основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД  и чл.228 от ЗЗД.

         Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Б.Й., ПлАК, съдебен адрес:***, офис 13 , с оттеглено пълномощно в първото насрочено о.с.з., против М.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ответницата М.Н. е бивша ученичка на съпругата на ищеца - ***, като  до 20.08.2015г. работила в гр.Плевен, а след това  заминала  за гр.София, където живее и работи.

         Ищецът твърди, че има сключен устен договор за заем с ответницата, съгласно който за  периода от 12.01.2015г. до 24.12.2015г. й  предоставил в заем сумите, както следва: 269лв., дадени лично на ответницата, и с пощенски записи -1399лв., или общо заем в размер 1668лв. Ищецът твърди, че въпреки  многократните  покани да върне дължимата сума, ответницата не сторила това. Първоначално същата обещавала да върне парите щом започне работа, но в последния телефонен разговор с нея съобщила на ищеца, че няма намерение да връща  заема.

         Твърди  се,  че  на  15.07.2016г. ищецът  изпратил покана за връщане на парите, предмет на договора, по телепоща на ответницата, но същата отказала да я получи.

         На следващо място, ищецът твърди, че през периода от 20.03.2015г. до 20.08.2015г. сключил с ответницата договор за наем в устна форма, съгласно който тя ползвала една стая в апартамента му, находящ се в гр.Плевен, ул."Катя Попова" № 15, ет.2 и приземно помещение. Уговорили заплащане на месечен наем  в размер на 75лв. месечно. След 20.08.2015г. ответницата Н. заминала да живее и работи в гр.София, като не  заплатила наема за пет месеца, в размер общо на 375лв.

        Съдът е сезиран с искане да постанови решени, с което да осъди  ответницата да заплати на ищеца на основание чл.240 от ЗЗД сумата 1668лв., ведно със законната лихва; на основание чл.228 от ЗЗД да му заплати сумата 375 лева, представляваща незаплатен наем за периода от 20.03.2015г. до 20.08.2015г.

        Претендират се и направените разноски по делото.

         В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала последващо становище по делото.

         В  съдебно заседание, в което е даден ход на делото, ищецът не се явява и не се представлява.

        Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Няма  ангажирано становище от нейна страна.

         Съдът, като взе предвид доводите на  страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Предявените искове са допустими, но по същество - неоснователни  и недоказани  и следва да бъдат отхвърлени.

        По  иска с правно основание чл.240 от ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В процесния случай  ищецът твърди, че е сключил устен договор за заем с ответницата. Предвид липсата обаче на  сключен  писмен договор, който се явява  не форма за действителност, а за доказване, твърденията му остават недоказани, т.к. по делото не са представени  доказателства , подкрепящи развитата от него теза.  На л.4 от делото е приложено писмено изявление на ищеца, отправено до  ответницата чрез БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД , от чието съдържание е  видно, че  същият  кани последната да му върне предоставен заем и да заплати  дължим наем. Това писмено  изявление на ищеца  обаче не е връчвано на ответницата, но дори и това да беше направено, само по себе си /без  наличие на други доказателства/ и при липса на отговор от страна на ответницата , не доказва сключен договор за заем. От друга страна, дори  и хипотетично да се приеме, че такъв договор е сключен, то вземането не е станало  изискуемо, т.к. заемателят  трябва да върне  заетата  сума в течение на един месец от поканата/в настоящия случай и при  вида на твърдения сключен договор, следва да е налице надлежно връчена покана до ответницата в горния смисъл/.

        По иска с правно основание чл.228 от ЗЗД : писмената форма на договора за наем не е форма за действителност, а за доказване. В случая се твърди, че страните са сключили устен договор, но това твърдение на ищеца отново остава недоказано. Липсват доказателства, които да  доказват не само по несъмнен начин, но и да са индиция за съществуващо в посочения от него период от време облигационно отношение между страните, съответно - неизпълнено задължение на  ответницата да заплати дължимия наем, по едно изискуемо задължение.

         Доказателствената тежест да се установи наличие на сключени  договори с ответницата е на ищеца, а същият не е представил доказателства, обосноваващи твърденията му в тази връзка.

         Следва да се отбележи /макар ищецът да не е правил такова  искане/, че дори и за постановяване  на  неприсъствено съдебно решение, следва да са представени доказателства, подлежащи на преценка от страна на съда - чл.239 ал.1 т.2 от ГПК.

          С оглед изложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

          При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.

          Воден от горното, съдът

 

                                                 

                                                   Р     Е     Ш     И    :

 

           

           ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.С., ЕГН **********, адрес: *** против М.  А.Н., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата 1668лв. - претендиран неизплатен  заем  за периода от 12.01.2015год. до 24.12.2015год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.С., ЕГН **********, адрес: *** против М.  А.  Н., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.228 от ЗЗД за сумата 375лв. - претендиран  наем за предоставен под наем част от недвижим имот на ищеца, находящ се в ***,  за периода от 20.03.2015г. до 20.08.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: