№ 168
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Частно наказателно дело №
20215300201178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК.
Образувано е по жалба на Х. М. Б., ИВ. Н. АС., Ф. Х. АШ., депозирана
чрез повереника им- *, срещу постановление на Окръжна прокуратура-
Пловдив от 05.05.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство №
134/2019 г. по описа на С-р „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив. Излагат се
оплаквания за непълнота на разследването, необоснованост на обжалваното
постановление и незаконосъобразност на правните изводи. Иска се отмяната
му и връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.
Пловдивският окръжен съд намира, че жалбата е допустима.
Депозирана е от лица, които имат качество на пострадал ( съобр.
удостоверението на л. 113 от ДП) и изводимото от това право да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство. По делото
не са приложени доказателства относно датата, на която постановлението е
връчено на пострадалите и следва да се приеме, че жалбата е депозирана е в
преклузивния 7-дневен срок.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата доводи и материалите по ДП
№134/2019 г. по описа на с-р „Разследване на престъпленията по транспорта“
при ОД на МВР-Пловдив констатира, че:
Досъдебното производство е започнато по реда на чл. 212, ал.2 от НПК
на 24.10.2019г. срещу НИ за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.
342 ал. 1 от от НК, изразило се в това, че на 24.10.2019г. , около 20.00 часа
на път - три, 862км. 0+600 м, обл. Пловдивска, посока с. Първенец-гр.
1
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Тойота Ярис“ с peг . номер *, по непредпазливост е причинил смъртта на *,
ЕГН: *. По делото няма привлечено обвиняемо лице.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел за
несъмнено установена следната фактическа обстановка:
На 24.10.2019г., около 20.00 часа, св. *** пътувал с личния си автомобил,
марка и модел „Тойота Ярис“ с per. № * от с. Храбрино за гр. Пловдив. Бил
сам в колата. Било тъмно. Св. * управлявал автомобила с включени къси
светлини. Той преминал през с. Първенец, обл. Пловдивска и продължил към
квартал Коматево на път трети-862 в посока от юг на север. Движел се по
суха асфалтова настилка със скорост от около 74 км/час.Пред него нямало
други автомобили, но в обратната посока- към село Първенец имало голямо
движение от МПС. През това време, също в посока от юг на север, около
дясната граница на платното за движение до мантинелата се движел и
пострадалият пешеходец *. Когато управляваният от св. * автомобил бил на
около 45 м, пострадалият * се отклонил наляво и се придвижил от дясно на
ляво пред автомобила, като навлязъл на платното за движение пред
автомобила в коридора му на движение. Св. * реагирал като екстрено
задействал спирачната система, но въпреки това настъпил удар, който бил в
предната част на л.а „Тойота Ярис“ и в задната част на тялото на
пострадалият *. След блъскането от автомобила, тялото на пострадалия било
възкачено на предния капак на колата, ударило се в предното обзорно стъкло,
след което било отхвърлено напред и паднало на земята пред автомобила.
След удара автомобилът на св. * се установил на мястото на произшествието.
Вследствие на удара на пострадалият * били причинени множество тежки
травматични увреждания и същият починал на местопроизшествието.
Св. * веднага спрял, излязъл от автомобила и отишъл до пострадалия *,
за да му окаже помощ. Обърнал го и видял, че е мъртъв, после пуснал тялото,
което се върнало в първоначалното положение.
В същото време, насрещно по същия път се движила и св. *,
управлявайки л.а „Инфинити“ със скорост с 50-60 км/час. В един момент чула
удар, движещият се пред нея автомобил намалил скоростта. Първоначално
помислила, че е ударено куче, но след като погледнала вляво видяла, че в
насрещното платно имало спрян автомобил, марка „Тойота“, а пред него
паднал човек. Също спряла автомобила и тръгнала към мястото на удара.
Видяла, че падналият на земята човек не дава никакви признаци на живот, а
намиращия се до него шофьор повтарял, че не е видял нищо в тъмното и е
блъснал човек. От личния си телефон св. * се обадила на тел. 112 и съобщила
за настъпилото ПТП.
На място били изпратени св. * и св.*, младши автоконтрольори към
2
сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, които тествали св. * за употреба на
алкохол с дрегер Алкотест 7510, който отчел отрицателни стойности. На
местопроизшествието двамата свидетели установили и лицето *, който им
заявил, че по-рано е видял същият пешеходец да криволичи по пътното
платно във видимо нетрезво състояние.
Св. * бил отведен в сградата на 01 РУ на МВР гр. Пловдив, където бил
тестван и за употреба на наркотици. Пробата показала отрицателни
стойности. Бил извършен оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум
/л.4-21/.
Възражението за необоснованост на прокурорския акт е неоснователно.
Събраните по делото доказателства са обсъдени в цялост, изложени са
ясни мотиви защо се възприемат от държавното обвинение и какви факти
установяват. Прокурорът е възприел следните източници на доказателства:
От заключението на СМЕ на пострадалият * ./л.35-39 от ДП /е видно , че
причината за смъртта му е висока шийна травма със счупване на зъба на втори
шиен прешлен с разместване и контузия на продълговатия мозък. В
продълговатия мозък са разположени жизнено-важните центрове регулиращи
сърдечната дейност и дишането. Притискането и травмирането на тази част от
мозъчния ствол неминуемо води до нарушение на жизненоважните за тялото
функции и развитието на сърдечносъдова и сърдечна недостатъчност.
Установените травматични увреждания са причинени от удар или притискане
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното на 24.10.2019г. ПТП.
Според заключението на съдебно химико-токсикологичната експертиза
/л.44- 46 от ДП/, при извършените изследвания на предоставените
биологични проби на кръв и урина от трупа на пострадалия * е установено
наличие на алкохол /етанол/ в кръвта - 3,61 g/L и 3,7g/L в урина
От заключението на съдебно химикотоксикологичната експертиза се
установява, че от извършените изследвания на предоставените биологични
проби на кръв и урина от св. *** не се откриват алкохол /етанол/ /л.51-53 от
ДП/.
Според заключението на комплексната съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза, ударът е настъпил върху източната лента на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се
намира по дължина на 48-55 м от ориентир 32 /от оглед на МП/ и на 1,5-2.0 м
по широчина западно от източната граница на платното за движение.
Скоростта на движение на л. а „Тойота Ярис“ непосредствено преди
задействане на спирачната система е била около 74 км/час, а в момента на
удара е била около 69 км/час. От момента, в който пострадалият * е навлязъл
3
на платното за движение или е променил посоката си на движение от
успоредна на платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила,
водачът на л.а „Тойта Ярис“ - при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът на
автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 51 км/час.
В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 76
км/час. Скоростта на движение на л.а „Тойота Ярис“ е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в
условията на намалена видимост от тъмнината и видимост, която се
подпомага само от собствените фарове на автомобила, но несъобразена с
условията на видимост при къси светлини и пешеходец с тъмни дрехи .
Експертизата приема, че дори и при движение на л.а „Тойота Ярис“ с
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси
светлини, от момента в който * е навлязъл на платното за движение или е
променил посоката си на движение от успоредна на платното в косо движение
от дясно на ляво пред автомобила, водачът, при своевременна реакция и
задействане на спирачната система, е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би
било вътре опасната зона на автомобила.
От техническа гледна точка вещите лица са възприели следния
механизм на ПТП: водачът * е управлявал л.а „Тойота Ярис“ по дясната
/източна / лента на платното за движение на път три-862 Първенец - Пловдив
в посока от юг на север. През това време пострадалият * се е движел около
дясната граница на платното за движение или до мантинелата, също в посока
от юг на север. Когато автомобилът е бил на 45 м., пострадалият се е
отклонил наляво и се е придвижил от дясно на ляво пред автомобила, като е
навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора му на
движение. Водачът * е реагирал, като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 2,2 сек. е настъпил удар, който е бил
неизбежен.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че пешеходецът * се е отклонил наляво и се е придвижил от дясно
наляво пред автомобила, като е навлязъл на платното за движение пред
автомобила в коридора му на движение на място, по начин и в момент, когато
4
това не е било безопасно, т.е без да се съобрази с приближаващия се
автомобил./л.50-93 от ДП/.
Като непротиворечиви и установяващи включени в предмета на
доказване факти са оценени показанията на свидетелите *, *, * *, *, * *, * *, *
*, заключенията на изготвените СМЕ, СХТЕ, СТЕ, протокола за оглед на
местопроизшествие, фотоалбума и другите приложени писмени
доказателства.
Възражението, че представителят на ОП - Пловдив е приел безкритично,
че водачът на л.а. „Тойота Ярис“, с peг. № * * е управлявал автомобила си с
включени къси светлини и така е достигнал до извода, че пешеходецът * * е
попадал в опасната му зона за спиране и респективно, че ударът е бил
непредотвратим, е неоснователно. Такива се явяват и упреците, че
разследването не проведено всестранно и пълно, тъй като въобще не са
изследвани обстоятелствата, за това дали ПТП е било предотвратимо при
движение на автомобила на дълги светлини, каква е видимостта на
автомобила при движение в този случай и дали водачът на лекия автомобил *
сам не се е поставил в невъзможност да реагира на опасността и да избегне
настъпването на удара.
Обстоятелството с какви светлини се е движел управляваният от св. *
автомобил е установено не само от неговите показания, но и от показанията
на св. *. Движейки се насрещно спрямо автомобила на св. *, тя не е видяла
удара, тъй като пред нея е имало друг автомобил. Но лично е чула шума от
него, спряла е, възприела е обстановката на местопроизшествието, подала е
сигнал на тел. № 112. В протокола за разпит, проведен в деня след
инкриминираните събития, свидетелката изрично сочи, че още при спирането
й е забелязала, че „ спрелият автомобил в насрещното беше с включени къси
светлини“( л. 28 от ДП). Тази свидетелка, случайно озовала се на мястото на
ПТП, е незаинтересована от изхода на делото и няма основание показанията й
да бъдат дискредитирани в която и да е част. По идентичен начин описва
използваните светлини и водачът на процесния автомобил- св. *. Той
несъмнено е заинтересован от изхода на делото, но това не е достатъчно
основание за дискредитиране на показанията му. Водещото в случая е, че те
са съответни на заявеното от незаинтересованата свидетелка *. Движението
на къси светлини е логично и с оглед установеното по делото, че е имало
насрещно движещи се спрямо св. * автомобили. Възражението, че не е
5
изследвана възможността ПТП да бъде избегнато при движение на л.а.
„Тойота“ на дълги светлини е неоснователно. Съобр. чл. 70 ал. 2 т. 1 от ЗДвП
използването на дългите светлини е забранено при разминаване. В този
случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието
между превозните средства е не по-малко от 150 метра (или в момента, в
който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините).
В разглеждания казус, с оглед доказателствата по делото за интензивно
насрещно движение, вкл. и движещият се ( неустановен по делото) пред
свид. * автомобил, както и управляваният от нея налагат извод за изпълнено
от водача на л.а. „Тойота Ярис“ задължение по цитираната разпоредба.
Недопустимо е да се изграждат хипотези дали ПТП би настъпило, ако св. * е
управлявал лекия автомобил при грубо неизпълнение на правилата на ЗДвП.
По делото са събрани всички възможни доказателства за този факт- на какви
светлини е осъществявал движението на лекия автомобил този свидетел, кое е
налагало използването на точно този тип осветление, законосъобразно ли е
било поведението му в тази насока.
Неоснователно е и възражението, че не е установено категорично къде се
е движел пешеходецът * * и съответно от кой момент той представлява
опасност за водача *.
Непосредствено преди удара местонахождението на пострадалия е
забелязано, съотв. съобщено при разпита от св. *. Друг очевидец за този факт,
в този точно момент, не е налице. Той сочи да е видял пешеходеца (като
силует), движещ се от дясната му страна, до мантинелата на около 20 метра,
поради което намалил скоростта и се отклонил леко вдясно. КСМАТЕ
възприема, че моментът, в който водачът е възприел навлизането на
пешеходеца пред автомобила е, когато е бил на 45 метра от него. При тази,
по- неблагоприятна за водача * хипотеза вещите лица заключават, че ударът,
настъпил след навлизане на пешеходеца на платното за движение е бил в
опасната зона на автомобила и би настъпил и при всяка скорост на движение
над 51 км/ч. А технически съобразената такава в конкретния случай е била
76 км/ч, при избрана от водача 74 км/ч. Задължение да предвиди внезапно
навлизане на пешеходеца в зоната пред автомобила водачът му е нямал, тъй
като той го е възприел като лице, което се движи в същата посока, извън
пътното платно. Експертите са категорични, че в момента, в който
6
пострадалият * е навлязъл в платното за движение, той се е намирал в
опасната зона и водачът на л.а. „Тойота“ не е имал техническа възможност да
избегне удара.
Източник на доказателства относно движението на пострадалия, но
преди инкриминирания момент, са показанията на свид. * и свид. *, които в
неопределен, но кратък момент преди ПТП са се движели в същия пътен
участък от с. Първенец към гр. Пловдив. И двамата описват по идентичен със
св. * начин пътната обстановка: около 20 ч. , тъмно, неосветено място,
липсващи други автомобили в същото посока, един насрещно движещ се.
Пострадалият сочат като облечен в тъмни дрехи, без нищо
светлоотразително, движещ се в същата посока, отстрани на платното за
движение. В тази част показанията им са източник на преки доказателства за
включените в предмета на доказване факти. Те имат характер на косвени
такива относно поведението на пострадалия, тъй като не е ясно колко време
преди ПТП са го възприели. Той направил внезапно няколко крачки към
вътрешността на пътното платно, но залитнал и се прибрал вдясно. Т.е.
описаното от тези свидетели поведение на пострадалия, при липсата на
каквито и да е данни да са заинтересовани по настоящето дело, очертава като
напълно възможен сочения от св. * и приет и от експертите начин на
движение на пострадалия непосредствено преди ПТП.
Възражението за непълнота на разследването, аргументирано с
неизследване на въпроса дали непосредствено преди удара св. * е могъл да
отклони автомобила си наляво спрямо посоката си на движение, като навлезе
в насрещната пътна лента, също е неоснователно.
По делото са налице убедителни доказателства, изводими от
показанията не само на св. *, че в насрещната лента е имало движещи се
МПС, вкл. автомобилът, управляван от св. *. Правилото на чл. 20, ал. 2, изр.
2-ро от ЗДвП визира задължение за водача за незабавно намаляване на
скоростта или дори спиране на управляваното от него МПС при възникване
на опасност за движението, спазването на което би му позволило да
преодолее причиняването на ПТП. Когато водачът управлява МПС в
съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и възникне
внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която не може
7
да бъде преодоляна по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, то
тогава може да се говори за спасителна маневра и случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Запазило своята актуалност е виждането на ВС,
изразено в Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г. В
случая са били налице част от предпоставките за допустимост на такава
маневра- неправомерното поведение на пострадалия, като участник в
движението е възникнало внезапно и изненадващо, поставило го е в
опасната зона за спиране. Според заключението на КСМАТЕ тази опасност не
е могла да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а
именно намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно
средство. Съобр. т. 5 на цитираното ТР когато водачът се намира в положение
на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК при извършване на спасителна
маневра, той няма да носи наказателна отговорност само когато от неговото
деяние се уврежда имущество. Отговорността не отпада, ако се увреди друго
лице, което не участва в създаване на опасността. При доказателствено
установените факти за интензивен насрещен трафик, вкл. намиращи се в
зоната на настъпване на ПТП поне 2 други автомобила- управляваният от св.
* и неустановеният друг такъв непосредствено пред нея, не може да се
направи извод, че водачът на процесния автомобил е могъл да прецени дали
при извършване на нарушение на чл. 25 от ЗДвП, ще причини само
материални щети спрямо насрещно движещите се участници в движението.
Липсват факти по делото, които да формират извод, че обективно е било
възможно настъпването само на такива вреди, без увреждане на други лица. В
случая св. * е намалил скоростта и отклонил автомобила в ляво. Наличието на
други автомобили в насрещната лента са създавали за него задължение да не
навлиза там ( чл. 25 ЗДвП). Опасността е възникнала внезапно и
непредвидимо в опасната зона, настъпилите съставомерни общественоопасни
последици водачът е нямало как да предотврати както с оглед задълженията
му съобр. цитираната норма, така и според заключението на КСМАТЕ и
свидетелските показания.
Възражението срещу експертното становище, възприето от прокурора,
относно технически безопасната скорост в конкретната пътна ситуация, вкл. и
с оглед възприетата осветяемост при движение на къси светлини, е
неоснователно. Вещите лица по убедителен начин, съобразно специалните си
8
знания и опит са отговорили на поставените им въпроси, касаещи включени в
предмета на доказване факти, заключението им е изготвено и въз основа на
анализ на изводимото от доказателствените източници. Упреците към тази
им дейност, както и към кредитирането на заключението от представителя на
държавното обвинение, са неоснователни.
Неоснователно е и възражението срещу възприемането от прокурора на
пострадалия пешеходец като внезапна опасност поради навлизането му в
зоната на движение пред автомобила, при предходна траектория встрани от
пътното платно, в близост до мантинелата.
Законът предвижда засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП -
деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял
бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и престарелите
хора. Няма никакви доказателства по делото пострадалият да е попадал в
сред тях, при което към водача на лекия автомобил законът поставя
допълнителни изисквания за осторожност. Както е прието и в Решение № 184
от 18.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 903/2020 г., II н. о., НК, цитираната
разпоредба е пожелателна и не вменява на дееца конкретно поведение, чието
неспазване да е в пряка причинна връзка с причинения престъпен резултат.
При правилно възприетата фактическа обстановка на извършеното,
изградена въз основа на изводимото на събраните по делото доказателства, не
е налице нарушение и на материалния закон при изведените правни изводи:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
пострадалият * към момента ПТП е бил алкохолно повлиян, като е имал
наличие на алкохол /етанол/ в кръвта - 3,61 g/L и 3,7g/L в урината. Причина за
произшествието е собственото му поведение, което е довело до настъпването
на ПТП. Не е налице изискуемата причинно- следствена връзка между
поведението на св. * при управление на л.а. „Тойота“ и настъпилия
съставомерен резултат. Той е управлявал автомобила с разрешена за
движение извън населено място скорост. В него по никакъв начин не е била
формирана представата за настъпването на някаква общественоопасна
последица, каквато по-късно се е явила внезапното излизане на пострадалият
* на пътното платно. Св. * * не е бил длъжен, а и не е могъл да предвиди, че *
ще излезе от банкета и ще навлезе пред управлявания от него автомобил, на
платното за движение. В този момент *, като водач,е бил в невъзможност да
спре колата и да предотврати произшествието, тъй като пострадалият * се е
намирал в платното за движение на място, по начин и в момент, когато това
9
не е било безопасно, т.е без да се съобрази с приближаващия се лек
автомобил. В случая е относимо изразеното в цитираното ТР виждане,
трайно възприето от съдебната практика- ако в опасната зона за спиране на
моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало
опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по
смисъла на чл. 15. Т.е. водачът на лекия автомобил не е извършил нарушение
на правилата, установени в ЗДВП и ППЗДвП, които да са в основата на
причинно- следствения процес, довел до настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалия. Споделяем е изводът на прокурора, че поведението на св. * не
съдържа обективните и субективни характеристики на престъпление по
чл.343 ал.1, б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК.
В хода на разследването не са събрани никакви доказателства,
сочещи на виновно поведение на друго лице, което да е в причинна връзка с
установения по делото вредоносен резултат.
В обобщение следва да се констатира, че в хода на досъдебното
производство е било обезпечено спазването на принципите, установени в чл.
13 и чл. 14 от НПК. Обжалваното постановление е обосновано, възприетите
от прокурора фактически положения съответстват на доказателствения
материал. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила от органите
на досъдебното производство, нито на материалния закон с приетото от
прокурора, че не е налице извършено престъпление от общ характер.
Законосъобразно на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК и
чл. 15 от НК, при наличието на предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 от НПК
наказателното производство е било прекратено. Възраженията срещу това са
неоснователни. Разпореждането с веществените доказателства е правилно.
Обжалваното постановление на прокурора следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на Окръжна прокуратура-
Пловдив от 05.05.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство №
134/2019 г. по описа на С-р „Разследване на престъпления по транспорта"
при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“,
вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на протест и обжалване 7 дневен срок от
съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд.
Да се съобщи за определението на Х. М. Б., ИВ. Н. АС., Ф. Х. АШ.,
10
повереника им- * и Окръжна прокуратура-Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11