Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………./гр. Варна, 04.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели
Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Г.
Йовчев в.т.д.№567/2019
год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Г.
*** срещу решение №48/21.06.2019
г. по т.д.5/2019 г. по описа на ОС - Търговище, в частта с която е отхвърлен предявения от въззивника
срещу ЗД
“Бул Инс“ АД, със седалище гр.София, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за горницата над 4600 лева до предявения размер
от 26 000 лева, претендирани като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и
други негативни изживявания, в резултат на пътно-транспортно произшествие,
предизвикано на 31.03.2018г. в гр.Варна от Ангел Тодоров Ангелов от гр. Белослав, чиято гражданска отговорност е застрахована по застрахова-телна полица №BG/ 02/118000768568 при дружество ЗД
“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК *********, чрез нарушаване правилата за движение при
управление на л.а.“Мазда-323“,
рег.№В 57-54 РХ- навлизане в кръстовище на забранителен жълт
сигнал и отнемане на предимството на навлезлия в кръстовището на зелен сигнал
мотоциклет “Сузуки-ГЕХ 1000“ с
рег.№Т 02-34К.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа,
че присъденото обезщетение е занижено значително и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че
постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Насрещната страна ЗД
“Бул Инс“ АД, със седалище гр.София е подала писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните
не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са
доказани по основание.
Въззивните
възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне
на дължимото обезщетение, посредством намаляването му в нарушение на принципа
за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния
съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и експертни заключения се установява, че
въззивникът Г., в резултат на произшествието е получил мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание (кома), пълна
луксация (изкълчване) между нокетната фаланга и средната фаланга на втория
пръст на дясната ръка, разкъсно-контузни рани на лявата длан, травматичен оток, кръвонасядане и дълбоко охлузване в областта на
лявото стъпало. Приет е за лечение в неврохирургичното отделение на МБАЛ „Света
Анна“ - Варна, където е престоял три дни, през които е лекуван с медикаменти, след което периодът на
лечение с медикаменти е продължил в домашни условия. Според вещото лице по
извършената съдебно – медицинска експертиза, полученото мозъчно сътресение, представлява временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, изискващо продължително медикаментозно лечение, като продължително
време остават симптоми като упорито главоболие, световъртеж, емоционална
лабилност, нарушения на съня, които обикновено се преодоляват за период от три до шест месеца. Получените
разкъсно-контузни рани на лявата длан, кръвонасядане и дълбоко охлузване в областта на
лявото стъпало са изисквали хирургична обработка и период на възстановяване
около 25-28 дни, а изкълчването на горната междуфалангеална става на втория
пръст на дясната ръка е наложило репозиция и
имобилизация,
което е затруднило частично хватателната функция на дясната ръка, без трайно
затрудняване на движението, с възстановителен период от 25-35 дни и болки в
ставата за продължителен период след това.
От
заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно-психологична
експертиза се установява, че въззивникът е претърпял и негативни емоционални
изживявания в резултат на ПТП-то в продължение на около два месеца, изразяващи
се в невъзможност да задоволява удоволствените си изживявания, чрез любителско
състезание с мотор, но отражението им в психологичен план не са довели до
промени в здравословното му състояние, изразяващи се в тревожност или стресово
разстройство.
По отношение на
размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера
на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера
и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки
и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно
посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото
нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението
на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети
увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по
съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.
Принципът
на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички
тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната
съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на
Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014
г. на Върховен касационен съд и редица други.
За
определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе периода на лечение на
въззивника, времето през което е била затруднена хватателната функция на
дясната ръка и едновременно с това почти за същия период е следвало да се
възстановява от разкъсно-контузните рани на лявата си ръка, което безспорно е
довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. От полученото сътресение на
мозъка, макар и в не много тежка степен, лекувано медикаментозно в болнични и
домашни условия, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на
удара, болките и страданията, които е изпитал Г.Г.. Наред с това, следва да се съобрази,
че болките и страданията, във
физически, психологичен и емоционален
план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление
болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства
сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на
въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде
определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните
последици върху личността на пострадалата.
Предвид
това и съобразявайки се с факта, че повече от три месеца, въззивникът в резултат на
произшествието е бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както
и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените
болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 15 000 лева.
Предвид приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетение, в
полза на въззивника, следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на
10 400 лева, ведно със законната лихва считано от 23.01.2019 г. до
окончателното плащане на главницата.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията
на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2
от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за въззивната инстанция в
минимален размер, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 842 лева.
На
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, в размер
на 722.92 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗД “Бул Инс“ АД, със седалище
гр.София, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от иска, в размер на 416 лева и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 208 лева.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №48/21.06.2019 г. по т.д.5/2019
г. по описа на ОС - Търговище, в частта с която е отхвърлен предявения от Г.И.Г. ***“ АД, със седалище гр.София, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 4600
лева до размера от 15 000 лева, ведно
със законната лихва от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление бул.“Джеймс
Баучер“ 87 ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Г., с ЕГН ********** ***, допълнително
сумата от 10 400 (десет хиляди и
четиристотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, в резултат на
пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 31.03.2018г. в гр.Варна от Ангел Тодоров
Ангелов от
гр. Белослав, чиято гражданска
отговорност е застрахована по
застрахова-телна полица №BG/ 02/118000768568 при
дружество ЗД “Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК *********, чрез нарушаване
правилата за движение при управление на л.а.“Мазда-323“,
рег.№В 57-54 РХ-
навлизане в кръстовище на забранителен жълт сигнал и отнемане на предимството
на навлезлия в кръстовището на зелен сигнал мотоциклет “Сузуки-ГЕХ 1000“ с рег.№Т 02-34К, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.01.2019 г до окончателно плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №48/21.06.2019 г. по т.д.5/2019
г. по описа на ОС - Търговище, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление
бул.“Джеймс Баучер“ 87 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. В.В.О., ЕГН ********** ***, служ. адрес ж.к.“Младост“, бл.370, вх.1,
ап.56, като пълномощник на Г.И.Г.
***,
сумата 842 (осемстотин четиридесет и
два) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по в.т.д.№567/2019 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление
бул.“Джеймс Баучер“ 87, сумата от 722.92
(сто и осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление
бул.“Джеймс Баучер“ 87 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 624 (шестстотин двадесет и четири) лева, представляваща държавна
такса върху уважената част от иска, вкл. за въззивното обжалване, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
В осъдителната част за сумата от 4600 лева, решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: