РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500573 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от Националната
здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК ***** против
Решение № 1 от 01.01.2022 г. по гр.д. № 11484 по описа за 2021 г. на ПРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в *****, сума от 11584.50 лева, представляващи начислена
за период от 09.07.2018г. до 25.11.2020г. законна лихва за забава в плащането на сума от 47
877 лева – главница, вземане за неплатена надлимитна дейност по клинични пътеки,
извършена от болницата за месеците от март, април, май и октомври 2016г., както и
разноски по делото в размер на 1363.38 лева.
Жалбоподателят оспорва първоинстанционното решение като материално и процесуално
незаконосъобразно и необосновано по изложените в жалбата доводи. Твърди, че в
нарушение на материалния закон и в разрез с данните по делото, съдът е приел, че исковата
претенция е основателна. Оспорва изводите на първоинстанцинния съд, че в споразумението
от 18.11.2020 г. липсва нарочна уговорка за отказ от обезщетение за забава. Изразява
становище, че съгласно сключеното споразумение страните изрично са заявили, че
окончателно са уредили отношенията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към
1
друг. Излага доводи относно характера на извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД и
нейното действие – декларативно и регулиращо. Моли обжалваното решение да се отмени и
да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции в максимален размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна МБАЛ „Тримонциум“ ЕООД, с който се
оспорва жалбата, като неоснователна, като се сочи, че не са налице твърдените в нея
основания за отмяна на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд е
обсъдил всички доводи и възражения и на двете страни по спора и събраните по делото
доказателства. Твърди се, че решението е прецизно мотивирано, като всеки извод на съда е
обоснован с анализ на конкретните аргументи и съответствието им със законодателната
уредба. Сочи, че не са налице твърдените във въззивната жалба основания за отмяна на
обжалваното решение, като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че от съдържанието на процесното споразумение от 18.11.2020 г. е видно, че
същото е сключено на основание Условия и ред в изпълнение на § 1, ал. 4 от Закона за
бюджета на НЗОК 2020 г. за заплащане на установените чрез проверки от контролните
органи на НЗОК/РЗОК стойности на незаплатените дейности в болничната медицинска
помощ за 2015 и 2016 г. до размера на неусвоените до 30 септември 2020 г. средства за
здравноосигурителни плащания за болничната медицинска помощ до 75 млн.лв. след
осигуряването на финансирането по § 10 от ЗБНЗОК 2020 г. Сочи се, че със сключеното на
18.11.2020 г. между страните по делото споразумение НЗОК е признало основателността и
размера на главното вземане – неплатената болнична помощ на стойност над договорената,
извършена от въззиваемото дружество през 2016 г. Изразява становище, че правилно е
прието от въззивния съд, че в споразумението липсва нарочна договорка за предварителен
отказ от обезщетение за забава, а и такава би била нищожна поради противоречие със
закона. Сочи се, че действителната обща воля на страните по споразумението личи от
обстоятелството, че в образците на споразумение по приложение № 2 и № 3 изрично е
предвидено, че лечебното заведение се отказва от претенцията за заплащане на законна
лихва, дължима до предявяване на вземането в съда и от датата на предявяване на вземането
пред съда до окончателното плащане на сумите по главниците, като тези клаузи липсват в
образеца по приложение № 1, каквото е процесното. В тази връзка сочи, че действителната
воля на страните по делото в подписаното от тях на 18.11.2020 г. споразумение е изрично
заявената в него – да бъде платена главницата неплатена болнична дейност за 2016 г., без да
урежда въпросите за забавено плащане вкл. без да включва отказ от претенциите за
обезщетение за забава. На основание изложените съображения моли обжалваното решение
да се потвърди. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявен от
Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД против Националната
здравноосигурителна каса иск с правно основание в чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11584.50 лева,
представляващи начислена за период от 09.07.2018 г. до 25.11.2020 г. законна лихва за
забава в плащането на главница от 47 877 лева за извършена през 2016 г. болнична
медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури по сключените между
страните по делото Договор № 162167 от 19.02.2015 г. и на допълнително споразумение №
22 от 27.05.2016 г. към него и договор №164762 от 27.05.2016 г., както и направените делото
разноски.
Ищецът посочва, че главницата е съставлявала вземане за неплатена надлимитна дейност по
клинични пътеки, извършена от болницата за месеците от март, април, май и октомври
2016г. Според изложените в исковата молба факти , ищцовото дружество е лечебно
заведение за болнична помощ и между него и ответната здравноосигурителна каса имало
сключен договор № 162382 от дата 19.05.2015г. и допълнително споразумение към същия от
дата № 22 от дата 27.05.2016г. Предмет на договора било заплащане на оказана от ищеца на
трети лица медицинска помощ, което ответникът следвало да извършва ежемесечно „
договорената, отчетената и извършената“ отчетна дейност по смисъла на чл. 1 от договора.
За заплащаните обаче от касата стойности, били определени в договора лимити. За месеците
март, април, май и октомври 2016 г., ищецът извършил и отчел медицински дейности над
договорения лимит на обща стойност от 47877 лева. Ответната каса заплатила тези дейности
на дата 26.11.2020г., след като извършената от нея административна проверка установила,
че дейностите са били необходими и са действително извършени; между страните било
сключено нарочно споразумение , с което вземането било признато. Твърди се обаче, че
падежът на това вземане е настъпил най – късно на дата 01.01.2017г., и се иска от съда да
осъди ответната каса да заплати на ищеца обезщетение за забава, в размер на 11584.50 лева ,
начислена за период от 09.07.2018г. до 25.11.2020г. върху главница от 47877 лв., стойност на
оказана, но незаплатена извършена над уговорените лимити, но и отчетена болнична
медицинска помощ за м. март, април, май и октомври 2016 год., както и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва иска, отрича задължение да плаща извършена над лимита медицинска
дейност. Отрича и задължение да плати обезщетение за забавата, тъй като в споразумение
между страните от 18.11.2020 г. предварително са уредени въпросите, свързани със
заплащане на дейностите, включително претенциите за лихви. Прави и възражение за
погасяване на задълженията по давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на правоотношения
по сключените договор от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, както и
допълнително споразумение № 22 от 27.05.2016 г. за изменение и допълнение на договора
3
от 19.02.2015 г., както и договор от 27.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури.
Ищецът е изпълнител по договора, който се задължава да оказва на здравноосигурени лица,
по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗ) и на лицата по §
7, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г., болнична помощ по клинични пътеки от Приложение 5 член
единствен от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, описани в договора, а ответникът е
възложител, който се задължава да заплаща на изпълнителя дейностите, визирани в
договора. В чл. 28 и сл. от договора е предвидено, че дейностите се заплащат след
представяне от изпълнителя на първични медицински и финансовоотчетни документи,
изчерпателно посочени. Документите се представят ежемесечно до осмия работен ден на
месеца, следващ месеца на дейността. Възложителят заплаща за извършена и отчетена
дейност ежемесечно след проверка на документите. В договора е уреден редът за отчитане
на дейностите (предвидено е задължение за изпълнителя да отчита извършената дейност
ежедневно по електронен път), както и задължение на възложителя да изпраща на
изпълнителя месечно известие, даващо информация за потвърдената за заплащане дейност,
съответно отхвърлената от заплащане дейност и основанията за отхвърляне. В чл. 30 от
договора е предвидено, че се заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена
дейност по чл. 1, ал. 1 от договора. В чл. 45 от договора е уговорено, че плащанията на
изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. В чл. 41
от договора е предвидено, че корекция на стойностите, определени от възложителя,
съгласно чл. 40, се извършва на тримесечие, за което страните се задължават да подпишат
допълнително споразумение. С допълнителното споразумение са предоговорени пакета от
дейности, както други условия по договора в т.ч., но не само цени и условия за оказване на
дейности по клинични пътеки.
С писмо от 12.04.2016 г. ищцовото дружество е заявило през РЗОК ***, че желае отпускане
на средства в размер на 22811 лв. от стойностите на второ тримесечие на 2016 г. на МБАЛ
Тримонциум ООД за дейност м.март 2016 г. платими през април 2016 г., поради
надхвърляне на отпуснатия лимит за месечна дейност по договора от 19.02.2015 г. С оглед
отказ от страна на РЗОК е депозирано второ писмо от ищцовото дружества, а със заявление
от 07.11.2016 г. е поискано да се увеличи месечната стойност с 23 366 лв.
Представени са и фактури и спецификации за надлимитни дейности от 09.12.2016 г.
В Протокол от 18.09.2020 г. РЗОК - **** е отразил констатациите от извършена проверка на
ищцовото дружество с обхват: незаплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ
дейности, маркирани в програмата, като „надвишаващи месечните стойности“ и преминали
успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и до 01 април 2018 г. Установено е, че общо за 2016 г. са представени 93 броя ИЗ на
стойност 47 877 лв.
Със заявление от 04.11.2020 г. ищцовото дружество е поискало да участва в преговори за
сключване на споразумение относно сумата, представляваща отчетени, но незаплатени
дейности по реда на §1, ал. 4 от ПРЗ на ЗБНОК за 2020 г., касаещи 2016 г. на стойност
4
47 877 лв.
На 18.11.2020 г. между страните е сключено споразумение по силата, на което страните
след проведени преговори и недвусмислено изразено намерение за постигане на
извънсъдебно споразумение НЗОК е поело задължение да заплати на МБАЛ Тримонциум
ООД сумата от общо 47 877 лв. – представляваща отчетени, но незаплатени дейности и
установени по реда на § 1 ал. 4 от ПРЗ на ЗБНЗОК за 2020 г. и преминали успешно през
логически контрол в информационната система на НЗОК през 2016 г. Уговорено е, че
плащането се осъществява в срок до 30 дни от подписване на споразумението. Страните са
заявили, че с така подписаното споразумение окончателно са уредили задълженията си и за
в бъдеще нямат никакви претенции един към друг по предмета, описан в т. 1. Неразделна
част от споразумението е справка за подлежащите за разплащане с РЗОК -**** отчетени, но
незаплатени дейности от изпълнителните на болнична медицинска помощ, които имат
сключени договори с НЗОК за 2016 г., установено по реда на § 1, ал. 4 от Закона за бюджета
на НЗОК за 2020 г., за които няма образувано съдебни производства.
От приетото по делото платежно нареждане се установява, че на 26.11.2020 г. НЗОК е
заплатило на МБАЛ Тримонциум ООД договорената сума в размер от 47 877 лв.
Въз основа на така приетите доказателства първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск е основателен и доказан. Приел е, че в споразумението от дата 18.11.2020г.
липсва нарочна договорка за предварителен отказ от обезщетение за забава, а и всяка такава
би била нищожна поради поради противоречие на закона, в частност - чл. 86 от ЗЗД.
Относно падежа е счел, че е приложим предвидения в договора срок за плащане - в срок до
„30- то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е
предвиден друг срок в чл. 31 ал. 3 и 4 от договора“ т.е. НЗОК е в забава да плати най –
късно на дата 30.11. 2016г.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.
Не се спори и от приетото по делото споразумение от 18.11.2020 г. се установява, че НЗОК
е дължало на лечебното заведение заплащане на надлимитната дейност. При осъществяване
на проверката, отразена в Протокол от 18.09.2020 г. не са установени нарушения, като са
проверени представените ИЗ на обща стойност 47877 лв. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви за дължимост на сумите за надлимитни дейности и
цитираната практика в тази насока се споделят и от настоящия въззивен състав.
В случая обаче не се касае за установяване в настоящото производство на дължимостта на
суми за надлимитни дейности, а за заплащане на обезщетение за забава на безспорно
дължима и вече платена стойност. В тази насока ответникът е възразил, че със сключеното
споразумение от 18.11.2020 г. страните изцяло са уредили отношенията си по повод на тази
стойност, включително и по отношение на акцесорното вземане за лихва.
В § 1, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗБНЗОК (обн. ДВ, бр. 84 от
2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) е предвидено, че при наличие на неусвоени средства по ал. 2
за здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7, до 75 млн. лв. от тях могат да се използват
5
за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат
сключени договори с НЗОК за съответния период, незаплатени дейности в болничната
медицинска помощ за 2015 г. и 2016 г.“ В изпълнение на §1, ал.4 от ПЗР на ЗБНЗОК
председателите на НС на НЗОК и УС на БЛС са утвърдили Условия и ред № РД –НС-01-2
от 20.10.2020 г., като с тях са определени условията и редът за заплащане на отчетена,
проверена и незаплатена дейност за БМ през 2015 и 2016 г. Към условията са приложени
образците на споразумения като Приложение № 1, каквото е настоящото касае суми, които
не са предявени по съдебен ред, Приложение 2 – касае суми за заведени дела извънсъдебна
фаза и Приложение 3 за висящи дела при сключване на спогодба в открито съдебно
заседание.
Не се оспорва и от представените и приети доказателства се установява, че предвидените в
така цитираните условия предпоставки за заплащане на болничната помощ са спазени, като
страните са сключили споразумение по чл. 365 ЗЗД, съгласно утвърдения образец в
Приложение № 1, като не се е стигнало до съдебна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Именно в този смисъл е и постигнатото между страните споразумение от 18.11.2020 г., в
което изрично е посочен размерът на дължимата сума, както и че страните заявяват, че с
така подписаното споразумение окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще
нямат никакви претенции един към друг по предмета, описан в т. 1. От така отразеното в
споразумението и използвания термин „окончателно“ може да се направи извод, че
окончателното уреждане на спора касае и претенцията за обезщетение за забава за минал
период. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна – ищец, че с оглед липсата
на изрично заявление за отказ от претенцията за лихва, което пък от своя страна би било
нищожно, то следва да се приеме, че сключеното споразумение касае само и единствено
претенцията за главница. Действително в съдържанията на споразуменията по Приложение
2 и Приложение 3 изрично е предвидено, че съответното лечебно заведение се отказва от
претенцията за обезщетение за забава в случаите, когато това е заявено в съответното
съдебно производство, но липсата на подобна разпоредба в споразумението по Приложение
№ 1 не обосновава извод, че тази акцесорна претенция не е предмет на същото.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните. Предвид обстоятелството, че страните са уговорили, че „окончателно“ са
уредили отношенията си, то следва да се приеме, че предмет на уреждане на финансовите
взаимоотношения между страните във връзка със задължението за заплащане на надлимитни
дейности, включва и акцесорните задължения за обезщетения за забава. Само тогава добива
смисъл квалификацията „окончателно“ в съдържанието на споразумението, което цели
предотвратяване на съдебно производство за установяване на задълженията, включително и
тези за обезщетения за забава и обременяването с допълнителни разноски на всяка от
страните. (В този смисъл е и Решение № 37 от 23.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 3033/2018 г.,
I т. о.)
6
Доколкото исковата претенция е неоснователно, то не подлежи на разглеждане и
направеното възражение за погасяването й по давност.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение,
включително и в частта за разноските, следва да се отмени, а предявеният иск за
обезщетение за забава следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя – ответник на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство. В първоинстанционното производство ответникът не е заявил свовременно
искане за присъждане на разноски, като липсва подобно искане в отговора на исковата
молба. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено за първи път в
писмената защита, към който момент е настъпила преклузия. Във въззивното производство
претенцията за юрисконсултско възнаграждение е своевременно заявена, поради и което
следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ настоящият съдебен състав счита, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
Следва да се присъди и сумата от 231,69 лв.- платена държавна такса. Общият размер на
разноските за въззивната инстанция е 331,69 лв.
В Определение № 269/12.08.2020 г. по дело № 1091/2020 г. на ВКС, ТК е прието, че
исковото производство по предявени искове по договори за оказване на медицинска помощ
по клинични пътеки представлява търговски спор. С оглед размера на иска следва да се
приеме, че настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1 от 01.01.2022 г. по гр.д. № 11484 по описа за 2021 г. на ПРС, с
което Националната здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление в
*****, ЕИК ***** е осъден да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в *****, сума от 11584.50 лева, представляващи начислена
за период от 09.07.2018г. до 25.11.2020г. законна лихва за забава в плащането на сума от 47
877 лева – главница, вземане за неплатена надлимитна дейност по клинични пътеки,
извършена от болницата за месеците от март, април, май и октомври 2016г., както и
разноски по делото в размер на 1363.38 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление в гр. ***** против Националната здравноосигурителна каса, със седалище и
адрес на управление в гр. *****, ЕИК ***** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 11584.50 лева, представляващи начислена за период от 09.07.2018г. до
25.11.2020г. законна лихва за забава в плащането на сума от 47 877 лева – главница, вземане
за неплатена надлимитна дейност по клинични пътеки, извършена от болницата за месеците
7
от март, април, май и октомври 2016г.
ОСЪЖДА МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр. ***** да заплати на Националната здравноосигурителна каса, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление в гр. ***** сумата от 331, 69 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8