Решение по дело №134/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 236
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20251720200134
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Перник, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200134 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от М. О. З. с ЕГН **********, чрез упълномощен
защитник – адв. М. Н. - САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. №****,
издадена на 20.01.2025 година от С. В. К. – старши полицай към Второ РУ при
ОД МВР – Перник.
С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да
я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени
процесуални нарушения и в разрез с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Й.А. /преупълномощена от адв. М. Н./, заявява, че
поддържа жалбата на посочените в нея основания. В хода на устните прения
допълва доводите в насока незаконосъобразност на издадения
административен акт - че не са били налице предпоставките на закона за
задържане на жалбоподателя, че заповедта не е съставена по предвидения ред
и форма и не съдържа фактическите основания, послужили за издаването и.
Пълномощникът пледира съдът да я отмени като неправилна,
незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и в
разрез с целта на закона. Претендира се присъждане на направените от З.
разноски в производството за възнаграждение на адвокат и заплатена
държавна такса за образуване на производството .
Ответникът по жалбата С. В. К. – старши полицай към Второ РУ при ОД
МВР – Перник не е участвал лично в съдебното производство, не е участвал и
1
пълномощникът му - гл.юрисконсулт З. В.. В писмено изложение, депозирано
преди съдебното заседание същата излага съображения, че обжалваната
заповед за задържане на лице е законосъобразна и съдържа всички
необходими реквизити. Позовавайки се на събраните доказателства във връзка
с разследването по ДП №11/2025г. по описа на ОДМВР – Перник, застъпва
тезата, че административният акт е издаден при наличието на данни за
извършване на престъпление, както и на данни, обосноваващи
предположение, че има вероятност жалбоподателят да е съпричастен към
конкретно престъпно деяние. Акцентира на обстоятелството, че за
прилагането на ПАМ е достатъчно наличието на данни, обосноваващи
предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление или
да е съпричастно към него, каквито в конкретния случай са били налице.
Пълномощникът пледира за постановяване на решение, с което съдът да
отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като
законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и прави възражение за прекомерност за заплатеното и претендирано
адвокатско възнаграждение от другата страна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от
фактическа страна следното:
На 21.01.2025г. служители на ГДНП провеждали специализирана
полицейска операция във връзка с издирване на противозаконно отнет лек
автомобил марка „Ауди“ на територията на 06 РУ – СДВР. Получена била
информация, че автомобилът е докаран на територията на град Перник и се
намира в хале на адрес гр. ****, ****. При осъществяване наблюдение на този
адрес служителите на МВР забелязали, че малко след 20.00 часа от
вътрешността на халето, през врата с дистанционно отваряне и затваряне,
излязъл лек автомобил „Ауди SQ 5 с рег. № *****, водачът на който бил спрян
за проверка. Въз основа на изисканите от него документи била установена
самоличността му - М. О. З. с ЕГН **********, който обяснил, че се е намирал
в халето по уговорка със собственика, за да ползва намиращия се там
подемник за ремонтна дейност на своя автомобил. Междувременно било
поискано съдействие от служители на сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ към ОДМВР – Перник, които също пристигнали
на мястото. Осигурено било и присъствието на лицето, стопанисващо имота.
След влизане в помещението на халето там бил установен автомобилът
– предмет на ПЗО, марка „Ауди“, на който били поставени регистрационни
табели с №****, неиздадени от съответните органи.
М. З. отрекъл всякаква съпричастност към този автомобил.
След като докладвали в дежурната част, местопроизшествието било
посетено от дежурен разследващ полицай при ОДМВР – Перник. В условията
н чл.212, ал.2 от НПК със съставянето на акта за първото действие по
разследването - оглед на местопроизшествие, било образувано досъдебно
производство №11/2025г. по описа на ОДМВР - Перник за престъпление по
чл.345, ал.1 от Наказателния кодекс.
На основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР С. В. К. – старши полицай в
група „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД МВР – Перник, издал
2
Заповед за задържане на лице рег. №****/20.01.2025 г. с посочен час 20:30
часа, с която било разпоредено задържане на лицето М. О. З. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ****, за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР - Перник. Като фактическо
основание за издаване на заповедта било посочено: „има данни за извършено
престъпление“. Копие от заповедта била връчена на задържания срещу
подпис. В съдържанието й подробно са разяснени правата на задържания по
чл.74, ал.2, т.6, б.а – б.е от ЗМВР. З. попълнил и подписал декларация, че е
запознат с правата си, както и за намерението да упражни или да не упражни
тези по б.б – б.е на същата разпоредба. След извършен в 02.55 часа на
21.01.2025г. личен обиск на основание чл.80 от ЗМВР, З. бил настанен в
ПНЗЛ, от където бил освободен в 18.40 часа на 21.01.2025г..
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите като
писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената
заповед, предоставена от административния орган с писмо с рег. №№313000-
5371/31.03.2025г. и допълнително представените от пълномощника с писмо
рег. №9996/28.04.2025, а именно: служебна бележка за заеманата длъжност от
С. В. К. – ст. полицай към Второ РУ – Перник; протоколи за обиск на лице от
21.01.2025г., разписка за върнати вещи, декларация, подписана от М. З. от
21.01.2025г., извлечение от Книга за задържани лица в ПНЗЛ при Първо РУ
и при Второ РУ – Перник, заповед за конвоиране на лице № 313з-
157/21.01.2025г., уведомление по ДП № 11/21.01.2025г., докладни записки,
протокол за разпит на свидетели по същото ДП, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване.
С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по
реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните
изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са
следните:
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 вр. с
чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се прекрати съзнателното пречене, след надлежно
предупреждение, на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт,
а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
3
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отмяната му.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – старши полицай в
група „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД МВР – Перник,
представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като
такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява
задържане на лице за срок до 24 часа. Правомощието на полицай С. К. да
осъществява задържане на лица произтича пряко от закона, предвид
наличното служебно правоотношение и длъжностното му качество, доказани
с приетата по делото служебна бележка, рег.№313р-6451/02.04.2025г.,
издадена директор ОДМВР – Перник, поради което няма основание за
оспорване на компетентността му.
Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда
нормата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата,
произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена,
удостоверено с подпис на задържаното лице.
Заповедта е незаконосъобразна от гледна точка съдържанието й, тъй
като при нейното издаване и връчване на задържания, не са посочени
задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, а именно
фактическите основания за задържането.
Съдебната практика е неизменна по въпроса, че липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането е несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. Доказателствата по делото сочат,
че оспорената заповед за задържане страда от такъв порок. Нарушено е
основно право на задържаното лице, тъй като е било поставено в
невъзможност да разбере мотивите на административния орган за
ограничаване на правото му на свобода. По този начин е лишено и от
възможността за навременна ефективна защита, каквато е възможно да
проведе само срещу конкретно посочени факти и обстоятелства, изпълващи
някоя от хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. При тези обстоятелства
задържането е незаконно и напълно несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол /В този смисъл: Решение от 24.06.2014г. на Европейския
съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу
България/.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31
юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7
септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на
живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/,
в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които
ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е
изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход
съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да
е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът,
4
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното
право.
Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети
наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за
срок до 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици
са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен
резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъпление или да е съпричастен към него, като необходимо е същите да
са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, обосноваващи основателно предположение,
че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на
досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. За
прилагане на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са
налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока.
При тези обстоятелства за административния орган възниква правото
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, макар и да
не е длъжен да посочи точна квалификация на деянието, още по-малко
престъплението да е безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е
превантивна - чрез задържането да се предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и да попречи за провеждане на действия по разследването в
насока разкриване на престъплението. Т.е., задържането се извършва не на
основание несъмнена установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване,
включително с цел извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат
събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да
бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице
към извършването на престъпление.
В конкретния случай в обжалваната заповед не е посочено нито за какво
престъпление има данни, нито каквато и да е информация относно поведение
на З., сочещо за съпричастност към престъпно деяние, даващо основание за
задържането му.
Неспазването на изискването по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР за мотивиране
на заповедта за задържане, т.е., за излагане в кумулативна наличност на
фактическите и правни основания за задържането, е достатъчно основание за
отмяна на административния акт като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Съгласно постановките на ТР № 4 от
22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС липсата на мотиви при издаване
на административен акт във всички случаи съставлява съществено нарушение
на закона и е основание за отмяна на същия. Излагането на мотиви е
съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
5
административен акт, тъй като дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма, какви са
били съображенията му да вземе едно от няколко възможни законосъобразни
решения, а същевременно мотивирането на акта е и основата върху която
горестоящият административен орган и съдът извършват проверка за неговата
законосъобразност и правилност. Изключение от този принцип е допустим
единствено, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не
се засягат права или законни интереси на други граждани и организации,
както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация,
представляваща държавна или служебна тайна.
Действително, изготвянето на мотивите може да не съвпада по време
с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани
в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган и в
заповедта да има изрична препратка към него. И в този случай обаче,
задържаният следва да е запознат своевременно с тях, за да узнае
съображенията на административния орган и да организира защитата си. В
случая такъв документ, от който да могат да бъдат изведени конкретни мотиви
за задържането, също липсва.
По делото са приобщени три докладни записка, при това изготвени не
от ответника по жалбата, а от други полицейски органи, като в нито една от
тях не е описано поведение на М. З., относимо към конкретно престъпно
деяние.
В докладна записка от 21.01.2025 г., изготвена от инсп. М . И. е
посочено, че на същата дата около 01 .00 часа е бил изпратен от ОДЧ при
Второ РУ - Перник в индустриалната зона на гр. ****, във връзка с установен
там лек автомобил с поставени регистрационни табели за друго МПС, за който
впоследствие се установило, че е ПЗО от 06 РУ – СДВР от м. септември 2024г.
В докладна записка от 21.01.2025, изготвена от ст. полицай И.Д. е
посочено, че от ОДЧ при Второ РУ – Перник са били насочени към същото
място, както и че там е бил задържан М. З..
В докладна записка от 21.01.2025г., изготвена от полицай С.А. е
посочено единствено, че еукипът, в който е бил включен, е обезпечил
местопроизшествието до пристигане на разследващ полицай.
Видно е, че в тези документи отсъстват всякакви фактически данни,
от които да се изведе основание и причина за задържането на М. З..
Фактически основания за задържането на жалбоподателя не се
извличат и от материалите по образуваното по случая досъдебно
производство, приобщени като писмени доказателства по делото. Те не
установяват издирваният и открит в халето на посочения адрес автомобил
„Ауди“ с рег. № ***** да е бил във фактическа власт на З., същият да е имал
изобщо досег с това превозно средство, напротив, наличните материали сочат,
че жалбоподателят е спрян и задържан докато е управлявал друго МПС – л.а.
Ауди SQ5 с рег. №****, собственост на член на семейството му, регистрирано
по надлежния ред, което по-късно /на 14.02.2025г./ му е върнато.
Следва да се посочи, че изначално е недопустимо основанията за
задържане на едно лице да се извличат от доказателствен материал, събран в
6
хода на започналото ДП, тъй като събирането му е по друг ред, с друга цел, а и
се осъществява след факта на задържане на лицето, следователно, чрез него не
може да се санира отсъствието на основания за това действие към момента на
постановяване на ПАМ. Преценката за законност на задържането се прави в
контекста на фактите и обстоятелствата, съществуващи към момента на
издаването на заповедта, не в контекста на тези, установени на по-късен етап -
в хода на разследването по образуваното наказателно производство.
Новонастъпилите обстоятелства, независимо дали благоприятни или не за
жалбоподателя, не водят нито до отпадане на материално-правното основание
за прилагане на мярката, нито го създават с обратно действие.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателят не е бил наясно с фактическото основание за своето
задържане, с което е нарушен чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви в издадената
заповед грубо е нарушило правото на задържания да разбере причината,
поради която е ограничено правото му на свобода и представлява основание за
отмяна на индивидуалния административен акт. При така допуснатото
нарушение на закона е невъзможно да се изследва и въпроса за
целесъобразността на наложена мярка.
Ето защо съдът приема, че оспорената заповед за задържане на М. О. З.,
рег. №****, издадена на 20.01.2025 г., следва да се отмени като
незаконосъобразна, издадена при неспазване на процесуални правила, довело
до нарушаване правото му на защита, и при неправилно приложение на
материалния закон .
При този изход на делото съгласно чл.143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото /за
заплатено възнаграждение на адвокат и внесена държавна такса/ следва да се
уважи като основателно. Приложените договор за правна защита и съдействие
и пълномощно установяват, че жалбоподателят е заплатил възнаграждение за
процесуално представителство в размер 1000 лева, като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора. Внесъл е и дължима по
сметка на РС – Перник държавна такса в размер 10 лева.
Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ ,
минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес за
дела по Закона за министерство на вътрешните работи, каквото е и
настоящото производство, е 750 лв. Адвокатското възнаграждение в случая е
определено над минималния размер, предвиден в цитираната разпоредба, като
съдът намира, че същото не е съобразено с действителната правна и
фактическата сложност на делото, преценени съгласно §1а, ал.2, т.2 от ДР на
Наредбата, в т.ч. вида, количеството и сложността на извършената работа от
пълномощника, ангажираността му с изготвянето на жалбата и участие на
преупълномощен адвокат в проведеното едно съдебно заседание. Ето защо
приема, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е
прекомерно и въз основа направеното от другата страна възражение в същия
смисъл, съдът присъжда разноски в по-нисък размер – 750 лв., равен на
минимума по Наредбата. Макар съдът да не е обвързан от него /Решение от
25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г./ намира, че
7
този размер е справедлив и съответства на извършената адвокатска работа по
конкретното дело.
За дължимите на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса за образуване на производството
по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъде осъдено юридическото
лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения
индивидуален административен акт, а именно Областна дирекция на МВР –
гр. Перник.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна,
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Районен съд –
Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. №****, издадена на
20.01.2025 година от С. В. К. – старши полицай към Второ РУ при ОД МВР –
Перник, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на М. О. З. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, е наложена принудителна административна
мярка "Задържане за срок до 24 часа" .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник с адрес гр. Перник, ул.
Самоков, №1, да заплати на М. О. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****
сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща направени
разноски в производството за заплатено възнаграждение на адвокат /750 лв./ и
заплатена държавна такса за образуване на производството /10 лв./.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за адвокат над
този размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение от 1000.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде оспорено по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8