Решение по дело №407/2019 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 619
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20195620100407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                           28.11.2019 Година                        Град Свиленград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД                                                        І граждански  състав

на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

При секретаря: Ангелина Добрева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 407 по описа на съда за 2019 година, намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал 1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

            Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, иска от съда да признае за установено, че ответникът Д.К.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 54/ 2019г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 338,41 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2019 г. до погасяване на вземането, сумата 38,85 лв. – договорно възнаграждение, сумата 279,36 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и сумата 118,44 лв. – неустойка по договора.

            Ищецът твърди, че на 14.07.2015г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита - 450 лв.; срок на кредита - 9 месеца; размер на вноската - 58.96 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) -    49.89 %; годишен лихвен процент - 41.17 %; лихвен процент на ден - 0.11 %; общо задължение по кредита: 530.64 лв. Договорът бил сключен и при избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 419.04 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 46.56 лв. Т.е. общото задължение на ответника по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 949.68 лв., като общият размер на вноската бил 105.52 лв., с падеж – 20-тия ден от месеца.

Неразделна част от Договора за кредит били Общи услови, които били предадени на ответника при подписване на договора и с които същият се бил запознал преди подписването му, приел е и нямал забележки към тях. Съгласно Декларации т.Г на ответника се предоставили безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания Договор съответства на неговите възможности и финансово състояние.

Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 15.07.2015г. превел парична сума в размер на 450.00 лв. по посочена от ответника банкова сметка. ***, с част от които в размер на 111.59 лв. била погасена част от главницата от общо 450.00 лв., а с друга част в размер на 111.59 лв. било погасено част от възнаграждението за допълнителни услуги от общо 419.04 лв. Така останали непогасена главница е в размер на 338.41 лв. и непогасено възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 279.36 лв.

Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план и било в размер на 80.64 лева. С направените плащания била погасена част от договорното възнаграждение в размер на 41.79 лв., така че непогасеното договорно възнаграждение било в размер на 38.85 лв.

Длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на дата 20.11.2015г. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към Договора, на датата 12.01.2016 г. договорът бил прекратен от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД, за което на 15.01.2016 г. било изпратено уведомително писмо до длъжника. Поради неизпълнение на задълженията на ответника била начислена неустойка в размер на 118.44 лв., на основание т.12.4. ОУ. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план към Договора, изтекъл на 20.04.2016г., с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задълженията на длъжника в пълен размер.

Поради неизпълнението на договорното задължение от страна на ответника, ищецът подал в Районен съд - Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 54/2019г. и издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на дадените му указания, заявителят – настоящ ищец, предявил иск за установяване на вземанията по Заповедта, в 1-месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, но чрез писмено становище поддържа изцяло предявените искове. Прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 от ГПК. Претендира направените съдебни разноски.

            Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и не дава становище по иска. Същият не е представил отговор в указания му от съда едномесечен срок, като е бил предупреден за последиците по чл.133 от ГПК.

Съдът, като разгледа исковата молба и представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск ще се уважи.

На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които се установиха в размер на 325,00 лв. – за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските в заповедното производство също следва да се присъдят на ищеца, съобразно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното на основание чл.239, ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, от Д.К.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните суми: сумата 338,41 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до погасяване на вземането, сумата 38,85 лв. – договорно възнаграждение, сумата 279,36 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и сумата 118,44 лв. – неустойка по договора, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 54/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Д.К.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,  сумата 325,00 лв. – разноски по делото и сумата 75,00 лв. – разноски по частно гражданско дело № 54/ 2019г. по описа на Районен съд -Свиленград.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК. Ответникът има право да иска отмяна на решението от Окръжен съд - Хасково, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :