Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. г., 27.02.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
г.нски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря
МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело
№ 242 по описа за 2016 год. за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от В. ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.С.,район И.,булИ.,т.,
рампа *, представлявано от Б. С. М., чрез адв. Р.С. *** срещу Р.ЕИК *****със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. А., ет.*, офис *, представлявано
от М.К.М..Твърди, че на 11.07.2012 г. между
тях е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи, подробно
описани в Приложение №1 към същия, като съгласно постигнатото между страните
съгласие уговорената продажна цена следвало да бъде изплатена във два варианта,
най-късно до 30.11.2014 г. Към момента на сключване на този договор е била
предадена фактическата власт върху всички описани в договора вещи и съоръжения
от продавача на купувача. Скоро след сключването на предварителния договор е станало
известно, че купувача няма възможност да изпълни задължението си за заплащане
на уговорената продажна цена в нито един от вариантите и между страните било
постигнато съгласие да бъде сключен договор за наем за същите вещи, предмет на
предварителния договор.Така за периода м. септември 2012 г. до 01.02.2015 г.е
бил сключен наемен договор с наемна цена в размер на 2 000 лева без включен
ДДС. Междувременно ответникът е закупил някои от описаните в предварителния
договор вещи, поради което по последно сключения наемен договор от 01.02.2015 г.
ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване подробно
описаните движими вещи, находящи се тогава в цех 2 на
Главен корпус на производствената сграда на дружеството по бул. Т.. За
ползването на тези описани вещи и съоръжения наемателят е следвало да заплаща
месечна наемна цена в размер на 1480 лева без ДДС по указана в договора банкова
сметка ***. Тъй като наемателят не е изпълнил задължението си да заплаща
наемната цена, с нотариално изявление от 03.07.2015 г.,връчено на
представляващия Р.на 06.07.2015 г. дружеството е уведомено, че ако в 3-дневен
срок от получаването му не изпълни задължението си да заплати дължимите суми,
договорът ще бъде едностранно развален поради неизпълнението му от страна на
наемателя. Тъй като плащане не е било извършено нито в посочения 3-дневен срок
нито по-късно, то договорът е развален, считано от 09.07.2015 г. Предвид
горното, с покана от 07.08.2015 г., връчена на представляващия ответното
дружество на 10.08.2015 г.дружеството ищец в качеството си на наемодател е поискало
от наемателя да му бъде предадена фактическата власт над всички
движими вещи, предмет на разваления договор в 11 ч. на деня, следващ деня на
връчването. С посочената по-горе покана ищецът е заявил претенцията си за
заплащане от страна на ответника на обезщетение за лишаването му от възможност
да ползват вещите в размер на 1480 лева без включен ДДС за периода от
едностранното разваляне на договора до предаването на вещите. Движимите вещи и
към подаването на исковата молба не са предадени. Горното обосновава правния
интерес на ищеца от предявяване на искове за заплащане на дължимите наеми за
периода от м. октомври 2013 г.до м. юни 2015 г.по изброените в исковата молба фактури или общо за сумата 38 309.65 лева. Освен
това твърди, че за месеците октомври 2013 г., януари и февруари 2014 г.ищцовото дружество е заплатило стойността на телефонните разговори на мобилен телефон, който
е бил предоставен на ответника, като между страните е била постигната
договореност стойността на тези сметки да бъде префактурирана
на ответното дружество, като по описаните 3бр.фактури ответника дължи общо
189.16 лева.Счита, че ответникът дължи и обезщетение за противоправното
задържане на вещите предмет на договора за наем за периода от неговото
разваляне до предявяване на тези искове, а именно за 13 месеца по 1480 лева или
общо 19 240 лева.Освен това ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение
на паричните си задължения за наем и мобилни услуги по описаните мораторни лихви общо в размер на 7 957.75 лева. Ищецът моли
съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата 38 309.65 лева, представляваща
задължение за заплащане на наем за периода от м.октомври 2013 г.до м.юни 2015 г.включително,
сумата 189.16 лева, представляваща стойността на мобилни услуги за м.октомври
2013 г. и м. януари и февруари 2014 г., сумата 7957.75 лева, представляваща
лихви за забава върху всяко от описаните задължения от датата на падежа за всяко
от тях до датата на предявяване на иска, сумата 19 240 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на вещите, предмет на наемния договор, считано
от 09.07.2015 г. до датата на предявяване на иска или общо сумата 65 507.40
лева,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на задълженията. Претендира за направените разноски по
делото.
Ответникът Р.представлявано от М.К.М. в
двуседмичния срок по разпореждането по чл. 367 ал.1 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба. Същия
счита,че предявената претенция е неоснователна, като я оспорва по основание и
размер. Прави възражение за нищожност на процесния договор за наем като твърди,
че същият прикрива други правоотношения между страните, а именно договор за
покупко-продажба на движими вещи на разсрочено плащане. В подкрепа на
твърдението излага обстоятелствата, че няколко дни след формалното прекъсване
на облигационната връзка по предварителен договор за покупко-продажба от
11.07.2012 г.,страните подписват първия от множество договори - договор за наем
на движими вещи от 01.09.2012 г. по силата на които ответникът придобива
правото да ползва движимите вещи, предмет на предварителен договор за
покупко-продажба от 11.07.2012 г., като от печалбите от производството да се
създадат предпоставки за тяхното последващо поетапно
придобиване за покупко-продажба. В този период е и сключването на първия от
множество договори - договор за наем на недвижими имоти от 18.12.2012 г., по
силата на който В. придобива правото да ползва собствени на Р.недвижими имоти.
Според ответника наемните правоотношения по двата вида наеми са целяли да създадат условия и да обезпечат интересите на
двете дружества по създаване предпоставки за използване на движимите вещи от
ответника, които вече са заложени като обезпечение по договори на ответното
дружество с трети лица, като движимите вещи да бъдат поетапно придобивани за
неопределен период от време. В изпълнение на своите интереси двете дружества са
сключили описаните по-горе договори за наем, наемната цена по които не е била
заплащана реално, като насрещните задължения по тези договори са били
прихващани защото договорите за наем способстват тези движими вещи да бъдат
продавани от ищеца на ответника поетапно. Навежда доводи за това, че двете
дружества са се договорили само по отношение на конкретни движими вещи ползването да бъде възмездно с ползване на
определен обем площ. По този начин смесените наемни правоотношения са
обезпечавали интересите на Р.да ползва движимите вещи, собственост на В. до момента на тяхното изкупуване, а през това
време В. да ползва собствените на Р.недвижими имоти. В подкрепа на това са
описани фактури от 2012 г. и 2014 г.за продажба на движими вещи, представляващи
част от движимите вещи по процесния предварителен договор за покупко-продажба
от 11.07.2012 г. По отношение на тях се прави опит в настоящото производство да
се ангажира отговорността на ответника. По силата на договори за наем от
18.12.2012 г., 06.07.2012 г., 25.04.2013 г. и 30.08.2013 г. В. е следвало да
ползва недвижими имоти, придобити с Постановление за възлагане на недвижими
имоти от 06.07.2012 г., описани в отговора на исковата молба, находящи се в г.с обща площ 627 кв.м., като ответникът твърди, че в действителност са ползвали с 878
кв.м.повече. По силата на договор от 01.01.2014 г.са
били предоставени на ищеца описаните недвижими имоти с обща площ 500 кв.м. С
констативен протокол от 30.04.2015 г.е установено, че ползваната от ищеца площ
надвишава с 1 000 кв.м. площта, с която страните се договорили. На 29.05.2015 г.
е връчено уведомително писмо, с което ответникът отправил покана до ищеца да
освободят заеманата в повече площ или да сключат за тях договор за наем. На
03.06.2015 г. и на 08.07.2015 г.са направени констативни протоколи, видно от
които ищецът продължава да използва имоти ,които не са предмет на наемен договор.
На 17.06.2015 г.е било връчено едномесечно предизвестие на В. съгласно пункт 11
от договора за наем за прекратяване на договора. Във връзка с изложеното,
ответната страна прави възражение за прихващане със следните суми: 1/ Сумата 50
572 лева представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижими
имоти, представляващи идентификатор 63427.8.518 и сгради с идентификатор
63427.8.518.7 с обща площ 878 кв.м., собственост на Р.които са ползвани от В. без
основание за периода от 18.12.2012 г.до 01.01.2014 г.
и 2/ Сумата 91 200 лева,представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на недвижими имоти,представляващ
идентификатор 63427.8.518 и сграда с идентификатор63427.8.518.7 с обща площ 1 000
кв.м., собственост на г.,които са ползвани от В. без основание за периода от 01.01.2014 г.до
24.07.2015 г. Претендира за направените разноски по делото.
По делото е постъпила допълнителна искова
молба от В., каквато възможност дава чл.372 от ГПК. В същата се твърди,че
първоначално страните са били обвързани с предварителен договор за
покупко-продажба на движими вещи, като не е спорно, че ответникът е закупил
част от тези вещи, като поради това са сключвани последващи
договори за наем на незакупените вещи. Признава обстоятелството, че В. е бил
наемател на описаните недвижими имоти, но оспорва твърдението, че дружеството е
ползвало повече от договореното. Счита направеното от ответника възражение за
прихващане за неоснователно. Оспорва размера на претендираните обезщетения.
Позовава се на влязло в сила съдебно
решение, с което е отхвърлен иск със същия предмет - по гр.д. №2905/2014 г. на
РРС. Представя писмени доказателства.Оспорва съдържанието на представените от
ответника констативни протоколи и моли да се допуснат до разпит двама
свидетели.
Постъпил е отговор на допълнителната искова
молба от ответника.В него се твърди, че процесния договор за наем е нищожен, тъй
като прикрива други взаимоотношения между страните, а именно договор за
покупко-продажба на движими вещи на разсрочено плащане. В подкрепа на тези
твърдения се позовава на факта, че ответното дружество признава тези
обстоятелства, видно от искова молба, предявена от него изпратена по подсъдност
на РС-Б., както и на писмо от 24.03.2015
г., видно от което задълженията между двете дружества по паралелните насрещни договори за наем на
движими вещи и недвижими имоти са били прихващани. Твърди, че видно от
цитираното писмо двете страни са антидатирали процесния договор за наем, чиито условия са уговаряни един
месец след датата на сключване. Твърдят, че е налице симулация в отношенията им
по повод сключените договори за наем. Моли да се назначи съдебно-икономическа
експертиза с посочена задача.
С оглед
на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени
искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът
определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл.
79 ЗЗД във вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът
счита така предявените искове за допустими и ги поставя на разглеждане.
Вземането произтича от търговска сделка
и цената на всеки от иска е над 25000 лв. Исковете са подсъдни на окръжен съд и
редът за разглеждане е особеното производство по търговски спорове по глава
ХХХІІ ГПК.
г.нският окръжен съд
след преценка на събраните по делото доказателства и изразени становища
на процесуалните представители на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото е представен Предварителен
договор за покупко –продажба на движими вещи, сключен на 11.07.2012 г. в гр. г.,
с нотариална заверка на подписите, между В. гр. г. в качеството му на продавач
и Р.като купувач, по силата на чл. 1.1 от
който продавачът В. гр. г. се задължава да продаде на купувача Р.свои
собствени движими вещи, описани в приложение № 1, представляващо неразделна
част от договора и представено по делото. Договорена е продажна цена в размер
на 600 000 евро с ДДС ако плащането бъде извършено до 29.12.2012 г. или
690 000 евро с ДДС ако бъде платено до края на ч. ноември 2014 г.
Купувачът се е задължил да купи описаните движими вещи с така определените
цени. В т.3.1 от договора е описан и начина на
заплащане на уговорената цена в два варианта, която купувачът може да
избере, но и в двата варианта на първи ред е записано, че сумата от 130 000
евро ще бъде изплатена от купувача на продавача в срок до 30.07.2012 г.по
посочена банкова сметка ***. За обезпечаване заплащането на тази сума в чл. 5.1
от договора отново е записано, че без оглед на това кой от двата варианта на
погасителния план се прилагат купувачът се задължава да преведе на продавача в
срок до 30.07.2012 г. най-малко сумата 130 000 евро. Съгласно чл.5.2 от този
договор ако купувача не изпълни задължението си по предходната алинея,
продавачът има право да развали едностранно този договор и да претендира
неустойка за неизпълнението в размер на 50 000 евро. Не се спори между
страните, а и съгласно чл.6.1 вещите, предмет на процесния договор към момента
на подписването му се намират във фактическа власт на купувача.
Поради неизпълнение на задължението за
заплащане на договорената цена в уговорените срокове Предварителният договор за покупко-продажба
на движими вещи от 11.07.2012 г. е
развален след отправено от „Висков БГ“ АД до Р.нотариално
изявление за това. Със същото е
отправено и искане в срок от 5 работни дни от получаване на нотариалното
изявление, ответникът да предаде фактическата власт върху всички движими вещи и
в същия срок да преведе на В. дължимата санкционна неустойка по чл.5.2 от
договора в размер на 50 000 евро. Това нотариално изявление е надлежно връчено на
20.08.2012 г. на Р.чрез представляващия го към него момент изпълнителен
директор С.М..
Във връзка с отказа на Р.да предаде
владението на процесните недвижими вещи е водено гр.
дело № 6982/2016 г. по описа на Б.ки районен съд,
постановеното по което решение № 785/02.06.2017 г. е отменено с Решение № IV-75 от 17.11.2017 г. постановено по
В.гр.д. № 1220/2017 г. на Окръжен съд гр. Б..
Въззивният състав е счел, че са налице
изискуемите предпоставки на чл. 233, ал.1 ЗЗД и е осъдил Р. да предаде
държането на наетите вещи, подробно
описани и индивидуализирание в решението, предмет на
прекратения наемен договор.
Във връзка с дължимостта
на договорената неустойка е образувано търг. дело № 237/2015 г. по описа на
Окръжен съд г., по който постановеното съдебно решение № 75/16.05.2016 г. е
потвърдено с Решение № 117/26.06.2017 г. по В.търг.дело № 256/2016 г. на
Апелативен съд гр. Велико Търново. С цитираните решения е признато за
установено по отношение на Р.съществуването на вземане на В. на сумата от
50 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.07.2015 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 3940/2015 г. на РРС.
Предмет
на настоящото производство са единствено претенциите за заплащане
на сумата 38 309.65 лева, представляваща задължение за заплащане на наем за
периода от м.октомври 2013 г. до м.юни 2015 г включително, сумата 189.16 лева,
представляваща стойността на мобилни услуги за м.октомври 2013 г. и м. януари и
февруари 2014 г., сумата 7 957.75 лева, представляваща лихви за забава върху
всяко от описаните задължения от датата на падежа за всяко от тях до датата на
предявяване на иска, сумата 19 240 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на вещите, предмет на наемния договор, считано от 09.07.2015 г.
до датата на предявяване на иска или общо сумата 65 507.40 лева,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на задълженията.
Срещу
така заявените претенции своевременно е направено възражение за прихващане със
следните суми: 1/ Сумата 50 572 лева представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на недвижими имоти, представляващи идентификатор
63427.8.518 и сгради с идентификатор 63427.8.518.7 с обща площ 878 кв.м.,
собственост на Р.които са ползвани от В. без основание за периода от 18.12.2012
г.до 01.01.2014 г. и
2/ Сумата 91 200 лева,представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на недвижими имоти,представляващ идентификатор 63427.8.518 и сграда с
идентификатор63427.8.518.7 с обща площ 1 000 кв.м., собственост на Р., които
са ползвани от В. без основание за периода
от 01.01.2014 г.до 24.07.2015 г.
В
тази връзка по делото са представени договори
за наем на движими вещи и договори за наем на недвижими имоти, сключени между страните.
По
делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице С.А. със задача да
даде отговор как се е осъществявало погасяването на насрещните задължения от Р.и
В. по представените договори за наем на недвижими имоти и договори за наем на
движими вещи; издавани ли са фактури за процесните
наеми на движимите вещи за периода от м. октомври 2013 г. до м. юни 2015 г.,
както и за месец октомври 2013 г. и месеците януари и февруари 2014 г. за
мобилни услуги; осчетоводявани ли са фактурите в счетоводствата на двете фирми
и има ли неизплатени задължения, осчетоводени в счетоводството на В.от
получателя на фактурите „Р.. Вещото лице представя в табличен вид издадените
фактури за процесните наеми на движими вещи и заплатени мобилни услуги, като
дава заключение за това, че всички фактури за наем на движими вещи са
прихващани с насрещни задължения съгласно представените Протоколи за прихващане
между Р.и В.. Фактурите са осчетоводявани в двете дружества и за тях е ползван
данъчен кредит, с изключение на фактура
№ 1436/30.06.2015 г. за сумата от 7 104 лв,
която не е осчетоводена в счетоводството на „Р.. Неплатените задължения,
осчетоводени в счетоводството на В.от получателя на фактурите Р.са в размер на
38 120,14 лв. Неизплатените суми по издадени фактури за телефонни
разговори са в размер на 189,52 лв.
Във връзка с установяване действителната
воля на страните при сключването на процесните
договори за наем на движими вещи и недвижими имоти са разпитани свидетелите С.М., М.
П. и С.Ц..
В показанията си пред съда св. С.М., заемал
за периода от основаването на дружеството през 2011 г. до началото на м. март
2015 г. длъжността изпълнителен директор в Р.заявява, че той е подписал
процесния договор за покупко – продажба на движими вещи, представен му на л.
16-21 от делото, като пояснява, че същият има предистория. „При образуване на дружеството Р.имаше
уговорка това имущество,
собственост на В. да бъде направено като
апорт, така че В. да стане съдружник в „Р.. Впоследствие обаче отношенията между В. и
мажоритарен акционер М.се влошиха, но
междинно В. обезпечи кредит в полза на Р.с въпросното имущество, като го вписа
като особен залог в полза на ОББ. Доколкото си спомням предхождаше този
договор. Впоследствие мажоритарния собственик в Р.отказа на В. да стане
акционер в Р.като впоследствие беше
сключен този договор, който съдържаше определи клаузи и срокове, с които Р.да
придобие това имущество, тъй като В. го беше вписал като особен залог в полза
на „Р.. Този договор/предварителния/ не се изпълни и впоследствие по настояване
на В., които искаха първо да получават някакъв доход от въпросното оборудване,
второ да си обезпечат пребиваването в сградния фонд
на Р.се сключваха последователно договори за наем…….. Договорите се сключваха
за различен срок, като това се диктуваше от това, че постоянно имаше обещание
това оборудване да бъде закупено от Р.но това не се случваше. ….. Всяка от
страните си ползваше, съответно В. ползваха офис помещение на втория етаж в
административната сграда и една клетка от индустриалното хале с подвижна врата,
а съответно Р.ползваше оборудването, собственост на Вбез
което няма как са си осъществява производствената дейност. Доколкото си спомням
ще е било 2014 г., но не си спомням точно кога, Р.закупи част от оборудването,
вследствие на което пропорционално на оценката, която е правена от вещи лица
беше намалена наемната цена на
оборудването, собственост на на В., което се ползва
от „Р.. ……В. ползваше това, което е договорено по договора за наем - офиси от 2
ет. на административната сграда и една клетка от индустриалната сграда……
Договорът за наем е сключен защото те ползваха помещения, а тяхното оборудване
се ползваше и мотивът им беше, че то е вписано като особен залог в полза на Р.а
те не извличат никакви ползи от него, нито са сигурни за пребиваването си в
имотите на „Р.. Това беше основната причина. Договорите се сключиха по настояване на В.…… Не си спомням В. да е ползвало открити площи,
собственост на Р.за складиране, освен за товаро - разтоварна дейност…. Р.ползваше движимите вещи и преди и
след сключване на Договора за покупко-продажба, тъй като това е част от непрекъснато производство, това е химически
процес и това са елементи от
производствената инсталация…..И преди и след продажбата с фактура на част от движимите вещи,
ползването им продължаваше да се осъществява от „Р.. Една основна такава вещ е
кабелната инсталация в сградата. Цялото оборудване винаги е ползвано от „Р.…..е
мога да кажа да са прикривани други отношения със сключените договори за наем,
те са си ефективни…..От кога имуществото е собственост на В. могат да отговорят
В.. То си е тяхна собственост още преди образуването на Р.– кабелната
инсталация и част от поточната линия. Р.се появява като юридическо лице в сградния фонд, като придоби недвижим имот чрез
постановление за възлагане от ЧСИ, като
закупуването се извърши с кредит от ОББ АД, по който В. учреди особен залог,
който обезпечи с движимите вещи, предмет на Предварителния договор.
В
същата насока са и показанията на св. М.П. - търговски пълномощник на В. от
неговото основаване и понастоящем. Пред съдебния състав същият заявява, че“ към
датата на предварителния договор вещите са предадени официално. В проекта Р.В.
е трябвало да участва с активи, собственост на дружеството, които е трябвало да
се апортират в Р..
Поради неосигурено финансиране на дружеството проекта се оказва
неосъществим. „За да осъществим това намерение се сключи предварителен договор
за покупко-продажба на тези активи. За пореден път той не осъществи поетите
ангажименти, след което нашите отношения силно се изостриха. След като той не
можа да ги придобие, сключихме договор за отдаване под наем на движимите вещи,
като той отново пое няколко ангажимента за изплащането им. Говоря за
оборудването. Договорите са няколко. ……… Не може да се каже, че договорите за
наем на движимите вещи, са били сключвани от страна на В.и Р.фиктивно, за да
обслужат някаква друга кауза, а не с цел
В.а получава наем за ползване на вещите. ………..Презумпцията е, че ползват 5
машини, той купува 2 от тях и за останалите 3 му се намаля наема и това е факт. В. ползваше склад на територията на Р.за
складиране на вещи, собственост на дружеството. Ползваше и канцеларии. В.
осъществяваше дейност на тази територия - реален склад, реални хора са били в
офисите. .......Няколко месеца по-късно след като се разбра, че предварителният
договор няма да може да се изпълни от страна на Р.започнахме да сключваме
договори за наем, като идеята беше да има някакви отсрочки. В рамките на няколко месеца беше сключен и
договора за наем на недвижимия имот. Вещите, преди сключването на
предварителния договор се ползваха от „Р.. След сключване на договора се
ползваха от „Р.. След сключването на договорите за продажба, пак се ползваха
от Р.те все още са там тези активи. По
наша идея създадохме Р.. Това е съвместен проект между В.и М.. ….. Не мога да си спомня колко, но известно
време, може би година работихме съвместно по този проект, като се ползваха
недвижимите вещи, т.е цялото оборудване за производство и недвижимия имот за
администрация, без през това време да има уреждане на някакви финансови
отношения. Всичко беше на „мъжка“ уговорка, но това беше до момента, в който
взехме решение да се разделим. В. се отказа от проекта и сключихме
предварителния договор за покупко-продажба, по който се усложниха отношенията и
са предмет на настоящото дело“.
Показанията
на св. С. и П. кореспондират и със свидетелските показания на св. Ц., работила
като счетоводител в двете фирми - като счетоводител във В. от 2010 г.- юни или
юли до май месец 2011 г. и от 11.05.2011
г. до 12.04.2018 година в Р.като главен счетоводител. Свидетелката заявява, че
по силата на служебното й положение й е известен сключения между
двете дружества договор за
продажба на движими вещи - различни помощни стопанства във връзка с
поточната линия за производство. Едното беше така нареченото подготвително,
където ставаше смесването на суровините, окачествяването и имаше разни други
такива наименования.“Сключването на договора беше 2012 г. – юли или август.
Тогава работех в „Р.. По този договор
движимите вещи бяха предадени за
използване от „Р.. Към тази дата не беше
издадена фактура от страна на В.. Между двете фирми имаше нещо като погасителен
план – споразумение между двете фирми. Сумата по предварителния договор не се изплати. Въобще не беше тръгнато по този план, за който казах. Впоследствие имаше договор от есента на 2012
г. за закупуване на едно от тези стопанства – силозно стопанство - няколко
цистерни. За тази частична продажба имаше договор, издадена фактура и съответно извършено плащане от „Р.. Към този период
имаше сключен договор за наем мисля, че след продажбата на това силозно
стопанство. За остатъка, ако всъщност е определена една сума, т.е. за разликата
това, което е като използваемо, но вече без силозното стопанство. Следващата
година 2013 имаше подобен договор и фактура за покупко-продажба, но не си
спомням за коя друга закупена част беше. Имаше и плащане от страна на „Р..
Имаше намаляване на наемната цена, защото отпадат от общата.
Юли
месец 2012 г. Р.взе ипотечен кредит за
закупуване на самите сгради. Те са два парцела с административна и
производствена сграда и понеже фирма В. бяха под наем в административната, беше
пуснат договор за използване на съответно стаи – офиси и част от
производствената, което беше техния склад, така че имаше договор пуснат под
наем за фирма В. след като Р.стана собственик на парцелите.
По
договорите за наем на недвижим имот и за наем на движимо имущество никога не е
имало реално разплащане между тези две дружества по тези два договора.
Счетоводно
задълженията по тези два договора за двата наема от едната и от другата страна
или беше на годишна база прихващане, защото те бяха на идентични суми или бяха
примерно на определен период от време – на тримесечие или на шестмесечие, вече
не помня. Има протоколи за прихващане на вземанията конкретно по тези два
договора от две страни.
Колко
частични договора за покупко-продажба на това имущество по предварителен
договор и в какъв период от време са се
сключвали между двете дружества, мисля
че се сключиха 4 договора. Първият беше
есента – септември или октомври 2012 г., следващата година пак
септември-октомври 2013 г. , май месец 2015 г. и мисля, че 2015 г. януари
месец за едни телферни
пътища. Там беше определена една цена във връзка с договорите, но там имаше
някакъв проблем. Последно бяха телферните пътища.
Договорите
за наем, последно мисля,че 2015 г.
тогава беше намалена цената на наем от В.. Мисля че беше 2000 лв. без ДДС.
Тогава беше намален след покупката на тези телферни пътищаи още нещо,
което беше на по-голяма стойност, но вече не помня. Май месец 2015 г. имаше още
един договор, но не си спомням за какво беше конкретно.
Преди
подписването на предварителен договор 2012 г. тези движими вещи ги ползваше „Р..
Преди
предварителния договор от 2012 г. В. и Р.не са извършвали съвместна дейност.
Не
си спомням В. да е ползвало други площи
освен описаните в договора…… Счетоводно движимите вещи и преди и след
предварителния договор се водеха заприходени като
собственост на В..
В Р.тези,
които сме използвали под наем няма счетоводно записване, т.е. ние отразяваме
единствено и само фактурите за наем и съответно което е прихващано за другия
наем за ползване на офисите и самата сграда. При покупката съответно е
завеждано 2012 г. в самата инвентаризационна книга силозно стопанство - това,
което е закупено по фактура, но е завеждано като общо наименование силозно
стопанство, защото има разпределение какви са цистерните, съответно към тях шнекове и други броячи и т.н., но се завежда като обща
цена, за да може да вървят амортизациите, но не и като примерно колко цистерни,
какъв литраж и т.н..
Аз
конкретно не съм присъствала на предаването на вещите.
След
подписването на предварителния договор за покупко-продажба не е имало промяна в
счетоводните записвания по отношение на активите. Единствено в случаите когато
част от тях бяха продавани с фактура на Р.са били заприходявани
като ДМА като съвкупност от различни
елементи в стопанства. Не съм присъствала на приемо-предаването
на вещите, предмет на Предварителния договор.“
При
така установената фактическа обстановка, съдът след като обсъди събраните
писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, стигна до следните правни изводи:
Предмет
на настоящото производство са претенциите за
заплащане на сумата 38 309.65 лева, представляваща задължение за
заплащане на наем за периода от м.октомври 2013 г. до м.юни 2015 г включително,
сумата 189.16 лева, представляваща стойността на мобилни услуги за м.октомври
2013 г. и м. януари и февруари 2014 г., сумата 7 957.75 лева, представляваща
лихви за забава върху всяко от описаните задължения от датата на падежа за
всяко от тях до датата на предявяване на иска, сумата 19 240 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на вещите, предмет на
наемния договор, считано от 09.07.2015 г. до датата на предявяване на иска или
общо сумата 65 507.40 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на задълженията.
Срещу
така заявените претенции своевременно е направено възражение за прихващане със
следните суми: 1/ Сумата 50 572 лева представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на недвижими имоти, представляващи идентификатор
63427.8.518 и сгради с идентификатор 63427.8.518.7 с обща площ 878 кв.м.,
собственост на Р.които са ползвани от В. без основание за периода от 18.12.2012
г.до 01.01.2014 г. и
2/ Сумата 91 200 лева,представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на недвижими имоти,представляващ идентификатор 63427.8.518 и сграда с
идентификатор63427.8.518.7 с обща площ 1 000 кв.м., собственост на г.,които са
ползвани от В. без основание за периода
от 01.01.2014 г.до 24.07.2015 г.
Спорните
отношения между страните произтичат от наличието на сключен договор за покупко
– продажба на движими вещи от 11.07.2012 г., по който след като не е
реализирано плащане на уговорената цена в уговорените срокове, страните са
преминали към сключване на серия от договори за наем на същите вещи, доколкото
ползването им се е осъществявало от купувача, а собствеността е била на
продавача, като след заплащане на част от договорената цена, съответно е била
намалявана наемната такава за останалите непродадени вещи. С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав намира тези отношения за резонни и
законосъобразни, а наведеното от ответната страна възражение за симулативност на договорите за наем за неоснователно. По делото липсва писмен документ, изходящ от
ищеца, който да води до вероятен извод за симулация. Действителната воля на
страните по отношение на реалността на сделките се подкрепя от свидетелските
показания, които са еднопосочни. Допуснатият до разпит свидетел на ищеца М.,
подписал договора като изпълнителен директор на В. заявява: „не мога да кажа да
са прикривани други отношения със сключените договори за наем, те са
ефективни.“ Св. П. също заявява: „Не може да се каже, че договорите за наем на
движимите вещи са били сключвани от страна на В. и Р.фиктивно за да обслужат
някаква друга кауза, а не с цел В. да получава наем за ползване на вещите“. Св.
С.Ц.: „След подписването на предварителния договор за покупко-продажба не е
имало промяна в счетоводните записвания по отношение на активите. Единствено в
случаите когато част от тях бяха продавани с фактура на Р.са били заприходявани като
ДМА като съвкупност от различни елементи в стопанства“. Това се
потвърждава и от писмените доказателства по делото, видно от които след
заплащането на част от движимите вещи, е
сключван нов договор за наем, при който е намалявана наемната цена.
В
подкрепа на изложеното е и заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза, видно от която задълженията по договора за наем на движими вещи са
погасявани чрез прихващане със задълженията по договора за наем на недвижим
имот. Експертизата представя в табличен вид издадените фактури за процесните наеми на движими вещи за периода от м. октомври
2013 г. до месец юни 2015 г., като от представените дневници за покупки от
страна на Р.става видно,че ответникът е
ползвал данъчен кредит по същите фактури с изключение на фактура №
1436/30.06.2015 г., която не е осчетоводена в счетоводството на дружеството и
не е включена в дневника за покупки за съответния данъчен период. Неизплатените
задължения, осчетоводени в счетоводствато на В. от
получателя на фактурите Р.са в размер на 38 120,14 лв,
в какъвто размер са и заявени. Доколкото по делото не е спорно, че процесните движими вещи, предмет на договорите за наем и до
настоящият момент не са върнати, както и не е заплатена дължимата наемна цена
за претендирания процесен
период в размер на 38 120,14 лв, нито
обезщетението за противоправното задържане на вещите
предмет на договора за наем за периода от неговото разваляне до предявяване на
исковете, а именно за 13 месеца по 1480 лева или общо 19 240 лева.осъщественото
ползване, то тези искове съдът намира за
основателни и доказани.
Съдът
намира за неоснователно и недоказано направеното възражение от страна на
ответника за прихващане на задължението му по договорите за наем със следните
суми: 1/ Сумата 50 572 лева представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на недвижими имоти, представляващи идентификатор 63427.8.518 и сгради
с идентификатор 63427.8.518.7 с обща площ 878 кв.м., собственост на Р.които са
ползвани от В. без основание за периода от 18.12.2012 г.до 01.01.2014 г. и 2/
Сумата 91 200 лева,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
недвижими имоти,представляващ идентификатор 63427.8.518 и сграда с
идентификатор63427.8.518.7 с обща площ 1 000 кв.м., собственост на Р.,които са
ползвани от В. без основание за периода
от 01.01.2014 г.до 24.07.2015 г.
По
делото не се спори, че по силата на серия от договори са били предоставени на
ищеца за временно и възмездно ползване част от собствените на Р.недвижими имоти,
придобити с Постановление за възлагане на недижим
имот от 06.07.2012 г., а именно стаи № 102, 103, 107, 202, 2013 и архив от
недвижим имот УПИ XVI-597
Административна сграда и склад от недвижим имот УПИ XV-598
Главен корпусен
цех, равняващ се на площ от 500 кв.м. при месечна цена от 2 000 лв без ДДС, каквато е и наемната цена по договорите за наем
на движими вещи. Представен е констативен
протокол от 30.04.2015 г., с който
комисия съставена от служители на
Р.е извършила оглед, констатации и оразмеряване на помещенията, които следва да
се ползват съгласно договора за наем на недвижим имот и е констатирала, че ползваната от ищеца площ надвишава с 1 000
кв.м. площта, с която страните се договорили, включително и за използвани паркоместа за лични и служебни автомобили, като един месец
по-късно на 29.05.2015 г. е връчено уведомително писмо, с което ответникът
отправил покана до ищеца да освободят заеманата в повече площ или да сключат за
тях договор за наем. На 03.06.2015 г. и на 08.07.2015 г.са направени нови констативни протоколи за това, че ищецът
продължава да използва имоти, които не са предмет на наемен договор. Преди
всичко следва да се отбележи, че така представените протоколи са изготвени и
подписани само от комисия от служители на ответното дружество Р.без представител на ищеца В., а освен това като
частни документи не се ползват с материална доказателствена
сила. Още повече, че е налице и оспорване на тяхното съдържание като ползването
на по-голяма площ от договорената не се доказа видно от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели.
С
оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за основателен и доказан и искът за заплащане на сумата от
189.16 лева, представляваща стойността
на телефонните разговори по 3 бр.
фактури на мобилен телефон, който е бил предоставен на ответника за месеците
октомври 2013 г., януари и февруари 2014 г., която сума е заплатена от ищцовото дружество и впоследствие префактурирана.
Тези искове не се оспорват от ответника, а основателността им се доказва от
заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Предвид
основателността на заявените главни претенции, следва да бъде уважени и акцесорните такива за заплащане на дължимата лихва, вещото
лице за която дава заключение, че е в общ размер от 7 539,25 лв.
С
оглед изхода на спора, в тежест на ответната страна са сторените от ищеца
разноски в настоящото производство, за което е представена справка по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.ЕИК *****със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. А., ет.1, о., представлявано от М.. да ЗАПЛАТИ
на В. ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,район И.,булИ.,т., рампа А, представлявано от Б. С. М., сумата от 38
309.65 лева, представляваща задължение за заплащане на наем за периода от м.октомври 2013 г. до м.юни
2015 г включително, сумата от 19 240
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на вещите,
предмет на наемния договор, считано от 09.07.2015 г. до датата на предявяване
на иска,сумата 189.16 лева,
представляваща стойността на мобилни услуги за м.октомври 2013 г. и м. януари и
февруари 2014 г., ведно със законната лихв върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на
задълженията, както и сумата 7 539.25
лева, представляваща лихви за забава върху всяко от описаните задължения от
датата на падежа за всяко от тях до датата на предявяване на иск, като
отхвърля за разликата над 7 539,25 лв
до предявения размер от 7 957,75 лв като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Р.ЕИК *****със
седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. А., ет.1, о., представлявано от М.М. за прихващане със така заявените претенции от В. със
следните суми: 1/ Сумата 50 572 лева представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на недвижими имоти, представляващи идентификатор
63427.8.518 и сгради с идентификатор 63427.8.518.7 с обща площ 878 кв.м.,
собственост на Р.които са ползвани от В. без основание за периода от 18.12.2012
г.до 01.01.2014 г. и
2/ Сумата 91 200 лева,представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на недвижими имоти,представляващ идентификатор 63427.8.518 и сграда с
идентификатор 63427.8.518.7 с обща площ 1 000 кв.м., собственост на г.,които са
ползвани от В. без основание за периода
от 01.01.2014 г.до 24.07.2015 г.
ОСЪЖДА
Р.ЕИК *****със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. А., ет.1, о., представлявано от М.. да ЗАПЛАТИ
на В. ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,район И.,булИ.,т., рампа А, представлявано от Б. С. М. сумата от 6 940,29 лв
разноски пред РОС за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: