№ 890
гр. Благоевград, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500760 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал. 3 от ГПК и чл.
63 ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на частна жалба от „П...“ О., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. *, обл. Б., ул. „Г.“ № *, представлявано от Управителят Е. Е. С., в
качеството му и на Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, чрез
пълномощника адв. А.Х., срещу Определение № 397/06.07.2022г. по гр.дело № 532/2022г.
по описа на Районен съд Разлог, с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 4353 от
01.07.2022г., подадена от ищеца чрез адв. А.Х., с искане за удължаване на срока по чл. 63
ал.2 от ГПК, за отстраняване на нередовности на исковата молба;прекратил е
производството по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, поради
неотстраняване на нередовностите на ИМ в срока по чл. 129 ал. 3 от ГПК и е върнал
исковата молба с вх. № 3174 от 19.05.2022г. на ищеца- Управителят на „П...“ О., ЕИК *, в
качеството му на Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *.
Във въззивната частна жалба се релевират доводи за неправилност на атакуваното
определение, като постановено при нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила, като се иска от съда да го отмени изцяло и да върне
делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Основното оплакване е за липсата на предпоставките на закона за прекратяване на делото и
връщане на исковата молба, предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, тъй като
жалбоподателят – ищец пред първоинстанционния съд, е подал чрез пълномощника си
молба за удължаване на срока за отстраняване на посочените от съда нередовности, като
съдът неправилно е отказал да уважи същата, след като е приел че тя не съдържа причини,
1
поради които страната, представлявана от адвокат, да не е била в състояние да отстрани.
Поддържат се с частната жалба доводи, че преценката на съда за това дали са налице
непреодолими обстоятелства, независещи от волята на страната, които са и попречили да
отстрани нередовностите на исковата молба в дадения от съда срок е неправилна, тъй като
съобразно установената практика на ВКС, молбата по чл. 63 не следва да е изрична като
квалификация и формулировка, следва единствено да е несъмнена и ясно да отразява волята
на страната за продължаване на съответния процесуален срок.
Отделно наведени са доводи, че съдът направилно е прекратил производството по делото и е
счел че са налице основанията на чл. 129 ал.3 от ГПК, тъй като към момента на
депозирането на молбата за удължаване на срока по чл. 63 ал.2 от ГПК, не е бил изтекъл
визирания в мотивите на съда еднодемесечен срок от получаването на съобщението за
разпореждането, с което съдът е оставил исковата молба без движение, до момента на
подаването на молбата за удължаване на срока по чл. 63 ал.2 от ГПК.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената
частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана
страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна,
като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна
следното:
Пред РС Разлог е образувано гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, въз
основа на предявен иск с правно основание чл. 6 ал.1 т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, от „П...“ О.,
ЕИК *, чрез управителят му Е. С., в качеството му на Управител на ЕС в комплекс „П.“,
находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, чрез пълномощника му адв. А.Х., срещ П. Д. Х., гражданин
на О... и С. И., с искане ответника като етажен собственик, да бъде осъден да заплати суми,
съставляващи неизплатени в изпълнение на ОС на ЕИ суми за управление и поддръжка на
общите части на сградата в режим на етажна собственост, в която ответника е собственик на
самостоятелен обект на собственост, за периода- 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.
С Разпореждане № 621/23.05.2022г., постановено по образуваното гр.дело № 532/2022г. по
описа на Районен съд Разлог, съдът разглеждащ делото е оставил исковата молба без
движение, поради наличието на нередовности, във връзка с активната процесуална
легитимация за предявяването на иска, потвърждаване на упълномощаването на адв. А.Х. да
предяви иск от името на Управителят на ЕС по ЗУЕС, както и поради невнасяне на
дължимата държавна такса.
С разпореждането на състава на първоинстанционния съд, дадени са указания на ищеца, в
едноседмичен срок от получаването на съобщението- да уточни кой е ищец/активно
легитимирана страна/ по предявените искове; да представи пълномощно за адв. А.Х., от
което да е видно че същата е редовно упълномощена да предявява иск пред съда от името на
Управителят на ЕС или да бъдат потвърдени извършените до този момент по делото
2
процесуални действия; в същия срок ищецът да внесе дължимата държавна такса в размер
на 434.00лв. във връзка с предявения иск по ЗУЕС.
На ищеца изрично са били указани неблагоприятните последици, предвидени в
разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, в случай на неотстраняване на посочените в
разпореждането нередовности на ИМ, в указания срок.
Разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение е било съобщено на
ищеца по делото, чрез връчването му на пълномощника адв. А.Х., която е приела връченото
и съобщение на 25.06.2022г., като на Управителя на „П...“ О., ЕИК *, е даден от съда
едноседмичен срок за отстраняване на посочените в определението неродовности на
исковата молба, като му е указано че в случай на неотстраняване на същите в дадения срок,
производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца.
В срока за отстраняване на нередовностите на ИМ/на 01.07.2022г./, депозирана е от
пълномощника на дружеството ищец- адв. А.Х., пред състава на РС Разлог по гр.дело №
532/2022г. по описа на съда, писмена молба на основание чл. 63 ал.1 от ГПК, с която е
поискано от първоинстанционния съд продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите на исковата молба с още две седмици.
Сочи се в писмената молба, че поради независещи от ищеца обстоятелства, определената
държавна такса все още не е внесена по сметката на РС Разлог, тъй като Управителят на
„П...“ О., ЕИК *, е наредил сумата от неговата банкова сметка в Р., като страната е била в
очакване сумата да бъде преведена по сметката на пълномощника по делото, който да
заплати дължимата държавна такса. Поддържа се, че дадения с първоначалното
разпореждане на съда за оставяне на исковата молба без движение- срок за отстраняване на
нередовностите на ИМ, същият е явно недостатъчен, като поради независими от ищеца
причини, дължимата държавна такса няма да може да бъде внесена по сметката на РС
Разлог, в указания от съда срок, поради което се иска продължаване на срока за
отстраняване на нередовности по реда на чл. 63 ал.2 от ГПК с още две седмици.
С обжалваното Определение № 397/06.07.2022г. по гр.дело № 532/2022г. по описа на
Районен съд Разлог, първоинстанционният съд е оставил молбата за удължаване на срока по
чл. 63 ал.2 от ГПК без уважение, прекратил е производството по делото на основание чл.
129 ал. 3 от ГПК, като е върнал исковата молба на ищеца. Основанията за постановяването
на атакувания съдебен акт са неотстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно
указанията на съда и в преклузивния срок по чл. 129 ал. 2 от ГПК.
Видно от мотивите на съда към обжалваното определение, съдът е извършил преценката си
по реда на чл. 63 от ГПК, като е приел че посоченото в молбата за удължаване на срока
основание за невнасяне на дължимата държавна такса във връзка с предявения иск, не
съдържа изложение на конкретни уважителни причини, които страната с активна
процесуална легитимация по делото, да не е могла да отстрани в указания от съда срок.
Ищецът е посочил че е наредил сумата от неговата банка по сметката му от Р. и се очаква
същата да бъде преведена, но тава не е станало. Не се сочи в молбата по чл. 63 от ГПК защо
3
сумите не са наредени своевременно и поради какви причини не са преведени и постъпили
по сметката на адв. А.Х.. Поради това първоинстанционният съд макар да е приел молбата
по чл. 63 от ГПК за редовна, е оставил същата без уважение.
Съдът е развил съображения, че дадения от съда срок за отстраняване на нередвностите е
изтекъл и поради това, на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, исковата молба следва да се върне на
ищеца, а производството по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог да бъде
прекратено.
От мотивите към обжалвания съдебен акт, видно е че съдът е приел че освен невнасянето на
дължимата държавна такса и още едно от дадените от съда указания за отстраняване на
нередовностите на ИМ не е било изпълнено в дадения седмодневен срок. Излагат се
съображения че във връзка с разпоредбата на чл. 23 ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, ищецът не е
уточнил коя е активно процесуално легетимираната страна по делото.
При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на
жалбоподателят в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно
производство за неоснователни.
Първоинстанционният съд по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, е счел
исковата молба за нередовна, като съдът е изпълнил и служебните си задължения, като в
разпореждането с което е оставил исковата молба без движение, ясно и точно е дал указания
на ищеца за нередовностите на исковата молба, като изрично е указал неблагоприятните
последици съобразно разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, в случай на неизправяне на
посочените от съда нередовности на исковата молба, в дадения от закона и посочен в
определението преклузивен срок.
Съобразно с посоченото в закона и приетото от съдебната практика, искането за удължаване
на срока за отстраняване нередовностите на ИМ е обусловено от "наличието на уважителни
причини по смисъла на чл. 36 ал. 1 ГПК като основание за удължаване на срока". Наличието
на уважителни причини които са от обективно естество и които страната не е била в
състояние да преодолее, се преценява от съда във всички случай, с оглед на конкретните
данни по делото, като в тежест на молителят е да установи, че се касае за обективни и
непреодолими причини, препятстващи изпълнението на дадените от съда
указания./Определение № 868 от 3.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 603/2011г., II т.о., ТК/.
В случая, първоинстанционният съд е извършил такава преценка и е приел, че посоченото
от ищеца в молбата по чл. 63 от ГПК от процесуалния му представител, не съдържа
изложение на конкратна обективна причина, която да се намира извън волята на страната и
да не е могла да бъде преодоляна от нея.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира за правилна субективната преценка на
първоинстационния съд, основана на посоченото от ищеца в молбата, с която се иска
удължаване на срока, като същата е обоснована от липсата на посочване на конкретна
обективна причина, поради което не е внесена дължимата във връзка с предявения иск
държавна такса в указания срок. Посочването в молбата че Управителят на „П...“ О., ЕИК *,
4
е наредил превеждането на сумата от сметка, на която той е титуляр в Р., по сметката на
адвоката пълномощник в Р България, не съдържа посочване на никаква обективна пречка,
която да обосновава поради каква причина тази сума не е била преведена по банков път.
Това не само препятства възможността на преценка за първоинстационния съд, дали е
налице действително обективна причина по смисъла на чл. 36 ал. 1 от ГПК, но също така не
дава възможност да се провери дали отстраняването на пречката/ако такава действително
съществува/ е от такова естество, че е извън волята на ищеца и не е могла да бъде
преодоляна от него, дори при полагането на дължимата грижа за това.
Макар в съдебната практика да се приема, че за редовността на молбата по чл. 63 от ГПК е
достатъчно същата да съдържа ясната и несъмнена воля на страната за продължаване на
съответния процесуален срок, то за нейната основателност следва изрично да е посочена
уважителна причина, по смисъла на чл. 63 ал.1 от ГПК, която да обосновава извода на съда,
че отстраняването и е извън волята на страната и същата не може да бъде преодоляна в
дадения от съда срок, независимо от процесуалната активност на ищеца по делото. В
настоящия случай нито е посочена конкретна „уважителна причина“, поради която
наредената сума от управителят на ищцовото дружество не е преведена по банков път от
сметката му в Р., нито ищецът е обосновал доводите си за непреодолима пречка, която да не
е могла да бъде преодоляна, въпреки волята и желанието му за това.
Въззивният състав на ОС Благоевград, след самостоятелен анализ на представените с
исковата молба пред първоинстационния съд писмени доказателства, намира че в дадения от
съда срок за отстраняване на нередовностите на ИМ, не е била отстранена и нередовността
във връзка с установяване на активната процесуална легитимация за предявяване на иск за
дължими суми по ЗУЕС. Съобразно разпоредбата на чл. 23 ал. 4 от ЗУЕС, Председателят на
УС, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по искове, предявени
срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик,
ползувател или обитател, който не изпълнява решенията на ОС или задълженията си по
специалния закон/ЗУЕС/. При извършена служебна проверка за надлежната процесуална
легитимация по делото, като абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск,
първоинстанционния съд е указал на ищцовата страна, да установи по делото надлежната си
активна процесуална легитимация за предявяване на иск по ЗУЕС, срещу етажен
собственик, според твърденията в исковата молба- неизпълнил задълженията си за
заплащане на такси и разноски за управлението и поддържането на ЕС, въз основа на влязло
в законна сила решение на ОС на ЕС.
С исковата молба се сочи, че иска е предявен от Управителят на „П...“ О., ЕИК *, в
качеството му на Председател на УС на ЕС, но не са представени с ИМ пред съда
убедителни доказателства, че управителят на дружеството ищец е и легитимно избраният
Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, към датата на
предявяване на иска пред съда. Такива доказателства не са били представени пред РС Разлог
и в дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на ИМ, като и пред настоящата
въззивна инстанция, поради което не се установява по делото че управителят на
5
дружеството ищец е активно легитимиран да предяви иск срещу етажен собственик за
неплатени суми във връзка с общите части, въз основа на решение на ОС на ЕС. Липсват
убедителни писмени доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че
Управителят на „П...“ О., ЕИК *, е и легитимно избраният Управител на ЕС в комплекс
„П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, който е активно процесуално легитимиран да
представлява ЕС пред съда, по предявените осъдителни искове срещу ответника етажен
собственик- П. Д. Х. за претендираните суми. Това е допълнително основание за въззивният
съд да приеме, че нередовността във връзка с процесуалнат легитимация на ищеца не е
отстранена и на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК, съставлява самостоятелно основание за
прекратяване на производството по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог и
връщането на исковата молба на ищеца.
Съгласно съдебната практика на ВКС с отказа за удължаване на срока, съдът не дава нов
срок за отстраняване на констатираната нередовност /Определение № 425/21.06.2010г. по
ч.т. дело № 441/2010г. на ВКС, II т.о.; Определение № 566 от 12.07.2011г. постановено по
ч.т.д. № 530/2011г. на ВКС, II т.о. и двете постановени по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК и
Определение № 312 от 22.06.2017г. на ВКС по ч.т.д. № 660/2017г., I т.о., ТК/.
Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл. 129 ал. 2 от ГПК,
поражда последиците предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал.3 от ГПК, като правилни и
законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд в атакуваното определение, с
които съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил образуваното гражданско дело.
Предвидения в разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от ГПК процесуален срок е законно определен
и преклузивен, като след неговото изтичане възникват процесуалните основания съобразно
разпоредбата на закона, обосноваващи връщане на исковата молба и прекратяване на вече
образуваното гражданско дело ако нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Законът не прави разграничение досежно правните последици които свързва с разпоредбата
на чл. 129 ал.3 от ГПК- дали нередовностите не са били отстранени в срок от ищцовата
страна поради зависещи от нея причини или поради такива които не зависят от волята и
процесуалното поведение на страната. Именно поради това наличието на уважителни
обективни причини за ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба в срок, са
изведени от законодателят в нормата на чл. 63 ал.1 от ГПК като основание за искане на
удължаване на преклузивния срок по чл. 129 ал. 2 от ГПК, но не и като извинителна
причина за неговото неспазване от страната. След като молбата по чл. 63 от ГПК е била
отказана от първоинстанционния съд, то приложима е разпоредбата на чл. 129 ал.3 от ГПК,
без съдът да е бил длъжен да дава на страната други допълнителни указания.
След като нередовностите на исковата молба не са били отстранени от дружеството ищец, в
дадения от съда процесуален срок, без значение е дали причините са извинителни или не.
Грешното обсъждане на първоинстанционния съд на едномесечен срок във връзка с
изпълнението на дадените указания в мотивите към обжалвания съдебен акт, не води до
незаконосъобразност на правните изводи на състава на РС Разлог, тъй като с
разпореждането за оставяне на ИМ без движение, ясно е посочен дадения на ищеца
6
едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Налице са
основанията за приложението на нормата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, като определението на
първостепенния съд с което е прекратено производството по първоинстанционното дело е
правилно и законосъобразно.
Поради изложените правни съображения, частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „П...“ О., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. *, обл. Б., ул. „Г.“ № *, представлявано от Управителят Е. Е. С., в
качеството му и на Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, чрез
пълномощника адв. А.Х., срещу Определение № 397/06.07.2022г. по гр.дело № 532/2022г.
по описа на Районен съд Разлог, с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 4353 от
01.07.2022г., подадена от ищеца чрез адв. А.Х., с искане за удължаване на срока по чл. 63
ал.2 от ГПК, за отстраняване на нередовности на исковата молба; прекратил е
производството по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, поради
неотстраняване на нередовностите на ИМ в срока по чл. 129 ал. 3 от ГПК и е върнал
исковата молба с вх. № 3174 от 19.05.2022г. на ищеца.
Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщението на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7