№ 27
гр. Разград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20213330200661 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос против
наказателно постановление № 17-000779/05.05.2020г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63,
ал.1 от КТ на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност, твърди се също, че е
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В съдебното заседание процесуалният представител на дружеството-
адв. С. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания,
твърдейки, че лицето Д. А- не е полагало труд и не е извършвало такава
дейност.
Представителят на наказващия орган- юрисконсулт М. изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като претендира и заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура- Разград при редовност в призоваването, не се
явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021г. около 11,00 часа служители на Д"ИТ" осъществили
проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в обект
„Социални жилища за настаняване на малцинствени социално слаби групи в
УПИ VIII, кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с идентификатор
61710.504.6397 по ККР на гр. Разград“ намиращ се в гр. Разград, ж.к. „Орел“,
1
околовръстен път, изграждан чрез наети лица от “КМК БИЛД” ЕООД.
Контролните органи установили, че на посочената дата, по време на
проверката, в проверявания обект трудова дейност като работник в
строителството осъществява лицето Д. Д. А.. Последният декларирал пред
проверяващите, че работи в обекта с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и
срещу договорено трудово възнаграждение от 650 лв. месечно.
Впоследствие от 15.02.2021г. до 31.03.2021г. била извършена и
проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и била представена
документация по осъществяване на трудовите правоотношения с наетите в
дружеството лица, като бил представен и Трудов договор № 162/08.02.2021г.,
сключен между “КМК БИЛД” ЕООД и Д. Д. А., в който било договорено
извършване на работа от лицето на длъжност „кофражист“ в условията на
непълно работно време /2 часа на ден/ и договорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 165 лв.
При документалната проверка била представена и справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от която е видно, че на
10.02.2021г. е изпратено уведомление за сключения трудов договор в ТД на
НАП, което било регистрирано в ТД на НАП на 10.02.2021г. в 13:37:05 часа
/л.51 от делото/.
По този начин било установено, че уведомлението за трудовия
договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места
/10.02.2021г./, но в доста по-късен час - 13:37:05ч. Това означавало, че на
същата дата по време на проверката по работни места, извършена около 11.00
часа Д. Д. А. е допуснат до работа в обекта, без да му е връчено копие от
уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено
от ТД на НАП.
Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.1 от КТ и на
работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-000779/
05.04.2021г., съставен от старши инспектор при Д “ИТ” - Разград.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз
снова на представените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в
хода на съдебно производство свидетел - актосъставителя С. С., който
потвърждава обстоятелствата по акта. В момента на проверката работникът Д.
Д. А. работел, като е извършвал строителни дейности. Свидетелят сочи, че
лицето изрично обяснило пред проверяващите, че има трудов договор /в
попълнената декларация е посочил основните параметри - дата според която е
постъпил, работодател, възнаграждение, длъжност/.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция е
представено доказателство „Дневник на бетоновите и инжекционни работи“
от страна на жалбоподателя, които се възприемат като неотносими към
същината на предмета на доказване. Доколкото св. С. е констатирал, че в
границите на строителния обект на дружеството жалбоподател се намира
лице - работника А., който около 11:00 часа полага труд, като извършва
строителни дейности- „..извършваше подготовка за леене на бетон, подаваше
2
железа..“.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя твърди, че в тези
сгради не са осъществявани дейности през процесния период - м. февруари,
като прилага споменатия дневник. Обстоятелството къде точно схематично е
извършвана трудовата дейност е ирелевантно, доколкото нарушението се
състои в това, че работникът е допуснат до работа без да е нА.це регистриран
трудовия му договор по надлежния ред, а не в това каква точно дейност и в
коя конкретно сграда е сторено това. Достатъчно е установеното от
показанията и неоспорено от страните обстоятелство, че А. на 10.02.2021г. в
11:00 часа се е намирал в границите на строителния обект и е полагал труд,
без надлежно регистриран трудов договор, като същия е регистриран на
същата дата, но далеч по-късно (вероятно след узнаване за проверката) в
13:37:05 часа.
В това всъщност се състои и защитната теза на обжалващата страна -
да се изтъкне, че нарушението не е определено по място на извършване и
въобще в този обект не са осъществявани дейности. Съдът не приема тази
теза и не кредитира доводите в тази насока, тъй като полагането на труд от
работника по време на проверката е установено. Съдът намира за логични и в
този смисъл явно достоверни показанията на актосъставителя на фона на
всички доказателства по делото и се опира основно на тези показания.
При това съдът приема, че към момента на проверката по работни
места с лицето Д. Д. А. е бил сключен трудов договор. В попълнената от него
декларация /л.38 от делото/, именно той е посочил това, като е обяснил пред
проверяващите, че има такъв договор, което явно отговаря на истината. В
декларацията А. е посочил, че работи с работно време и възнаграждение.
Декларацията, както се установява, е попълнена от ръководител на обекта, но
под диктовката на самия работник, който я подписал, поради което съдът
намира същата за правомерно съставена. Приложеният трудов договор е с
дата 08.02.2021г. /близо два дни преди датата на проверката/. Съдът приема,
че този договор е бил вече сключен към датата на проверката, макар и при
различни от твърдените в декларацията условия и да не е представен на
проверяващите тогава, а впоследствие на документалната проверка. Очевидно
работникът е постъпил на работа въз основа на този договор и това е обяснил
на проверяващите - имал е сключен договор към момента на проверката и е
работил на обекта, както са констатирА. проверяващите.
Към същия момент обаче нямало справка от НАП за регистриране
на същия трудов договор и съответно не му е връчено копие от
уведомлението за регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй
като справката за това уведомление е била генерирана по - късно, след
началото на проверката /на същата дата/ от компетентния орган, което се
установява от приложената разпечатка. При това съдът намира за несъмнено,
че работникът е допуснат да осъществява трудова дейност в предприятието,
без да му се предостави копие от заверено уведомление, поради което и
намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна, следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
неоснователна и недоказана.
3
При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите
досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната
вА.дност форма и съдържание. Констатираното нарушение е
индивидуА.зирано по място и време, като е описано и конкретното
извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под
съответната за това правна норма.
Не са нА.це допуснати нарушения в административнонаказателната
процедура. Конкретно съдът намира, че е нА.це пълна яснота относно датата
на нарушението - отразена е датата на която работникът е установен като
извършващ работа /10.02.2021г./, без към този момент да му е връчено
уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Ясно е и мястото
на нарушението - посочения строителен обект, където работникът е заварен
да осъществява трудова дейност. Относно полагания труд е посочено, че
извършва дейност като работник в строителството в строителен обект. Друга
конкретизация в случая не е необходима.
Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило
вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за
осъществено нарушение на чл.63, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ -
за това, че на 10.02.2021г. Д. Д. А. е осъществявал трудова дейност в
предприятието на работодателя, без последният да му е предоставил копие от
уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено
от ТД на НАП.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови
правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на
чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма - чрез
сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е
вменено в тежест на съответния работодател.
Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на
работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия
договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор,
заверено от ТД на НАП- чл.63, ал.1 от КТ.
Работникът/служителят не може да бъде допускан до работа, без
работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения.
В случая обаче, работодателят е допуснал А. до работа без да му
предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е
предоставил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов
договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било нА.чно
към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е
осъществявал трудовата си функция.
Деянието е осъществено с допускане на лицето да осъществява
трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи,
както изисква разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ. По тези съображения
правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят
е нарушил чл. чл.63, ал.1 от КТ.
Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на
работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и
4
уведомление било издадено, не променя извода по същество за
съставомерност на деянието. С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ
нарушенията на чл.63, ал.1 от КТ не могат да са маловажни. Ето защо и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл.
414, ал.3 от КТ.
В този смисъл не може да се поставя въпрос за маловажност по
чл.28 от ЗАНН, както алтернативно се претендира в жалбата- самото
нарушение разкрива сериозна тежест по своя характер и преценки за
маловажност в случая са неприложими. На обжалващото дружество е
наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се поставя
въпрос за намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява сумата от 100 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000779 от
05.05.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество “КМК
БИЛД” ЕООД гр. Айтос на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград за разноски по производството сумата от
100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5