Определение по дело №1662/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 345
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20207050701662
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№…………………………..   2021 година,

 

гр.ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен състав:

 

                                               

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                     ДИМИТЪР МИХОВ

 

    

 

В  закрито съдебно заседание, разгледа докладваното от съдия Г. СТОЯНОВА касационно административно дело № 1662/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Инициирано е по искане с.д.№ 13445/30.10.2020 г., депозирано от процесуалния представител на касатора – Б.М.М. за изменение на постановеното  по настоящото дело решение № 1541/23.10.2020 г. в частта за разноските.  Изложени са възражения срещу  присъдените  от касационната инстанция разноски в общ размер от 100 лв. за двете съдебни инстанции, счита се,  че този размер следва да бъде определен съобразно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а не по чл. 18,ал.1 от същата както е постановил касационният съд.

  Претендират се за присъждане  разноски в общ размер от 450 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение  в първоинстанционното производство и 150 лв. – пред касационната инстанция, като изтъква, че е осъществил процесуално представителство и пред двете инстанции с личното си явяване в съдебните заседания по делата.

Ответникът в представен по делото писмен отговор  счита искането за неоснователно, като счита за правилно определен присъденият от касационната инстанция размер на  разноските за адвокатско възнаграждение. Споделя изцяло приетото от съдебната практика разбиране за прекомерност на възнаграждението,  което не е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Отделно изтъква, че и  двете съдебни производства са приключили  в по едно открито съдебно заседание, а доказателствата са събрани по почин на съда. Въз основа на  изложеното моли съда да остави искането  без уважение,  а при евентуалното му уважаване  - да присъди минималният размер от 100 лв. съобразно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.

          Съдът, като съобрази доводите на страните с данните по делото, прегледа  Решение № 1541/23.10.2020 г., постановено по касационно адм.дело № 1662/2020 г. по описа на АС Варна  и извърши справка по НАХД № 5663/2019 г. по описа на ВРС намира следното:

          Молбата е депозирана от надлежна страна, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество е  основателна:

С цитираното решение,  постановено по касационно адм. дело № 1662/2020 г., Втори касационен  състав при АС Варна отмени  Решение № 775/09.06.2020 г.  г., постановено от VІІІ състав при ВРС по НАХД № 5663/2019  г. и вместо него постанови: отмени издаденото срещу касатора наказателно постановление, като в негова полза бяха присъдени за заплащане от ответника разноски в общ размер от 100 лв. за двете инстанции.  При определяне на размера съдът се е водил от  разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. -  без процесуално представителство.

Видно е, че упълномощеният от  страната адвокат е осъществил процесуално представителство, като лично се явил на проведените по двете дела открити съдебни заседание – на .12.02.2020 г. и на 03.06.2020 г. пред ВРС и на 24.09.2020 г. пред Административен съд Варна по настоящото касационно дело. Констатираното поставя случая в хипотезата на чл. 18, ал.2 от Наредба, която препраща към чл. 7, ал.2 от същата.  Според цитираната норма за процесуално  представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес ,  в относимата за случая т.1 минималният размер на адвокатското възнаграждение за материален интерес до 1000 лв е 00 лв.

С отмененото наказателно постановление е наложена глоба в размер на 100, 00 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя на 300, 00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото,  то    адвокатското възнаграждение, което би следвало да се присъди за двете инстанции съобразно минимума,  предвиден в Наредбата, е  с общ размер от 600, 00 лева. Доказателствата обаче сочат, че за производството пред ВРС въззивникът (касатор по настоящото дело) е заплатил възнаграждение за адвокат от 300 лв., пред касационната инстанция обаче то   е  в размер от 150 лв. – т.е. под определения с цитираната норма минимум.

Общият размер на действително сторените от касатора разноски по двете дела е   450 лв., толкова и следва да бъда присъдени.

С оглед изложеното Решение №1541/23.10.2020 г.  следва да се измени в  тази си част.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал.3  от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК втори касационен състав при административен съд Варна

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:  

 

 

ИЗМЕНЯ Решение №1541/23.10.2020 г., постановено   от Втори касационен състав при адм. съд Варна по КНАХД № 1662/2020 г., в частта,  с която ОД на МВР Варна е осъдена да заплати на Б.М.М. ***   разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер от 100 лв.

 

ОСЪЖДА  ОД на МВР Варна да заплати на Б.М.М. ЕГН ********** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Определените не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1…………..

 

                                                                                     2…………..