№ 166
гр. гр.Несебър, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150101386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 11699/13.12.2023 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.М., срещу А. И.
Б., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на територията на
Република България в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна сграда „К.*“,
вх. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 192,41 лева
– главница, представляваща неизплатена главница по фактура от 25.11.2021 г., с
отчетен период от 07.11.2018 г. до 12.11.2021 г.; сумата от 41,67 лева, представляваща
мораторна лихва за забава на фактурираното вземане за периода от 26.12.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба; както и законната лихва върху главницата от
192,41 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се сторените съдени разноски, ведно с юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден
обект с административен адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна
сграда „К.*“, вх. ***, СОС с ид. № ***. За ответника, качеството „потребител“
възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения
обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия,
процесният обект със сезонен характер бил отчитан от оператора два пъти годишно.
1
Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за обекта
услуги, по издадена фактура, а именно сумата от 192,41 лева по фактура №
**********/25.11.2021 г., с дата на падеж 25.12.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца
възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и
лихва за забава в размер на 41,67 лева върху сумата от 192,41 лева за периода от
26.12.2021 г. до 10.12.2023 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на назначения особен представител на ответника – адв. М. М.-Ж. от
БАК, с който се дава становище за допустимост на претенциите. По основателността се
заявява, че представената от ищеца справка с АВ не индивидуализира в достатъчна
степен собствения на ответника имот, но не се оспорва, че ответникът е титуляр по
разкритата при ищеца партида с абонатен № ***. Не се оспорва и наличието на
облигационна връзка между страните по договор за доставка на ВиК услуги и за
посочения от ищеца водоснабден обект със сезонен характер. Прави се възражение за
изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на част от главното
вземане на ищеца и за периода от 07.11.2018 г. до 31.12.2020 г. на стойност 118,92 лева,
като се моли за отхвърляне на претенцията в тази част. Аргументира се
неоснователност на претенцията за лихва, като се заявява, че по делото отсъстват
доказателства за поставяне на ответника в забава.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника поддържа дадения отговор в съдебно
заседание. Заявява, че не оспорва твърденията на ищеца за потребените в обекта на
ответника количества вода за отчетния период. Поддържа единствено възражение за
погасителна давност, като моли във връзка с него за частично отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е
собственик на имота, съответно – потребител на ВиК услуги за същия. Ищецът следва
да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е приел за безспорни между
страните следните обстоятелства: че ответникът Б. е титуляр на разкрита при ищеца
партида с аб. № ***; че за процесния период 07.11.2018 г. – 12.11.2021 г. между
страните по делото е била налице облигационна връзка по договор за доставка на ВиК
услуги и касателно процесния водоснабден обект с административен адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна сграда „К.*“, вх. ***, СОС с ид. № ***; че
процесният водоснабден обект СОС с ид. № *** има сезонен характер на ползване.
В подкрепа на приетите за безспорни обстоятелства са и представените от ищеца
писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
122, том I, рег. № 837, дело № 99/27.02.2018 г. по описа на нотариус М. Бакърджиева,
рег. № 110 при НК, район на действие НРС; заявление за промяна на партида от
2
02.08.2018 г. на ответника Б.; справка № 941258/24.07.2023 г. по партидата на СОС с
ид. № *** при СВ – гр. Несебър; справка-извлечение за отчетено потребление за аб. №
*** в периода 07.11.2018 г. – 12.11.2021 г.; 3 броя решения на КЕВР за определяне на
цени за водоснабдителни и канализационни услуги в периода 2019-2021 г.; фактура №
**********/25.11.2021 г. /л. 6, л. 8-16, л. 52-54 от делото/.
Така, при отсъствие на спор между страните и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема, че за
процесния период ответникът е бил потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца до
собствения му водоснабден обект и фактурирани по процесната фактура, като
отношенията са регулирани с обвързващите ги Общи условия на оператора, приети с
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, за които на съда е служебно известно, че
са публикувани във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., в сила
от 29.09.2014 г.
В случая, действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника
е станало на 12.11.2021 г., като показанията на водомера са били „видяни“, т.е.
отчетено е било реалното потребление за обекта в размер на 65 куб.м. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесната сума е фактурирана по отчитане, извършено през есента на 2021 г., като
видно от справката-извлечение предходното такова е било през есента на 2018 г., т.е. за
потребление в период от над три години. Същевременно отсъстват доказателства
ответникът да е отказал достъп до имота за извършване на реален отчет през този
тригодишен период, не са представени от ищеца протоколи, съставени по реда на чл.
24, ал. 4 от ОУ в този смисъл – че е отказан достъп до обекта на ответника в рамките на
една година. Видно от фактурата и представените решения на КЕВР, ищецът е
разпределил и остойностил отчетеното потребление, както следва: 25 куб.м. потребени
в периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. по цени за 2019 г. на стойност 62,38 лева без
ДДС; 22 куб.м. потребени в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по цени за 2020 г. на
стойност 56,54 лева без ДДС; и 18 куб.м. потребени в периода 01.01.2021 г. –
12.11.2021 г. по цени за 2021 г. на стойност 41,42 лева, или общо за исковия период
сума в размер на 192,41 лева с ДДС. Така извършеното разпределение и
остойностяване не се оспорва от особения представител на ответника, съответства на
правилата на обвързващите страните ОУ, като отсъстват и доказателства за депозирани
от ответника възражения в този смисъл и по реда на чл. 34, ал. 1 от ОУ.
Тук следва да се отбележи, че съдът споделя становището на ищеца, че
изискуемостта на вземанията по процесната фактура се предпоставя от настъпването
на следните факти – доставка на услуга, отчитане на ползването и фактуриране на
задължението, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителят изпада в забава за
изпълнение с изтичане на 30-днвен срок от издаване на фактурата, предоставен за
доброволно плащане. В този ред на мисли падежът по процесната фактура е настъпил
на 26.12.2021 г. Независимо от това, съдът намира, че задължението за фактуриране на
ищеца е настъпило много преди това и по отношение на разпределените 25 куб.м. за
периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. Страните не спорят за сезонния характер за
водоснабдения обект, като ответникът-чужденец не се спори да е потребявал ВиК
услуги за него през лятото на 2019 г. Същевременно обаче, поради съществени
нарушения на общите условия на оператора, това потребление не е било надлежно
отчетено – в рамките на един или два отчета през календарната 2019 г. /съгл. чл. 23, ал.
1, т. 3 или чл. 24, ал. 4 от ОУ/, без да се установяват обективни причини за това
нарушение. Както бе посочено по-горе, отчитането на потреблението е предпоставка за
възникване на задължение за потребителя да заплати стойността му, но именно с цел
защита правата на потребителя същото се осъществява по публично оповестен
регламентиран ред. Съдът намира, че ищецът не може да черпи права от собственото
3
си нерегламентирано поведение като фактурира вземания за период от над три години
назад, поради нередовно извършени по негова вина отчитания и по този начин да
предпоставя изискуемостта на стари задължения към дата, определена в нарушение на
публичните ОУ. В този смисъл, следва да се приеме за основателно възражението за
давност на особения представител досежно фактурираните суми за потребление в
периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. на стойност 62,38 лева без ДДС или 74,86 лева с
вкл. ДДС. В случая фактурираните вземания представляват периодични плащания,
които се погасяват с настъпване на кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, т.е. всички вземания на ищеца, които е следвало да бъдат фактурирани в период
до три години преди датата на депозиране на исковата молба – до 11.12.2020 г. следва
да се приемат за погасени по давност и във връзка със своевременно заявеното
възражение на особения представител. Доколкото в процесната фактура са включени
вземания за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., обхващащ времето на обявено
извънредно положение и пандемията от Ковид 19, настоящият съдебен състав намира,
че за същият е било допустимо отчитанията да не са били редовни, предвид и
действалите мерки за социална дистанция и други ограничения през 2020 г. Предвид
изложеното съдът намира възражението на особения представител за основателно по
отношение на сумата от 74,86 лева с вкл. ДДС, представляваща остойностено
потребление с процесната фактура за периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г., което
вземане следва да се приеме за погасено по давност.
В обобщение, главната искова претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
уважена до размера от 117,55 лева – изискуема главница по фактура №
**********/25.11.2021 г., представляваща стойността на потребени и незаплатени от
ответника ВиК услуги в периода 01.01.2020 г. – 12.11.2021 г., а в останалата част и до
пълния претендиран размер от 192,41 лева – отхвърлена, като неоснователна.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан по отношение на сумата от 117,55 лева,
доколкото не са ангажирани доказателства за плащането и начислената лихва касае
приетата за основателна по размер главница по процесната фактура от датата на
падежа - 26.12.2021 г. до подаване на иска – 11.12.2023 г. /чрез куриер/. След
извършени от съда математически действия по умножаване и събиране, посредством
лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на НАП с интернет адрес
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, установи, че дължимата мораторна лихва
върху главницата от 117,55 лева за посочения период възлиза на сумата от 25,97 лева,
до който размер следва да се уважи акцесорния иск. За разликата до пълния
претендиран размер от 41,67 лева, включващ мораторна лихва върху приетата за
неоснователна част от главницата в размер на 74,86 лева с вкл. ДДС за посочения
период, претенцията за присъждане на лихва за забава подлежи на отхвърляне.
Като последица от частичното уважаване на главната претенция, в полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 117,55 лева, от датата
на подаване на исковата молба – 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 367,87 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 143,52 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 234,08 лева, като съдът приема
за доказани по делото разноски в общ размер от 600 лева /вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Съдът, като
съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането
на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна
сложност на делото, намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално
представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния
4
размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Б., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна
сграда „К.*“, вх. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 117,55 /сто и седемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № **********/25.11.2021
г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг – запад, жилищна сграда „К.*“, вх. ***, СОС с ид. № ***, аб.№ ***, през
отчетен период от 01.01.2020 г. до 12.11.2021 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
192,41 лева, включително за остойностено с фактурата потребление за отчетен период
07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 74,86 лева с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва върху тази част от главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 11.12.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А. И. Б., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна
сграда „К.*“, вх. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 25,97 /двадесет и пет лева
и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 117,55 лева за периода от 26.12.2021 г. до 11.12.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 41,67 лева, включително за
претендираната лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 74,86 лева и
за периода 26.12.2021 г. до 11.12.2023 г.
ОСЪЖДА А. И. Б., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна
сграда „К.*“, вх. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.и К.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 367,87 /триста
шестдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева – съдебно-деловодни
разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 *** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF, или в някой от касовите салони на „В.и К.“ ЕАД – гр. Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5