№ 475
гр. Пазарджик, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана С.а
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно
дело № 20225220201468 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалбата на И. Б. Р. от село С., общ.С., обл.Пазарджик, чрез
надлежно упълномощения адвокат Ч. Ч. от АК – Пазарджик против Заповед за задържане на
лице с рег. № 340 ЗЗ - 147/10.10.2022 г., издадена от мл.инспектор Х. Г. С. на длъжност
мл.автоконтрольор в група „ООР“ при РУ – С.. С процесната заповед е било наредено
задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ-
С..
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че
основанието, на което била издадена заповедта не било налице към момента на задържането
на лицето. Освен това хронологията и обстоятелствата по задържането налагали извод, че
упражнената административна принуда имала цел, различна от законово установената. При
тези възражения се прави искане за отмяна на обжалваната заповед с присъждане на
направените разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощения адвокат Ч. Ч. от АК – Пазарджик. Последния поддържа жалбата
на изложените в нея основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на
заповедта, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски
Ответникът по жалбата мл.инспектор Х. Г. С. редовно призован, се явява в съдебно
заседание лично. Оспорва жалбата. Не претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата съдът намира следното:
В заповедта, предмет на съдебен контрол е посочено пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба – в 14 дневен срок пред Районен съд Пазарджик. Този срок е
спазен, тъй като жалбата е подадена на 20.10.2022 год. и от надлежно упълномощен за това
адвокат. При това положение жалбата е процесуално допустима.
1
Районен съд - гр.Пазарджик, след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на
законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за
установени следните фактически обстоятелства по делото:
На 09.10.2022 год. около 15,50 часа ответника Х. С., заедно с колегата си пол.А. в
изпълнение на служебните си задължения извършвали обход в село С.. Малко след като
напуснали селото, те забелязали два джипа, единият от които натоварен с дървета. Това бил
джип И., управляван от жалбоподателя, който ответника и пол.А. ясно разпознали.
Джиповете се движели по черен път, насочен към асфалтовия и след като забелязали
полицаите, обърнали посоката на движение и се насочили към ромската махала. Последвало
преследване, при което полицаите не могли да настигнат преследваните автомобили,
единият от които – марка И., нерегистриран по-късно бил намерен изоставен на полето до
последните къщи на ромската махала в село С.. МПС станало обект на оглед, протокола за
който поставил началото на досъдебно производство за престъпления по чл.235, ал.2 НК и
чл.345, ал.2 НК.
Междувременно, още на 09.10.2022 год., кратко време след като преследването на
автомобилите от страна на ответника и пол.А. било преустановено, първите предприели
обиколка в ромската махала на село С., където срещнали жалбоподателя. Той отрекъл да е
управлявал нерегистрирания джип И.. Ответника и пол.А. продължили обхода и само след 1
минута установили джипа с натоварените дървета, изоставен на полето до последните къщи
на ромската махала в село С..
Десет минути след започването на огледа при ответника се явило лице с имената
А.К., който твърдял че той е управлявал нерегистрирания джип И. с натоварените дървета.
Твърдял, че е купил джипа от жалбоподателя предходния ден, като му дал 1 200 лв. Тези
твърдения лицето обективирало по-късно на същия ден в писмени обяснения. За ответника
обаче било ясно, че това не е вярно, тъй като съвсем ясно бил видял жалбоподателя на
шофьорското място, а освен това при зададените му контролни въпроси станало ясно, че
А.К. въобще не е бил на място, а по неустановени причини иска да поеме вината за
установените престъпни деяния.
На следващия ден, жалбоподателят бил извикан в РУ-С. за снемане на писмени
обяснения, когато бил задържан за 24 часа с обжалваната заповед. Това станало в 16,32 часа
на 10.10.2022 год. На следващия ден, на 11.10.2022 год. в 11,15 часа жалбоподателят бил
освободен. Това станало след като от А.К. били снети нови обяснения /наименовани
„сведение“ – л.32 в делото/, в които отново потвърдил че той бил шофирал нерегистрирания
автомобил джип И. на инкриминираната дата, като от страх избягал от полицаите. Джипа
бил купил предходния ден от жалбоподателя за 1 200 лв. без документи.
Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило, видно от
изисканите заверени копия от материалите по същото.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от представената по делото
административна преписка и събраните до момента материалите по досъдебно производство
№ 309/2022 г. по описа на РУ - С..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Със заповед за задържане на лице с рег. № 340 ЗЗ - 147/10.10.2022 г., мл.инспектор Х.
Г. С. на длъжност мл.автоконтрольор в група „ООР“ при РУ – С. е задържал жалбоподателя
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане при РУ – С..
Не се спори по делото, че към датата на издаване на заповедта ответника Х. С. е
заемал длъжност мл.автоконтрольор в група „ООР“ при РУ – С. и че същият има качество
на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая компетентността на
полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно която полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
2
извършило престъпление. Такива данни са били налице и същите са обективирани в
съставена от пол.А. докладна записка /л.26 в делото/. Въз основа на това следва, че
заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК. ( чл. 146: Основанията за оспорване на
административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената
форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4.
противоречие с материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона).
Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа
всички реквизити, посочени в чл.74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска
защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на
задържането. Посочено е в заповедта и правното основание за задържането: чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, както и фактическите основания за това – че лицето осуетява извършването на
полицейска проверка, като ускорява скоростта на управлявано от него МПС, без
регистрационни табели, което изоставя и се укрива. С оглед на това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР.
Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи
действията и постъпките си. При задържането на оспорващия на същия са били разяснени
правата по чл.72, и чл.73 от ЗМВР, което се установява от съдържанието на самата заповед,
надлежно предявена и подписана от жалбоподателя. Всичко това идва да покаже, че
административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1
от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да
задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило
престъпление. По правната си същност мярката „задържане за срок от 24 часа", чиято уредба
е в чл.72-чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) -
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната
сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило или е
съпричастно към противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24часа" е дейност, свързана с разкрИ.ето на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането с правно основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като принудителна административна мярка (ПАМ) се предприема
от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по
делото е видно, че са съществували данни, според които спрямо жалбоподателя е било
налице обосновано предположение, че е извършител на конкретно престъпление, за което е
било образувано досъдебно производство № 309/2022 г. по описа на РУ – С.. Достатъчно е
наличието на данни, водещи до обосновано предположение, а не на несъмнени
доказателства за извършено престъпление. По тази причина дори образуваното досъдебно
производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези
факти са ирелевантни за настоящето производство.
Към датата на издаване на заповедта за задържане са били налице материално
правните предпоставки за издаване на заповед с такова съдържание. За прилагане на
процесната ПАМ, не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават
жалбоподателя в извършването на престъпление по чл.345, ал.2 НК. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да
3
обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни, като задържането
се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, което е било
наложително с оглед дадените от лицето А.К. обяснения, противоречащи на непосредствено
възприетото от ответника и пол.А..
Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт -
закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на
жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на
човека (ЕКЗПЧОС). Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на
доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият
доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да
избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укрИ.е на доказателства
или лъжесвидетелстване. Процесното задържане е съобразено изцяло с тази цел, предвид
преднамерените обяснения на лицето А.К. и на самия жалбоподател, дадени с цел да
насочат разследването в погрешна насока. В този смисъл факта, че жалбоподателя не е
задържан още на същия ден не означава, че последвалото на следващия ден задържане е в
разрез с целта на тази ПАМ, тъй като ангажирането на лъжливи доказателства е станало
след като жалбоподателя е бил срещнат от ответника и пол.А. в ромската махала на село С.
кратко време след инкриминираното деяние.
Жалбоподателят е бил освободен в рамките на предвидения в ЗМВР максимален
период от 24 часа, тъй като е бил задържан в 16,32 часа на 10.10.2022 г. и е бил освободен в
11,15 часа на 11.10.2022 г., като в този период компетентните органи са извършили
необходимите процесуално следствени действия по образуваното досъдебно производство
№ 309/2022 г. по описа на РУ – С., свързани със събирането на относими доказателства,
свързани с установяване собствеността на процесното нерегистрирано МПС. С оглед на
това законосъобразно ответникът по оспорването е издал оспорената заповед. Изводът е, че
не са налице предпоставки за отмяна на заповедта при условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Както вече бе посочено, обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на
закона - да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават
правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото
им свободно да се придвижват в пространството. Мярката е приложена в съответствие с
предвиденото в ЗМВР основание по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и е спазена регламентираната
процедура.
Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т. 1 от
ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в
съответствие с процедурите, предвидени от закона. В чл. 5 § 1 се изисква на първо място
задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право. По тези
причини издадената заповед съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни,
видни от докладната на л.26 в делото, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес за разкрИ.е на извършители на престъпления, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай сочат, че за
задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни, обуславящи реална
4
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
С оглед на изложените горе съображения съдът счита, че обжалваната заповед като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и при точно позоваване на материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и
законосъобразен акт. Ето защо жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответната страна
не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б. Р. от село С., общ.С., обл.Пазарджик, ЕГН: **********,
подадена чрез надлежно упълномощения адвокат Ч. Ч. от АК – Пазарджик против Заповед за
задържане на лице с рег. № 340 ЗЗ - 147/10.10.2022 г., издадена от мл.инспектор Х. Г. С. на
длъжност мл.автоконтрольор в група „ООР“ при РУ - С., като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 340 ЗЗ
- 147/10.10.2022 г., издадена от мл.инспектор Х. Г. С. на длъжност мл.автоконтрольор в
група „ООР“ при РУ – С..
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-Пазарджик в
14-дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5