гр.
Бургас, 4 май 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При
секретар С.А. и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2388 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С.М.Б.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
към Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в
размер на 5 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
Бургас, свързани с условията, при които се търпи наказание лишаване от свобода,
за периода 30.07.2020г. - 06.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че за периода 30.07.2020г. -
06.10.2021г. затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила
задължението си да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Заявява, че при настаняването му за първи път
в затворническото общежитие - 30.07.2020г., помещенията били с малка площ,
непригодени съгласно изискванията на чл.71а ППЗИНЗС, имало хлебарки и
дървеници, които нахапвали храната, както и лишените от свобода.
Твърди, че е изтърпявал наказанието си в
унизителни условия, като при постоянен строг режим. Достъпът му до района на
общежитието и лавката бил ограничен, както и достъпът до двора. Посочва, че в
двора се извеждали 80 лишени от свобода, като същият бил много тесен за толкова
хора, нямало пейки и маси. Счита, че е третиран като лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието си в заведение от закрит тип - килиите били отключени,
но почти през целия ден ищецът се намирал на закрито в тесен коридор, без
достъп на открито на двора.
Твърди, че търпи наказанието при лоши битови
условия, а именно липса на постоянно течаща топла вода и парно, храна с лошо
качество и недостатъчно количество, водата била по- скоро битова, отколкото
питейна.Посочва конкретни дати, на които водата в общежитието е била кална,
респ. негодна за пиене. Твърди, че от страна на затворническата администрация
не са били предоставяни достатъчно препарати и пособия за почистване и хигиена
на килията. Достъпът до медицинско обслужване бил силно ограничен.
Заявява, че свижданията били ограничени, като
се осъществявали посредством телефон и през стъкло. Конвоите не били обезопасени със седалки и
колани, и създавали опасност за живота и здравето на превозваните лица.
Отделно излага твърдения и че е било нарушено
личното му право на кореспонденция, като счита, че жалби, които е писал не са
били процедирани от затворническата администрация, а са били унищожавани от
служители на Затвора Бургас.
В резултат на сочените нарушения, ищецът
счита, че е бил подложен на дискриминация, унижения и психически тормоз от
администрацията на Затвора Бургас. Според него, описаните условия, резултат
от бездействията на затворническата
администрация, са му причинили стрес, емоционално и морално страдание, от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода,
както и риск за здравето му, които преценява като вреда, за репарирането на
която претендира присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. А.. поддържа исковата претенция на посочените в исковата
молба основания. Ангажира доказателства. Подробно аргументира позицията си по
спора в писмени бележки.
Ответникът по иска - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр.
София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г., намира
претенцията за неоснователна и недоказана. Поддържа съображенията, изложени в
писмения отговор на исковата молба. Заявява, че по делото са налице
доказателства, установяващи законосъобразното третиране на ищеца по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Подробни аргументи излага в
писмени бележки. Иска присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
I.
ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди касае периода 30.07.2020г. - 06.10.2021г.
Според представена по делото справка,
подписана от инспектор Н.Стоянов (л.47), лишеният от свобода С.Б. *** на
30.06.2020г. за изтърпяване на общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, като при постъпването си бил настанен в приемно отделение
в корпуса на Затвора Бургас.
На 28.07.2020г. Б. бил преместен в ЗО „Дебелт
- 1“. На 26.11. 2020г. бил преместен в ЗО „Строител“, а от 19.02.2021г. до
настоящия момент - отново бил настанен в ЗО „Дебелт - 1“.
Съгласно представената
по делото справка, изготвена от инспектор СДВР М.М. (л.48), по време на престоя му в ЗООТ „Дебелт 1“
ищецът е бил настаняван в спални помещения: № 259, № 258, № 257, № 267, при спазване на
минимално изискуемата площ от 4кв.м.
Според справката, помещенията били обзаведени с метални легла
и шкафове, съответстващи на броя на настанените, маса и столове. Прозорците
били с размери 1,60м х 1,40м., с поставени решетки, които не препятстват
достъпа на естествена светлина. Помещенията се проветрявали по естествен
начин - чрез отваряне на врати и
прозорци. Отоплението се извършвало чрез централно парно с монтирани радиатори
във всички спални помещения. Във всяко спално помещение имало обособен
санитарен взел – душ, тоалетна и умивалня - на разположение на лишените от
свобода денонощно. Подаването на течаща вода било непрекъснато, а на топла вода
– два пъти дневно по график. Осигурено било пране и изсушаване на дрехите на
лишените от свобода в специално оборудвано перално помещение, съгласно изготвен
график. Поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения било
задължение на лишените от свобода, съгласно чл. 88а, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Осигурявани били хигиенни материали и препарати (сапун, миещи препарати, метли,
лопатки за смет, стирки, кофи) на база общата квадратура на обитаваните
помещения, които били предоставяни от администрацията на затвора на лишения от
свобода, който бил назначен за отговорник на групата. Освен предоставяните хигиенни
материали от затворническата администрация, лишените от свобода можели да си
закупят такива и от лавката.
Престоят на открито съгласно чл. 27б ППЗИНЗС се извършвал по
утвърден график, както следва: до 28.04.2021 г. – 2 пъти на ден, от 12.30 ч. до
13.30 ч., и от 16.30 ч. до 17.30 ч., като по това време било възможно и
закупуването на стоки от затворническата лавка. Свиждане с близките се
провеждало всяка събота, а ползването на видеоконферентна връзка било разрешено
всеки петък. Съгласно втория график, в сила от 28.04.2021 г., престоят на
открито бил от 08.30 ч. до 11.30 ч. и от 13.30 ч. до 17.30 ч. Закупуването на
стоки от лавката било предвидено в интервала 12.30 ч. – 13.30 ч. В останалите
дейности нямало промяна. Съгласно третия график, в сила от 08.07.2021 г., бил
добавен още един ден за свиждане с близките – всяка събота и неделя, а
видеоконферентната връзка била разрешена веднъж месечно – всеки втори четвъртък
от месеца. В изготвените графици за разпределение на времето били изпълнени
изискванията на чл.86, ал.1, т.1 и т.2 ЗИНЗС – престой на открито не по-малко
от 1 час на ден и свиждания не по-малко от 2 пъти месечно. Сочи се, че режимът
на свижданията с близките претърпял промени във връзка с разрастващата се в
страната епидемиологична обстановка, като свижданията били осъществявани само в
събота съгласно Заповед № 304/13.05.2020 г. на началника на Затвора Бургас във
връзка с препоръките на Националния оперативен щаб, а на лишените от свобода,
работещи на външни обекти, се разрешавало свиждане в неделя. Във връзка с
епидемиологичната обстановка била предоставена възможност на лишените от
свобода да провеждат свиждане и чрез видеоконферентна връзка посредством
„скайп” и чрез прегради и връзка с интерком, с цел опазване живота и здравето
на служителите, посетителите и на лишените от свобода. Настоящият режим на
свиждане бил уреден със Заповед № 402/30.06.2021 г. на началника на затвора. На
мястото за престой на открито имало изградени спортни уреди, позволяващи
тренировки на открито, като след 28.04.2021 г. в определеното им време за
лавка, лишените от свобода можели да използват и спортните уреди, а преди това
можели да ги ползват по време на престоя на открито. Отделно било предвидено
време за спорт на открито с продължителност половин час, както и един час за
тренировки в специално оборудвана фитнес зала. Закупуването на стоки от лавката
се извършвало в брой или по банков път.
Храненето било организирано в съответствие с чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС – предоставяла се безплатна храна, достатъчна по калориен и химически
състав съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Изхранването
било 3 пъти дневно, съгласно утвърдено меню, с предлагано 4 вида меню според
предпочитанията на лишените от свобода: общо, вегетарианско, мюсюлманско и
диетично. Дезинсекцията на паразити се извършвала съгласно договор със
специализирана фирма и със собствени средства, а дезинфекцията – 3 пъти дневно.
През процесния период ищецът полагал доброволен труд както
следва: през месец септември 2020г. бил разпределен на външен работен обект
„Дебелт“, където работил само 3 дни, тъй като било констатираното нарушение на
инструкциите за работещи на външен работен обект лишени от свобода, извършено
от Б., с оглед на което трудовите му ангажименти били прекратени.По време на
престоя на ищеца в ЗООТ „Строител“ по отношение на същия били установени две
дисциплинарни нарушения – употреба на наркотични вещества, поради което Б. бил
преместен отново в ЗООТ „Дебелт 1“. Поради извършените дисциплинарни нарушения
същият не бил трудово ангажиран след преместването в ЗООТ „Дебелт 1“. След
стабилизиране на поведението му, от месец юли 2021 г. му била дадена възможност
да полага доброволен труд за раздаване на храна на лишените от свобода и
почистване на общите помещения в групата.
Според справката, извеждането на лишени от свобода на външни
работни обекти се извършвала от комисия от петима служители, като съгласно
Заповед № 382/27.06.2018 г. на началника на Затвор Бургас, при назначаване на
работа на външен работен обект се извършвала допълнителна проверка и цялостен
анализ на поведението на осъденото лице и се вземали предвид характера и
мотивите за извършеното престъпление. След извършените от ищеца Б.
дисциплинарни нарушения, комисията преценила същият да работи на територията на
ЗООТ „Дебелт 1“, а не на външен работен обект.
Затворническо общежитие „Дебелт“ разполагало с медицински
център, който лишените от свобода имали възможност да посещават по утвърден
график, а при необходимост – ежедневно. Общо практикуващият
лекар на затвора приемал лишени от свобода за преглед по график всеки вторник и
четвъртък сутрин. При издадено направление за преглед от специалист, лишените
от свобода се конвоирали до съответното лечебно заведение. Всеки четвъртък по
график се конвоирали до корпуса на Затвора Бургас за преглед и лечение от
стоматолог. Предписанията на медицинските специалисти имали задължителен
характер. Нямало установени случаи на отказ за предоставяне на спешна
медицинска помощ по отношение на ищеца Б..
Относно кореспонденцията на лишените от свобода се сочи, че по
отношение на същата се процедирало съобразно предвиденото в чл.75-чл.78 от
ППЗИНЗС, като по отношение на ищеца не е имало случай да бъде отказано
изпращането или предаване на кореспонденция. Сочи се, че Б. винаги е получавал
исканите от него изходящи и регистрационни номера.
По отношение на конвоя се сочи, че лишените от свобода се
конвоирали от з.о. „Дебелт” до Затвора Бургас със специални конвоиращи
автомобили, регистрирани и сертифицирани съгласно изискванията на КАТ.
По делото е представен договор, сключен между ГДИН и
"ДДД-1"ООД от 13.11.2018г. (л.59) за услуги по дезинсекция – шест
пъти годишно и дератизация – два пъти годишно, на сгради и помещения на ГДИН,
посочени в нарочно приложение. Договор с такъв предмет бил сключен и на
20.01.2021 г. с ДЗЗД "Фаворит мениджмънт" (л.72).
Представени са и протоколи за извършена дезинсекция в
Затворническо общежитие Дебелт, включително против хлебарки и дървеници,
извършена на 07.09.2021 г. от ДЗЗД "Фаворит" (л.99), на 29.07.2021 г.
(л.97), на 03.06.2021 г. (л.95), на 07.05.2021 г. (л.95), на 12.03.2021 г.
(л.91) и на 27.01.2021 г. (л.89). По договора с "ДДД-1" ООД също са
представени протоколи за дезинсекция срещу същите вредители, съответно от
16.01.2020 г., 16.03.2020 г., 16.05.2020 г. и 17.07.2020 г. (л.85-88).
Ответникът е представил график за престой на открито, спортни
дейности и ползване на фитнес зала в ЗО „Дебелт“ и ЗО „Дебелт 1“ (л.58),
утвърден на 20.03.2020г., според който лишените от свобода имали право на
престой на открито два пъти дневно по 45 минути, като отделно от това време
било предвидено и време за спортни дейности – по 30 минути на спортно игрище за
всяка от групите, и фитнес за всяка от групите с продължителност един час, във
време, също различно от времето за престой на открито и от времето за спортни
дейности на спортно игрище.
Със Заповед №
402/30.06.2021г. (л.51) на началника на Затвора Бургас били въведени
противоепидимични мерки в затворническите общежития от открит тип към Затвора
Бургас, с цел запазване здравето на лишените от свобода и техните близки, като
със заповедта било разпоредено при провеждане на свиждане задължително
посетителите да използват дезинфектанти и предпазна маска за лице, да не се
допуска струпване на посетители пред входа на затворническите общежития, при
спазване на физическа дистанция не по малко от 1,5 метра; помещенията, в които
се провеждат свижданията, да се дезинфектират с препарат преди и след всяко
посещение на посетители, като не се позволява безконтролно движение на
посетители извън маршрута за провеждане на свиждането.
От представената справка от началника на з.о. „Дебелт“ (л.137)
се установява, че в посочения исков период не са били извършвани лабораторни
изследвания за качеството на водата в общежитието. Посочено е, че ЗО „Дебелт“
се захранвало от магистрален водопровод, който снабдявал с вода цялата Община
Средец от язовир „Ясна поляна“. През посочения период не са постъпвали
уведомления съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/16.03.2001г. от страна на водоснабдителните
организации до потребителите за несъответствие на питейната вода с изискванията
на наредбата, като не са постъпвали оплаквания и от лишените от свобода по
отношение на качеството на водата в общежитието.
В тази връзка е представено писмо от РЗИ Бургас, в което е
посочено, че на 29.07.2020г. служители на инспекцията са извършили проверка и
са взели проби от питейната вода, подавана от водопроводната мрежа в една от
килиите на ЗО „Дебелт“, резултатите от която са били отразени в Протокол № ЗК-1777/03.08.2020г.
на ЛИК при РЗИ Бургас и които показали съответствие с изискванията по Наредба №
9/16.03.2021г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Ответникът е представил архитектурен план на Корпус В, втори
етаж и Корпус В1 на з.о. „Дебелт 1“ (л.101), видно от който обитаваните от
ищеца помещения в процесния период са, както следва: В 257– с площ от 19,41
кв.метра и с настанени четирима лишени от свобода; В 258 – с площ от 19,41 кв.
метра и с настанени четирима лишени от свобода, В 259 – с площ от 21,02 кв.
метра и с настанени петима лишени от свобода и В 267 – с площ от 19,38 кв.
метра и с настанени четирима лишени от свобода.
По делото са представени доказателства за начина, по който е
организирано храненето в затворническото общежитие, както и начина, по който е
определено количеството храна, предоставяно на лишените от свобода, а именно:
таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на
един лишен от свобода - възрастен (л.117), респ. таблица за надбавка на лишен
от свобода, извършващ труд със средна степен на интензивност (л.118) и с висока
степен на интензивност (л.119), таблица за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – непълнолетен
(л.120) и заменителна таблица (л.121).
Съгласно представената по делото справка, изготвена от
инспектор СДВР М.М. (л.152) за поддържане на чистотата и хигиената в
помещенията и личната хигиена на лишените от свобода администрацията на затвора
ежемесечно осигурявала хигиенни материали. След получаването им от склада,
препаратите се съхранявали в кабинета на ИСДВР. Големи количества в спалните
помещения не се съхранявали, предвид състава на почистващите препарати и
опасността от поглъщане или натравяне при неправилно използване. Лишеният от
свобода, назначен като отговорник на група ги разпределял за общите части и
раздавал на лишените от свобода. Документация за разпределението на препаратите
от отговорника на групата през месеца не се изготвяла. При получаване на
препаратите от склада, се предоставял списък на настанените към момента в
групата лишени от свобода във връзка с установяване на броя и количествата
необходими препарати.
Към справката са приложени и месечни отчети в табличен вид за
изписани хигиенни и почистващи препарати в з.о. „Дебелт“ за периода месец
август 2020г.–месец септември 2021г. (л.153-195), както и протоколи за
предаване на материали от Затвора Бургас на ЗО „Дебелт“ (л.198-212).
Ищецът е представил по делото доклад на Националния превантивен
механизъм за извършена проверка в ЗООТ „Дебелт 1“ в периода 31.08.-04.09.2020г.
(л.9), възложена от Омбудсмана на Република България. В резултат на проверката
било констатирано, че ЗООТ „Дебелт 1“ било най-модерното пенитенциарно
заведение от закрит тип. Капацитетът му бил 450 лишени от свобода, като в деня
на проверката били настанени 350 лица. Имало стая за среща с адвокат и място за
провеждане на свиждане, позволяващо спазване на необходимата дистанция. Имало
възможност за провеждане на онлайн свиждане, което се извършвало в присъствието
на работник „социални дейности“, а 90 лишени от свобода учели в СУ „А.Ж.“.
Посочено било също, че има медицински кабинет, обезпечен с фелдшер и медицинска
сестра, в който се водила изискуемата медицинска документация. Констатиран бил
един случай на дългогодишно хронично заболяване, което не било отразено и това
довело до болнично лечение, както и още две оплаквания от полаганите медицински
грижи, като била дадена препоръка веднъж седмично общопрактикуващия лекар да
работи в Затворническо общежитие Дебелт.
В хода на съдебното производство, в
качеството на свидетел, е разпитан С.К.Ш..
Същият заявява, че познава ищеца, тъй като са били в една килия в
периода август 2021г. – ноември 2021г. Според свидетеля, килията била с размери
от 12 до 14 кв.м., в нея били настанени четирима души, като баня и тоалетна
имало вътре в помещението. По отношение на условията в килиите посочва, че
нямало „никаква хигиена”, както и препарати за почистване – предоставяли им по
3-4 сапуна и разредена белина веднъж месечно. Отделно от това, на лишените от
свобода се предоставяли по 100мл. препарат за почистване на спалното помещение
за седмица, както и по 1-2 стирки годишно. Според свидетеля, получавали
средствата за хигиена от груповия отговорник Т.Т., който от своя страна ги
получавал от отрядния ръководител М.М..
Във всички килии имало хлебарки и дървеници,
като според свидетеля против вредителите се пръскало на три-четири месеца и
когато има заведено дело срещу Затвора. Твърди, че ищецът е бил нахапан от
дървеници.
Свидетелят заявява, че лишените от свобода
имали достъп до „малкото каре“ целодневно, но там нямало възможност за
спортуване. Спортни уреди имало в „голямото каре“, където ги извеждали само
веднъж на ден. Веднъж на ден имали и достъп до лавката за един час.
По отношение на свижданията посочва, че
известно време същите били „през стъкло” поради пандемичните условия, но към
момента тези ограничения били отпаднали.
Според св. Ш., храната в затвора била с лошо
качество, недобре приготвена, а количеството не отговаряло на предвидените
грамажи. Питейната вода била жълтеникава на цвят веднага след пускане на чешмата.
Относно конвоирането твърди, че условията в
конвоите били лоши – лишените от свобода сядали на метална пейка и били
заключени, но не знае със сигурност дали ищецът е бил конвоиран някъде през
процесния период.
Свидетелят посочва, че достъп до медицинско
обслужване не бил отказван на никого, като в ЗО имало медицинска сестра.
Лишените от свобода посещавали медицинският център веднъж седмично, където им
били предоставяни по „1-2 аналгина и 1—2 парацетамола”. Същевременно твърди, че
се е случвало да бъде болен, настинал, със зъбобол, с надути зъби и да не му се
окаже медицинска помощ. По отношение на ищеца посочва, че същият не е имал
нужда от медицинска помощ, докато са били в една килия.
Според св. Ш. молбите на лишените от свобода
се давали на отрядния ръководител, който трябвало да ги изпрати до началника,
но молбите били изхвърлени в коша. Заявява обаче, че не е виждал как отрядният изхвърля
молбите. Изводът му се дължал на факта, че молбите имали изходящ номер, но не
получавали отговори на тях.
Свидетелят твърди, че всички лишени от
свобода се претърсвали при връщане от работа извън общежитието, като всеки се
събличал чисто гол, клякал, ставал и пак се обличал. Проверка била извършвана и
за употреба на алкохол чрез дрегер. Св. Ш. твърди, че не е ставал свидетел
ищецът да е бил наказван, когато е работил навън. През процесния период на
работа са
излизали около 10-12 човека общо за цялото общежитие, като в общежитието
оставали около 55-60 човека.
Според
свидетеля, ищецът не се е чувствал подтиснат или затворен. Единствено се е
оплаквал от дървениците и от лошите условия.
II.
ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка
със битови и санитарно-хигиенните условия, при които ищецът търпи наказание
лишаване от свобода, за периода 30.07.2020г. - 06.10.2021г. (433 дни).
Разпоредбата на чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
а ал. 2
на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12,
ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са
нейни териториални служби (чл. 12,
ал. 2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни
лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено, в случая исковата
защита следва да се реализира по реда на глава 7
от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на
иска за вреди, с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата
на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка
между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Ищецът твърди бездействие на затворническата
администрация по отношение на задължението да осигурят нормални битови и
санитарно-хигиенни условия, подробно
описани в исковата молба.
Твърди, че поради бездействието на ответника
да му осигури адекватни условия, в които да бъде изтърпявано наказанието
лишаване от свобода, за него са настъпили неимуществени вреди- стрес,
емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода, както и риск за здравето му.
Разпоредбата на чл. 284,
ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл. 3,
ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода,
като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тук следва да се посочи, че факторите, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност не са изчерпателно изброени.
Конкретните действия, бездействия или
обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от
тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права.
Съдът счита исковата молба за частично
основателна, като намира за доказани твърденията на ищеца, свързани с
пребиваване в помещение с дървеници и хлебарки.
Не предпоставят извод за неоснователност на
иска в тази част наличието на договори и извършваните периодично действия по
дезинфекция на помещенията.
Действително ответникът е представил по
делото протоколи от извършени дезинсекция и дератизация на помещенията.
Очевидно е обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че същите са в
сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване
на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки,
което влошава в значителна степен качеството на живота. Тези изводи се
потвърждават и от свидетелските показания на свидетеля Ш., според които ищецът
се е оплаквал основно от дървениците, като Б. дори е бил нахапван от инсектите.
В случая е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на
лишените от свобода такива условия, които не създават предпоставки за увреждане
на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на
Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че
основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява
всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е
ограничена. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и
Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Освен противоправно деяние, за наличието на
непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна
цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед
целодневното поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си
представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание.
Липсата на елементарен битов стандарт,
свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с хлебарки и дървеници, и
от тук невъзможност за нормална почивка,
е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко
същество твърдяното от ищеца неудобство, което обосновават и наличието на
настъпила неимуществена вреда за него.
Претърпяното от ищеца не е нормална последица
от ограниченията, предвидени в закона, при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода.
Съдът подчертава, че в производството по чл. 284
от ЗИНЗС доказателствената
тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които
да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства, изключващи горните
констатации, по делото липсват.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е
доказан по основание за периода 30.07.2020г. - 26.11.2020г. и 19.02.2021г.-
6.10.2021г., в частта, касаеща неосигуряване на нормални санитарно- битови
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода поради наличие на
дървеници и хлебарки в помещенията.
Съдът намира за неоснователен иска и в
частта, касаеща периода от 26.11.-2020г.- 18.02.2021г., през който период
ищецът се е намирал в ЗООТ „Строител“. Твърдения за факти, относими към
посочения период в исковата молба не са изложени.
В останалата си част, за периода 30.07.2020г.
- 26.11.2020г. и 19.02.2021г.- 6.10.2021г., твърденията на Б., за
незаконосъобразни действия и бездействия, подробно описани в исковата молба, са
недоказани.
Ответникът е представил архитектурен план на
Корпус В, втори етаж, и Корпус В1 на з.о. „Дебелт 1“, видно от който
обитаваните от ищеца помещения в процесния период са, както следва: В 257– с
площ от 19,41 кв.метра и с настанени четирима лишени от свобода; В 258 – с площ
от 19,41 кв. метра и с настанени четирима лишени от свобода, В 259 – с площ от
21,02 кв. метра и с настанени петима лишени от свобода и В 267 – с площ от
19,38 кв. метра и с настанени четирима лишени от свобода. В този смисъл съдът
счита, че по отношение на ищеца е спазено минималното изискване за площ в
спално помещение от четири кв.метра на всеки лишен от свобода, съгласно чл.43,
ал.4 ЗИНЗС. Освен
това в помещението има тоалетна и баня, нормативно предвиденото и необходимо
обзавеждане. Относно оплакванията на ищеца, свързани с наличието на топла вода,
следва да се посочи, че такава се подава два пъти дневно, по график, съгласно
представената от ответника справка.
Поддържането на хигиената в спалното
помещение е задължение и на лишените от свобода, съгласно чл. 88а, ал. 1 от
ППЗИНЗС. За тази цел са били осигурявани почистващи материали и препарати от
страна на администрацията на затвора, като същите са били предоставяни на
груповия отговорник, като това обстоятелство се потвърждава от приложените по
делото месечни отчети за изписаните хигиенни и почистващи препарати в з.о.
„Дебелт“, протоколи за предаване на материали от Затвора Бургас на ЗО „Дебелт“
, както и от показанията на разпитания по делото свидетел. Осигурявано е също
ежеседмично пране и изсушаване на дрехите. Що се отнася до твърденията за
липсваща работеща съдомиялна машина и за породената от това нужда съдовете да
се мият на ръка, съдът намира, че това не може да се възприеме като унизително
или неблагоприятно за ищеца, още повече че ответникът няма задължение да
предостави подобен уред за миене на съдовете.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с
ограничение на свижданията на лишените от свобода, доколкото от данните по
делото се установява, че такава възможност им е предоставяна в съответствие с
конкретната епидемиологична обстановка и при спазване на мерките за
безопасност. От представената от
ответника справка е видно, че свижданията са се провеждали по утвърден график,
през преграда и връзка с интерком, с цел опазване живота и здравето на
служителите, посетителите и лишените от свобода, осигурена е и видеоконферентна
връзка. В този смисъл, не може да бъде възприето, че предприетите от
затворническата администрация мерки за безопасност представляват нечовешко
отношение, а точно обратното – грижа за живота и здравето на лишените от
свобода.
Не се доказва и твърдението на ищеца, че
фактически е търпял наказанието си при строг режим, предвид налаганите
ограничения в придвижването му. Видно от представената по делото справка,
наказанието „лишаване от свобода” в з.о. „Дебелт 1” е търпяно от ищеца в
условията на общ режим. По делото не се доказва да е било нарушено някое от
изискванията на чл.52 ППЗИНЗС, дори напротив – ищецът е бил настанен в
общежитие от открит тип, като е имал свободен достъп до всички помещения на
втори етаж на корпус В1, определени за ползване от лишените от свобода,
настанени в общежитие от открит тип, както и директен достъп до мястото за
престой на открито. Това обстоятелство се установява и от показанията на
свидетеля Ш., който твърди, че са имали достъп до „малкото каре” целодневно.
Идентични констатации са направени и в доклада на Националния превантивен
механизъм за извършена проверка в ЗООТ „Дебелт 1“ в периода
31.08.-04.09.2020г., възложена от Омбудсмана на Република България.
По делото не е установено и твърдяното от
ищеца нарушение на чл.71а от ППЗИНЗС. Посочената разпоредба предвижда, че
лишените от свобода могат да се движат в района на затворническото общежитие от
открит тип самостоятелно или на групи без придружител, т.е. предвижда се задължение
на ответника да осигури възможност на настанените в такива общежития от открит
тип да се придвижват без придружител. Не се установява от събраните по делото
доказателства това да не е сторено, установено е единствено, че мястото на
открито, обособено за тази цел, е оборудвано само с 2 маси и малко на брой
столове, което създава напрежение сред лишените от свобода. Това обаче според
съда не може да се приеме за нарушение на разпоредбата на чл. 71а ППЗИНЗС. Следва да се има предвид и че
съгласно резултатите от извършена проверка в ЗООТ „Дебелт 1“ в периода
31.08.-04.09.2020г., възложена от Омбудсмана на Република България,
обективирани в доклад
на Националния превантивен механизъм, лишените от свобода в ЗООТ „Дебелт 1“ се
придвижват свободно и самостоятелно във всички помещения, които са определени
за тях /втори етаж на Корпус В 1/. Изработена е метална врата, монтирана като
изход към двора от стълбищната клетка Корпус В 1, до който имат достъп само
лишените от свобода от открит тип. В доклада е посочено, че това дава директен
достъп на лишените от свобода до мястото за престоя на открито, намиращо се
западно от корпуса, като определеното време за непрекъснат достъп за открития
тип затворническо общежитие е от 08.30 часа до 17.30 часа.
Не се доказва да е нарушена и разпоредбата на
чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването
и министъра на финансите. Ответникът е представил доказателства за начина, по
който е организирано храненето в затворническото общежитие, както и начина, по
който е определено количеството храна, предоставяно на лишените от свобода, а
именно таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни
продукти на един лишен от свобода според възрастта, както и вида и интензитета
на полагания труд.
По отношение на качеството на питейната вода,
настоящият състав счита, че не е налице задължение за ответника, в лицето на
затворническата администрация, да извършва мониторинг на качеството и на
състава на питейната вода в общежитието. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба
№9/16.03.2021г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови
цели,водоснабдителните организации /в случая „ВИК“ ЕАД– Бургас/ провеждат или
възлагат извършването на мониторинг по показателите по Приложение 1 и
Приложение 2, с цел да се провери дали водите, предлагани на потребителите,
отговарят на изискванията на наредбата и не превишават максималните и
параметричните стойности съгласно Приложение 1 към посочената наредба. В този
смисъл не е налице бездействие по несъществуващо подобно задължение, от
неизпълнението на което да могат да се претендират съответни вреди.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден. От доказателствата по делото, включително и показанията на свидетеля, се
установява, че за всички лишени от свобода в Затворническо общежитие Дебелт се
осигурява престой от един час, два пъти дневно, т. е. затворническата
администрация не само е спазила това нормативно изискване, но и го е разширила
в интерес на лишените от свобода.
Не се констатират също така пропуски и
неглижиране по отношение на медицинското обслужване на ищеца. Задължението на
ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано
в чл. 128 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 12, от
Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва
по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от
свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален
дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява
от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Съгласно чл.14 от
Наредбата, болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с
травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко
време. В настоящия случай не се спори между страните в процеса, че в
Затворническо общежитие Дебелт има медицински център, който се обслужва не само
от фелдшер и медицинска сестра, а два пъти седмично и от общопрактикуващия
лекар на затвора. По делото не се установява през процесния период на ищеца да
е бил отказан достъп до медицинско обслужване, като според свидетелят Ш.,
докато са били в една килия Б. не е имал здравословни проблеми, които да
налагат медицинска помощ.
Не се доказва ищецът да е претърпял и
конкретни вреди при конвоиране, като конкретни твърдения в тази връзка дори
липсват. В исковата молба са наведени общи твърдения, че конвоите не са
оборудвани със седалки и не са обезопасени, но не се твърди ищецът да е
претърпял конкретни вреди по повод на конкретно конвоиране по даден
маршрут. От разпита на свидетеля Ш. дори
се установява, че ищецът не е бил конвоиран извън общежитието в процесния
период, с оглед на което няма как същият да е търпял неблагоприятни последици
от условията в конвоиращите автомобили. Отделно от изложеното, тази дейност се
извършва по нормативно уреден ред от Инструкция № 1 от 22.03.2019 г. за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
ГДИН, oбн. ДВ, бр. 27/2019 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата, конвоирането се
извършва със специализирани автомобили, които на основание чл. 11, ал. 2, са
оборудвани с необходимите технически, свързочни и помощни средства. По делото не
се констатираха нарушения на посочената нормативна уредба, които да обосноват
твърдяното бездействие на ответника.
Недоказани са твърденията за
незаконосъобразни действия и/или бездействия по отношение на водената
кореспонденция. Свидетелят Ш. посочва,
че за всички подадени жалби и молби са получавали изходящ номер. Същевременно посочва, че не е
виждал как отрядният изхвърля молбите, като извода, че същите са били
„изхвърляни в коша“ се дължи единствено на факта, че лишените от свобода не
получавали отговори на молбите. Т.е. касае се до лично съждение, а не до
свидетелство за възприет, осъществен факт. Поради това и предвид
обстоятелството, че всички подавани молби са били регистрирани, т.е.
проследими, изключва извода за
незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на ответника.
По делото не се установи и твърдяното от
ищеца унизително отношение, свързано с извършваните проверки на лишените от
свобода. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, т.3 от ЗИНЗС на лишените от
свобода се извършва задължителен обиск при:…. отиване и връщане от работните
обекти. От свидетелските показания на св. Ш. се установява, че проверки са се
извършвали на всички лишени от свобода, които се връщат от работа, извън ЗООТ
„Дебелт 1”, по идентичен начин.
Според чл. 52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на
деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството, и степента
на претърпените морални страдания, при отчитане периода- 30.07.2020г. -
26.11.2020г. и 19.02.2021г.- 6.10.2021г., през който ищецът е бил поставен под
въздействие на установените неблагоприятни условия в ЗО „Дебелт”, съдът счита,
че справедливото обезщетение е в размер на 350 лв.
При това положение, искът следва да бъде
частично уважен, като частично доказан по основание и размер.
Въпреки частичното уважаване на иска,
разноски на ответника не следва да бъдат присъждани по арг. на чл. 286,
ал. З от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.
Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на С.М.Б.,
ЕГН **********, обезщетение в размер на 350(триста и петдесет)лева ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 7.10.2021г., за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица, служители на ГДИН, свързано с санитарно- битовите условия, при които е
изтърпявано наказанието лишаване от свобода, за периода 30.07.2020г. -
26.11.2020г. и 19.02.2021г.- 6.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за посочените периоди,
както и за периода 26.11.-2020г.- 18.02.2021г., до пълния претендиран размер от
5 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд - Бургас в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
СЪДИЯ: