Решение по дело №2610/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 858
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20205330202610
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

858 гр.Пловдив, 09.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 08.06.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2610/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                Обжалвано е Наказателно постановление №1088 от 10.02.2020г., издадено от Началник Трето РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Е.С. Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.80, т.5 от Закон за българските лични документи/ЗБЛД/ за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

          Жалбоподателят Х., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.К.В., който подържа жалбата.

       Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

        ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

           В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 06.10.2019г. около 02.20 часа в гр.Пловдив, бул.България номер 27 не могъл да представи български документ за самоличност и да удостовери самоличността си.Нарушението било установено от Й.К.-***, който съставил на Х. АУАН с бл. номер 264536/06.10.2020г. В този акт нарушението било описано като неизпълнение на полицейско разпореждане и било квалифицирано по чл.64, ал.4 от ЗМВР.Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, но в него нарушението било квалифицирано по чл.6 от ЗБДЛ.

         Съдът установи гореописаната фактическа обстановка от показанията на свидетеля К.-актосъставител, които кредитира, както и от представените по делото писмени доказателства-АУАН.

             Видно от съставения АУАН и НП в административно наказателното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения.На първо място е налице нарушение на правото на защита тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.64, ал.4 от ЗМВР, а в НП чл.6 от ЗБДЛ.Квалифициране на нарушението по различни закони в АУАН и НП неимнуемо е самостоятелно правно основание за отмяна на НП, като съществено нарушаващо правото на защита.Освен това в НП не става ясно, кой документ не е носен от жалбоподателя, отделно така както е описано нарушението, че „не може да представи“ такъв документ не е съставомерно.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан и какво е нарушил.

             Порок в неясно описание на нарушението е налице както в АУАН, така и в НП по отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДВП.Съгласно тази норма собствениците на МПС са длъжни да ги представят на задължитЕ.периодичен преглед.В случая не става ясно от обстоятелствената част на АУАН и НП кога е следвало съответното МПС да премине такъв преглед, на коя дата, с колко време е нарушен срокът.Ето защо съдът счита от обективна страна признаците на това нарушение не са описание нито в АУАН, нито в НП и в тази част наказателното постановление също следва да се отмени.

              С оглед на изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

             Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуанло представителство по делото. В случая е направено искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН от въззиваемата страна.Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждение при интерес до 1000лева, какъвто е случая е 100лева.Това е така тъй като с Решение на ВАС номер 5419- обн. бр. 45 от 2020 г, в сила от 15.05.2020 г. е отменена разпоредбата в чиято редакция размера е бил 300лева.Към датата на сключения договор за правна защита и плащане на сумата от 100лева 26.05.2020г. за процесуално представителство по настоящото дело решението на ВАС е било влязло в сила и актуален е размера от 100лева.Делото е с елементарна фактическа и правна сложност, при наличието на безспорно изключително съществени процесуални нарушения, завърши в едно заседание, продължило под десет минути.Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски на минимума в наредбата и ОД на МВР Плодив да бъде осъдено да плати 100лева. на жалбоподателя за сторените от него разноски.

Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                       ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1088 от 10.02.2020г., издадено от Началник Трето РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Е.С. Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.80, т.5 от Закон за българските лични документи/ЗБЛД/ за нарушение на чл.6 от ЗБЛД като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Елен С. Х. с ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева за направените по делото разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокатска защита.

                     Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

                                                            

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                           

Вярно с оригинала: И.П.