№ 1937
гр. ***, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110152121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е образувано по
подадена от *** срещу ***, с ЕИК *** и адрес: **********, искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
49,14 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за стопански нужди за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, Ж.К.***,БЛ.***, аб.№ *** ,
ведно със законна лихва за период от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 11,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 29.05.2023 г. и 0,49 лева, представляваща мораторна лихва
върху платена главница за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
29.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 31342/2023г., по описа на СРС, ***ГО, 87 ми състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
на основата на писмени договори при общи условия, които се изготвят от
ищцовото дружество и се одобряват от КЕВР. Сумите за процесния имот са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За
имота на ответниците са издадени изравнителни сметки. Съгласно ОУ
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ доставката, след
получаване на данъчна фактура. В законоустановения срок ответникът по
делото е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
1
в тази връзка релевира, че всички претендирани суми са изцяло заплатени.
Оспорено е вземането за лихва върху главницата за дялово разпределение с
възражение, че същото е незаконосъобразно начислено.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на един правен
субект /увеличение на имуществото му/, което е за сметка на обедняване на
друг правен субект /чието имущество е намалено/; общ факт или общи
факти/действия, които водят до неоснователно разместване на благата в двата
патримониума и отрицателна предпоставка, следваща от чл. 59, ал. 2 ЗЗД –
обеднелият да не разполага с друго вземане. Неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до
размера на обедняването, като задължението е за възстановяване на стойност,
т.е. то е парично и е в размер на по-малката стойност измежду обедняването и
обогатяването.
В процесния случай за основателността на заявената искова претенция в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че процесният
имот е бил топлофициран през процесния период, че се е намирал в сграда,
присъединена към топлопреносната мрежа, начина на извършване на дялово
разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим
имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, потребената
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период
от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в
спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през
процесния период ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже
плащане на дълга.
По отношение на претенцията за топлинна енергия:
От представеното на л. 16 по делото копие на Нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № ***, том. ***, рег. № ***г., в частност т. 1 от
съдържанието на същия, се установява, че ответното дружество е придобило
правото на собственост върху процесния недвижим имот през 2012г.
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил топлофициран през
исковия период, че същият се намира в сграда, присъединена към
топлопреносната мрежа, че е доставена и потребена топлоенергия в
определеното количество и индивидуализираните стойностите.
Този извод намира опора в доводите на ответника, че сумите предмет на
претенцията за доставена топлинна енергия са платени.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ и допълнителна
2
ССчЕ, се установява, че част от задълженията за процесния ***, находящ се в
гр. ***, жк. „***“, бл. ***“ са платени.
Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на
ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за
ответника факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа
неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на
признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието
води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е
указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение,
затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по
делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV
г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с
извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно
признание на елементите от фактическия състав на иска с правно основание
чл. 59 ЗЗД.
Спорът по така предявения иск е концентриран върху обстоятелството
дали ответното дружество е заплатило всички дължими се суми за топлинна
енергия за исковия период, касаещи процесния недвижим имот ***, находящ
се в гр. ***, жк. „***“, бл. ***“.
От заключенията на вещото лице по ССчЕ и допълнителна ССчЕ, които
съдът кредитира като пълни, мотивирани и изготвени от лице, притежаващо
нужния опит и професионална квалификация, се установява, че непогасената
част на задължението за доставена топлинна енергия, след приспадане на
извършените плащания, е в размер на 38.34лв. / виж допълнителна ССчЕ –
стр. 140 по делото/.
По изложената аргументация следва извода, че исковата претенция с
правно основание чл. 59 ЗЗД се явява частично основателна за сумата от
38.34лв., с която сума ответното дружество се е обогатило неоснователно,
като над тази сума до максимално предявения размер от 49.14лв. или за
разликата от 10.80лв. искът е неоснователен.
Претенция за дялово разпределение не е предявена, респективно
доводите на ответника в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД,
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за
плащане на сумите за доставена топлинна енергия и дялово разпределение
приложение намира материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а
именно за изпадането на ответника в забава е необходима покана. В
хипотезата на неоснователно обогатяване вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент,
като същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след
3
покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3
034/2015 г. на ВКС, ***V ГО; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. №
7310/2014 г. на ВКС, *** ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/ 2011
г. на ВКС, ****** ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на
ВКС, ********* ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на
ВКС, ****** ТО, постановени по реда на вече отменения и др. /. Не се твърди
от ищеца, а и от материалите по делото не се установява до ответника да е
изпратена покана за заплащане на сумите за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение, респективно ответникът не е в забава в изплащане на
претендираните суми.
По изложената аргументация акцесорните претенции следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
Предявени са искови претенции за суми в общ размер на 61.19лв.,
уважената част е в размер на 38.34лв., респективно отхвърлената част е в
размер на 22.85лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени
разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото
производства в общ размер на 600.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса
в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 25.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 400.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното дружество следва да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на
375.94лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 850.00лв.,
от които 200.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 400.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 250.00лв. – депозит допълнителна ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 317.41лв.
За пълнота по отношение размера на адвокатското възнаграждение на
ответника в заповедното производство, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Осъществените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия в хода на заповедното производство се ограничават до
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г.,
****** т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като
едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
4
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о.
по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС,
постановено по гр.д. № 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно
практиката на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и
С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение
от длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна
помощ по смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по
реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
което е в размер на 200.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
***, ЕИК ***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. ***, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 38.34лв – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2020г. –
30.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 07.06.2023г., до окончателно изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
31342/2023г., по описа на СРС, ***ГО, 87 ми състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 10.80лв., иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11.56 лева, - мораторна лихва за
период от 31.07.2020 г. до 29.05.2023 г. и иска за сумата от 0.49 лева, -
мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за период от
01.07.2020 г. до 29.05.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 375.94лв. – разноски с оглед уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
***, ЕИК ***, сумата от 317.41лв. – разноски с оглед отхвърлената част на
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „*** /предишно наименование „***/
5
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6