Р Е Ш Е Н И Е
260013 09.09.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и трети юли 2019
на
Година
в публично заседание в
следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 31 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 200 и сл. от ЗЗД.
В исковата си молба „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, срещу М.А.Ч.,***, твърдят, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбите на чл.98а, от Закона за енергетиката, продават
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия,
одобрени с Решение на ДКЕВР, № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на
27.06.2008 г.
Съгласно чл. 35, ал.1 от тези Общи условия, същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. Така ищците сочат, че са поели задължение да
снабдяват с електрическа енергия обект на ответницата, находящ се в с. К., с
ИТН 1293984, като на М.Ч. е открит клиентски номер **********, в качеството й
на собственик на недвижимия имот.
В исковата молба се сочи, че съгласно Общите условия –
чл.11, т.1, Ч. се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
чл. 18, ал.1 и 2 от тези Общи условия.
Ищците твърдят, че съгласно чл. 27, ал.1 от същите Общи
условия, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Според дружеството-
ищец, те са доставили еленергия в обекта на М.Ч. през периода
27.09.2017-26.10.2017 г. на обща стойност от 102,85 лв., която до този момент
не е заплатена. Сочат, че Ч. дължи законна лихва, поради забава, в общ размер
на 10,06 лв., за периода от 11.11.2017 до 28.10.2018 г., като същата се дължи
по всяка фактура, отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото гражданско дело.
„Е.Б.Е.“ ЕАД молят съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено със силата на присъдено нещо по отношение на М.А.Ч.,
че помежду им съществуват облигационни правоотношения, съгласно които М.Ч.
дължи на дружеството- ищец сумата от 102,85 лв., представляваща стойността на
консумирана от неин обект електрическа енергия за периода 27.09.2017-26.10.2017
г., ведно с лихва за забава, през периода 11.11.2017-28.10.2018 г., в размер на
10,06 лв., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.10.2018 г.
до окончателно изплащане на вземането.
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.
С Определение №443 от 19.09.2019 г., с цел връчване на препис от исковата
молба и по смисъла на чл.47, ал.6 от ГПК, на ответницата М.А.Ч. е назначен
особен представител- адвокат от ПзАК.
В законоустановения срок особеният представител на ответницата Ч. -адвокат Р.К.
от Пазарджишка адвокатска колегия, представя писмен отговор на исковата молба,
в който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че
оспорва показанията на електроизмервателния уред, който се контролира изцяло от
електроразпределителното дружество, а потребителят няма физическа възможност да
следи за техническата изправност на уреда, който отчита консумираната
електроенергия. Особеният представител счита, че електроизмервателния уред на М.А.Ч.
е технически неизправен, отчита погрешно консумираната от домакинството на
ответницата количество електрическа енергия.
Моли съда да отхвърли предявения от „Е.Б.Е.“ ЕАД иск като неоснователен и недоказан.
Моли, да бъдат осъдени дружеството -ищец да заплатят сторените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от
процесуалния им представител- юрисконсулт К.Г.А..
Ответницата М.А.Ч., се представлява от особения представител- адвокат Р.К. от ПзАК.
По делото е приложена Справка по лице от 10.01.2019г.,
от която се констатира, че с
Договор за покупко- продажба на недвижим имот №38, том 44, дв. вх. рег. №
14120/29.05.2008г. по описа на Служба по вписванията - Пловдив, ответницата М.А.Ч.
е станала собственик на недвижим имот, за който е отреден УПИ- ІІІ-490, в кв.
58 по плана на село К., ведно с всички подобрения в същия недвижим имот.
По делото е приложен Препис- извлечение от сметката на
ответницата Ч., от който е видно, че същата има задължение към дружеството-
ищец в размер на 102,85лв., за периода от 27.09.2017г. до 26.10.2017г., като падежът
на вземането е на 10.11.2017г. Съгласно извлечението, Ч. дължи и мораторната
лихва върху вземането в размер на 10,06лв., дължима за периода 11.11.2017г. до
28.10.2017г. Тези данни са взети от неразплатената и издадена на 31.10.2017г.
Фактура №**********, съставена за отчетния период 27.09.2017г.-26.10.2017г.
Видно от приложения по делото Протокол за подмяна на
електромер №1506430204938078704 от 12.10.2017г., Електромер № ********* е
демонтиран от служител на КЕЦ- Калояново при ищцовото дружество, за следваща
метрологична проверка, като на негово място е монтиран и сега работещият в
имота на Ч., Електромер № *********.
По делото е прието и неоспорено от страните, заключение
на съдебно- счетоводната експертиза, съгласно което Фактура № №********** от
31.10.2017г. е осчетоводена през месец октомври 2017г. по дебита на счетоводна
сметка 411-Клиенти. Вещото лице сочи, че ищцовото дружество правилно са
осчетоводили издадената фактура за потребена в имота на Ч. електроенергия.
Съгласно заключението на вещото лице- счетоводител,
клиентите на „Е.Б.Е.“ ЕАД, заплащат следните услуги: електроенергия за битови
нужди- една скала; цена за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение; цена за достъп до
електроразпределителната мрежа ниско напрежение за битови потребители; цена за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа.
Вещото лице сочи, че цената на дневната електроенергия е
сбор от изброените компоненти и е равна на 0,17675лв/кВч, без ДДС. От
заключението се установява, че на ответницата Ч. е фактурирана еднотарифна ел.
енергия от 485 кВч за сумата от 85,71лв., като е начислена данъчна ставка в
размер на 17,14лв. и общата стойност на фактурата е в размер на 102,85лв.
Съгласно заключението, мораторната лихва върху вземането възлиза на 12,35лв. за
периода от датата, следваща падежа на фактурата- 11.11.2017г. до датата на
предявяване на исковата молба- 16.01.2019г.
В заключението е посочено, че на 29.01.2020г.,
ответницата Ч. е заплатила задължението по процесната фактура, в размер на
102,85лв., а на 03.02.2020г. е заплатена и лихвата върху това задължение.
От приетото и неоспорено от страните заключение по
съдебно- техническата експертиза, се установява, че през периода от
27.09.2017г. до 26.10.2017г., в имота на ответницата Ч. са работили два
електромера- до 12.10.2017г.- електромер № 00793021, а от същата дата-
заменилият го електромер № *********. Вещото лице сочи, че електромерите са
отчитани на место, с преносим терминал, а отчетените и съхранени данни от
отчетите, са въвеждани по електронен път в регистрите на дружеството –
ищец.Експертът установява в заключението, че показанията на електромерите
съвпадат с тези, отразени във фактурата.
Съгласно заключението първият електромер е произведен
през 2008г., тогава е монтиран в имота на Ч.. Установява се, че този електромер
е проверяван през 2014г. и 2017г., като срокът му на експлоатация е удължен до
2023г. и в момента работи в гр. Неделино.
Вещото лице констатира, че вторият електромер, монтиран в
имота на ответницата е произведен през 2012г., преминал е успешна проверка през
2017г., отговаря на изискванията за неговия тип система за измерване и при
посещение в имота, експертът е измерил грешката му, която възлиза на 0,09%, при
допустима грешка за този тип електромери- 2%.
От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно и
категорично, че Ч. е придобила недвижимия си имот в село К. през 2008г., като е сключила с дружеството-
ищец договор за доставка и снабдяване с електроенергия, като на имота е отреден
ИТН 1293984, а на ответницата е открит клиентски № **********. По делото се
констатира, че потребената електрическа енергия през отчетния период
27.09.2017г.- 26.10.2017г. е отчетена,
като потребена енергия на стойност 102,85лв., с включен ДДС, фактурирана с Фактура № №********** от 31.10.2017г. Установи се, че към
датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-
29.10.2018г., Ч. не е заплатила дължимата сума за доставена електронерегия.
Ответницата не е намирана в имота, издадената заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 912/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище, не е връчена, поради
което Панагюрският районен съд е указал на „Е.Б.Е.“ ЕАД да предявят настоящия
установителен иск.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установи, че ответницата е
заплатила дължимата сума от 102,85лв. едва в хода на настоящото производство-
на 29.01.2020г., а дължимата лихва от 12,35лв., за периода от 11.11.2017г.-
датата, следваща датата на падежа на фактурата, до 16.01.2019г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е заплатена от Ч. на
03.02.2020г.
Съдът счита, че следва да отхвърли, като неоснователен искът на „Е.Б.Е.“ ЕАД, като бъде признато за установено със силата
на присъдено нещо по отношение на М.А.Ч., че помежду им съществуват
облигационни правоотношения, съгласно които М.Ч. дължи на дружеството- ищец
сумата от 102,85 лв., представляваща стойността на консумирана от неин обект
електрическа енергия за периода от 27.09.2017-26.10.2017
г., ведно с лихва за забава, през периода 11.11.2017-28.10.2018 г., в размер на
10,06 лв., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.10.2018 г.
до окончателно изплащане на вземането, тъй като през време на процеса, Ч. е
заплатила всички дължими суми и на практика е признала основателността на
предявения от ищцовото дружество иск.
Съдът констара, че Ч. е заплатила задълженията си за
главница и лихви едва по време на разглеждането на настоящото гражданско дело и
след завеждане на иска, поради което и на основание чл. 78, ал.1, във връзка с
ал.2 от ГПК, съдът счита, че следва да бъде осъдена М.А.Ч. да заплати на „Е.Б.Е.“
ЕАД сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 925,00лв., която сума
представлява сбор от държавна такса в размер на 75,00лв., сумата от 300,00лв.-
депозит за назначаване на особен представител на ответницата Ч., 200,00лв.-
депозит за изготвяне на съдебно- счетоводната експертиза, 250,00лв. – депозит
за изготвяне на съдебно- техническата експертиза и сумата от 100,00лв.- за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 200 и сл. от ЗЗД, Панагюрският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „Е.Б.Е.“
ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.А.Ч., с
ЕГН- **********,***, иск за установяване, че между „Е.Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:*** и М.А.Ч., с ЕГН- **********,***,
съществуват облигационни правоотношения, съгласно които М.А.Ч. дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД, заплащането на потребената и незаплатена електроенергия, в размер на 115,20 лв. (сто и
петнадесет лева и двадесет стотинки), която сума представлява сбор от главница,
в размер на 102,85 лв. (сто и два лева и осемдесет и пет стотинки) – за доставена
и ползвана електроенергия за периода 27.09.2017 г. до 28.10.2017 г., ведно с
мораторната лихва върху главницата, дължима за периода 11.11.2017г.- датата, следваща датата на
падежа на фактурата, до 16.01.2019г.- датата на предявяване на исковата молба,
в размер на 12,35лв.(дванадесет лева и тридесет и пет стотинки), ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2018 г. до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА М.А.Ч., с ЕГН- **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, с
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените съдебно-деловодни разноски по
настоящото гражданско дело, в общ размер на 925,00лв.(деветстотин двадесет и пет лева), която сума
представлява сбор от държавна такса в размер на 75,00лв.(седемдесет и пет
лева), сумата от 300,00лв.(триста лева)- депозит за назначаване на особен
представител на ответницата Ч., 200,00лв. (двеста лева)- депозит за изготвяне
на съдебно- счетоводната експертиза, 250,00лв. (двеста и петдесет лева) –
депозит за изготвяне на съдебно- техническата експертиза и сумата от 100,00лв.(сто
лева)- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: