О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
435 18.05.2020 година град Бургас
Бургаски
окръжен съд граждански
състав
На осемнадесети май две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от
съдията
търговско
дело номер 662 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от А.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Застрахователно
акционерно дружество" ДаллБогг: Живот и Здраве"" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н
Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от поне двама изпълнителни
директори: Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Живко Стойков Колев, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 50 000
лв., като частичен иск от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и душевен
дискомфорт в резултат на претърпяно ПТП на
07.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането
– 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 948 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
което представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка
"гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора
на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски
характер на сделката, от която се сочи, че произтича отговорността на
ответника.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа,
при която ищцата е подала искова молба и допълнителна искова молба, съответно
ответникът се е възползвал от възможността за подаване на отговор на
първоначалната искова молба и допълнителен отговор.
При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК
съдът констатира, че исковата молба е редовна.
Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй
като се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права
и блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени и
имуществени вреди, които не са били репарирани, нито от прекия им причинител,
нито от застрахователя след покана по реда на КЗ.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 115 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на
исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното
събитие и по постоянния адрес на ищцата.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или
отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове. Исковата
молба е редовна, като ищцата е определила търсеното от нея обезщетение за
неимуществени вреди чрез посочване на вида и размера им. Тя няма задължение за
посочване на обезщетение за всяко увреждане поотделно.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищцата твърди, че на 07.09.2018 г. на път II-73, км. 87+500 м. от гр.
Карнобат за гр. Шумен, непосредствено преди надлез над жп линии, е пострадала
при ПТП като пътник на задна средна седалка в управлявания от Йозджан Шабан Б.,
с ЕГН ********** лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ. Твърди се, че
при наближаването на Т-образно кръстовище, внезапно водачът на автомобила „Опел
Астра“ рязко натиснал спирачки, след което последвал удар в намиращия се на
пътното платно автомобил т. а. „Шкода Фабия“, с peг. № СВ 1992 АВ, който е бил
в изчакване за извършване на маневра „завой наляво“ в лентата за движение,
поради липса на допълнителна лента за престрояване в този пътен участък.
Непосредствено след първия удар, последвал и втори - удареният от Йозджан Б. т.
а. „Шкода Фабия“, с peг. № СВ 1992 АВ преминал в платното за насрещно движение,
където се ударил в насрещно движещия се по посока от гр. Шумен към гр. Карнобат
л. а. „Опел Астра“, с peг. № РВ 3998 РХ. Така участници в произшествието били
три автомобила - лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ, управляван от
Йозджан Шабан Б., с ЕГН **********; товарен автомобил „Шкода Фабиа“, с peг. №
СВ1992АВ, управляван от Ивалина Тодорова Кънева, с ЕГН **********; лек
автомобил „Опел Астра“, с peг. № РВ3998РХ, управляван от Александър П. Филев, с
ЕГН **********.
Заявява се в исковата молба, че за
установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 25/ 282р - 7768 от 07.09.2018 г. по описа
на ОД на МВР гр. Бургас и е извършен оглед на местопроизшествието.
Ищцата твърди, че загубила
съзнание и била транспортирана до УМБАЛ „Дева Мария“, гр. Бургас, където ѝ поставили имобилизация на дясната ръка и шията и ѝ направили изследвания, а няколко часа
по-късно била преместена в „УМБАЛ-Бургас“, гр. Бургас за лечение. Заявява, че болничния
ѝ престой продължил общо шест дни, след което продължила лечението си в
домашни условия.
Сочи се, че получила следните
увреждания: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, травми на
главата, счупване на части на шията, закрито счупване на гръбначен прешлен,
закрито счупване на горния край на лакътната кост, контузия на китката. На
14.09.2018 г. - вторият ден след изписването ѝ, получила остра болка в
стомаха като била посетена от екип на ЦСМП Бургас.
В исковата молба се твърди, че за
процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 282-ЗМ-285/2018 г. по
описа на РУ МВР - Карнобат, пр.пр. № 660/2018 г. по описа на Районна
прокуратура Карнобат, прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 24,
ал. 1, т. 9 НПК.
Твърди, че от инцидента претърпяла
и ще продължава да търпи неизмерими болки и страдания. В резултат от удара в
продължение на дълъг период от време чувствала силни болки в областта на
главата, врата и гърба, дясната ръка и гръдния кош. По време на болничния
престой, въпреки усилията на лекарите, почти през цялото време изпитвала силни
болки в засегнатите части от тялото. Имала световъртеж и гадене в стомаха. Тъй
като не можела да се обслужва самостоятелно, снаха ѝ Фиген остана с нея в болницата като
придружител. Твърди, че болките от инцидента не са напълно отшумели.
По време на домашното си лечение
се страхувала да помръдне, да си завърти главата, да се опита да стане от
леглото. Имала болки при дишане, непрекъснато я сърбели засегнатите участъци, не
можела да се обслужва сама, затова се наложило семейството ѝ да се грижи за нея и да ѝ помага
в ежедневните дейности, както и при придвижване. Наложило се за повече от месец
да излезе в отпуск по болест, поради временна неработоспособност.
Ищцата твърди, че при настъпване
на инцидента изпитала силен шок и страх за живота си.
След като свалили имобилизацията,
започнало раздвижване на скованата ръка, което също било продължително и
болезнено. Ищцата твърди, че все още изпитва болки в ръката и шията, на моменти
ѝ причернява и ѝ прилошава.
Твърди се, че инцидентът променил
качеството на живот на ищцата – тя не може да спортува активно, контузиите на
главата, шията, гърба и ръката ѝ пречат да извършва множество упражнения,
изпитва спорадични болки в засегнатите при катастрофата области. Заявява се, че
тя избягва да се вози с автомобил. След инцидента вече не развива търговска
дейност. Отношенията вкъщи със съпруга ѝ също се обтегнали.
Освен причинените вследствие на
инцидента неимуществени вреди, претърпяла и имуществени вреди (загуби), изразяващи
се в заплатени суми за прегледи и помощни средства, в общ размер от 948 лева,
представляващи, както следва:1.
сумата от 60 лева - заплатена за такса придружител с ползване на болнично легло
(фактура № ********** от 12.09.2018 г. и фискален бон към нея);2. сумата от 49
лева - заплатена за яка тип „Филаде“, (фактура № ********** от 11.09.2018 г. и фискален
бон към нея; 3. сумата от 29 лева - заплатена за потребителска такса, 4. сумата от 350 лева - заплатена за
платен преглед ( амбулаторен лист за платен преглед № 390/07.09.-2018 г. и фискален
бон към него); 5. сумата от 350 лева - заплатена за платен преглед (амбулаторен
лист за платен преглед № 332/07.09.2018 г. и разписка към него); 6. сумата от
110 лева - заплатена за платен преглед (фискален бон).
Ищцата сочи, че за управлявания
от виновния водач лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ, с който е
реализирано описаното по-горе ПТП, към датата на инцидента е бил налице
действуващ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по полица № BG/30/118001213264 с период на действие от
20.04.2018 г. до 20.04.2019 г. с ответната застрахователна компания. Предвид
горното и на основание чл.429 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят-ответник е длъжен
да покрие отговорността на застрахования за причинените от последния
имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
Твърди се в исковата молба, че ищцата поискала
от ответната застрахователна компания доброволно да изплати обезщетение, но не
получила предложение за сключване на спогодба.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който претенцията се оспорва, както по основание, така и по
размер.
При условията на евентуалност въвежда възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалата, която не е поставила обезопасителен колан,
с който превозното средство е било оборудвано.
Заявява се, че исковата молба е нередовна, тъй като не
е посочена цена на иска за всяко увреждане поотделно.
Твърди се, че водачът на автомобила Йозджан Шабан Б. не е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното ПТП по начина, описан
в исковата молба. Заявява се, че няма влязла в сила присъда, която да
установява по задължителен начин за гражданския съд, че е извършено
престъпление, виновно ли е извършено и от кого. Оспорва се твърдението за вина
на водача на л.а.“Опел“, модел „Астра“. Сочи се, че е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети, който в частта си относно
обстоятелствата и причините за ПТП не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Заявява се, че в него са отразени разказите на самите
участници в произшествието или на други свидетели-очевидци, но съставителят не
е възприел непосредствено механизма на ПТП. Поради това според ответника
причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП подлежат на доказване по
делото и в тази си част протокола не е достатъчно доказателство за механизма на
катастрофата. Отделно от това, според ответника липсва описание на механизма и
не е изготвена план-схема като приложение по Наредба №1з-41/12.01.2009 год.
Твърди се, че вина за
настъпването на ПТП има водачът на друг автомобил – „Шкода“ модел „Фабия“ с
рег.№СВ1992АВ, който в нарушение на чл.24 от ЗДвП се е движел с неизправни
стоп-светлини, намалил е рязко скоростта си, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, с което е станал
предпоставка за възникване на ПТП. Освен това този водач в нарушение на чл.28
от ЗДвП не е използвал ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално
встрани, чрез които да предупреди останалите участници в движението за
намерението си да извърши маневра, с което е станал предпоставка за възникване
на ПТП.
Заявява се, че претендирания
размер на обезщетението за неимуществените вреди е прекомерен, не съответства
на понесените болки и страдания и не е съобразен с приноса на пострадалата.
Заявява се, че нарушението, допуснато от ищцата – пътуване без обезопасителен
колан, се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици,
поради което при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от
съда обезщетение следва да бъде намалено поне със 70%.
Твърди се, че при инцидента ищцата не е получила
увреждания в ребрената област и раменните стави, каквито се получават при
поставен предпазен колан. Самите увреждания на ищцата са от вида, който се
получава при удар без поставен колан – в областта на шийния, гръдния отдели и
дясната гривнена става.
Заявява се, че ищцата е получила незначителни по вид и
степен увреждания, от които се е възстановила бързо.
Заявява се от ответника, че процесното ПТП е случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, защото водачът на л.а.“Опел“ с раг.№А5470МХ
не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди движението на друг автомобил с
неизправни стоп-светлини, който ще предприеме маневра без пътепоказател, чрез
който да извести останалите участници в движението.
Ответникът не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 07.09.2018 год.
Оспорва вината на водача на застрахования при
ответното дружество л.а.“Опел“ с рег.№А5470МХ, оспорва наличието на причинна
връзка между поведението на водача (син на ищцата) и получените от пострадалата
травми, доколкото тази връзка е прекъсната от поведението на ищцата
(непоставяне на предпазен колан). В условията на евентуалност се твърди
съпричиняване на последиците. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на
ПТП. Оспорва се твърдението, че ищцата е получила сериозни травми, както и че
описаните увреждания са получени при настъпването на процесното ПТП. Заявява
се, че по делото липсват документи за ползван отпуск по болест, както и
документи от контролни прегледи, за които има представени фактури. Оспорва се
твърдението на ищцата, че оздравителния процес не е приключил и че тя
продължава да изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Твърди се, че
липсва документация, от която да се проследи как е протекъл оздравителния
процес, има ли усложнения и невъзстановени травми, необратими последици за
здравословното състояние на ищцата. Оспорва се твърдението, че ищцата имала
нужда от помощ след изписването си. Оспорва се, че описаните травми са
причинени именно от процесното ПТП и че са довели до продължително разстройство
на здравето. Оспорва се, че травмите са лишили ищцата от възможността да води
нормален начин на живот, да осъществява ежедневната си дейност и да спортува.
Оспорва се, че ищцата е претърпяла имуществени
вреди. Заявява се, че видно от представените документи, разходите за
медицински услуги са били заплатени от водача Йозджан Б., който е съпроводил
ищцата в болницата и е репарирал незабавно на 07.09.2018 год. имуществените
вреди в общ размер от 810 лв. Сочи се, че фактурата за разход в размер на 60
лв. е заплатена от съпругата на водача, от което следва, че тази имуществени
вреди също се репарирани от сина на ищцата. Предвид на това, ответникът твърди,
че претенцията за обезщетяване на имуществените вреди е неоснователна в тази
ѝ част.
Възразява се срещу размера на исковата претенция за
имуществени вреди, тъй като нараняванията не обосновават обезщетение в размер
на 150 000 лв., предявено като частично в размер на 50 000 лв. Възразява се и срещу претенцията за
имуществени вреди, като недоказана и прекомерна, както и поради репариране на
вредите от виновния водач. Ответникът възразява и против претенцията за
присъждане на лихва, като твърди, че най-ранния момент на изпадане в забава е
предявяването на исковата молба.
Ищцата е подала допълнителна искова молба, с която
взема отношение по възраженията на ответника. Намира за неоснователно
възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан и твърди, че се
основава изцяло на предположения.
Поддържа се твърдението за противоправно поведение на
водача Б., който е допуснал нарушение на чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.2 изр.2, чл.25
ал.1 предл.първо, чл.27 т.2 от ЗДвП. Заявява се, че според чл.45 ал.2 от ЗЗД
във всеки случай на непозволено увреждане вината на причинителя се предполага
до доказване на противното. Предположението би могла да бъде изключено само при
доказване на противното от ответната страна – т.е. липса на вина. Сочи се, че
наличието на деликт не е обусловено от влязла в сила присъда за престъпление, а
за установяване на елементите му ищцата е представила доказателства и е
направила доказателствени искания.
Заявява се, че размерът на претенцията съответства на
критерия за справедливост и практиката на съдилищата.
Заявява се, че възражението за недължимост на
претърпените от ищцата имуществени вреди е изцяло неоснователно. Твърди се, че ищцата е направила разходи,
които са били необходими за възстановяване на претърпените телесни увреждания.
Според ищцата е неясно откъде ответникът е извел твърдението си, че разходът за
придружител е заплатен от виновния водач. Сочи се, че няма данни водачът Б. да
е заплащал каквито и да било разходи за лечението на ищцата, а тъй като именно
тя е финансирала лечението си, разписките за заплащане на средствата се намират
у нея.
Поддържа се твърдението, че протоколът за процесното
ПТП е съставен съгласно изискванията на Наредба №Із-41 от 12.01.2009 год. и има
качеството на официален документ, който се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила.
Поддържа се твърдението, че единствена вина за
настъпване на произшествието носи водача на застрахования при ответника лек
автомобил. Заявява се, че липсват данни за нарушение, допуснато от водача на
т.а.“Шкода Фабия“, както и че твърденията на ответника за допуснати нарушения
са произволни. Оспорва се възражението за случайно деяние по см.на чл.15 от НК.
Поддържат се твърденията за вида и тежестта на
получените увреждания от ищцата, за търпените болки, страдания и неудобства.
Сочи се, че част от уврежданията са изброени в констативния протокол, а освен
това са представени множество медицински документи за проведено лечение, които
съответстват по време на настъпване на произшествието. Заявява се, че липсата
на болничен лист не е основание за заключение дали едно лице е трудоспособно
или не.
Ищцата се позовава на чл.84 ал.3 от ЗЗД и твърди, че
при непозволено увреждане лихвата за забава се дължи от момента а увреждането,
а отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител и поради това ответникът дължи обезщетение и без покана от
датата на деликта. Евентуално приложение следва да намери нормата на чл.429
ал.3 от КЗ, поради което ответникът дължи лихва от момента на уведомяването си
от прекия причинител, който според ищцата е изпълнил задължението си по
чл.430 от КЗ.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба, в който заявява, че поддържа всички доводи, изложени в първоначалния
отговор. Отново заявява, че ищцата е съпричинила вредите поради допуснато
нарушение на чл.137а ал.1 и чл.137в ал.1 от ЗДвП. Поддържат се всички
възражения и фактически твърдения, изложени в отговора.
Във връзка с претенцията за присъждане на обезщетение
за забава под формата на лихва се сочи, че водачът Б. не е депозирал
уведомление до застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
единственото уведомление е депозирано от ищцата, поради което съгласно чл.497
ал.1 от КЗ ответникът дължи законна лихва след изтичането на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията на
пострадалата, т.е. от 12.02.2019 год.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени
и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По делото не са налице признания на права.
Съдът, с оглед изразените от страните
становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са
безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и водача по застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било
причинено произшествието, че на 07.09.2018 г., действително е
настъпило ПТП с участието на ищцата, както и че последната е отправила
претенция до застрахователя за доброволно изплащане на обезщетение.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
така дадената от съда правна квалификация, при съобразяване на приетите за
безспорни факти и въведените твърдения и оспорвания, ищцовата страна е длъжна
да установи при условията на пълно и главно доказване противоправно деяние на
водача на автомобила, включително механизма на настъпване на ПТП; че е
претърпяла неимуществени и имуществени вреди от поведението на водача на
застрахования при ответника лекавтомобил и техния размер; причинната връзка
между ПТП и причинените вреди.
Ответникът-застрахователно дружество
носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, включително възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат, за изключителна вина на друг участник в произшествието,
за случайно събитие, за предхождащи събитието общи заболявания, които са
причина за удължаване на възстановителния период и за това, че част от
уврежданията са настъпили преди процесното ПТП. Ответникът следва да проведе пълно обратно
доказване за оборване на установено от закона предположение, а именно
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на доказателствените
искания:
Страните са
представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си
следва да бъдат приети.
Ищцата е поискала,
за установяване на търпените от нея болки
и страдания да бъдат
разпитани трима свидетели. Направено е искане и от страна на ответника
за допускане на гласни доказателства за изясняване на изложените в отговора на
исковата молба фактически обстоятелства. Свидетелските показания са относими и допустими, като на основание чл.159 ал.2 от ГПК броя на
свидетелите на ищцата се редуцира до двама.
Страните са
поискали назначаване на съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза,
които са относими и допустими. Ищцата е поискала назначаване на
съдебно-психологическа експертиза, а ответникът е възразил с доводи, че не се
сочат доказателства, установяващи психичното ѝ състояние преди настъпване
на произшествието. Възражението на ответника по доказателственото искане за
назначаване на такава експертиза е основателно, поради липса на обективни
данни, чрез които да се извърши съпоставка на психичното състояние на ищцата
преди и след инцидента.
В допълнителната
искова молба ищцата е поискала ответникът да бъде задължен да представи по реда
на чл.190 от ГПК всички входирани уведомления по застрахователната полица,
както и третото лице Йозджан Б. да бъде задължен да представи документ за
преминат технически преглед. Предвид разпределената доказателствена тежест
исканията за относими и допустими и следва да бъдат уважени.
Ответникът е
направил доказателствено искане по чл.192 от ГПК за задължаване на личния лекар
на ищцата да представи етапна епикриза за период от три години назад. Предвид
разпределената доказателствена тежест искането е основателно, но периодът
следва да бъде ограничен на една година преди и една година след
произшествието, за да бъда спазен принципа на пропорционалност при намесата в
личния живот на ищцата.
На ответника
следва да бъдат издадени съдебни удостоверения, чрез които да се снабди със
схема за постоянната организация на движението , допустимата скорост,
разположението на пътните знаци и ограничителните системи да пътища в района на
кръстовището, находящо се на републикански път ІІ-73 от км.86 до км.89 към дата
07.09.2018 год., както и с копие на ДП 282-Зм285/2018, пр.пр.№660/2018 год. по
описа на РП-Карнобат.
Ответникът е
поискал да бъдат привлечени като негови помагачи на основание чл.219 от ГПК
ЗАД“Алианц България“, което дружество е застраховало отговорността на водача на
т.а.“Шкода Фабия“, и водачът на л.а.“Опел“ с рег.№ А5470МХ Йозджан Б., тъй
като на основание чл.500 ал.1 т.2, предл.второ от КЗ ответникът има регресно
вземане против това лице.
Ищцата е
възразила, тъй като ЗАД“Алианц България“ няма правен интерес по чл.218 от ГПК и
съответно не отговаря на изискванията за привличане по чл.219 от ГПК, както и
не е налице нито една от хипотезите за възникване на регресна отговорност по
чл.500 от КЗ.
Искането за
привличане на трети лица е неоснователно и следва да бъде отклонено:
Интересът от
встъпване винаги е предпоставка за привличане на третото лице като участник в
процеса, тъй като неговото процесуално поведение следва да бъде насочено към
постановяване на решение в интерес на страната, на която помага. В конкретния
случай ответникът твърди, че друго лице – участник в ПТП носи изключителна вина
за настъпване на противоправното деяние и съответно на това – неговият
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ следва да репарира
вредите на ищцата. Тези фактически и правни твърдения изключват ответника и
другият застраховател – ЗАД „Алианц България“ да имат общ интерес, напротив –
те имат противоречиви интереси, като всеки от тях би предпочел другият да
отговоря по своето застрахователно правоотношение. Искането за привличане на
Йозджан Б. се обосновава с твърдението, че той е извършил изменения в
конструкцията на автомобила и е бил наясно, че тези конструктивни изменения
водят до влошаване управлението, здравината на купето и липса на ефективност на
спирачната система. Тази факти изключват възможност за възникване на техническа
неизправност по време на движението, за отстраняването на която водачът не е
взел мерки, т.е. не е налице основание за регресна отговорност по чл.500 ал.1
т.2 от КЗ и липсват предпоставки за привличане на водача.
По изложените съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от А.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Застрахователно акционерно дружество" ДаллБогг: Живот
и Здраве"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от поне двама
изпълнителни директори: Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Живко
Стойков Колев, искове ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в
размер на 50 000 лв., като частичен иск от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, стрес и душевен дискомфорт в резултат на претърпяно ПТП на
07.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на
увреждането – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 948
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 662/2018 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените при предварителната размяна на книжа
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане
от ищцата в съдебно заседание и един
свидетел при режим на призоваване по искане на ответника - Йозджан
Шабан Б., с адрес ***.
НАЗНАЧАВА
съдебно-медицинска експертиза, която
да се изготви от в.л.д-р Парасков и да отговори на въпросите на двете страни,
формулирани в исковата молба и отговора.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 250 лв., вносим
от ответника в седмичен срок от съобщението.
УКАЗВА
на вещото лице, че при изготвяне на
заключението си трябва да съобрази свидетелските показания и писмените
документи, които ще бъдат изискани от личния лекар на ищцата.
НАЗНАЧАВА
съдебно-автотехническа експертиза,
която да се изготви от в.л.Веселин Гяуров и да отговори на въпросите на двете
страни, формулирани в исковата молба и отговора.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 250 лв., вносим
от ответника в седмичен срок от съобщението.
УКАЗВА
на вещото лице, че при изготвяне на
заключението си трябва да съобрази свидетелските показания и писмените
документи, които ще бъдат представени от ответника в съдебното заседание.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване
на съдебно-психологическа експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.190 от ГПК ответника
да представи най-късно в съдебното заседание всички уведомления по полица № BG/30/118001213264 с период на действие
от 20.04.2018 г. до 20.04.2019 г.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.192 от ГПК третото
лице Йозджан Шабан Б.,
с адрес *** да представи най-късно в съдебното заседание документ за преминат
технически преглед на л.а. „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ през 2018 година.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.192 от ГПК третото лице д-р Христин Илиев Илиев с адрес
на практиката с.Лозарево, сградата на бивша Здравна служба, да представи етапна епикриза за А.К.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, за период една година преди и една година след
07.09.2018 год.
УКАЗВА на страните в седмичен срок от съобщението да
представят молби по чл.192 ал.2 от ГПК за връчване на третите лица заедно със
съобщенията.
ДА
СЕ ИЗДАДАТ на ответника съдебни удостоверения, които да
му послужат, както следва: пред Областно пътно управление Бургас за
снабдяване със схема за постоянната
организация на движението, допустимата скорост, разположението на пътните знаци
и ограничителните системи да пътища в района на кръстовището, находящо се на
републикански път ІІ-73 от км.86 до км.89 към дата 07.09.2018 год., и пред РП –
Карнобат за снабдяване с копие на ДП 282-Зм285/2018, пр.пр.№660/2018 год. по
описа на РП-Карнобат, след внасяне на
държавната такса.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника
за привличане в качеството на трети лица-помагачи на Йозджан Шабан Б. и ЗАД“Алианц България“.
НАСРОЧВА делото за 14.07.2020 год. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищцата да се връчи и препис от допълнителния отговор.
Определението подлежи на обжалване в
частта, в която се отказва привличане на трети лица-помагачи, пред Бургаски
апелативен съд, в седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: