ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35702
гр. С., 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110134314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца – А. М. Ч., за изменение на Решение №
8090/01.05.2024 г. по гр. дело № 34314/2022 г. на Софийския районен съд, 28.
състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на адвоката на ищеца
да се присъдят 950 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение било
установено с представен по делото договор за защита и съдействие, а съдът
неоснователно го намалил, като не отчел сложността на делото, както и
минимумът по Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
В законоустановения срок (започнал да тече на 26.06.2024 г.) ответникът
– „М.П.М“ ЕАД, не е подал отговор по молбата.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 50 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 9 от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, е налице забрана
възнагражденията на адвокатите да се определят по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от органите на
адвокатурата, тъй като същата нарушава правилата на конкуренцията и не
произвежда правно действие съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС. Съдът въобще не
1
взема предвид тази наредба.
При това положение следва размерът на присъденото възнаграждение да
се определи според положените от адвоката и необходими усилия по делото,
както и според цената на иска.
Неоснователни са доводите на адвоката на ищеца за липса на сложност
на делото, доколкото сложността се преценява за всяка страна поотделно.
Доколкото ищецът води главен отрицателен установителен иск и няма друга
доказателствена тежест по него извън това, че някой е искал пари от него,
назначените по делото експертизи са във връзка с тежестта на ответника – да
се установи колко точно е било вземането, като в случая за ищеца, дори по
съединения му осъдителен иск не е необходимо да изчисли размера на
претенцията си предварително (точно това се е случило и по делото, по което,
позовавайки се на резултатите от труда на вещото лице – счетоводител, т.е.
ползвайки готов резултат, адвокатът на ищеца е увеличил иска). Всичко това
не означава, че адвокатът на ищеца не е положил труд или не е следил делото.
Съдът обаче е отчел, че му е служебно известно, че същият адвокат води
десетки дела срещу същото дружество и е натрупал от опита си готови знания
как то функционира и как да формулира претенциите си. От същите служебно
известни му дела съдът знае и че адвокатът на ищеца работи бланково, като не
се е явил по делото и е водил работата си изцяло писмено (което не е укоримо
или неефективно, но показва по-малко усилия по делото).
По посочената причина и адвокатският труд в контекста на настоящото
дело е справедливо да се оцени по-ниско от този на вещите лица, тъй като
последните са направили повечето аритметични операции по делото, а същото
е основно за изчисляване на парични задължения, от чийто резултат адвокатът
се е възползвал.
По отношение на класическото формалистично възражение, започващо
с „в кой нормативен акт е разписано“, следва да се припомни, че идеята, че
съдиите само трябва да прилагат писаното право такова, каквото е, без да се
отклоняват ни най-малко от буквата му и без да тълкуват същото, вкл. въз
основа на правните принципи, е била разпространена през времето на
Френската революция в края на 18. век, но още през 19. век е напълно
отречена, като сериозна подкрепа на телеологичните методи за тълкуване и на
преминаването на правоприлагането отвъд буквата на закона е направена в
България още през 1943 г. от Иван А. в статията му „Е.К.Т“, публикувана в
Годишника на Юридическия факултет на СУ „С.К.О“ от същата година,
достъпна и електронно. В този смисъл правилото, което определя, че
адвокатския труд следва да се заплати пропорционално на извършеното, а не
въз основа на критерии като брой дела, брой искове и други чисто
количествени измерители, без отчитане на спецификата на делото, е уредена в
чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 36, ал. 2 ЗАдв, който посочва два критерия за размера на
възнаграждението – справедливост и обоснованост (а не брой на заведените
дела, който не е споменат никъде в закона, а се съдържа само в приетата
вътрешно от адвокатите Наредба на Висшия адвокатски съвет, която е акт на
орган на гилдийна организация, върху който други заинтересовани страни
2
трудно могат да повлияят), а също и в чл. 3 ГПК, който предвижда
задължение на страните и адвокатите като техни представители да действат
добросъвестно в процеса, което значи и икономично – по възможност да
решават споровете си във възможно по-малък брой дела, тъй като така се
обезпечават други принципи на процеса като „неразписаната“ в нормативен
акт, но широко предвидена в теорията процесуална икономия.
Именно чл. 3 ГПК е разпоредбата, която урежда и колко и какви искове
би следвало да предяви един адвокат в един процес – възможно най-много, за
да се решават всички спорове в едно дело, което е изрично закрепено и в чл.
210, ал. 2, изр. второ ГПК и чл. 213 ГПК – искове между едни и същи лица с
връзка помежду си следва да се разгледат по възможност в едно дело. В
случая тази връзка идва от наличието на четири идентични по съдържание
договора между страните (макар и от различна дата) и оспорването на
идентични клаузи (с буквално същото, дума по дума, съдържание) от тези
договори.
Всичко казано дотук води до извод, че не следва на адвоката на ищеца да
се присъдят 960 лева, но и до извод, че съдът прибързано е определил
възнаграждението по делото на този адвокат само на 250 лева. Би следвало да
се отчете, че са били разгледани два договора, като адвокатът все пак е имал
нужда поне да ги изчете и прегледа и да прецени какви конкретни претенции
да предяви, т.е. за всеки от тези искове му се дължат поне по 200 лева за
подготовка на делото, което, въпреки ниската фактическа сложност, е
възнаграждение, под което трудът на адвоката няма как да е справедливо
възнаграден, вкл. и с оглед на разходите за запознаване с клиента, оформяне на
пълномощните и договорите за същия и т.н. С оглед на цените на исковете и
цялостното развитие на делото, на адвоката на ищеца следва да се присъдят по
220 лева за всеки договор. Съдът не е преценил също така и че адвокатското
дружество е регистрирано по ДДС, т.е. към сумата от 220 лева следва да се
добави и дължимия данък, т.е. на адвоката да се определи възнаграждение от
два пъти по 264 лева, или 528 лева.
Това възнаграждение следва да се присъди пропорционално, тъй като
исковете са уважени пропорционално, а ответникът не може да бъде поставян
в по-лошо положение поради това, че ищецът е намерил адвокат за безплатна
помощ, а не си е заплатил адвокатския хонорар. Ако ищецът беше платил
пряко на адвоката си, то пак щяха да му се присъдят разноски пропорционално
на уважената част от исковете, а ответникът не може да търпи повече разходи
само заради това, че ищецът ползва безплатна правна защита. Що се отнася до
това, че адвокатът би могъл да остане без хонорар, той е приел това, като е
поел защитата безплатно, като няма гаранция, че ще получи възнаграждение
от насрещната страна по делото.
Така от определените 528 лева с ДДС на адвоката на ищеца
пропорционално на уважената част от исковете следва да се присъдят 494,95
лева, а решението да се измени, като на самия ищец да се заплатят само 93,74
% от поетите от самия него разноски в размер на 650 лева, или 609,31 лева,
тъй като първоначално съдът е присъдил на ищеца разноски, които съгласно
3
чл. 38 ЗАдв се дължат на защитавалия го адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 8090/01.05.2024 г.
по гр. дело № 34314/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ОТМЕНЯ Решение № 8090/01.05.2024 г. по гр. дело № 34314/2022 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която „М.П.М“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ул. „Р.П.К“ № 4, ет. 6б, е осъдено
да плати на А. М. Ч., с ЕГН: **********, и адрес: С.О, с. Б., ул. „К.“ № 2
(плащането може да стане по банкова сметка на „Л.“ ЕООД с IBAN:
**************), сума в размер на разликата над 609,31 лева (шестстотин и
девет лева и 31 стотинки) до присъдените 890,53 лева (осемстотин и
деветдесет лева и 53 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
„М.П.М“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ул. „Р.П.К“ № 4,
ет. 6б, е осъдено да плати на Адвокатско дружество „Д. М.“, с код по
БУЛСТАТ: ********, и адрес на управление: С., бул. „А.С“ № ********
сумата от 494,95 лева (четиристотин деветдесет и четири лева и 95 стотинки)
– адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4