Присъда по дело №5093/2020 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ:
Срещу подсъдимия С. Н. Д. , ЕГН **********, е роден на ..., с постоянен адрес в ..., ...,
български гражданин, неженен, неосъждан е повдигнато обвинение в това , че в периода от
неустановена дата през месец януари 2019 г. до 05.04.2019 г. в гр. Пловдив с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П. Т. Т. от гр. Д., че ще му
осигури подписването на договор за предоставяне на право за фотографска дейност за сезон
2019 . в к. к. Слънчев бряг, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 5000,00 лв. -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да
признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд,като
му наложи наказание лишаване от свобода , в размер , ориентиран около минималния , като
на основание чл. 66 от НК , същото да бъде отложено от изтърпяване по реда на чл. 66 от
НК.
Частният обвинител П.Т. , чрез повереника си – адв. С. – счита , че подс. Д. следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение , като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер около средния , предвиден от законодателя.
Подсъдимият С.Д. не се признава за виновен в извършването на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение , като чрез защитника си – адв. З. моли Съда да га признае за
невиновен по повдигнатото му обвинение , което намира за недоказано по безспорен и
категоричен начин.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият С. Н. Д. , ЕГН **********, е роден на ..., с постоянен адрес в...., ....,
български гражданин, неженен, неосъждан.

Свидетелите П. Т. Т. и М. А. Д. се занимавали от няколко години с фотографски услуги
през летния сезон в курортен комплекс Слънчев бряг. По взаимно разбирателство от
заработените пари заплащали 50 % на концесионера и 50 % оставали за тях. За летния сезон
за 2019 г. св. П.Т. нямал сключен договор за предоставяне на право за фотографска дейност
в к. к. Слънчев бряг.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. подс. Д. чрез ползвания от него мобилен
номер 0885 361 858 / към мобилен оператор „А1 България“ ЕАД, регистриран на името на
свидетелката М.С., с която живеел на семейни начала/ се свързал със свидетеля П.Т. и му
заявил, че може да му осигури подписването на договор за предоставяне на право за
фотографска дейност за сезон 2019 г. в к. к. Слънчев бряг.
Подсъдимият и св. Т. си уговорили среща в заведение в гр. Пловдив. На проведената среща
Д. се представил за приближен до лица с позиции по родното Черноморие, служил си с
имена на хора, както и събития, който действително са се случили в к. к. Слънчев бряг като
по този начин създал неверни представи у св. Т., че може да му осигури подписването на
договор за предоставяне на право за фотографска дейност за сезон 2019 г. в к. к. Слънчев
бряг. Подсъдимият предложил на св. Т. да му даде твърда сума от 50 000 лв., а останалото,
което припечелел щяло да си бъде за него. Д. обяснил на св. Т., че трябва да си регистрира
фирма на свое име. През месец февруари св. М.Д., който преимуществено живеел в кралство
Нидерландия, позвънил на св. П.Т. по повод на рождения му ден и при проведения разговор
св. Т. споделил на св. Д., че подс. Д. се е свързал с него и му е предложил да му осигури
подписването на договор за предоставяне на право за фотографска дейност за сезон 2019 . в
к. к. Слънчев бряг за сумата от 50 000 лв. Поради големия размер на сумата св. Т. и св. Д. се
разбрали всеки да даде по 25 000 лв. и да регистрират съвместно дружество, чрез което да
1

извършват фотографски услуги в к. к. Слънчев бряг. За целта през месец март 2019 г.
/07.03.2019 г./ в Търговския регистър било вписано търговско дружество „М П Груп 2019“
ООД – гр. Хасково с основен предмет на дейност фотографски услуги и други дейности в
областта на фотографията. Като съдружници и управители били вписани пострадалият Т. и
св. М.Д.. След регистрация на дружеството св. Д. заминал за чужбина, за да може да осигури
своята част от 25 000 лв. във връзка сключването на договора за фотографски услуги
Междувременно св. Т. се срещнал отново с подсъдимия в заведение в гр. Пловдив и му
предоставил необходимите документи във връзка с новосъздаденото търговско дружество с
цел оформяне на бъдещия договор за фотографски услуги. На срещата подсъдимият бил
придружаван от приятеля си - свидетеля К.Ч.. Д. ведно с документите на дружеството
поискал от св. Т. сумата от 20 000 лв. като гаранция за сключване на договора, като двамата
се разбрали да се видят след няколко дни, за предаване на тази сума от 20 000 лв.
Такава среща не се провела и у св. Т. започнали да се появяват съмнение относно
действителните намерения и възможности на Д. да му осигури сключването на такъв
договор. Св. Т. и св. Д. разпитали свои познати и приятели относно личността на
подсъдимия, но никой не го познавал . Няколко дни по-късно подсъдиомият, като разбрал,
че са разпитвали за него, се свързал със св. Т., и с ядосан тон му обяснил, че трябва да даде 5
000 лв., които да се предадат на „концесионера на плажа“ с цел осигуряване подписване на
договор за фотографска дейност именно със св. Т.. Т., Д. и св. К.Ч. се разбрали на 05.04.2019
г. да се видят в заведение „Хепи“ в ЖК Тракия в гр. Пловдив, на която среща да бъде
предадена сумата от 5 000 лв. Св. М.Д. не можел да присъства на уговорената среща, тъй
като бил в чужбина по същото време, поради което се разбрали със св. Т., последният да
остави включен телефона си и св. Д. да слуша разговорите между Т. и Д.. Също така преди
уговорената среща св. П.Т. разговарял със своя позната – св. В.Д., която да седне на съседна
маса в заведението и да стане свидетел на предаването на парите от Т. на Д.. На 05.04.2019
г. св. П.Т. пристигнал в заведение „Хепи“ в ЖК Тракия в гр. Пловдив, като подс. С.Д. и св.
К.Ч. вече били там. Т. седнал при тях. Свидетелката В.Д. влязла малко по-късно в
заведението и седнала на маса в близост до масата, на която седели нейният приятел - св. Т.,
подсъдимият и св. Ч., и от където спокойно можела да наблюдава действията и на тримата.
Пострадалият и подс. Д. разговаряли отново за сключването на договора за фотографска
дейност. В хода на разговора им Д. поискал да разгледа телефона на св. Т. и да види на кого
е звънял, за да разпитва за него. В този момент св. Т. прекъснал телефонната връзка със св.
М.Д.. Малко по-късно св. Т. извадил сумата от 5 000 лв. и убеден, че подсъдимият, ще му
осигури подписването на договор за предоставяне на право за фотографска дейност за сезон
2019 г. в к. к. Слънчев бряг, я предал на св. К.Ч., който започнал да брои банкнотите. В
същото време св. Т. предоставил на Д. да попълни разписка за предадената сума, като
подсъдимият собственоръчно изписал ръкописните текстове „С. Н. Д. “, ЕГН-то си
„**********“ и номер на лична карта „...“. Д., който бил посочен в бележката “в качеството
си на наемодател“, се подписал, че получил сумата от 5 000 лв. Св. К.Ч. като преброил
парите ги предал на подсъдимия , който от своя страна прибрал паричната сума от 5 000 лв.
и казал на св. Т., че веднага тръгва за гр. София да предаде парите на концесионера и да му
осигури подписването на договор за предоставяне на право за фотографска дейност за сезон
2019 . в к. к. Слънчев бряг и се уговорили също да се видят след няколко дни в к. к. Слънчев
бряг, за да се видят с концесионера и да сключат предварителен договор.
Относно случилото се на 05.04.2019 г. св. В.Д. потвърждава , че на същата дата за първи
път е видяла подсъдимия Д. в ресторант „Хепи“, находящ се до „Баумакс“ - Пловдив, ЖР
Тракия. св.Т. , с когото към онзи момент все още не живеели на съпружески начала я
помолил да бъде с него по време на предаването на сумата от 5000 лева за сключване на
договор за отдаване на концесия в к.к. Слънчев бряг. Двамата тръгнали от гр.Хасково , като
по пътя Т. й обяснил ситуацията и се разбрали в ресторанта той да влезе пръв, а тя след него
и да седне на разстояние от тяхната маса, за да може да наблюдава какво се случва, тъй като
2

така го бил посъветвал негов приятел юрист запо- голяма сигурност. Предварително
пострадалият изготвил разписка за предаване на сумата, а пътувайки към Пловдив , показал
парите на св. Д. и я помолил да ги преброи. Сумата била 5000 лева в копюри от по 50 лева.
Кгато пристигнала на уреченото место , Т. влезнал първи в ресторанта, а св.Д. – 5 минути
по- късно. Свидетелката забелязала, че Т. седнал при двама души , които вече го чакали, а
тях ги виждала за първи път, но предвварително знаела че приятелят й ще се среща с лица с
имена С. и К . Д. от своя страна седнала през две-три маси от тях, като по този начин имала
видимост към левия профил на пострадалия, а също така и към подсъдимия. Третият от
групата бил с гръб към нея, но предвид разстояннието, нямала възможност да чува какво си
говорят. Свидетелката лично дяла как св. Т. вади парите от чантата и ги дава на св. К.Ч. ,
след което подал разписката на подс. Д., който от своя страна извадил личната си карта и
започнал попълва данните. През това време като св. Ч. преброил парите и ги предал на Д..
След това и тримата станали и тръгнали, като подсъдимият и св. Ч. си тръгнали заедно и
отвън се качили в лек автомобил „Мерцедес“. Пред съди Д. заявява също така , че Т. имал
предварителна уговорка със свидетеля М.Д., който в онзи момент се намирал в кралство
Нидерландия. Уговорката се състояла пострадалият да набере Д. и чрез блутуут връзка
последнят да може слуша какво се случва.
Относно това конкретно обстоятелство са и показанията на св. М.Д., който потвърждава,
че се познава отдавна със св. Т. През февруари 2019г. на рождения си ден Т. споменал, че с
него се е свързало лице на име А., който му е предложил концесия за фотографска дейност
на Слънчев Бряг за 5 коридора на стойност 50000 лева, като сумата трябвало да бъде дадена
на лицето А. за да „уреди“ нещата, а също така държал двамата съдружници /Т. и Д./ да
имат фирма със съответния касов апарат. За целта двамата свидетели регистрирало
дружество с ограничено отговорност при равен брой дялове. Тъй като сумата била доста
голяма, св. Д. отново заминал за Нидерландия с цел да я набави. Впоследствие разбрал , че
пострадалият Т. се е срещнал с А. /подс. С.Д./ и св. К.Ч., на които предал документите. Т.
уведомил Д., че трябва да се види на следващия ден с „Александър“, на кто да предаде
сумата от 5000 лева, което гарантирало , че договорът с концесионера от София ще бъде
сключен с тях. Д. обяснил на Т. , че по време на срещата , за по-голяма сигурност да си
свърже по телефона с него в Ниделандия , като постави устройството на такова место, че
самият Д. да може да чува разговора. След започването на срещата, св.Д. чувал гласа на
подсъдимия, както и още някакъв глас , за който предполага , че е бил на св. К. Ч.. може би
на К. Д. чул как Т. пита защо при положение, че ще вземат концесията в к.к. Слънчев бряг, е
разбрал, че някакви други хора набират персонал, на което подсъдимият отговорил, че това
са инсинуации, че тези 5000 лева трябва да се дадат, за да бъде сигурно , че договорът ще се
сключи именно с тях двамата, а също така и попитал на какъв номер е звънял Т. в Слънчев
бряг?“. След този въпрос пострадалият прекъснал мобилната линия. След срещата на същия
ден Т. се обадил в Нидерландия и обяснил на св. Д., че е предал 5000 лева на лицето „А.“,
който от своя страна собственоръчно попълнил разписката за предадените пари, тази
разписка вече била у Т., и че след два дин ще има среща в Слънчев бряг където ще се
раздадат договори и ще се запознае с шефовете.
Св. Д. веднага тръгнал за България , но срещата на посочения ден не се състояла.
Многократно правили опити да се свържет с „А.р“, но неуспешно. След няколко дни
подсъдимият се свързал с двамата свидетели и казал, че е в Слънчев бряг, но да не идват , а
да изчакат още няколко дена. Тъй като и двамата свидетели вече започнали да хранят
съмнения относно действителните намерения на С.Д., веднага отпътували за Слънчев бряг,
за да видят до къде са стигнали нещета. Когато пристигнали подсъдимият не отговарял на
обажданията им, поради което и не успели да се видят. Тъй като и двамата не знаели дали
подсъдимият има офис, а и нямали негов адрес, още на следващия ден заминали за гр.Стара
Загора с цел да подадат сигнал, но от местната полиция им обяснили, че предаването на
парите е станало в гр.Пловдив, поради което и сигнарът следва да бъде подаден там.
3

Тръйгвайки за гр. Пловдив , в бизост до гр Раковски А. подсъдимият се свързал с тях по
телефона и им казал, че същата вечер в 20,00 часа ще има среща с шефовете в ресторант
„Джани“ в к.к.Слънчев бряг където ще се оформят договорите Д. и Таенев веднага тръгнали
за Слънчев бряг, отишли в указания ресторант , където малко по- късно дошъл и
подсъдимият. Попитан къде са договорите , Д. отговорил няма проблеми и до час ще дойде
човек, с когото ще ги запозна. Подсъдимият се поинтересувал дали са готови с останалата
част от петдесетте хиляди лева, на което св. Д. отговорил, че имат възможност да дадат
сумата, като носел със себе си банково извлечение от 11.04.2019г. за тази сума. Тогава Д.
казал, че има някаква работа и си тръгнал, а час по късно им се обадил, че човекът, с когото
трябвало два се срещнат бил уморен и срещата се отлага.
На следващия ден свидетелите се видели със св. П.К. , когото попитали дали познава лице
на име А., при което той им обяснил, че става въпрос за Сашо,а не А.“ К. пояснил , че
действително познава подс. Д. , тъй като и предишни сезони е работъл към неговата фирма
„Аква крейзи“ ЕООД като капитан на лодка за теглене на парашути, но не може да даде
информация , дали самият подсъдим е имал възможности да полвияе по някакъв начин на
процеса по отдаване на концесия на плажните коридори.
Цялостното поведение на подсъдимия всяло дълбоко съмнение у св. Т., което станало и
причина на 16.04.2019 г. да подаде жалба до 05 РУ към ОДМВР Пловдив, а впоследствие
било образувано и настоящото досъдебно производство, по което Д. бил привлечен в
качеството на обнияем за осъществена от него измама. Дори и след образуването на
досъдебното производство връщането на парите не било осъществено, а и не е сторено до
приключване на наказателното производство пред настоящата съдебна инстанция. Относно
причинената имотно вреда през месец февруари 2020 г. св. Т. подал до РС Чепеларе
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу подс. С.Д. за
сумата от 5000 лв. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 19/2020 г., с което обв. Д. бил осъден за заплати на св. Т. сумата от 5 000 лв. ведно с
лихва. На 29.05.2020 г. Д. подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Както в хода на досъдебното производство , така и пред настоящия съдебен състав, подс.
Д. не дава каквито и да били обяснения относно фактите и обстоятелствата , залегнали в
обвинителния акт, като същевременно не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-почеркова
експертиза, като в заключението си вещото лице потвърждава , че ръкописните текстове „С.
Н. Д. “, „**********“, „...“ и „наемодател“, както и подписът за „Получил сумата“ в
представената ръкописна разписка от 05.04.2019 г., са изпълнени от С.Д.. Този факт не се
оспорва от никоя от страните в производството.
В подкрепа на обвинителната теза в хода на настоящото производство се събраха
множество устни доказателства - показанията на свидетелите П. Т. /пострадал/, М.Д., В.Д.,
Кр.Ч.,, М. С. и П.К.. Всичките тези показания поотделно и в тяхната съвкупност, очертават
различни , но взаимно допълващи се елементи от действителната фактическа обстановка ,
такава , каквато е била към момента на осъществяване на деянието , за което подс. Д. е
даден на съд. Въпреки , че към инкриминирания период св. Т. и св. Д. са били в близки
отношения, Съдът намира , че нейните показания за последователни , логични и се
припокриват във висока степен с цялостната обстановка при осъществяване на
престъплението. Личното й възприятие на ставащото в ресторант „Хепи“ в гр. Пловдив е
пресъздадено от Д. в пълнота и подробности, изключващи какъвто и да бил опит от нейна
страна да представи пред настоящата инстанция факти и обстоятелства, които целенасочено
да обслужват материалния интерес на св. Т.. Въпреки , че по време на срещата между
пострадалия и подсъдимия Д. се е намирала на известно разстояние от тях, то и е
позволявало в пълнота да възприеме ставащото на съседната маса и най- вече физическото
предаване на сумата от 5000лв. от страна на Т. към подс. Д..
4

Въпреки , че св. М. Д. е получавал единствено аудио данни на мобилния си телефон по
време на срещата, лично е възприел думите на подсъмия, че тези 5000 лева трябва да се
дадат, за да бъде сигурно , че договорът ще се сключи именно с тях двамата /пострадалия Т.
и св. Д./.
В подкрепа на обвинителната теза, а именно , че подс. Д. към инкриминирания период не
е имал както намерението , така и възможността да подсигура договори за фотографска
дейност в посочените 5 концесионни коридора в к.к. Слънчев бряг е и справката от ТД на
НАП-Пловдив, находяща се на л.113 от ДП, от която се установява , че същият едва два
месеца /на 04.062019г./ след като е получил сумата в размер на 5000лв. от св. Т. се е намирал
в трудови правоотношения с „Аква крейзи „ЕООД
Описаната по- горе фактическа обстановка доказва по един безспорен и категоричен
начин, че подсъдимият С.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието , инкриминирано в текста на чл. 209, ал. 1 от НК, тъй
като в периода от неустановена дата през месец януари 2019 г. до 05.04.2019 г. в гр.
Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П.
Т. Т. от гр. Д., че ще му осигури подписването на договор за предоставяне на право за
фотографска дейност за сезон 2019 . в к. к. Слънчев бряг, като с това му е причинил имотна
вреда в размер на 5000,00 лв.
От обективна страна е безспорно, че и след получаването на сумата от 5000лв, Д. е
продължил да поддържа тази заблуда.
От субективна страна подсъдимият Д. е действал при наличието на пряк умисъл , тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс. С.
Д. за извършеното от него престъпление по чл. 209,ал.1 от НК, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и
за предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че следва да му бъде наложено на основание чл. 54 от НК
наказание в минимума, на предвиденото за това престъпление , а именно 1 /една/ година
„Лишаване от свобода“. Съображенията за това са добрите му характеристични данни,
трудовата му /макар и спорадична/ ангажираност, младата му възраст , липсата на други
осъждания /както и данни за водени срещу него други наказателни преследвания/. Съдът
намира , че така определеният срок се явява напълно адекватен както на деянието, за което
се води настоящото производство, така и за бъдещото успешно и пълноценно социално
интегриране на Т. в обществото.
Също така настоящата съдебна инстанция намира , че целите както на генералната , така и
на специалната превенции биха се постигнали в най – пълната им мяра ако изтърпяването
на така наложеното наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК за максималния допустим от законодателя срок от 4 /четири/
години, считан от влизане на присъдата в законна сила. Съдът счита , че такъв един период
ще въздейства най- осезателно на самия подсъдим, както предупредително , така и
възпиращо в насока осъществяването на подобни бъдещи престъпни намерения.
Тъй като подсъдимият С. Н. Д. с поведението си е станал причина за воденото срещу него
наказателно преследване, то на основание чл. 189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/
представляваща направени разноски за почеркова експертиза.
Причини за извършване на престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по
престъпен начин, както и ниска правна култура.

По тези свои съображения Съдът постанови и присъдата си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	73
Дата:	8 септември 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия:	Васил Александров Тасев

Дело:	20205330205093
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 август 2020 г.

Присъда по дело №5093/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите