Р Е
Ш Е Н
И Е
№446 05.11.2020
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№66 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на ЕТ ***,
представляван от Г.П.Б. от гр. Казанлък, подадена чрез пълномощника му адв. П.В.
от САК, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск срещу Община –
Казанлък, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000.00
лв., представляващи частичен иск от сумата 183 855.00 лв. и представляваща
обезщетение за претърпени от едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати
ползи/, вследствие на отменен за индивидуален административен акт – обективиран
в писмо изх. №94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за наем №Д04-74/07.07.2014 год., сключен между него и Община Казанлък,
представлявана от Кмета Галина Стоянова са му предоставени за временно и
възмездно ползване поземлени имоти в землището на с. Горно Черковище, общ.
Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633
с обща площ от 896.100 дка. срещу заплащането на годишна наемна цена и за срок
от 5 години (от дата на решение №910/25.03.2014 год. на Общински съвет
Казанлък). В последствие към договора за наем е сключено допълнително
споразумение съгласно §15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона
за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи - ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 11.08.2015 год.). Въз основа на полученото
право на ползване върху недвижимите имоти ищецът е кандидатствал за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания на площ и по схемите за агроекологични плащания
пред ДФ „Земеделие“. През кампания 2015 год. и следващите е кандидатствал за
подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за
преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП). Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни бедствия (Подмярка 13.2/НР 2). С наетите площи ищецът кандидатства и
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските
райони 2014 – 20202 год. (ПРСР 2014 - 2020 год.), като с писмо с Изх. №01-6500/10156
от 07.12.2016 год. е одобрен за подпомагане и е поел изпълнението на петгодишен
аргоекологичен ангажимент.
В последствие Кметът на Община Казанлък изпраща до
ищеца писмо с изх. №94-00-25#3 от 17.05.2017 год., с което прекратява договора
за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с. Горно
Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173, 000631,000632, 000717, 000714.
000730, 000633. Писмото на кмета е било обжалвано по съдебен ред, като с
решение №48/20.02.2019 год. на Административен съд - Стара Загора, постановено
по адм. дело №713 по описа за 2018 год. е отменен като незаконосъобразен
индивидуалният административен акт, обективиран в писмо изх.№94-00-25#3 от
17.05.2017 год. на Кмета на община Казанлък, за прекратяване на основание
чл.37м, ал.4. т.2 от ЗСПЗЗ на договор № Д04-74/07.07.2014 год. В хода на развилото
се съдебното производство ищецът е бил лишен от възможността да ползва наетите
недвижими имоти, което осуетява неговата възможност да кандидатства за
подпомагане пред ДФ „Земеделие“ по описаните по-горе схеми за подпомагане по
директни плащания на площ и от ПРСР 2014-2020 год., от което е претърпял вреди
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено подпомагане от ДФ
„Земеделие“. Прекратяването
на наемния договор е при упражняване на административните правомощия на кмета
на общината, който мотивира своето волеизявление с твърдения за липса на
животни в животновъдния обект на ЕТ ***и с разпоредбата на чл.37м. ал.4, т.2 от
ЗСПЗЗ. Дейността по управление и стопанисване на земите от общинския поземлен
фонд представлява проявление на административната дейност на кмета, който от
своя страна е орган на изпълнителната власт в общината - по арг. от чл.38. ал.1
от ЗМСМА. В
съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. В случая се касае за необходимостта от обезщетяване на пропуснати ползи,
които са непосредствена последица от прекратяването на договор за наем №Д04-74/07.07.2014
год. След сключването на договора за наем ЕТ ***е кандидатствал и е получавал
подпомагане с ползваните по силата на договора недвижими имоти, а след неговото
прекратяване е лишен от възможността да реализира тази форма на приходи в
своето имущество, с което се пропуска увеличаване на своя патримониум. Излага
съображения, че съществува причинна връзка между незаконосъобразното
прекратяване на наемния договор на ищеца от Община Казанлък и настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в липсата на приходи от субсидии в имуществото
на едноличния търговец. Видно от представените писмени доказателства, а и от
направените доказателствени искания, то ищецът активно участва в схемите и
мерките за подпомагане, администрирани от ДФ„Земеделие“, като константно
получава подпомагане по тях, тъй като полага грижата на добрия търговец спрямо
земеделското си стопанство. При условие, че Община Казанлък не би прекратила
наемния договор с него, то той би получил подпомагане от ДФ „Земеделие“ за
наетите площи, а от незаконосъобразното поведение на общината произтичат
вредите за патримониума на ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от
нереализирани приходи от субсидии. Въз основа на това е поискано от съдът на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да осъди Община Казанлък да заплати на ЕТ***сумата
от 20 000.00 лв. (двадесет хиляди лева), представляващи частичен иск от
сумата от 183 855.00 лв. (сто осемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и
пет лева), представляващи пропуснати ползи от нереализирано увеличение на
имуществото на ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на предявяване на искова молба до окончателното й изплащане,
както и направените съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В
представените по делото писмени бележки са излагат отново подробно аргументи за
основателността на исковата претенция и наличието на законовите предпоставки на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.
Ответникът Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание, в представените писмен отговор на
исковата молба и писмено становище по съществото на спора, оспорва предявеният
срещу Община Казанлък иск като недоказан и неоснователен. Не се оспорва
допустимостта на исковата претенция, но се оспорва същата като основание и
размер. Твърди, че с процесното писмо действително е прекратен договора на
ищеца, но индивидуалните административни актове, какъвто се явява и писмото,
проявяват своето правно действие едва след влизането им в сила. С направеното
оспорване от страна на ищеца на писмото, се е появил суспензивният ефект на
нормата на чл.166 от АПК. Нито при издавеното на писмото, нито в който и да е
било по-късен момент е допуснато предварителното изпълнение на
административният акт, поради което и същият не е породил каквито и да е било
правни последици. Оспорва наличието на законовите предпоставки за ангажирането
на отговорността на Община Казанлък по реда на ЗОДОВ. Не се оспорва, че е
налице отменен административен акт, но търсените пропуснати ползи не са реално
настъпили, а са предполагаеми. Намерението да се подаде заявление за
кандидатстване не е достатъчно, за да се приеме, че са налице вреди. Липсват
доказателства, че ищецът е кандидатствал по тези мерки, респективно да му е
било отказано от страна на Държавен фонд „Земеделие“ подпомагането поради
прекратения договор за наем на земеделските земи. Наличието на отменен
административен акт не е достатъчно да се ангажира отговорността ва общината по
реда на ЗОДОВ. Липсва законова презумпция, че вредоносния резултат настъпва
единствено и само с отмяната на административният акт. В чл.37м, ал.4 от ЗСПЗЗ
е предвидено, че договорите за наем или аренда по ал.1, не се смятат за правно
основание съгласно чл.41, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
когато при проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.
В тези случаи съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от
регистъра на договорите за аренда и наем по чл.49, ал.1, т.6 от Наредба №49 от
5 ноември 2004 год. за поддържане на картата на възстановената собственост.
Следователно за да се получи подпомагане е необходимо освен договорите за наем,
същите да са вписани в съответния регистър и да се подаде заявление до
компетентния финансиращ орган. В този смисъл, не липсата на договор за наем,
нито лишаването от правото да ползва тези имоти е причина за пропуснатите
ползи. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция не е доказана по основание и размер и като такава следва да бъде отхвърлена.
Споделя изложените от процесуалният представител на Община Казанлък аргументи.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между
страните, че с договор за наем №Д04-74/07.07.2014 год., сключен между ЕТ***,
представляван от Г.П.Б. и Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина
Стоянова са предоставени за временно и възмездно ползване на наемателя
поземлени имоти в землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък с номера по
КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633 с обща площ от
896.100 дка. срещу заплащането на годишна наемна цена и за срок от 5 години (от
дата на решение №910/25.03.2014 год. на Общински съвет Казанлък). В последствие
към договора за наем е сключено допълнително споразумение съгласно §15 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ
бр.61 от 11.08.2015 год.). Въз основа на полученото право на ползване върху
недвижимите имоти ищецът е кандидатствал
за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ и по схемите
за агроекологични плащания пред ДФ „Земеделие“. През кампания 2015 год. и
следващите е кандидатствал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ
(СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -
зелени директни плащания (ЗДП). Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни бедствия (Подмярка 13.2/НР 2). С наетите площи
ищецът кандидатства и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 20202 год. (ПРСР 2014 - 2020 год.), като с
писмо с Изх. №01-6500/10156 от 07.12.2016 год. е одобрен за подпомагане и е
поел изпълнението на петгодишен аргоекологичен ангажимент.
Кметът на Община Казанлък изпраща до едноличния
търгтовец писмо с Изх. №94- 00-25#3 от 17.05.2017 год., с което прекратява
договора за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с.
Горно Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173, 000631,000632, 000717, 000714.
000730, 000633. Писмото на кмета е било обжалвано по съдебен ред, като с
решение №658/23.11.2018 год., постановено по гражд. Дело №1905/2017 год. по
описа на Районен съд Казанлък, жалбата на ищеца е отхвърлена като
неоснователна. С решение №48/20.02.2019 год. на Административен съд - Стара
Загора, постановено по адм. дело №713 по описа за 2018 год. е отменено решението
на Районен съд Казанлък и е отменен като незаконосъобразен индивидуалният
административен акт, обективиран в писмо изх.№94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на
Кмета на община Казанлък, за прекратяване на основание чл.37м, ал.4. т.2 от
ЗСПЗЗ на договор №Д04-74/07.07.2014 год., като незаконосъобразен.
Прекратяването на наемния договор е при упражняване на административните
правомощия на кмета на общината, който мотивира своето волеизявление с
твърдения за липса на животни в животновъдния обект на ЕТ***и с разпоредбата на
чл.37м. ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ.
По делото е назначена, изпълнена и
изслушана комплексна съдебно-икономическа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните, съдът възприема като добросъвестно, компетентно,
обективно и обосновано. Съгласно заключението на вещото лице, въз основа на
подписаният договор за наем ищецът е кандидатствал за подпомагане пред Държавен
фонд „Земеделие“ през 2015 год., 2016 год. и 2017 год., но не е подавал
заявление за подпомагане през 2018 год. и 2019 год. Няма данни да му е било
отказвано финансиране през периода 2015 год. – 2017 год., когато е подавал
заявления за подпомагане. Установено е че ищецът има регистриран животновъден
обект в с. Горно Черковище, общ. Казанлък за 2014, 2015, 2016 и 2017 год. с
номер **********, като от направената справка от интегрираната информационна
система на Българската агенция по безопасност на храните, се установява, че към
31.12.2014 год. има регистрирани 41 броя говеда, към 31.12.2015 год. – 45 броя
говеда, към 31.12.2016 год. няма регистрирани животни, към 15.07.2017 год. има
регистрирани 50 бр. овце, а към 31.12.2017 год. – 66 броя овце. Към 31.12.2018 год.
и 31.12.2019 год. няма регистрирани пасищни животни. В годините в които е
кандидатствал е бил одобряван за подпомагане, като за целия период е получил
141 411.18 лв., от които 2017 год. е получил финансиране в размер на
44 371.93 лв. Посочени са и евентуалните суми които биха били получени при
кандидатстване през 2018 год. и 2019 год., които са съответно 59 408.77
лв. и 59 194.66 лв. съгласно площите посочени в договора. За площите признати
от Държавен фонд като допустими, евентуалното финансиране би било съответно
37 833.67 лв. за 2018 год. и 37 704.97 лв. за 2019 год.
По допустимостта на иска:
Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт на органи
/длъжностни лица/ в структурата на Община – Казанлък /юридическо лице/ – т.е.
исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран
по предявеният от едноличния търговец иск ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Незаконосъобразната административна
дейност, на която се основава предявеният иск и от която се твърди, че са
произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди, се свързва с писмо с
изх.№94-00-25#3/17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, което е отменено
като незаконосъобразно със съдебно решение /т.е. изпълнена е процесуалната
предпоставка на чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция/.
С оглед на горното съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ.
действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В случая с предявеният иск, се
претендира ангажиране отговорността на общината, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца ЕТ*** имуществени вреди – пропуснати ползи в
резултат на незаконосъобразна административна дейност – писмо с
изх.№94-00-25#3/17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, с което прекратен
сключеният между страните договор за отдаване под наем и аренда на земеделски
земи, част от общинския поземлен фонд.
Без съмнение изпратеното писмо,
съдържа всички белези на индивидуален административен акт, издаден при
осъществяване на административна дейност от страна на Кмета на Община Казанлък.
Въз основа на съдебно установената незаконосъобразност
на писмо с изх.№94-00-25#3/17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице /орган/ на общината при
изпълнение на административна дейност.
Отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че общината отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4
от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
Всъщност спорът по делото се свързва
именно с наличието на тези два от
кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на
държавата фактически състав по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди и доколко
същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна
дейност – от незаконосъобразното писмо изх.№94-00-25#3/17.05.2017 год. на Кмета
на Община Казанлък.
По отношение на предявеният на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск срещу Община – Казанлък с искане за осъждане
на ответника за сумата от 20 000.00 лева,
представляваща частичен иск от сумата от 183 855.00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени от търговеца имуществени вреди – пропуснати ползи от писмо
изх.№94-00-25#3/17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, съдът намира за
установено следното:
Прекратяване на договора в конкретния случай
не е налице. С обжалването на писмото на Кмета на Община Казанлък е настъпил
суспензивният ефект на жалбата и на следващите се от писмото правни последици.
Доколкото не е разпоредено предварително изпълнение на писмото от страна на
административният орган, както и такова допуснато по силата на законова
разпоредба, то не е налице и прекратяване на договора. Такова прекратяване не е
налице и след приключването на съдебното производство, с оглед на постановеното
съдебно решение на Административен съд Стара Загора. Гореизложените съображения
предполагат и възможност на ищеца да подаде заявление за подпомагане в Държавен
фонд „Земеделие“, въз основа на което да получи и съответното подпомагане.
Такова обаче не подадено.
Налице е бездействие на ищеца, в резултат на което
същият не е получил и претендираното в настоящето производство подпомагане. Ако
такова бе подадено и административният орган откаже подпомагането поради
обстоятелството, че не е налице действащ договор за отдаване под наем на
земеделски земи, то биха били налице предпоставките за основателност на
исковата претенция. Ирелевантно според настоящия състав е дали тези земи са
били разпределени на трети лица, респективно дали същите са получили
съответното подпомагане. Всъщност тези земи, които са били предмет на договор
№Д04-74/07.04.2014 год. са разпределени на други земеделски производители с
протокол от 22.03.2018 год. Видно от същия обаче, не е видно да е било подадено
заявление от страна на ищеца, за ползването на тези земи, което да е отхвърлено
като неоснователно. Отново е налице бездействие на ищеца, от което в настоящето
производство се претендират имуществени вреди – пропуснати ползи.
В този ход на мисли, дори и да бе подадено
заявление за подпомагане през 2018 год. и 2019 год. от страна на ЕТ*** до
Държавен фонд „Земеделие“, то не би могло да се приеме безрезервно, че същото
би било одобрено от страна фонда. Както бе заявено и от страна на вещото лице,
същото не е изследвало обстоятелството дали тези площи на ползваните през 2015
год., 2016 год. и 2017 год. са попаднали в допустимия слой и дали са предмет на
Заповедта на Министъра на земеделието, горите и храните. Твърдяното
обстоятелство, че същите са заявени от другите земеделски производители и за
същите са били получили съответното подпомагане, остана недоказано в настоящето
производство. Твърденията не се подкрепиха по никакъв начин нито с писмени
доказателства, нито със свидетелски показания, а още по-малко и от назначената експертиза.
С оглед на гореизложеното по отношение на
ответника – Община – Казанлък, не са изпълнени в кумулативност всички елементи
от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като исковата претенция на ЕТ***, представляван
от Г.П.Б. срещу Община Казанлък за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, се явява недоказан, респективно неоснователна.
Наличието на отменен административен акт сам по
себе си не представлява абсолютно основание за ангажиране на отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на
чл.203 от АПК, гражданите и ЮЛ могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Според установената
съдебна практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, предположението за нейното настъпване винаги трябва се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и не може да
се основава на логическо допускане на увеличаването. Този аргумент следва от ТР
№3/2012 год. на ОС на ВКС. Дари и да е подадено заявление за подпомагане в
Държавен фонд „Земеделие“ няма гаранция, че същото ще бъде удовлетворено.
Получаването на съответното финансиране, която ищецът твърди, че е вреда като
пропусната полза за него, е в зависимост от факта на одобряване на подаденото
заявление. Този факт се опосредява от издаването на нов административен акт –
решение за изплащане на заявените суми. В конкретния случай не е доказана по
безспорен начин исковата претенция и наличието на причинно-следствената вреда
между твърдените пропуснати ползи и отмененият индивидуален административен акт
на Кмета на Община Казанлък.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, предвижда също така, че съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ По делото от страна на
ответника са направени разноски в размер на 195.00 лв. за назначената по делото
експертиза, като претендираните такива са в размер на 189.00 лв., съгласно
приложеният списък на разноски. При този изход на спора на ответника и с оглед
на фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ следва да се присъдят
направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение като бъде
осъден ищецът да заплати на Община Казанлък сумата от 300.00 лева съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, а на основание
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и направените разноски по делото за заплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 189.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ***, ЕИК
****, представляван от Г.П.Б. от гр. ***срещу Община Казанлък, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Галина Георгиева Стоянова иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
заплащането на сумата от 20 000.00 лв., представляващи частичен иск от
сумата 183 855.00 лв. и представляваща обезщетение за претърпени от
едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на отменен
за индивидуален административен акт – обективиран в писмо изх.№94-00-25#3 от
17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ***, ЕИК ****,
представляван от Г.П.Б. от гр. ***да заплати на Община Казанлък, ЕИК *********,
представлявана от Кмета Галина Георгиева Стоянова направените разноски по
делото в размер на 489.00 /четиристотин осемдесет и девет/ лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: