Р Е
Ш Е Н
И Е № 260030
Гр. Кубрат, 09.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на десети септември, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 814 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство с правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал.1, предл.второ ГПК, предявена по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 79 и
сл. ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** чрез пълномощника си юрк.С.
е предявил искове за установяване, че
ответникът Г.И.Я. дължи на ищеца сумата 500 лв. главница по договор за кредит
„Бяла карта“, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 31.07.2019 г., до окончателното изпълнение;
42.60 лева – договорна лихва за периода 27.05.2017 г. до 06.08.2017 г.(падеж на
последна погасителна вноска); 100.00 лева – неустойка за периода 06.07.2017 г.
до 06.08.2017 г.; 80.00 лева – такса разходи за събиране за периода 06.07.2016
до 06.08.2017 г.; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител и 102.05
лева – обезщетение за забава по договор за заем за периода 06.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати
направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът
е сключил Договор за кредит „Бяла карта” № 505270/23.05.2017г. с „Аксес
Файнанс“ ООД , че въз основа на договора ответникът е получил револвиращ кредит
в максимален размер от 500 лв. чрез платежен инструмент – международна кредитна
карта Access Finance/iCardCard/Visa, че е усвоил кредитния лимит от 500 лв., че
върху усвоената част от кредита е начислена договорна лихва, че ответникът е изпаднал в забава и след
изпадането в забава по сметката на същия
са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение и за дейност на служител, че вземането на ответника е обявено за
предсрочно изискуемо и му е начислено
обезщетение за забава. Освен това сочи,
че при подписването на договора ответникът се е съгласил да предостави
обезпечение, като при неизпълнение на това задължение е начислена неустойка в
размер на 100 лв., както и такса разходи за събиране в размер на 80 лв. и еднократна
такса в размер на 120 лв. покриваща разходите на кредитодателя за дейността на
служител, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението. За тези суми във връзка с подадено заявление по ч. гр. д. №
520/2019 г. по описа на РС–Кубрат е била издадена Заповед № 316/01.08.2019 г.,
която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Исковете намират правно основание в разпоредбите на чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Г.И.Я., ЕГН **********, с пост. адрес ***
и наст. адрес в гр. Разград, жк. „Орел“
№ 22, вх. Г, ет. 5, ап. 14 чрез назначения му особен представител адв.Мариета
Димитрова от АК–Разград, заявява становище за допустимост, но за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства, от които да е видно, че ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията, поради което и в духа на т.18 от ТР №
4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че
исковете са неоснователни и пледира за отхвърлянето им изцяло.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.05.2017 г. между ответникът Г.И.Я. и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“. С него е уговорено кредитодателят да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 500
лв. като разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на договора. В чл. 2, ал. 2 също така е записано, че заедно с
подписването на договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя
платежен инструмент кредитна карта с № 505270,
издадена от „Интеркарт Файнанс“АД, а кредитополучателят удостоверява, че
получава запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на картата. В чл. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят се е задължил да
заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за
предходния месец. Кредитът е уговорен за неопределен срок (чл. 4, ал. 1) при
фиксиран годишен лихвен процент по заема 43,2%, като съответно дневният лихвен
процент е 0,12% и лихвата се начислява всеки ден върху усвоената непогасена
главница. Годишният процент на разходите е уговорен в размер на 45,9% (чл.4, ал. 1, т.4).
Същевременно в чл. 8 е посочено, че с подписването на договора
кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит,
ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение
на задължения по договора и разходите за събиране, описани в договора.
В чл. 15 от
договора е посочено, че при неизпълнение на задължението на падежа
кредитополучателят се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на
кредитополучателя допълнително обезпечение – поръчителство от физическо лице,
което да е над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лв., да работи
от поне 6 месеца по безсрочно трудово правоотношение, да няма кредитна история
или да има такава със статус „редовен“, да представи съответната служебна
бележка от работодател и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен
договор с паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД.
В чл. 20 от
договора страните са уговорили, че в случай, че кредитополучателят не представи
допълнителното обезпечение в посочения в чл. 15 срок дължи
на кредитодателя неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
на настоящия месец, като неустойката се начислява на всяко отделно неизпълнение
на задължението съответно на шесто число на месеца, когато не е погасено до пето
число на следващия месец текущото задължение.
В чл. 21, ал. 4 от договора е записано, че при забава за
плащане на текущо задължение по договора
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действията по събиране на
задълженията в размер на 2.50 лв. за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение, а в следващата ал. 5 – че при предсрочна изискуемост дължи
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв. за разходите на кредитодателя
за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебното събиране на задължението на кредитополучателя.
Отделно в чл. 21,
ал. 3 е записано и задължението на
кредитополучателя за заплащане на законна лихва за забава за всеки ден забава.
Поредността, в която следва да се погасяват вземанията
е посочена в чл. 12, ал. 2 от договора – 1.лихва за забава върху
дължима главница, 2.разходи за събиране на вземането по чл.22, ал.4 от
договора, 3.разходи за събиране на вземането по чл.22, ал.5 от договора, 4.
начислени неустойки за неизпълнение, 5.договорна лихва и 6.главница, като
последните три вземания са разграничени
по периоди на възникване.
На всяка страница от договора за кредит са поставени
подписи на двете страни. Двете страни са подписали и Приложение №1 към
договора, съдържащо условията за ползване на международна платежна карта White
Card /Access Finance / iCard. Подписите тук са само на последната страница, на
която са записани и конкретните такси за плащане и теглене на суми с карта.
В договора е посочен телефонния номер на ответника – 3598999887797,
а в чл. 10, ал.5 е записано, че кредитодателят има
право да изпраща съобщенията до длъжника, вкл. и това за предсрочна изискуемост
на неговия личен акаунт, който той е длъжен да си създаде на конкретно посочен
в договора сайт, а в чл. 10, ал.
2 е уговорено изпращането на кратко текстово съобщение на всяко първо число от
месеца с размера на текущото му
задължение.
С рамков договор от 07.11.2014 г.
„Аксес Файнанс“ООД е прехвърлил на ищеца „А.з.
с.н.в.”ЕАД свои
изискуеми и ликвидни парични вземания по договори за заем и договори за
потребителски кредит, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към
договора, съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете
страни. В такова приложение от 12.12.2017 г. /л.25 – л. 27/ е записано вземането срещу Г.И.Я., като е посочено,
че отпуснатата главница е в размер на 500 лв., неплатения остатък към 12.12.2017 г. е 500 лв., лихвата за забава е 18.06 лв., остатъка от договорната лихва е 42.50 лв., неплатеният остатък от таксите е 120 лв., а общо дължимата сума към 12.12.2017 г. е 860.66
лв. Управителят на „Аксес Файнанс“ООД е издал потвърждение за сключената цесия
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (л.24).
По ч. гр. д. №
520/2019 г. по описа на РС – Кубрат
е издадена заповед за изпълнение срещу Г.И.Я. за заплащане на сумата 500 лв. по
договор за кредит, 500.00 лева - главница,
ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 31.07.2019 г., до окончателното изпълнение; 42.60 лева –
договорна лихва за периода 27.05.2017 г. до 06.08.2017 г.(падеж на последна
погасителна вноска); 100.00 лева – неустойка за периода 06.07.2017 г. до
06.08.2017 г.; 80.00 лева – такса разходи за събиране за периода 06.07.2016 до
06.08.2017 г.; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител; 102.05 лева
– обезщетение за забава по договор за заем за периода 06.10.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, 25.00
лева – платена държ.такса, и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, като е
посочено, че вземането произтича от Договор
за кредит „Бяла карта“ с № 505270/23.05.2017 с
„Аксес Файнанс“ООД.
Уведомлението за цесия е приложено към исковата молба
и е връчено на ответника заедно с исковата молба при условията на чл.47 от ГПК.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза чрез
използване на предоставената му кредитна карта ответникът е ползвал 500 лв. (26.05.2017 г. – 200 лв, 27.05.2017 г. – 100 лв. и на
28.05.2017 г. – 200 лв.). В счетоводството на ищеца по сметка с длъжник
ответникът са начислени от датата на тегленето на главницата от 500 лв. до
06.08.2017 г. в размер на 8.52% или общо 42.60 лв., 100 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по чл.20, 200 лв. разходи и такси, от които 80 лв. (по 2,50 лв. на месец) такси за забава и 120
лв. по чл. 21, ал. 5 от договора такса за предсрочна
изискуемост. За периода от 06.10.2017 г. до 31.07.2019 г. е начислено и обезщетение за забава в размер на 92.23 лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в
това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в
заповедта и дали той е титуляр на
вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния
кредитор и към настоящия момент именно той има право да търси изпъленние на
вземането. Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК едва в хода на настоящото производство. Следователно едва след
тази дата това прехвърляне става действително за него, т.е. не би могъл да
изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието
на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се
твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Предвид наличието на валиден договор за заем и
представените доказателства за теглене на сумите от ответника за същия е
възникнало задължение да заплати усвоената от него
главница в размер на 500 лв. С оглед договора за цесия, който също е валиден,
това задължение към датата на приключване разглеждането на делото е към ищеца.
Уговорената в договора договорна лихва от 43,2%, респ.
ГПР от 45,9% е в рамките, регламентирани в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което
ответникът дължи и заплащане на договорна лихва за
периода 27.05.2017
г. – 06.08.2017 г. в размер на 42.60 лв.
По отношение на иска за установяване на задължение за
заплащане на неустойка в размер на 100 лв.,
за да прецени валидността на това задължение, съдът следва да прецени
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита
на потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната страна
е действала като физическо лице и не по занятие, определя като неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца (в случая ищеца) и потребителя (в
случая ответника), а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи
в договорите са нищожни. Единствената възможност такава клауза да бъде
действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото индивидуално
договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени съответните
доказателства. Конкретно т. 5 от
чл. 143 от ЗЗП в примерното изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. В случая с уговарянето на
неустойката в чл. 21 от договора в
размер на 10% върху цялата усвоена и непогасена главница за
всеки месец на забава, увеличава обезщетението за забава до размери, които
който явно противоречат на изискванията за добросъвестност, като конкретно
качва годишния процент на разходите над посочения в чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит. Предвид начина, по който е записано задължението на
длъжника, то неговото неизпълнение е почти сигурно, което е още един аргумент в
подкрепа на недобросъвестността на
търговеца при уговаряне на тази неустойка. Ето защо съдът намира, че
тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и е нищожна както на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, така и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо искът за установяване на задължението за
заплащане на неустойка в размер на 100 лв.
се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за установяване на задължението
за заплащане на сумата 200 лв. (80 лв. + 120 лв) разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения по делото не бяха
представени доказателства за извършени действия, респ. за направени разходи,
поради което този иск е неоснователен и недоказан.
Основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за забава съгласно чл. 21, ал. 3 от дговора, но
намира същата за доказана до размера установен от заключението по ССЕ – 92.23
лева, а в останалата част до 102.05 лв. следва да се отхвърли като недоказана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Общо направените по делото разноски са в размер на 800 лв. (250 лв. – внесена държавна такса, 250 лв. – възнаграждение за вещо лице и
300 лв. – възнаграждение за особен представител). Към тази сума следва да се
добави и юрисконсултското
възнаграждение на ищеца, определено
в размер на 200 лв. Така съразмерно на
уважената част от исковете ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 672 лв. за разноски по исковото производство. Съответно по ч. гр. д. № 520/2019 г. сумата за разноски е в размер на 50.40 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.Я., ЕГН **********, с
пост. адрес *** и наст. адрес в гр.
Разград, жк. „Орел“ № 22, вх. Г, ет. 5, ап. 14 ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***5, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, тел. 02/40
80 100, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен
директор чрез пълномощник юрисконсулт М.С. следните суми: 500.00
лева (петстотин лева,
нула стот.), представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за кредит „Бяла карта” №
505270/23.05.2017г. с „Аксес Файнанс“ ООД ведно със
законната лихва считано от 31.07.2019
год. до окончателното плащане; 42.60 лева (четиридесет и два лева, шестдесет стот.) – договорна лихва за периода 27.05.2017 г. до
06.08.2017 г.(падеж на последна погасителна вноска); 92.23 лева (деветдесет и два лева, двадесет и три стот.) – обезщетение за забава по договор за заем
за периода 06.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2019 г., за които е издадена Заповед № 316/01.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 520/2019
г. по описа на РС – Кубрат и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев срещу Г.И.Я., ЕГН**********, за установяване на задължения за заплащане на сумите 100 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 200 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и обезщетение за забава
над уважения размер от 92.23 лв. до предявения от 102.05 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.И.Я., ЕГН **********, с пост.
адрес *** и наст. адрес в гр. Разград,
жк. „Орел“ № 22, вх. Г, ет. 5, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор сумата от 672.00
лева (шестстотин седемдесет и два лева, нула стот.) представляваща направени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата 50.40 лева (петдесет лева, четиридесет
стот.) – сторени разноски в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението делото да
се докладва на съдията докладчик по ч. гр. д. № 520/2019 г. по описа на РС–Кубрат.
Председател: /П/ Ал. Великова