№133
гр. Силистра, 13.11.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
При
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Пламен
Неделчев въззивно търговско дело № 197/2019 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Оборище”, бул. ”Княз
Ал. Дондуков” № 19, ет. 2, с ЕИК *********, представляван от Изпълнителния
директор И. М., против Решение № 103 от 11.04.2019г. постановено по гр. дело №
749/2018г. на СРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни исковете, предявени от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, против К.Т.П.
с за заплащане суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 31. 10. 2008 г., както следва: сумата от 1 000.00 / хиляда /
лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта, заедно със законната лихва, считано от 05. 06. 2018 г. до изплащане на
вземането; сумата от 598.50 / петстотин деветдесет и осем лв. и 50 ст. / лева -
договорна лихва, дължима за периода от 20. 05. 2015 г. до 20. 05. 2018 г и сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева -
наказателна лихва, дължима за периода 20. 05. 2015 г. до 20. 05. 2018 г.
Въззивникът
– “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н “Оборище”, бул. ”Княз Ал. Дондуков” № 19, ет. 2, с ЕИК *********,
представляван от Изпълнителния директор И. Мазгалиева, не е доволен от
първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно и необосновано,
като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд
да постанови друго, с което да уважи изцяло осъдителните му искови претенции
срещу ответника.
Въззиваемият – К.Т.П.,
чрез процесуален представител депозира писмен отговор на въззивната жалба в
който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я
отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
Мотивите, с които първоинстанционния съд
отхвърлил исковите претенции са липсата на доказателство за реално получена от
ответника парична сума по кредита и изтекла погасителна давност. Районният
съдия е приел, че събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства не удостоверяват реалното получаване на сумата по процесния кредит от
кредитополучателя. Коментира се обстоятелството, че по делото е представен
единствено договор за кредит подписан от страните съдържащ задължение за кредитополучателя
да предостави кредитната сума на кредитополучателя. Коментирано е и заключението на вещото лице
изготвило назначената от съда ССЕ изградено единствено на коментираното
доказателство – договор за кредит, но не и на други счетоводни книжа, като например
извлечения от сметки, кредитно досие и др. Съдът е коментирал, че ищеца би
следвало да е разполагал с такива книжа, тъй като в приемо предавателния
протокол от 06.08.2013г. кредитното досие на ответника е посочено, като
предадено от цедента на цесионера. Коментира се, че такива писмени
доказателства не са били представени от ищеца и въпреки дадените указания пред
съда не са направени доказателствени искания за събирането им.
Вторият аргумент на първоинстанционния
съд да постанови отхвърлително решение е приетото за основателно ответниково
възражение за изтекла погасителна давност. Всички претендирани от ищеца сума
произхождат от един правопораждащ факт – договор за издаване на кредитна карта
сключен на 31.10.2008г. между ответника и банка „ДСК“ АД. Заверен препис от
този договор е представен от ищеца ведно с исковата молба. При преглед на
коментираният документ се установява, че на 21.12.2012г. върху договора е
положен щемпел за издаден в полза на банката – кредитор изпълнителен лист за
същата по размер главница, като претендираната в настоящото производство. Пак
от коментираното вписване върху договора се установява, че изпълнителния лист е
получен срещу подпис от представител на банката
М. Ч.. Изложеното мотивирало районният съдия да приеме, че задълженията
по процесния договор за издаване на кредитна карта от 31.10.2008г. е станало
изискуемо на посочената дата когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист
срещу кредитополучателя именно за задълженията му по този договор. Предвид
липсата на данни за прекъсване на давността съдът приел, че петгодишния
давностен срок регламентиран в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД, е изтекъл преди
05.06.2018г. когато е инициирано настоящото производство.
За да обоснове жалбата си жалбоподателя
твърди, че не можел да представи писмено доказателство за реално предаване на
кредитната сума, тъй като дружеството било цесионер, а действителния
кредитодател била банката цедент, респективно надлежните книжа отразяващи
движението по кредита били в нейно държане. Излага се становище, че вещото лице
изготвило назначената от първоинстанционния съд ССЕ следвало по своя инициатива
да издири и да се запознае с такива книжа, като отрази констатациите си в
заключението. ОС не споделя така изложеното въззивно основание. Както е
коментирано в мотивите, към атакуваното първоинстанционно съдебно решение от
предавателния протокол от 06.08.2013г. е видно, че кредитното досие на
ответника е предадено от цедента на цесионера при сключване на договора за цесия
легитимиращ “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като ищец
в настоящото производство. Отделно от това дори и ищеца – жалбоподател да не е
разполагал с такива писмени доказателства същия не е поискал събирането им на
процесуалния етап, когато тази възможност не е била преклудирана въпреки
указанията на районния съдия в тази насока. По тези съображения ОС не кредитира
първият от изложените от въззивника въззивни аргументи.
Жалбоподателят
оспорва становището на първостепенния съд, че задължението на ответника е погасено
по давност. Намира, че макар за задълженията на кредитополучателя по процесния
договор да е издаден изпълнителен лист вземането по него не ставало предсрочно
изискуемо. Развива аргументи в смисъл, че предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита била настъпила в значително по – късен момент след,
като “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството си на цесионер я обявил и
съобщил на длъжника с връчването на исковата молба.
ОС
не споделя и този ищцов аргумент, предвид липсата на корелативна връзка между
обявената от ищеца /в качеството му на цесионер/ предсрочна изискуемост на
кредита и погасителната давност, на която се позовава ответника обусловена от
настъпилата преди по – вече от пет години изискуемост на задължение
произхождащо от същия договор за издаване на кредитна карта. Освен
коментираният изпълнителен лист издаден в полза на цедента банка „ДСК“ АД,
срещу ответника за задълженията му именно по процесния договор въззивния съд
взе предвид и обстоятелството, че срокът на действие на договора представляващ
правопораждащ факт в правоотношението между страните по делото е изтекъл на
31.10.2010г. Видно от чл. 7 от представения от ищеца заверен препис на договор за
издаване на кредитна карта сключен на 31.10.2008г. между ответника и банка
„ДСК“ АД, същият е със срок на действие съвпадащ със срока на валидност на
издадената възоснова на него кредитна карта. Пак от договора се установява, че
такава карта е получена от ответника на 14.11.2008г., а от приложените, към
първоинстанционното дело „Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK MAXICARD
на банка ДСК“ /листи 9 и 10/ може да се
установи, че получената от ответника карта е със срок на валидност две години.
По делото липсват данни действието на процесния договор да е било продължавано,
което мотивира ОС да приеме, че неговия срок на действие е изтекъл най – късно
на 14.11.2010г., от който и момент е започнала да тече погасителната давност за
ответниковите задължения по договора. Както бе коментирано по делото липсват
данни давността да е спирана и или прекъсвана, което мотивира съда да приеме,
че същата е изтекла най - късно на 14.11.2015г. съобразно разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД. Възражението за изтекла погасителна давност е направено от
ответника още с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство и
правилно първостепенният съд го е разгледал и приел за основателно.
Съобразявайки изложеното съдът намира
въззивната жалба за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да
потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 103 от 11.04.2019г. постановено по гр. дело № 749/2018г. на РС –
Силистра.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Решението от 13.11.2019г., постановено по въззивно
гражданско дело № 197/2019г. на Силистренски окръжен съд, не е подписано от младши
съдия Огнян Маладжиков, който е участвал в състава при разглеждането и
произнасянето му, но в деня на постановяването е изпаднал внезапно в състояние
на временна нетрудоспособност.