Р Е Ш Е Н И Е
№
……………./08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10843
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Н.Ф.ЕООД,
ЕИК *** адрес***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Ц.Л.от ВАК срещу С.Л.С., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 7627.51
лв. /седем
хиляди шестстотин двадесет и седем лева и 0.51 ст./, представляваща
незаплатена цена за доставка на стоки /цветя и пластмасови саксии/ по
фактури №№ ***/23.04.2016г.; ***/03.11.2016г. и ***03.11.2016г., съгласно
Спогодба с нотариално заверени подписи рег. № *** от 29.11.2016г. на нотариус М.Е.,
рег. № ** на НК, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба – 13.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата 898.34 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и 0.34
ст.) – обезщетение
за забава за периода от 17.05.2017г. до 13.07.2018 г., върху
просрочената главница 7627.51 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: по силата на сключени между страните неформални договори
за доставка на стоки, ищецът доставил на ответника, като купувач стоки – цветя
и пластмасови саксии на обща стойност 11 541.39 лева. Стоките били приети от
ответника, като ищецът съставил фактури №№ ***/23.04.2016г.; ***/03.11.2016г. и
***03.11.2016г. На 28.11.2017г. страните постигнали спогодба относно вида и
размера на задълженията на ответника към ищеца. Същата била нотариално заверена
под рег. № *** от 29.11.2016г. на нотариус М.Е., рег. № 140 на НК. Съгласно
постигнатата спогодба, ответникът признал наличието на задължения в общ размер
на 11 007.11 лева, като се задължил да извърши плащане до 31.05.2017г.,
съобразно приетия от страните погасителен план. От подписване на спогодбата,
ищецът погасил задължението си до размера на 4500 лева, като плащанията били
извършени на 24.02.2017г; 06.04.2017г.; 05.05.2017г. и 16.05.2017г. Въпреки приемането
на стоките и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът – купувач не
е изпълнил задължението за плащане на дължимата цена на доставените стоки.
Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване
на реално изпълнение. Върху просрочената главница ответникът дължи и
обезщетение за забава на плащанията за периода от датата на последното плащане
/16.05.2017г./доставката до окончателното погасяване на вземането. Ето защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни
реално задължението си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на
срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Оспорва дължимостта на сумите. Твърди, че в счетоводството на
дружеството не е отразено претендираното вземане. Моли за постановяване на решение, с
което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В о.с.з. страните поддържат заявените
с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
нотариално заверена Спогодба от 28.11.2016г., сключена между Н.ф. ЕООД и ЗП С.Л.С.,
страните са уредили отношенията си във връзка с възникнали задължения на С. по
Фактура №***/03.11.2016г.; Фактура №***/23.04.2016г. и Фактура №***03.11.2016г.,
като приемат, че към 28.11.2016г. са в следните размери: 2643.95 лева, ведно
със законна лихва от 03.11.2016г. по Фактура №***/03.11.2016г.; 8363.16 лева,
ведно със законна лихва от 03.11.2016г. по Фактура №***03.11.2016г. и 534.28
лева, ведно със законната лихва от 23.04.2016г. по Фактура №***/23.04.2016г..
Съгласили са се задълженията да се погасят на вноски за периода
23.12.2016г.-31.05.2017г. по банкова сметка ***.
Като писмени доказателства по делото
са приети Фактура №***/03.11.2016г. за
доставка на стоки на стойност 6443.95 лева с ДДС; Фактура №***/23.04.2016г.
за доставка на стоки на стойност 534.28
лева с ДДС и Фактура №***03.11.2016г. за доставка на стоки на
стойност 8363.16 лева с ДДС.
Фактурите са издадени от ищеца, в качеството му на доставчик. Във
фактурите като получател е посочен ответникът. Фактурите са двустранно
подписани.
В хода на делото са ангажирани
специални знания посредством проведената ССчЕ,
заключението на вещото лице, по която установява следното: Общата стойност на
издадените фактури се равнява на 15 341.39 лв. Общата стойност на заплатените суми по
фактурите се равнява на 8 300 лв. Последно плащане е извършено на
16.05.2017г. и е в размер на 1000 лева. Остатъкът по процесните
фактури и съобразно лихвите за забава, които са заплатени след съобразяване с
извършените плащания се равнява на главница 7 627.51 лв. към дата 16.05.2017г. Лихвата за забава върху
неплатената главница в общ размер на 7 627.51 лв. за периода 16.05.2017г. – 13.07.2018г. (дата на завеждане на настоящото
дело) се равнява общо на 898.34 лв. Фактурите са осчетоводени при
ищеца в хронологичен счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти", като с общата
стойност по фактурите е дебитирана сметка 411 „Клиенти"; с данъчната основа е
кредитирана сметка 702
„Приходи от продажба на стоки", а със стойността на ДДС е кредитирана
сметка 453/2 „Начислен
ДДС по продажби" на датите на издаване на фактурите, с което
счетоводството на дружеството е било водено редовно спрямо процесните
фактури.
Ищецът е
отправил до ответника Нотариална покана от 03.08.2017г., лично получена от
последния на 08.08.2017г., видно от нотариалното
удостоверяване, в която са отразени дължимите суми по спогодба от 28.11.2016г.,
като на ответника е предоставена възможност в петдневен срок от получаване на
поканата да погаси задълженията.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на
осъдителните искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираните суми.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения,
по силата на сключен между тях договор за продажба, обстоятелството, че се
явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да
предаде реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника,
както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.
Събраните по делото доказателства
установяват, че между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба на
стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена форма, като за доказване на
съществуването му, ищецът е представил двустранно подписани Фактура №***/03.11.2016г.;
Фактура №***/23.04.2016г. и Фактура №***03.11.2016г. В отношенията между търговци фактурата
се издава по повод сключен договор на основание чл. 321 ТЗ.
Фактурата може обаче да се приеме като доказателство, установяващо договор за
продажба, когато съдържа необходимите елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане,
подписи на доставчик и получател, имената на лицата, положили подписа си като
получател и предавател, съответното време и място. В тази връзка представените
фактури установяват волеизявлението на купувача по договора.
От
представените по делото фактури се установява, че страните са се намирали в
договорни отношения през процесния период, породени от договор за продажба на стоки.
В разглеждания случай, волеизявлението
на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение
на поетите задължения по нея, е дадено с действията по приемане на фактурите,
което приемане безспорно се установи по делото, доколкото фактурите са
двустранно подписани, като за уреждане на отношенията си, страните са подписали
спогодба от 28.11.2016г.
Ответникът не се е противопоставил на
ищеца по повод приетите фактури. В случай на противопоставяне, ответникът е
следвало да върне на издателя фактурите, като му противопостави конкретни
възражения по сделката.
Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ
редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателства между търговци за установяване на търговски сделки, в тази връзка
по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и
приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурите
са редовно осчетоводени в
счетоводството на дружеството. С подписване на спогодбата и извършените
плащания, ответникът е признал наличието на непогасено задължение към ищеца. От
горното следва, че ответникът е признал и приел доставените стоки. Затова с
оглед редовното осчетоводяване на задължението на ответника към ищеца по
процесните фактури по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените
счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни
правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на които ответникът е
приел доставените от ищеца в негова полза стоки, срещу което в тежест на
ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимата за стоките цена.
Установи се, че ответникът не е погасил дълга си по
Фактура №***/03.11.2016г.; Фактура №***/23.04.2016г. и Фактура №***03.11.2016г.,
който възлиза на 7627.51
лв. Въпреки доказателствената тежест, която носи,
ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е
изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от
възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани
в издадените от ищеца фактури.
По акцесорния иск: На осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената
на стоките към момента на получаването им или към момента на получаване на
счетоводния документ. При липса на доказателства за осъществено плащане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД купувачът изпада и в забава. Ето
защо на осн. чл. 86 ЗЗД и с оглед, че размерът на претендираната лихва е в рамките на определената по реда на
чл. 86, ал. 2 ЗЗД такава от съдебния експерт, искът досежно лихвите е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 898.34 лв., тъй като ищецът е поискал изменение на иска чрез неговото
увеличаване, което е допуснато по реда на чл. 214 ГПК.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото
исково производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска
се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване
само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и
съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или
в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски
по изпълнителното дело, които следва
да се съберат
чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014
г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Разноските в обезпечителното
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника са както
следва: сумата от 510 лв.- адвокатски хонорар и сумата от 40 лв. – държавна
такса.
Изходът на делото при настоящото
разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане
за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а
именно 358.04 лева за държавна такса; 200 лева депозит за вещо лице, 720.75
лева депозит за особен представител; 908.40 лева с ДДС /757 лева+151.40 лева
ДДС/ под формата на платено възнаграждение за един адвокат. Релевираното
от представителя на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат, съпоставено
с действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, мотивира решаващия състав да приеме същото за
неоснователно. Така разноските направени в настоящото производство, които
следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 2187.19 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ф.ЕООД, ЕИК ***
адрес***, сумата от 7627.51 лв. /седем хиляди
шестстотин двадесет и седем лева и 0.51 ст./, представляваща
незаплатена цена за доставка на стоки /цветя и пластмасови саксии/ по
фактури №№ ***/23.04.2016г.; ***/03.11.2016г. и ***03.11.2016г., съгласно
Спогодба с нотариално заверени подписи рег. № *** от 29.11.2016г. на нотариус М.Е.,
рег. № 140 на НК, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба – 13.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 898.34
лв. (осемстотин деветдесет и осем лева
и 0.34 ст.) – обезщетение
за забава за периода от 17.05.2017г. до 13.07.2018 г., върху
просрочената главница 7627.51 лева, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ф.ЕООД, ЕИК ***
адрес*** сумата от 2187.19 лева /две хиляди сто осемдесет
и седем лева и 0.19 ст./,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на
заплатени държавни такси, депозити за вещо лице и особен представител, възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и
сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в производството
по обезпечаване на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: