РЕШЕНИЕ
№
1936 / 8.5.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на 12.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6951
по описа за 2018 година на Варненския районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца "П.К.Б."ЕООД ЕИК*** , със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника Д.Я.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в
размер 1390.95лв./хиляда
триста и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, дължима по договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д.№ 3225 /2018г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди, че на 21.04.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит №********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Д.Я.Т., като длъжник.
Договорът е сключен при следните
параметри:
- Сума
на кредита: 600лв.;
- Срок
на кредита: 11 месеца;
- Размер
на вноската: 66.40лв.;
- Падеж
на вноската: десети ден от месеца;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.88 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
- Общо
задължение по кредита: 730.40 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги:660.55лв.;
- Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:60.05лв.
Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги:
- Общо
задължение: 1390.95 лв.;
- Общ
размер на вноска: 126.45 лв.;
- Дата на
погасяване: 10 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Сочи се, че „П.К.Б." ЕООД изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като на 24.04.2017г. превел парична сума в размер
на 600.00лв. по посочена от длъжника Д.Я.Т. банкова сметка (***: 067029970038256,
с дата 24.04.2017г.).
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 11 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 126.45 лв. и падежна дата всяко
10-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения и не е нито една
погасителна вноска, след изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия
към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД
просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.". На 15.08.2017г. договорът е прекратен
автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК, на
основание т.12.3 от Общите условия,се настоява, че клиентът дължи остатъчните и непогасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Сочи се, че към настоящия момент/дата на подаване на
исковата молба/, размерът на погасеното от
ответника задължение по процесния договор е 0.00лв.
Ищецът, заявява, че се отказва в настоящото производство да
търси претендираните с подаденото заявление лихви за
забава в размер на 9.31лв., поради липса на материален интерес.
Претендира само законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата,
се настоява, че длъжникът Д.Я.Т. на „П.К.Б." ЕООД сума в размер на 1390,95лв, представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********.
В съответствие с изложеното, се счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената
искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по
чл. 131 от ГПК, чрез назначен на основание
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, депозира отговор
на исковата молба, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Изразява
следното становище и и навежда следните възражения срещу иска и
обстоятелствата:
1,_Липсват по делото доказателства, за това, че отв.Т. е получил
по банковата си сметка сумата в размер на 600лв., доколкото представената на
л.25 от делото страница 1 „Транзакции" не доказва постъпване на сума по
сметката на ответника. На „Транзакции" няма подпис и печат на банка ДСК. В
допълнение, видно от представената страница 1 „Транзакции", доколкото
срещу „наредител", „наредител
с-ка" и „наредител
WAN", е записано името и сметката на Т., а не на ищеца, назначения особен представител на отв.Т. стига до извода, че той е наредил/върнал сумата от
600лв. по сметката на ищеца.
2. Дори при липса на доказателства за постъпване на
сумата от 600лв. по сметка на Т., да се приеме, че такава е постъпила/получена
от него, то ищецът е направил изявление на стр.3 от ИМ, 5 абзац от горе на
долу, изр.2, че Т.: „направил е плащания по заема", което говори за вероятност
за частично или дори изцяло погасяване на задълженията, което признание се моли
от назначения особен представител на отв.Т., същото
да се вземе предвид от съда на осн.чл.175 от ГПК при произнасянето с решението по спора.
3. Уговорения в ДПК размер на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави, поради което се счита, че клаузите на
договора в T.VI /Л.9 ОТ делото/, с които са уговорени ГЛП в размер на 41,17 % и
лихвен процент на ден в размер на 0.11 %, се явяват нищожни на основание чл.26,
ал.1, пр.З от ЗЗД. Счита се, че клаузите на договора противоречат на добрите
нрави, тъй като се касае за потребителски договор, при който едната страна
„потребителят" е по-слабата икономически страна и се ползва със засилена
защита по Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и Закон за потребителския
кредит /ЗПК/. Размерът на законната лихва е 10,00 % годишно. В настоящият
случай договорената между страните лихва в размер на 41,17 % годишно надхвърля
с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии
за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят драстично
трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузите на T.VI от ДПК, с които
са уговорени ГЛП в размер на 41,17 % и лихвен процент на ден в размер на 0.11%
накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите
нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради
което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
4. Отделно от това, в T.VI от ДПК, е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 660.55лв. /л.9 от делото/. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се настоява,
че се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
На първо място: Сочи се, че от процесния
ДПК по никакъв начин не става ясно за потребителя как е сформирана сумата от
660.55лв. която той дължи за пакета допълнителни услуги.
На второ място: Сочи се, че предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в ДПК, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК, изрично е
предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.". В случая в ДПК не са посочени вида, размера и действието, за
което се събират съответните такси.
На трето място: Сочи се, че дори да се приеме, че видът
на допълнителните услуги е посочен в споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги /л.11 от делото/, то отново в него не е определен размерът
на съответната такса или комисионна за всяка една допълнителна услуга в процесния договор за потребителски кредит.
На
четвърто място: Сочи се, че липсват по делото доказателства за това, че отв.Т. е получил от „П.к.Б." ЕООД по банковата си сметка
сумата в размер на 660.55лв.
При
изложеното се настоява, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги е нищожна, като противоречаща на императивни правни
норми -разпоредбата на чл.10а, ал.2, пр.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК, както и
разпоредбата на чл.143, във вр.с чл.146 от ЗЗП, а при
условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави на осн.чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД. Клаузата не е била
индивидуално уговорена, тъй като е била изготвена предварително и потребителят
не е имал възможност да влияе пряко върху съдържанието й.
5._Клаузите
на т.15.2, т.15.3, т.15.4, т.15.5 от ОУ /л.18 от делото/, уреждащи отлагане
плащането на определен брой погасителни вноски и намаляването им, също се сочи
от назначения на ответника особен представител, че са нищожни, като
неравноправни клаузи на основание чл.143, във вр.с
чл.146 от ЗЗП.
6.
Сочи се, че с исковата молба ищецът претендира като главница сума в размер на
1390.95лв., която обаче главница включва в себе си и лихва, като петитума на иска е за заплащане на законната лихва върху
тази сума, т.е.същият претендира начисляването и на лихва върху лихвата.
Излага
се, че олихвяването на изтекли лихви е подчинено на специален правен режим,
като съгласно чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на Българската
Народна Банка, т.е.допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по
ред и условия определени в нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо в отношенията между търговци - чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на
чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи, начисляването
на лихва върху лихва е недопустимо, съгласно действащото законодателство.
Поради
изложеното, особеният представител на ответника счита искането за начисляване
на лихва върху лихви, за недопустимо и неоснователно.
7.
Сочи се, че позоваването от страна на ищеца на т. 12.3 от ОУ към ДПК /л.17 от
делото/, съгласно които не е необходимо кредитора да изпраща на клиента /в
случая на ответника/ уведомление, покана, предизвестие във връзка с прекратяване
на договора и неговата предсрочна изискуемост е неоснователно, доколкото тази
клауза е нищожна, като противоречаща на TP №4/2013г. на ОСГТКнаВКС.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. На ОСГТК
на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции /каквато е „П. к. Б." ЕООД/,
които предоставят по
занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението
по чл.410 от ГПК, а не само по чл.417 от ГПК следва да бъде изискуемо към
момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода
на исковото производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по
чл.410 от ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент
на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Липсват,
според изнесеното в отговора, доказателства по делото за това, че ответникът е
уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също
няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл. След като относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили, т.е.клиента не е уведомен за предсрочната изискуемост, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване
на препис от исковата молба по чл.422, ал. 1 от ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване обаче не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл.422, ал.1
от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид
това, че ищцовото дружество не е обявило вземанията
по ДПК за предсрочно изискуеми и не е уведомило длъжника за това, се настоява,
че следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по ДПК, и не е настъпила
и забава за заплащането им, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В нарочни молби, депозирани преди
с.з., поддържа претенциите си.
Ответникът
не се явява в о.с.з. Представлява се от назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Д. ПЕТЕНА
П., ВАК, която поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно,
а и се установява от представения договор, че между страните на 21.04.2017г. е сключен
Договор за потребителски кредит №********** между „П.К.Б." ЕООД като
кредитор и Д.Я.Т., като длъжник.
Договорът е сключен при следните
параметри:
- Сума
на кредита: 600лв.;
- Срок
на кредита: 11 месеца;
- Размер
на вноската: 66.40лв.;
- Падеж
на вноската: десети ден от месеца;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.88 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
- Общо
задължение по кредита: 730.40 лв.
Съгласно
условията на договора кредитополучателят е заявил пакет от допълнителни услуги,
за които е уговорено възнаграждение от 60.05лв.
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги:660.55лв.;
- Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:60.05лв.
Уговорено е общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги. Падежът на вноските е 10-то число на месеца:
- Общо
задължение: 1390.95 лв.;
- Общ
размер на вноска: 126.45 лв.;
- Дата на
погасяване: 10 ден от месеца.
Представено
е подписано Споразумение от 21.04.2017г., за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, към Договор за потребителски кредит №**********. В същото е посочено, че
допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени са следните:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно
споразумението страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението по закупения
пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени
са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит.
Приет по
делото е и погасителния план към процесния договор за
кредит, видно от който първата вноска по кредита в общ размер и по пакета
допълнителни услуги от 126.45лв., е с падеж 10.06.2017г., а последната
10.04.2018г.
Видно от
разпечатка от транзакция/л.24/, сумата от 600 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова
сметка, ***.04.2017г.
Представено е извлечение/л.41/ по сметка към договор за
потребителски кредит №**********, видно от
което не е налице нито едно плащане по
договора.
Липсва представено каквото и да е уведомително
писмо от ищцовото дружество до ответникът, с което
същия да уведомява, че съгласно ОУ към договора за кредит, вземанията по процесния договор, са обявени за предсрочно изискуеми.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По установителната претенция:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане
на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно:
наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на
банката по него, както и размера на претендираната
главница.
Процесния договора за
кредит не се отклонява от императивното изикуемото
съдържание съгласно ЗПК. В случая напълно в съответствие с уредбата на чл. 12
от ЗПК, договорът съдържа ясна информация
броя и размера на погасителните вноски, за годишния
процент на разходите, дължимата лихва при просрочие,
предупреждение за последиците от изпадане на заемателя
в просрочие, информация за правото на
отказ от договора. Датата на сключване на договора е фискирана
както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от
кредитополучателя погасителен план. Освен това договора за заем е реален,
съответно същият се счита сключен с фактическото предоставяне на сумата, което
е станало на 21.04.2017г., видно от разпечатка от транзакция.
С отговора ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е
получил сумата в размер на отпуснатия
му заем и настоява, че това не се е случило. Това твърдение на ответникът,
се опровергава от представените от ищеца писмени доказателства - разпечатка от транзакция/л.24/ и от
заключението на вещо лице по допусната ССчЕ, което
съда кредитира като компетентно дадено/л.152/, съгласно което ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по договора, като е предоставило сумата от 600 лева, по
посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2017г.
Според
вещото лице, предоставеният кредит е усвоен от ответника на 24.04.2017г. по
сметка IBAN ***.
По делото,
ответната страна е навела възражения и касателно
предсрочната изискуемост на дълга и по-конкретно относно това упражнил ли е
кредиторът надлежно потестативното право да направи
вземанията си изискуеми преди уговорения срок.
Предсрочната изискуемост следва
да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл
ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС,
ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че
надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на
предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед
за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато
кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва
да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения
по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за
различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите),
отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските
банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да
бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано
положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми
за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение
спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
По тези съображения настоящият
съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост на вземанията по този договор не
настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е
достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен
елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и
обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, по делото са надлежно установени
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
забава на длъжника в определен, съгласно чл.12.3 от приложимите към договора
ОУ, времеви интервал.
Не е доказано обаче наличието на надлежно изявление на
кредитора, доведено до знанието на длъжника.
Към исковата молба не е приложено изходящо от кредитора
уведомително писмо до ответника-длъжник, като липсват каквито и да било доказателства за
връчване такова на длъжника (в т.ч. дори за изпращането му до адресата и/или
направен опит за връчване).
При изложеното не може да се приеме настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, като такава и не се твърди от ищеца по делото.
Независимо, че поради липсата на обявяването й от кредитора,
не се установява настъпила предсрочна изискуемост на претендирания
от ответника кредитен дълг по сключения между страните Договор за потребителски
кредит №********** от дата 21.04.2017г., следва да се има предвид че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2018г., се
установява че са падежирали първите 9/девет/ вноски
по кредита от общо 11/единадесет/ такива, видно от приложения погасителен
план/л.23/. Това са вноските с падеж по погасителен план до 10.02.2018г.
А с оглед задължението на съда по чл.235, ал.3 от ГПК,
следва да се зачете и факта, че към датата на приключване на съдебното дирене
пред настоящия първоинстанционен съд, вече е изтекъл
и последният срок по погасителен план, доколкото падежната дата на последната
погасителна вноска по кредита е 10.04.2018г./ИМ е подадена на 14.05.2018г., а
съдебното дирене по делото е приключило на 12.04.2019г./.
При изложеното, е видно, че всички главници по договора за
кредит са с настъпил падеж на плащане към датата на подаване на исковата молба.
Дължимата сума по всички 11 падежирали
главници по договора, възлиза в общ размер на 600,00лв.
Към тази сума по погасителен план са начислени договорни
лихви, които също са падежирали не само към датата на
приключване на съдебното дирене, но и още към датата на подаване на исковата
молба по делото.
Размерът на начислените договорни лихви, видно от
представения погасителен план възлиза общо на 130.40лв.
Договорната лихва е възнаграждение, което финансовата
институция получава за услугата по договора за заем, за това, че е предоставила
паричен ресурс на длъжника.
Ответникът е навел възражение срещу претендираната
от ищеца договора лихва, като е посочил, че договорената между страните лихва в размер на 41,17 %
годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави, поради което се явява нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД.
Както е прието в решение № 125 от 10.10.2018г.
на ВКС по гр.д. №4497/2017г., съдът следи служебно за свръхпрекомерността
на уговорения размер на насрещната престация, което
опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до
нищожност на договорната клауза – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Съдът не дава
указания на страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за
това. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност
на уговорената престация в договора да зачете
правните последици на този правоизключващ факт, а
именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действителна
уговорка.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието
"добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът
прави конкретна преценка на обстоятелствата.
Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се
договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна
конкуренция, използва се монополно положение, за да
се наложи на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения размер на договорната лихва
противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова че е предоставил
свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на
всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като
съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но
които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на
договора, неговата цел, задължението на кредитора да предостави договорената
сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски,
макар и с лихва.
Когато едната престация
е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума
и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
В случая, договорената
между страните лихва в размер на 41,17 % , което годишно надхвърля с 4 пъти
законната, и по смисъла на цитираната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК не
представлява нарушение на добрите нрави, поради което не се явява нищожна, на
основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД.
Процесният
потребителски заем е за сума от 600,00 лева, и е със сравнително кратък срок на
ползване - 11 месеца, но не е обезпечен с никакви други материални или парични
средства, при което уговарянето на възнаградителна
лихва в полза на кредитора, в размер от 130.40 лева/представляващо 1/5 от общия
размер на отпуснатия кредит/, е обяснимо
с разходите, които прави заемодателят, и с риска, който носи, съответно с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът дължи
връщане освен на заетата сума от 600.00лв. и на уговорената договорна лихва от
130.40 лева.
Ответникът навежда и възражения относно действителността на уговореното в процесния
Договор за кредит заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, в размер на 660.55лв., като настоява, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми -разпоредбата на чл.10а, ал.2, пр.2 и
чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК, както и разпоредбата на чл.143, във вр.с чл.146 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, поради
противоречие с добрите нрави на осн.чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД. Клаузата не е била индивидуално уговорена, тъй като е била изготвена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе пряко върху
съдържанието й.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на възнаграждението, но
не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на кредитора за предоставена
услуга за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит.
Тази договорна уредба, макар и формално да
съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, по същество противоречи на
закона. Предвид, че само 15 % покриват разходите на кредитора, останалата част
по същество е печалба за същия. С оглед на изложеното следва изводът, че тази
договорна клауза (това споразумение) заобикаля императивното правило на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна
база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет.
Съгласно сключения между страните договор това
възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно
ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за
заплащането ѝ се явява нищожна, по аргумент от 21, ал.1 ЗПК. Освен на
горепосоченото основание, тази договорна клауза се явява нищожна и поради
противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като същата е в размер надвишаващ
предоставената в заем главница.
Не е налице доказване и от страна на ищеца, че
тази клауза е индивидуално договорена между страните.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
споразумението за закупуване на допълнителен пакет от услуги, което е
инкорпорирано и в договора за кредит, е нищожно и поради противоречие с добрите
нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи още, че не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца затова, че въпросните услуги, предмет на
споразумението, реално са предоставени на кредитополучателя, което допълнително
обосновава тяхната недължимост.
С оглед горното съдът намира, че искът за
заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет от услуги е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На
уважаване, съобразно гореизложените мотиви, подлежи претенцията в общ
размер от 730,40лв., която сума представлява сбор от дължимата
сума по всички 11 падежирали главници по договора,
възлизаща в общ размер на 600,00лв. и начислените към нея по погасителен план
договорни лихви, които са падежирали към датата на
приключване на съдебното дирене, в размер общо на 130.40лв. За горницата над
сумата от 730,40лв. до претендираните 1390,95лв.,
т.е. за сумата от 660,55лв. предявеният иск, следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени по
делото разноски съобразно с уважената част от исковете.
Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК/л.143/, ищецът е
направил разноски в настоящото исково
производство с правно основание чл.422 ГПК, както следва: за заплатена държавна
такса в размер на 27,25лева, за депозит за особен представител в размер на
300.00лева, за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00лева и за депозит за проведена ССчЕ в размер
на 170.00лева.
Съдът намира, че съобразно фактическата
и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение, на ищеца се следва да бъде определено в претендирания размер на 150 лева, съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
При изложеното, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 339,88лева.
Отвтеникът следва да бъде
осъден да заплати и разноските
в заповедното
производство, съобразно с предявения
и уважен размер на вземането в исковото
производство.
В заповедното производство, ищецът е направил разноски
в размер на 78,41лева, от които 28.41лв. за държавна такса
и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
от които ответникът следва да бъде осъден да заплати 37,24
лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, в отношенията
между ищецът "П.К.Б."ЕООД ЕИК*** , със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника Д.Я.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в общ
размер
730.40лв./седемстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки/, дължима по Договор за
потребителски кредит № ********** от 21.04.2017г., от която: главници в общ размер от 600,00лева, за периода
от 10.06.2017г. до
10.04.2018г. вкл., и договорни /възнаградителни/ лихви в общ размер от 130.40лева, за периода
от 10.06.2017г. до 10.04.2018г. вкл., ведно със законната
лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 02.03.2018г.
до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 3225/2018г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над сумата от 730,40лв. до първоначално претендираната сума в общ размер от 1390.95лв./хиляда
триста и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, т.е. за сумата от
660,55лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги във връзка с договор за потребителски№ ********** от 21.04.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Я.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "П.К.Б."ЕООД ЕИК*** , със седалище и адрес на
управление:***, сумата
в общ размер на 339,88лв.,
представляваща сбор от сторени разноски в
настоящото исково производство по чл.422 ГПК, както следва: /за д.т.27.25лв., за
ю.к.възнаграждение 150.00лв., за ССчЕ 170.00лв., за
депозит за особен представител 300.00лв./,
явяващи се съразмерна част от уважената искова претенция, както и
сумата в общ размер на 37,24лв., представляваща
сбор от сторени разноски по ч.гр.д.№
3225/2018г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав, както следва: /за д.т. 28,41лв., за ю.к.възнаграждение 50.00лв./,
явяващи се съразмерна част на уважените искови претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: