Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 19,05,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15233 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Т.К. срещу "З.К.Л.И."
АД, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 40000,00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди и сумата от 85,20лв.,
обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод, настъпило на
27,11,2015год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
27,11,2015год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се
доводи, че на 27,11,2015год., около 23:30часа, в гр. София, лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, рег. № *******, управляван от Б.И.Ц.,*** с посока на
движение от ул. „Маестро К.“ към ул. „Житница“ и при предприемането на маневра
ляв завой в района на кръстовището с ул. „Президент Линкълн“ не пропуска и
реализира удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, рег. № *******управляван от ищеца С.Т.К.. Твърди се произшествието да е
причинено от водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“. Вследствие
на пътнотранспортното произшествие за ищеца настъпили телесни увреждания, които
довели до неимуществени вреди, под формата на болки, страдания и битови
неудобства. Във връзка с настъпилите телесни увреждания се наложило ищецът да
извърши разходи за лечение. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ е застрахована при
ответното дружество. По образуваната щета пред ответното дружество е отказано
плащане на обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок за отговор излага становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа, че е заплатил на ищеца сума в размер на
3500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното произшествие.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъобразен с
претърпените от ищеца телесни увреждания. Релевира възражение за съпричиняване
като твърди, че ищецът се е движил с превишена скорост и е бил без поставен
предпазен колан. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на вземането за законна лихва.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото по реда на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от Констативен
Протокол № К 995 от 03.09.2016г. на СДВР-Отдел Пътна полиция / настъпването на
процесното ПТП на 27.11.2015год., около 23,30часа, в гр.София, на бул. Овча купел, в района
на кръстовището с ул.Президент Линкълн, между лек автомобил, с марка „Форд“,
модел Мондео, с рег. № *******,
управляван от Б.И.Ц. и лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******управляван
от С.Т.К., при което е пострадал ищеца.
Безспорно между страните/определение по чл.146 от ГПК, постановено в с.з. от 15,03,2021год./ е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на
водача Б.И.Ц., със срок на застрахователно покритие към датата на настъпилото
застрахователно събитие.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт се установява, че при пътнотранспортното
произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания:
-разкъсно-контузна рана на челото, вляво от
срединната линия вертикално, с размери 5,5см.;
-контузия на мозъка-няколко микрохеморагични огнища фронтално и ляво на
мозъка;
-кръвонасядане в областта на лявата скула и долната челюст;
Разкъсно-контузната рана на челото е довела до видим белег, с траен
характер. Останалите травматични увреди
са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
доколкото контузията на мозъка няма данни да е застрашила живота на пострадалия
или да е довела до неврологично симптоматика. Съдът не кредитира заключението,
в частта, с която се сочи мозъчната контузия да е състояние неопасно за живота,
тъй като по дефиниция мозъчната контузия е тежко травматично увреждане
създаващо временна опасност за живота, независимо от липсата на симптоматика.
Проведено е било болнично лечение с
продължителност шест дни, без данни какви конкретно манипулации са били
извършени. В приложената медицинска документация се сочи субективните
оплаквания на ищеца постепенно да са
започнали да отшумяват, бил е в ясно съзнание, без огнищен неврологичен
дефицит. Получените травматични увреждания от ищецът са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Възстановителният период за мозъчната контузия, без менинго-радикулерно
дразнене, без отпадна двигателна симптоматика и ясно съзнание е 2 месеца; По
отношение разкъсно-контузната рана възстановяването е
около 20 дни. Най-интензивни болки и страдания пострадалият е търпял в първите
дни след инцидента, постепенно затихващи в края на периода.
Няма данни за поставен обезопасителен колан, като
при правилно поставен такъв, с оглед механизма на пътнотранспортното
произшествие се сочи ищецът да не би получил описаните травматични увреди на
главата, тъй като при поставен колан
макар и главата да има известна свобода на движение, то не в такъв обем
да достигне до твърдите повърхности от
интериора на купето-волан, арматурно табло, челно стъкло и др.
От изслушаното
по делото заключение на Съдебно-автотехническа експертиза,
прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: в гр.София, на
бул.Овча купел, в района на кръстовището с ул.Президент Линкълн“, лек автомобил Форд Мондео, с рег.№ *******,
управляван от Б.И.Ц. *** К. към ул.Житница. При приближаване на кръстовището с
ул. Президент Линкълн, водачът Б.Ц. е намалил
скоростта на движение до около 30км.ч. и предприел маневра ляв завой. В срещуположна посока се е движел
автомобил Фолксваген, с посока на движение към ул. Маестро К., със скорост от
50км.ч. Водачът на лек автомобил Форд не е възприел идващия срещу него и движещ се направо лек автомобил Фолксваген и е навлязъл в
кръстовището като е достигнал до пътната лента, по която се е движил лек автомобил
Фолксваген, при което е настъпил сблъсък между двата автомобила в пътната лента
за движение на л.а. Фолксваген, при който: за
лек автомобил Форд ударът е челен
ексцентричен с предната му част преимуществено в дясна част, а за лек автомобил
Фолксваген ударът е челен ексцентричен с предна лява част.
Пътното платно на
бул.Овча купел е с обща широчина 14,5метра, състои се от две
самостоятелни пътни платна за двете посоки, отделени с двойна непрекъсната линия. Пътните
платна са с по две пътни ленти с
положена между тях единична прекъсната
линия, която в посока ул.Житница за движение на лек автомобил Форд, преди
кръстовището преминава в непрекъсната. Преди кръстовището пред пътните ленти са
очертани „стоп линии“. В посоката на лек автомобил Форд, пред стоп линията, е
очертана пешеходна пътека. Лявата пътна лента
в посоката на движение на Форд е обозначена за движение направо и
наляво. Движението в Т-образното кръстовище се регулира от трисекционна
светофарна уредба. Причина
за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача
на лек автомобил Форд с органите за управление на автомобила, който е следвало да
изчака преминаването на насрещно
движещия се автомобил и едва след това да продължи маневра завой наляво. Имал е видимост към
идващия срещу него автомобил, време за оценка и техническа възможност да
предотврати произшествието, с оглед установената скорост на движение от 30км.ч.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Т.К., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от
които се установяват неимуществените вреди търпени от ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото
доказателства настоящия състав приема да е налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на МПС, който нарушил чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП, чл.20,
ал.1 и ал.2, чл.37 от ЗДВП, съгласно които водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, а в случай на необходимост и да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.37, ал.(1) от ЗДВП при завиване наляво
за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства.
Не е оборена презумпцията на чл.45,
ал.2 от ЗЗД, предвид което е налице фактическия състав на непозволено увреждане
и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./. Установи се наличието на претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесния инцидент.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 25000,00лв. При определяне
на същите съдът съобрази медико-биологичния характер на причинените физически увреждания- черепно мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия-няколко
микрохеморагични огнища фронтално и ляво, кръвонасядане в областта на лява скула и долна челюст и разкъсно-контузна рана на челото, вляво от
срединната линия вертикално, с размери
5,5см. При определяне на обезщетението, съдът съобрази възрастта на пострадалият към датата на ПТП-22години /млада активна трудоспособна възраст, при която всяко
физическо ограничение води до напрежение
и стрес за пострадалия/, обстоятелството, че след пътнотранспортното
произшествие ищецът е имал нужда
от помощ в
ежедневието, за период от около 20дни, когато
е било на легло, възстановителния период от общо 2 месеца. Значение за определяне
размера на обезщетението са и характеровите отражения от пътнотранспортното произшествие. Събраните гласни
доказателства сочат на промени в емоционалното състояние, липса на мотивация,
отказ да продължи обучението си, което не е била наблюдавано преди
катастрофата. Констатираните изменения в поведението на ищеца налагат извод
последиците от психологическо естество да са в пряка причинна връзка с
процесния инцидент. Установи се, че
белегът от разкъсно-контузната
рана на челото, реализиращ
медико-биологичната характеристика „обезобразяване“ е видим и създава притеснения
и неудобство на ищеца.
Същевременно при определяне на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че няма данни микрохеморагичните огнища в мозъка да са причинили отпадна неврологична симптоматика при ищеца, както и дали причиняването им в бъдеще би провокирало и/или създало риск от развитие на късни усложнения, които в случай на проявление биха обосновали ексцес на увредите подлежащи на допълнително обезщетение.
Предвид
горните мотиви и съобразно икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на застрахователното
събитие и лимитите на отговорност при застрахователната закрила, съдът определи
дължимото застрахователно обезщетение.
Релевираното от ответникът възражението за съпричиняване, чрез нарушение от страна ищеца на чл.21 от ЗДВП- движение с превишена
скорост не се установява по
делото. Видно от заключението на СТЕ скоростта на
движение на лек автомобил Фолксваген е 50км.ч. или в рамките на разрешената за
населено място. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 47 от ЗДВП, съгласно който водач на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре
и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. От
данните по делото се установи нарушение
на водач на лек автомобил Форд, който е предприел необезопасена маневра завой
наляво, без да пропусне насрещно движещ се автомобил, който е с предимство.
За
основателно съдът намира възражението за съпричиняване, поради нарушение на
чл.137а от ЗДВП-непоставяне на обезопасителен колан. Заключението на съдебно
медицинската експертиза сочи на липса на данни за ползване на предпазен колан.
В случай, че такъв е ползван ищецът не би получил травматичните увреждания. Неотносимо е изложеното от вещо лице по САТЕ в с.з. от
26,04,2021год. при удар от дясната страна на лек автомобил Фолксваген, водачът
да би получил удар от контакт с дясностоящите спрямо
него части на автомобила, независимо от
поставен предпазен колан, доколкото ударът при ПТП е челен ляв за
Фолксваген. Това обстоятелство сочи на
съпричиняване относно вредите, което съдът определя на 20% или дължимото
обезщетение е 20000,00лв., което след приспадане на платеното извънсъдебно обезщетение
в размер на 3500,00лв. е дължимо в размер на 16500,00лв.
Претенцията за имуществени вреди е
основателна.
Приложени са фактура
№**********/02,12,2015год. и фискален бон за сума 23,20лв.; фактура
№**********/23,02,2016год. и фискален бон за сума 12,00лв., фактура
№207/17,03,2016год. и фискален бон за сума от 50,00лв., които съгласно
заключението на СМЕ са в причинна връзка с проведеното лечение на ищеца, поради
което като пряка вреда и подлежащи на обезщетение.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -27,11,2015год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от ЗЗД от датата на
деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
С оглед релевираното възражение по смисъла на чл.120
от ЗЗД предвид тригодишна давност съобразно чл.111, б.“в“от ЗЗД, обезщетението
за забава е непогасено за периода след 20,11,2016год.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 803,50лв., от
които 660,00лв. - държавна такса и 143,50лв. от общо 350,00лв.-в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на АД „В.,У.и
П.“ не се следва адвокатски хонорар, тъй като не е представен договор за правна
защита и съдействие, от който да е видно как е договорено адв.
Възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 226,20лв. от общо 390,00лв. /250,00лв.- възнаграждение
за вещи лица, 40,00лв.-свидетел и 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, *** да заплати на С.Т.К., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 16500,00лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 27.11.2015г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 20,11,2016г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 16500,00лв. до пълния
предявен размер от 40000,00лв., като неоснователен, както и за лихва за забава,
за периода от 27,11,2015год. до 19,11,2016год. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, *** да заплати на С.Т.К., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 85,20лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 27.11.2015г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху тази сума от 20,11,2016г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава, за периода от
27,11,2015год. до 19,11,2016год. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, *** да заплати по бюджетна сметка
на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 803,50лв. – разноски.
ОСЪЖДА С.Т.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***
да заплати на З. „Л.И.“ АД, *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 226,20лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: