Решение по дело №1758/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1752
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20207050701758
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….

 

 

гр. Варна, 24.11.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №1758/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл. 196, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К.А.Б. EГH **********, срещу Писмо изх. № УСКОР20001234ОД_002ОД/17.07.2020 г. издадено от кмет на район „Одесос“ при Община Варна, с което е указано на К.А.Б.,  М.А.Б. и П.А.Б., в срок от 7 дни от получаване на писмото, че следва да премахнат амортизирания, полуразрушен покрив на сграда с идентификатор -----, както и пропадналата част от покрива към дъното на  имота на сграда с идентификатор --------в интерес на безопасността, здравеопазването, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Жалбоподателят сочи, че писмото е административен акт, тъй като съдържа едностранно властническо волеизявление и има характеристиките на заповед по чл. 195, ал.5 от ЗУТ, поради вменено задължение да се премахне част от постройка или по чл. 195, ал.6 от ЗУТ, тъй като се твърди от административния орган, че на постройките не може да се извърши основен ремонт. Намира, че оспореното писмо е незаконосъобразно на всички основания предвидени в чл. 146 от АПК. Издадено е от некомпетентен орган, поради което е нищожно. Липсват фактически и правни основания за издаването му. Твърди се, че покрива на сграда с ид. --------е в лошо състояние, а от друга страна, че е силно обрасъл и не може да се придобие представа какво е реалното състояние на покрива. Прието е, че на постройките не може да се извърши основен ремонт, но не се посочва на базата на какво е констатиран този факт. Не е ясно, защо не е дадено указание за възстановяване на покрива. Указаният срок не е достатъчен, за безопасно и законосъобразно извършване на описаните дейности. Налице е превратно упражняване на власт, тъй като не са изложени мотиви, защо е прието, че  безопасността, здравеопазването, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите са застрашени. Постройките са в частен имот, едната е във вътрешната му част и не създава опасност. Не е налице незаконен строеж, за да се разпорежда премахването му. Целта на посочените разпоредби е собствениците на строежи да полагат грижи за тях и при неизпълнение да бъдат задължени да ги ремонтират, при липса на такъв или ако е невъзможен едва тогава следва да се премахват. Покривите на двете постройки не представляват характеристиките посочени в чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Отправено е искане за обявяване нищожността на писмото, присъждане на сторени разноски възнаграждение за адвокат. В съдебно заседание, чрез адв. Е. и адв. Г. жалбата се поддържа. В писмени бележки са изложени подробни съображения по наведените доводи.

Ответната страна – Кметът на Район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, като счита същата за недопустима, тъй като оспореното писмо няма всички характеристика на административен акт. В условията на алтернативност, моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки е изложено, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, констатирано е лошото състояние на покрива, поради което с писмото от 17.07.2020 г. са дадени указания. Жалбоподателят не е оспорил констатациите и не са ангажирани доказателства, които да опровергават установяванията.

Заинтересована страна - М.А.Б. не е изразил становище по спора.

Заинтересована страна - П.А.Б. не е изразил становище по спора.

Административният съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства, приема за установено следното:

Съгласно н. а. № 174, том ХХІІІ, дело № 5911/1993 г. К.А.Б. е придобил ½ ид. част от жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ***, включващ надпартерен етаж от две стаи, салон и вход и стълбище към ул. Яребична, и пристройка от стая кухня, изба под тях и навес, заедно с ¼ ид. ч. от дворното място, в което е построено описаното жилище, цялото от 270 кв. м, представляващо дворище 8, кв. 152, по плана на 11 подрайон на гр. Варна /л. 5 -6 от адм. пр./.

Съгласно н. а. 67, том ХІІІ, дело № 5357/1984 г. М.А.Б. е придобил ½ ид. част от жилищен имот, включващ надпартерен етаж от две стаи, салон с вход и стълбище към ул. Яребична и пристройка от стая, кухня изба под тях и навес, заедно с ¼ ид. част от дворното място, в което е построено жилището, цялото от 270 кв. м, дворище 8, кв.151 по плана на 11 подрайон на гр. Варна /л. 60 от делото/.

Съгласно н. а. №  22, том ІІ, рег. № 11823, дело № 200/2011 г. П.А.Б. е придобил, чрез дарение от К.А.Б. и М.А.Б. следния недвижим имот: от всеки от дарителите по 1/6 ид. ч. или общо 2/6 ид. ч. от притежаваните от тях 135 кв. м. ид. ч. в ПИ, целия с площ 270 кв. м, в гр. Варна, ***, УПИ ІІІ – 8, кв. 152, по плана на 11 микрорайон на пр. Варна, заедно с по 1/6 ид.ч. или общо 2/6 ид. ч. от надпартерен етаж от жилищна сграда, състоящо се от две стаи, салон и вход и стълбище към ул. Яребична и пристройка от кухня, изба под тях и навес /л. 41-42 от делото/.

От СГКК – Варна са представени скици и извадка от КРНИ за:

1.              Поземлен имот с ид. 10135.1.239, със собственици по данни от КРНИ: Р.К.Ц., М.А.Б., К.А.Б. и К.К.Д.Сграда с ид. -----, със собственици по данни от КРНИ: М.А.Б. и К.А.Б..

2.              Сграда с ид. -----, със собственици по данни от КРНИ: М.А.Б. и К.А.Б..

Подадена е молба рег. № УСКОР20001234ОД/18.06.2020 г. от „Т - инвест“ ЕООД, с управител Ю.Т.Д.до кмет на район „Одесос“, в която е изложено, че дружеството започва строителство в имот на ***. В съседния имот има едноетажна постройка, която е на границата с имота, в който ще се извършва строителство. Постройката е с пропаднал покрив и дърво, което расте вътре в нея и излиза през покрива. Възможно е при започване на строителството тази постройка да падне в имота на дружеството, поради което е поискано да се вземат мерки спрямо собствениците за обезопасяването или премахването й.

Съставен е Констативен протокол от двама главни експерти ОРК, служители в район „Одесос“, в който е посочено, че на 19.06.2020 г. са извършили проверка за техническото състояние на сграда с ид. --------и 5, на ***, гр. Варна в присъствие на г-жа Б.– представила се за майка на собствениците. Протоколът е подписан от двамата главни експерти, в графа „Присъствали“ не е положен подпис. В протокола е записано, че при оглед на място и отвън е установено, че сграда с ид. --------разположена на страничната регулационна линия е с деформиран, частично пропаднал и на места липсващ покрив. Наблюдават се през покрива порасли дървета, вече сухи около които пропаданията са най - лоши. Елементите на покрива са амортизирани, изгнили, наблюдават се следи от стар пожар. Сграда с ид. --------в частта й към дъното на имота също е в лошо състояние.

С Покана от 19.06.2020 г. до всички собственици на имот на ***а е указано да се явят в район „Одесос“ и представят документ за собственост.

Подадено е заявление рег. № УСКОР20001234ОД_001Д/24.06.2020 г. от К.А.Б. ***, в което е посочено, че относно строеж с адрес : гр. Варна, ***а, представя нотариален акт за собственост и е уточнил, че другите собственици на строежа са М.А.Б. и П.А.Б..

Съставен е Констативен протокол от двама главни експерти ОРК, служители в район „Одесос“, в който е посочено, че на 30.06.2020 г. е извършена проверка на техническото състояние на сграда с ид. -----, адрес ***, в присъствието на Ю.Д.– управител на „Т – инвест“ ЕООД и К.Б. – собственик. Направени са констатации, че при извършен оглед през имот с адм. адрес ***и от имот с адрес *** са наблюдава, че покрива на сградата също е в лошо състояние, има амортизирани конструкционни елементи на покрива. Покривът на сградата към дъното на имота и към границата с имота *** е в лошо състояние, както и силно обрасъл. Част от югозапания зид е в лошо състояние. Протоколът е подписан само от двата специалисти ОРК в район „Одесос“.

  Издадено е Писмо изх. № УСКОР20001234ОД_002ОД/17.07.2020 г.  от кмет на район „Одесос“ при Община Варна, с което е указано на К.А.Б.,  М.А.Б. и П.А.Б., в срок от 7 дни от получаване на писмото, че следва да премахнат амортизирания, полуразрушен покрив на сграда с идентификатор -----, както и пропадналата част от покрива към дъното на  имота на сграда с идентификатор --------в интерес на безопасността, здравеопазването, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Посочено е, че след изтичане на посочения срок ще се извърши нова проверка на място и при констатирано неизпълнение на даденото предписание ще бъдат предприети последващи административни действия.

 Административният орган се е мотивирал с установяването от извършен оглед, че сграда с ид. --------е с деформиран частично пропаднал и на места липсващ покрив. През покрива са порасли дървета, вече сухи, около които пропаданията са най – значителни. Елементите на покрива са амортизирани, изгнили, наблюдават се следи от пожар. Част от зид на сградата е много лошо състояние и е частично разрушен към съседния имот. Покрива на сграда с ид. --------също е в лошо състояние. Наблюдават се амортизирани конструктивни елементи на покрива, които имат стари следи от пожар. Покривът на сградата в западната част към дъното на имота е силно обрасъл с влечащи растения и не може да се добие представа какво е реалното състояние на покрива. Част от югозападния зид в дъното към съседния имот с адрес *** също е в лошо състояние, полуразрушен, а покрива там е пропаднал. Цитирана са ал.1 и ал.3 от чл. 195 на ЗУТ.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

В оспореното писмо е посочено:

 “Предвид факта, че на цитираните постройки не би могъл да бъде извършен основен ремонт, Ви указваме в срок от 7 дни от получаване на настоящото писмо, следва да премахнете амортизирания, полуразрушен покрив на сграда с идентификатор 10105.1.239.4, както и пропадналата част от покрива към дъното на имота на сграда с идентификатор --------в интерес на безопасността, здравеопазването, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

След изтичане на указания срок от длъжностни лица при район „Одесос“ – Община Варна ще бъде извършена нова проверка на място и при констатиране на неизпълнение на даденото по - горе предписание ще бъдат предприети последващи административни действия“.

Налице е указание, за цялостно и частично премахване покриви на две сгради. Въпреки, че органа е посочил, че „указва“, той е дал срок за изпълнение на указанието. От това следва, че то е със задължителен характер за адресатите му, сред които е жалбоподателя. Ответникът не е посочил, че препоръчва, поради което изявлението следва де се възприеме като такова със задължителен характер. По - нататък ответникът наименува изявлението си „предписание“. По арг. на чл. 197, ал.2 от ЗУТ /В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания/, предписанията са със задължителен характер. Задължителния характер на предписанията дадени във връзка с устройство на територията се установява и от нормите на чл.128а ал. 2 и 3; чл.162 ал.3; чл.168 ал.4; чл. 170 ал.4;  чл. 194 ал.1; чл. 201 ал.3; чл.221, ал.4; чл. 233  и др. от ЗУТ.

След като ответникът е дал задължителни указания и сам е възприел същите като предписание следва, че оспореното писмо е с характер на административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК, създаващо задължение за адресатите му, сред които е жалбоподателя. Оспореното писмо е до К.А.Б., М.А.Б. и П.А.Б.. Следва, че жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения срок по чл. 140, ал.1 от АПК /писмото е съобщено на жалбоподателя на 24.07.2020 г., жалбата е подадена на 31.07.2020 г./, пред компетентен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед № 0261/27.01.2020 г. издадена от кмет на Община Варна на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ е наредено на кметовете на райони да издават мотивирани заповеди по чл. 195, ал.4, ал.6 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ само по отношение на строежи частна собственост, които не са в режим на етажна собственост и сгради в режим на етажна собственост, независимо от вида на собствеността, разположени в територията на съответния район и процедирането им в съответствие с чл. 196, ал.4 от ЗУТ. Предвид наличието на делегирани правомощия, оспореното писмо е издадено от компетентен орган.

Няма спор между страните, че К.А.Б., М.А.Б. и П.А.Б. са съсобственици на сгради с ид. --------и ид. -----, като всеки притежава по 1/3 от тях.

За началото на административното производство жалбоподателят е бил уведомен с покана от 19.06.2020 г. за установяване техническото състояние на сгради на ***а. Със заявление от 24.06.2020 г. К.А.Б. е представил доказателства за собствеността на сградата. В този смисъл е спазено изискването на чл. 26, ал.1 от АПК за уведомяване за започналото производство, само относно жалбоподателя. М.А.Б. и П.А.Б. не са уведомени за започналото производство, но тъй като същите не са депозирали жалби, този пропуск спрямо тях не следва да се отчита при преценка законосъобразността на административния акт.

В поканата е посочено, че сградите са с адрес: ***а, а в административния акт е посочено, че са с адрес: ***. В н. а. №  22, том ІІ, рег. № 11823, дело № 200/2011 г. имотът е посочен с адрес ***, поради което при липса на доказателства за промяна на административния адрес, следва това да е адреса на процесните сгради. Неточността в посочения адрес в поканата, в случая не е съществено нарушение, поради това, че сградите, чиито покриви следва да се премахнат са идентифицирани с  идентификаторите си от КККР, съответно --------и --------

Страните по спора не сочат строежите, чиито покриви е наредено да се премахнат да са заварени или търпими строежи, поради което в случая не намира приложение чл. 195, ал.5 от ЗУТ.

Покривът е част от строеж, на основание чл. 153, ал.2, т.2 от ЗУТ азрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите/ и §1, т.46 от ДР на ЗУТ /"Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи/.

След като е наредено да се премахнат покривите, изцяло на едната сграда и частично на другата, следва че разпореждането е за премахване на строеж. Без покрив строежа изгубва характеристиката си на такъв. Това е така, тъй като строежът има съставни части една, от които е покрива, премахне ли се той, макар и частично следва, че това което е построено няма характеристиките на строеж. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното писмо е с характер на заповед по чл. 195, ал.6, ал.1 от ЗУТ /Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят/.

На основание чл. 196, ал.1 от ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Със Заповед № 0261/27.01.2020 г. кмет на Община Варна е делегирал правомощията си относно назначаване на комисия по чл. 196, ал.1 от ЗУТ на кметовете на райони. Липсват доказателства кмет на район „Одесос“ да се определил състав на комисия. На  основание чл. 3, ал.1 от  Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповед за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях, /публикувана в сайта на Общински съвет - Варна https://varna.obshtini.bg/doc/3262763/, кмета на общината издава заповед, с която назначава постоянно действаща комисия. В състава на комисията, освен специалистите от дирекция "ИИБ" и "АГУП" при Община Варна, задължително се включват правоспособен юрист и длъжностно лице по чл. 223 от ЗУТ.

  В случая са съставени два констативни протокола съответно на 19.06.2020 г. и на 30.06.2020 г. от експерти ОРК в район „Одесос“, но без последните да са в състав на комисия. Следва, че констативните протоколи са издадени от некомпетентни длъжностни лица, тъй като не са включени в комисия, която отделно от това трябва да е в състав съобразно чл. 3, ал.1 от Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповед за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях.

  Липсата на компетентност на лицата съставили протоколите и наличието на извършени действия в ненадлежен състав, води до нищожност на тези действията, т.е. до липса на съставени констативни протоколи, които да установяват факти релевантни за спора. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното писмо.

  На основание чл. 196, ал.2 от ЗУТ, комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. На основание чл. 4, ал.3 от Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповед за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях, комисията е длъжна в едномесечен срок от постъпването на сигнала или възлагането на проверката да състави окончателен протокол на Кмета на Общината, в който да предложи извършването на необходимите действия и издаването на съответните заповеди.

В случая изслушване на заинтересованите лица, включително и жалбоподателя не е направено. Също така не е издадено предложение до кмета на район „Одесос“ как да се процедира със строежите. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, той като не става ясно въз основа на какви факти е наредено премахване на покриви, без да се изследва възможността за поправяне или заздравяване. Процедурата не е изпълнена в цялост, тъй като липсва изследване възможността за поправяне или заздравяване на покривите. В административният акт не са изложени факти, от които се установява, че е невъзможно покривите да се поправят или заздравят. С това е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от яснота за фактите срещу които да се защитава, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното писмо.

Премахване на покрив изцяло или частично съдът намира, че следва да се възприеме като премахване на строеж, тъй като покривът е част от строежа по арг. на чл. 153, ал.2, т.2 от ЗУТ и §1, т.46 от ДР на ЗУТ. Писмото е следвало да се посочи, че се разпорежда премахване на строеж, като той се опише в степен, която да дава яснота какво е разпоредено за премахване, размери, местоположение и т.н. В случая с премахване на целия покрив на сграда с ид. --------и част от покрива на сграда с ид. --------е направено изявление, което не съответства на изискването на чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ, която норма предвижда премахване на строеж. Също така изявлението не може да се подведе и под нормата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ, тъй като липсва изявление на административния орган, че сгради с ид. --------и ид. --------са търпими или заварени строежи. Липсата на установяване  на съставомерни факти за прилагане на чл. 195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ установени по реда на чл. 196, ал.1 е ал.2 от ЗУТ е довело до неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на оспореното писмо.

В случая не може да се приеме, че е налице и частично премахване на строеж, тъй като съгласно §5 от ДР на Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповед за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях, при частично премахване на строеж се изготвя становище на правоспособен инженер – конструктор за укрепване на строежа, придружено /при необходимост/ от конструктивен пункт. В случая не са налице доказателства в тази насока.

Ответникът сочи, че жалбоподателят не е оспорил констатациите в писмото. Както беше отбелязано посочените факти в писмото и разпорежданията във връзка с тях, не са могат да се обвържат към конкретна правна норма, даваща право за премахване на строеж, поради което е неоснователен доводът на ответника, че липсата на оспорване от страна на жалбоподателя на изложените факти в писмото е предпоставка за законосъобразността на същото. 

С оглед изложеното съдът приема, че оспореното писмо е незаконосъобразно, което налага отмяната му. Жалбата е подадена само от К.А.Б.. Заинтересованите лица не са оспорили процесното писмо, въпреки че са негови адресати. Поради това, че административния акт се отменя не поради незаконосъобразно определяне на адресатите, а поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон последиците от отмяната на административния акт са за всички, съобразно чл. 177, ал.1, изр.2 от АПК.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в размер на 10 лева - заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева е основателно. Следва район „Одесос“ при Община Варна, съгласно чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗМСМА, да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 310 лева.

По агр. на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  по жалба от К.А.Б. ЕГН **********,  Писмо изх. № УСКОР20001234ОД_002ОД/17.07.2020 г. издадено от кмет на район „Одесос“ при Община Варна.

ОСЪЖДА район „Одесос“ при Община Варна да заплати в полза на К.А.Б. ЕГН ********** сумата от 310 /триста и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: