МОТИВИ по
н.о.х.д. № 1038/2010 г. по описа на Районен съд- Н***
Н***ският
районен прокурор е внесъл обвинителен акт срещу:
Г.Д.И., роден на ***г***, с постоянен адрес: с.Градец,
общ.Котел, кв.”Запад” № 1, ЕГН **********, български гражданин, неженен,
осъждан, без образование, понастоящем в Следствения арест – гр.Сливен, за това,
че на 15.09.2010 г. около 04.15 часа в курортен комплекс “***”, общ. Н***,
хотел „***”, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор и в
съучастие със С.Я.Ш. с ЕГН **********, като извършител, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 804.00 (осемстотин и четири) лева, а именно: 10 метра
отводнителни тръби, изработени от мед, на стойност 780.00 лева и 2 броя тръбни
съединителни ъгъла, изработени от мед, на стойност 24.00 лева, от владението на
К.Х.Ч. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б. ”б” от НК
и срещу:
С.Я.Ш., роден на ***г***, с постоянен адрес: с.Татарево, Хасковска област, ЕГН **********,***, ,български
гражданин, неженен, осъждан, без образование, за това, че на 15.09.2010 г.
около 04.15 ч. в курортен комплекс “***”, хотел „***”, след предварителен
сговор и в съучастие с Г.Д.И. с ЕГН **********, в качеството на извършител, е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 804.00 (осемстотин и четири) лева, а
именно: 10 метра отводнителни тръби, изработени от мед, на стойност 780.00 лева
и 2 броя тръбни съединителни ъгъла, изработени от мед, на стойност 24.00 лева,
от владението на К.Х.Ч. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
Производството протече по реда на чл.370 и сл. от НПК.
Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявиха, че не желаят да се събират доказателства за тези
факти. На основание чл.372, ал.4 от НПК, като взе предвид, че направените от подсъдимите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед събраните събраните
писмени и гласни доказателства по делото. Предлага да бъде наложено на подс. И. наказание лишаване от свобода за срок от 5 години,
като в тази връзка счита, че следва да се вземат предвид многократните му
осъждания и обстоятелството, че същият е с трайно изградени престъпни навици,
няма намерение да поправи своето поведение, а понастоящем е следствен и по
друго наказателно производство. По отношение на подсъдимия С.Ш. предлага да
бъде наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимите моли да бъде наложено на
двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като
за подс. Ш. изпълнението му да бъде отложено на основание
чл.66 от НК.
Подсъдимият Г.Д.И. моли съда да постанови “по-малка присъдичка”, като заявява, че съжалява за постъпката си.
Подсъдимият С.Я.Ш. изразява съжаление за извършеното и
моли да му бъде наложено наказание в по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
През м.септември 2010 г. подс.
И. се разхождал в курортен комплекс “***”. Минавайки покрай хотел „М. Ривас”, видял, че водосточните му тръби са изработени от мед,
и решил да се върне, за да вземе от тях. По-късно през същия ден срещнал подс. С.Ш.- негов братовчед, на когото предложил да отидат
вечерта до хотела, за да вземат медни тръби. Последният се съгласил. На 15.09.10
г., около 04.00 ч. двамата отишли пеша до хотела. С тях било още едно лице на
име Христо, който решил да ги придружи, но не взел участие при отнемането на
тръбите. Подс. И. се качил по оградата и от там на
козирката до стената на сградата. Издърпал една от водосточните тръби и я подал
на Ш., а той от своя страна я поставил на земята. И. опитал да извади още една
тръба, но забелязал, че през същата преминава кабел и решил да я остави. По-късно
сутринта И. и Ш. огънали взетите тръби и ги занесли в пункт за изкупуване на
метали, находящ се в промишлената зона на гр.Н***, където ги предали на свид.Чаушев за сумата от 45 лева. Взетите пари разделили
помежду си и похарчили.
Извършената кражба била констатирана на 15.09.10 г. от
собственика на хотела свид. К.Ч.. След като установил
щетите, същият прегледал записа от охранителната камера на хотела и видял, че
на посочената дата около 04.15 часа лица от ромски произход са отнели тръбите,
издърпвайки ги от скобите на стената. Този запис бил предоставен на полицията и
бил изготвен фотоалбум, приложен на л.33-35 от досъдебното
производство. При извършения оглед на местопроизшествието били иззети от една
от медните тръби на сградата дактилоскопни следи.
Авторството на деянието е установено с помощта на дактилоскопна експертиза, която дава заключение, че
иззетите дактилоскопни следи са оставени от подс. Г.Д.И., както и от обясненията на двамата подсъдими,
дадени в хода на досъдебното производство.
Стойността на отнетите вещи е установена посредством оценъчна
експертиза. Видно от заключението на същата, цената на един линеен метър медни
тръби (улуци) към датата на инкриминираното деяние е 78 лева, а цената на
медните съединителни ъгли е 12 лева на линеен метър, т.е общата стойност на
противозаконно отнетите вещи е 804 лева.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които
съдът приобщи към делото, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, както
и от направените от подсъдимите самопризнания.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От обективна страна с деянията си подсъдимите
са осъществили състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б. ”б” от НК, като на 15.09.2010 г. около 04.15 часа в курортен комплекс “***”,
общ. Н***, хотел „***”, след предварителен сговор и в съучастие помежду си,
като извършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 804.00
(осемстотин и четири) лева, а именно: 10 метра отводнителни тръби, изработени
от мед, на стойност 780.00 лева и 2 броя тръбни съединителни ъгъла, изработени
от мед, на стойност 24.00 лева, от владението на К.Х.Ч. ***, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Двамата подсъдими са
действали в качеството на извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Вследствие
на предварително формирания общ умисъл, същите са взели дейно участие в
изпълнителното деяние за постигане на целения общ престъпен резултат- отнемане
на вещите и установяване на фактическа власт върху тях. Случаят не е маловажен
по смисъла на чл. 93, т.9 от НК- с оглед стойността на отнетите вещи и
обстоятелството, че се касае за лица, осъждани, не би могло да се приеме, че
извършеното престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други престъпления от този вид. Поради това съдът приема, че е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
Подс. И. е извършил деянието при условията на опасен
рецидив- след като е бил осъждан повече от два пъти на “лишаване от свобода” за
престъпления от общ характер и изпълнението на повече от едно от тези наказания
не е отлагано на основание чл.66, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
при условията на пряк умисъл от подсъдимите. Същите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното
настъпване, водени от желанието си за
лично облагодетелстване по престъпен начин.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия Г.И., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
му възраст и направените признания, способствали за изясняване на обективната
истина (макар и признанието да не е по негова инициатива, а резултат от
разкриването му от органите на полицията след преглеждане на записа от
охранителните камери и извършване на дактилоскопната
експертиза). Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете многократните осъждания
на същия за престъпления против собствеността, очертаващи го като личност с
висока степен на обществена опасност. Касае се за лице с трайно изградени навици
за извършване на престъпления против собствеността, като настоящото осъждане е
петнадесето по ред. Очевидно е, че изтърпяването на предходните наказания не е
въздействало поправително на осъдения, който непосредствено след изтърпяване на
последното наказание за пореден път е манифестирал непроменените си навици за
извършване на престъпни посегателства върху собствеността. В съдебното
заседание, макар и формално да декларира съжаление за извършеното, с
процесуалното си поведение същият демонстрира пълна липса на самокритичност. Изложеното
налага извод, че наказание в минималния предвиден от закона размер не би
способствало за реализиране целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Преценявайки
горните обстоятелства и тежестта на конкретното деяние, съдът определи наказанието
под средния размер, а именно: лишаване от свобода за срок от пет години. Съдът
счете, че така определеното наказание е адекватно на степента на обществена
опасност на извършеното деяние, както и на степента на обществена опасност на подсъдимия
и е достатъчно за постигане целите на наказанието, включително отнемане
възможността на същия да вреди на обществото, чрез изолирането му за един по
продължителен период от време. На основание чл. 58а от НК така определеното
наказание се намали с 1/3, на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбите на чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови
така наложеното наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален строг режим.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия С.Ш., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените от същия признания и изразеното съжаление за извършеното. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходните му осъждания. С оглед
изложените обстоятелства и тежестта на конкретното престъпление, съдът наложи
на подсъдимия Ш. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, намали на една
година лишаване от свобода. Съдът счита, че така определеното наказание съответства
на степента на обществена опасност на извършените деяния, както и на степента
на обществена опасност на подсъдимия и е достатъчно за постигане целите на
наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване
от свобода, а именно: наложеното наказание е “лишаване от свобода” за срок, по-малък
от три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, а изложените
по-горе обстоятелства, водят до извод, че поправянето му, посочено като основна
цел в разпоредбата на чл. 66 от НК, може да бъде успешно постигнато без той да
бъде изолиран в затворническа среда. С оглед на това, съобразявайки и
конкретната степен на обществена опасност на престъплението, съдът счете, че
изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за срок от
три години.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК разноските
по делото в размер на 30.80 лева бяха възложени в тежест на двамата подсъдими
по равно.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: