№ 239 / 24.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г., 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: К. Семов
При секретаря….Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 834 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32-0000086/22.04.2019г. на Н. О. „. г., бул.”Х. Б.” № 56 при РД АА гр.В. е наложено на В.П.Р. с посочен съдебен адрес xxx административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за административно нарушение по чл.18, т.6 от Наредба № Н – 8/27.06.2008г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление Р. моли да бъде отменено. Редовно призован, не се явява, представя писмени бележки с изложени доводи по същество, които преповтарят изложените доводи в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 28.03.2019г. около 14:00 часа на път ІІ – 81 район на КПП Ломско шосе водача В.П.Р. управляващ т.а. М. xxxx А. категория N 3 с рег. № СО 86 95 ВР, което било видно от СР част ІІ извършвайки превоз за собствена сметка /празен в момента на проверката/ по маршрут София – Видин – София, бил спрян за проверка от инспекторите в О. „. – Монтана – св.Л.С.К. и св.К.Й.Я.. В хода на извършената проверка било установено, че водача Р. извършва превоз за собствена сметка видно от представената Заповед № 185/28.03.2019г. с превозвач И. К. ЕООД гр.Костинброд, представлявано от ЯНЕ СТАМАТОВ, като в момента на проверката водача Р. не представя заверено копие на Лиценз на Общността или удостоверение на мпс за обществен превоз на товари на територията на РБ в съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.
За установеното св.К. в присъствието на колегата си св.К.Й.Я. съставил спрямо водача Р. АУАН № серия А – 2018/250600/28.03.2019г. посочвайки, че е нарушена разпоредбата на чл.18, т.6 от Наредба Н – 8/27.06.2008г. на МТ. Р. отразил в АУАН, че няма възражения. На базата на изготвения АУАН, наказващият орган – Н. О. “АА” Монтана издал процесното НП санкционирайки Р. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в редакция ДВ бр.9 от 2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г.
Възраженията на Р. в жалбата против НП са следните:
Фирма “И. К.” ЕООД, разполага с договор за наем на МПС, считано от 01.03.2019г. с лицензираната фирма Н. К. Т. 2000“ ООД. Към момента на проверката водачът бил представил погрешно издадена заповед от името на фирмата собственик на автомобила, вместо от името на лицензираната фирма. В последствие е представена и коректна заповед на имейла на Областен отдел „Автомобилна администрация“ г..
Фирма Н. К. Т. 2000 ООД разполага с Лиценз на Общността № 13605 със срок на валидност до 08.07.2025г., на контролния орган било предоставено заверено копие към лиценз на Общността с № **********, копие от което е представено по делото от жалбоподателя.
Предвид факта, че сайта на ИА АА не дава информация, кои са вписаните товарни автомобили с публикуван регистрационен номер в лиценза на превозвача, както и не се дава информация дали един автомобил е добавен или е отписан за превозвача не става ясно след като разполага с лиценз на Общността доказал е финансова стабилност и е наел с договор за наем МПС защо информацията не е отразена и не е взета в предвид.
Жалбоподателя Р. моли да вземе предвид и факта, че отговорността по отношение на лиценз не е на водача, а на превозвача, както и факта, че товарния автомобил не е собственост на В.Р..
По делото не се оспорва, че управляваното от Р. мпс-во е с допустима максимална маса над 12 тона. Видно от завереното копие на протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ппс, М. xxxx А. е категория N 3, т.е. с допустима максимална маса над 12 тона. Извършваният превоз на 28.03.2019г. е бил за собствена сметка на „И. К.” ЕООД гр.Костинброд съгласно Заповед № 185/28.03.2019г., издадена на основание чл.18, т.4 от Наредба № Н – 8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, а видно от извадка на ИА „. раздел лицензи „И. К.” ЕООД гр.Костинброд не притежава лиценз за обществен превоз на товари. Не на последно място жалбоподателят е имал сключен трудов договор с месторабота в „И. К.” ЕООД, отразено изрично в АУАН.
Съгласно чл.12б, ал.10 (Нова - ДВ, бр.17 от 2011г., в сила от 26.04.2011г.) – „Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари”. По силата на чл.93, ал.1 (Изм. - ДВ, бр.11 от 2002г.) (Доп. - ДВ, бр.17 от 2011г.) „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр.99 от 2003г., изм., бр.85 от 2006г., бр.17 от 2011г., бр.9 от 2017г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение;
Съгласно чл.18, т.6 от Наредба Н – 8/27.06.2008г. на МТ (нова – ДВ, бр.14 от 2016г., изм., бр.98 от 2017г. , в сила от 1.01.2018г.) При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози.
Като се имат предвид непосредствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са в контекста на изложените по–горе факти и обстоятелства, съдът намира, че нарушението по чл.18, т.6 от Наредба Н – 8/27.06.2008г. на МТ е извършено и доказано, а в хода на установяването му настоящия съд не сезира допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбата на Р. е неоснователна и недоказана. Видно от доказателствата по делото водача Р. на 28.03.2019г. е извършвал превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАвПр и чл.12б, ал.10 от ЗАвПр без редовно издаден лиценз извършвайки превоз за собствена сметка на „И. К.” ЕООД гр.Костинброд, поради и което правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на Р. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр /в редакция след изм. с ДВ, бр.9/26.01.2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г./, без да е правно възможно да се изменя НП.
Представените договор за наем на мпс от 01.03.2019г., Лиценз № 13605 и заверено копие № ********** на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издадени на Н. К. Т. 2000 ООД гр.София, не променят изложените по–горе доводи за доказаност на нарушението посочено в АУАН и НП. Видно е от показанията на св.К. и св.Я., а също и от посочената Заповед № 185/28.03.2019г., на 28.03.2019г. с т.а. М. xxxx А. с рег. № СО 86 95 ВР превозът за собствена сметка е бил извършван от превозвача „И. К.” ЕООД гр.Костинброд, а не от превозвача Н. К. Т. 2000 ООД гр.София. Настоящият съд кредитира показанията на св.К. и св.Я. като обективни и подкрепени от писмените доказателства по делото, събрани към момента на проверката на 28.03.2019г., а не от онези, които жалбоподателят е представил след съставяне на АУАН и издаване на НП, стремейки се да избегне АНО чрез нарочно съставени и неотносими документи към настоящето АНП.
Правилно е била ангажирана АНО на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на водача Р., тъй като тази санкциона разпоредба предвижда АНО за водача, а не за превозвача за чиято сметка се е извършвал превоза. Обжалваното НП е издадено при действието на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в редакцията му от ДВ бр.9/26.01.2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г., като настоящия съд извърши проверка дали не се прилага чл.3, ал.2 от ЗАНН. Имайки предвид редакцията на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и след изм. с ДВ, бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г., АНО на Р. не е отпаднала, респ. не са налице правни условия и за изменение на наложеното му административно наказание по размер.
Правилно административно наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН – според настоящия съд имайки предвид вида нарушение, свързано с извършване на вид превоз при липсата на издаден основен документ – лиценз, приложението на чл.28 ЗАНН би било правно необосновано.
Настоящият съд като прецени всички събрани по делото доказателства, в контекста на изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС намира, че процесния случай не може да се квалифицира като маловажен. Процесното нарушение се отличава с особена значимост и е свързано с липсата на основополагащ документ, позволяващ извършването на превоз за собствена сметка с посочения вид мпс. В полза на това да не се прилага чл.28 от ЗАНН е и изисканата справка съдържаща се в писмо рег. № 10 – 00 – 13 – 538/06.07.2020г. на РД ААА гр.В., ведно с приложение, от които е видно, че обжалваното процесно НП не е единствено спрямо Р.. В процесния случай е санкциониран Р. като водач, а не превозвача, поради което е без правно значение дали спрямо превозвача има или не издадени други НП.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е доказано. Данните по делото дават основание нарушението да се третира като такова с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗАвПр. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложената глоба не е завишена, както и че съответства на тежестта на нарушението, което е квалифицирано правилно и е било доказано по несъмнен начин. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са осъществени, и наказващият орган правилно не го е приложил, той следва да потвърди наказателното постановление поради издаването му в съответствие със закона.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000086/22.04.2019г. на Н. О. „. Монтана, бул.”Х. Б.” № 56 при РД АА гр.В., с което на В.П.Р. с посочен съдебен адрес xxx е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр /в редакция след изм. с ДВ, бр.9/26.01.2017г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г./.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: