Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ ЕКСТРА“ ЕООД ЕИК ********* град Стара Загора, представлявано от управителя К. Г. против Решение №17/22.01.2024г, постановено по АНД №1368/23г по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0054610, издаден от ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл. 638 ал.4 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.461 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от същия Кодекс.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд не е установил, че деянието не представлява нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, а е административно нарушение, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.638 ал.4 от същия Кодекс. Не е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1, защото между нея и състава на чл.638 ал.4 от КЗ е налице съотношение на специална към обща. Трябвало е като нарушена да се впише тази норма, която вменява задължение на собственика МПС, което той не е изпълнил при това виновно, съзнавайки обстоятелствата, които го задължават да сключи договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Юридическите лица не могат да носят виновна отговорност и да имат поведение, несъвместимо със задълженията по закон, а в електронния фиш е посочено именно „управление на МПС“, което дружеството не може да извърши.

От съда се иска да бъде отменено Решение №17/22.01.2024г на РС Казанлък и да се постанови друго за отмяна на Електронен фиш серия Г №0054610, издаден от ОД МВР Стара Загора.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - Стара Загора, не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено възражение от редовно упълномощен юрисконсулт, с което оспорва касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на „ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ-ЕКСТРА“ ЕООД, ЕИК ********* против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г №0054610, издаден от ОД на МВР- Стара Загора, с наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл. 638 ал.4 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от същия Кодекс, за това, че на 11.04.2023г в 16.20ч в град Казанлък, бул. К. А. Б. до Т-Маркет в посока изток-запад е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Моторното превозно средство е товарен автомобил, [Марка] 35 Ц 13, с регистрационен номер [рег. номер]. Установено е нарушение на КЗ с автоматизирано техническо средство/система №120с50, АТСС ARH CAM S1. МПС е регистрирано на П. П. Е. Е., град Стара Загора, [улица], ет.2, ап.6, представлявано от К. Ж. Г. – законен представител/управител.

За да потвърди Електронния фиш въззивният съд е установил, че съдържанието на ЕФ е съответно на изискванията за пълно описание на съставомерните факти, при които е извършено деянието, както и че е наложено наказание на законно основание – предвидената за нарушението имуществена санкция и на субекта на административно наказателната отговорност. Даден е отговор на въпроса, поставен и с касационната жалба, а именно, че разпоредбата, която вменява задължение на собствениците на регистрирани на територията на Република България МПС, не спрени от движение, да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е тази на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, под която е подведено бездействието на дружеството за сключване на задължителния договор за собственото му МПС. Позовал се е на регистрацията на дружеството като собственик на товарния автомобил и на липсата на договор за задължителна застраховка. Даден е отговор и на въпроса за законността на наложената имуществена санкция, предвидена в чл. 638 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането по силата на препращането по чл.638 ал.4 от същия Кодекс – когато с АТС или АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата по ал.1 т.1 или имуществената санкция по ал.1 т.2 от Кодекса. Съдът е проверил и годността на вещественото доказателствено средство, чрез събиране и обсъждане на Протокол за проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, установяващи изправността на използваната АТСС.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Административно нарушение е онова действие или бездействие, което нарушава установения ред за държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Юридическите лица са субекти на правото и като такива участват в публичноправни и частноправни отношения, чрез законните си представители и органи на управление, състоящи се от физически лица, формиращи не само волята им, но и изпълняващи тази воля посредством действия или бездействия. Ето защо юридическите лица са субекти и на имуществена отговорност, когато не изпълняват задължения от публичноправен порядък. Нарушението е понятие за правна квалификация на поведение, представляващо неправомерно развитие на публичноправното отношение, а когато нормативен акт го обявява за наказуемо, тогава то е административно нарушение и основание за налагане на административно наказание на физическите лица или имуществена санкция на едноличните търговци и юридическите лица.

В процесния ЕФ е посочено, че описаното деяние представлява нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4, вр.чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, е длъжно да сключи застраховка "Гражданска отговорност“. Според нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ лицата, задължени по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, които не са си изпълнили задължението да сключат застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, се налага имуществена санкция от 2000лв., ако са еднолични търговци или юридически лица. Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", се налага санкцията по ал. 1. От цитираната нормативна регламентация следва, че нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ установява правната възможност да се ангажира отговорността на собственика, предвидена в чл. 638, ал.1 от КЗ и когато е установено управление на моторното превозно средство, посредством АТСС, тъй като задължението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ съществува във всеки момент, в който са валидни регистрацията за движение на територията на РБ и неспирането от движение на моторното превозно средство. В този смисъл правилно в съдържанието на процесния ЕФ, издаден по реда на чл.647, ал.3 от КЗ е вписана материално-правната разпоредба, въвеждаща задължение за собственика на МПС да сключи застраховка ГО – чл.483, ал.1, т. 1 от КЗ, и съответно неспазването й е подведено правно под административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 4 от КЗ, предвиждащ налагане на предвиждащ налагане на имуществена санкция в размера по ал. 1, т.2, на чл. 638 от КЗ. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че в ЕФ серия Г, №0054610 е налице ясна, изчерпателна и точна конкретизация на деянието от правна страна, като е посочена и относимата санкционна разпоредба за налагане на имуществена санкция на юридическото лице, собственик на МПС.

Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП. Същият напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, приложим на основание чл.647, ал.3, изр.първо от КЗ.

Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, поради което същите, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, не следва да бъдат повтаряни.

Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 22.01.2024г., постановено по АНД № 1368/ 2023г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА “ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ-ЕКСТРА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, [улица], ет.2, ап.6, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора сумата 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.