РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2109
гр. Пловдив, 10 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2186 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба, предявена от А.Б.У.,
с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат И.С., със съдебен
адрес ***, ***, против Решение № 2153-15-244/14.07.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
151-00-22216-4/08.06.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - гр. Пловдив за прекратяване изплащането на парично обезщетение
за безработица.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени
бележки. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в
писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. С Разпореждане № 151-00-22216-4/08.06.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Пловдив,
издадено на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО
е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка
с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО парично обезщетение за
безработица на А.Б.У., считано от 17.04.2021 г.
6. Посоченото
разпореждане е оспорено
от У. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение
№ 2153-15-244/14.07.2021 г.
е отхвърлил жалбата й. За да
постанови този резултат, решаващият орган е приел следното от фактическа и
правна страна:
А.Б.У.
*** заявление с вх. № 151 -00-22216/04.12.2020 г. за отпускане на ПОБ, поради
прекратено правоотношение считано от 01.12.2020 г. с работодател от Норвегия.
На
по-късен етап, във връзка с писмо изх. № У-151 -00-22216-1/15.12.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, У. е представил Заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004 с приложени документи относно
упражнявана трудова дейност при работодател в Норвегия и Декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г.
По
повод на постъпилите документи, до КИ на Норвегия са изпратени формуляри СЕД U003 - Искане за информация за
заплатата и СЕД U001СВ
- Искане за осигурително досие - трансграничен работник, чрез Системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ESSI).
Поради
липса на необходимата информация за отпускане на ПОБ, с Разпореждане №
151-00-22216-1/13.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО.
След
получаване на необходимата информация от Норвегия с постъпилите на
05.04.2021 г. структурирани електронни документи U017 и U004 производството е възобновено с Разпореждане
№ 151-00-22216-2/08.04.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив. След преминаване на автоматична проверка,
представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5,
ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ, с цел установяване на съответствието на лицата с
разпоредбата на чл. 54а от КСО за определяне на правото и размера на ПОБ на У.,
с Разпореждане № 151-00-22216-3/09.04.2021 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е отпуснато ПОБ за период от 01.12.2020
г. до 31.05.2021 г. вкл. в размер на 32.23 лв. дневно.
Поради
неуточнена информация в СЕД U004
относно дохода на У. чрез Системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС (ESSI) до компетентната институция (КИ) на
Норвегия е изпратен Формуляр Х012 - Изясняване на съдържанието.
На
14.05.2021 г. в ТП на НОИ - Пловдив е постъпило писмо с вх. №
9101-15-719/14.05.2021 г. от Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Пловдив за констатирани нарушения на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. От съдържанието на същото е установено, че при извършена проверка на
"Ви Ви Ес Билдинг" ООД, ЕИК *********, с обект на контрол строителен
обект - жилищна сграда, намиращ се в с. Първенец, община "Родопи",
ул. "Родопи" е констатирано, че на 17.04.2021 г. А.Б.У., ЕГН **********,
на длъжност "общ работник", е допуснат до работа при установени
елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в
писмена форма, което е нарушение, на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда. За това констатирано нарушение на дружеството е съставен АУАН.
На
20.05.2021 г. е изпратено писмо с изх. № 9101-15-719#2/20.05.2021 г. до
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив за предоставяне на
доказателства за упражняването на трудова дейност от У. на 17.04.2021 г. в
осигурителя "Ви Ви Ес Билдинг" ООД, ЕИК *********.
С
писмо вх. № 9101-15-719#3/28.05.2021 г. в ТП на НОИ - Пловдив, Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Пловдив е предоставила декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на
проверка по спазване на трудовото законодателство, на основание чл. 399 от
Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса
на труда и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК от 17.04.2021 г. на А.Б.У., ЕГН
**********.
След
извършена проверка в регистъра на Агенцията по заетостта е установено, че
регистрацията на У. е прекратена от 17.04.2021 г. с причина "Неуведомяване
за промяна в статуса".
В
тази връзка ответния административен орган е посочил, че правоизключващите
материалноправни предпоставки за правото на ПОБ са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 54д, ал. 1 от КСО, в чиято т. 2 е предвидено, че
изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при
прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта, а последното е в
резултат на отделно административно производство. Прекратителното
основание по чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО има самостоятелен характер и
проявление, като е достатъчно единствено да е налице факта на прекратяване на
регистрацията в Агенцията по заетостта, за да бъде прекратено изплащането на
отпуснатото парично обезщетение за безработица.
При
това положение, доводите посочени в жалба с вх. № 1012-15-336/21.06.2021 г.
относно незаконосъобразността на Разпореждане № 151-00-22216-4/08.06.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив (а именно, че У. не е
започнал да упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително
осигуряване като осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, поради което не е
следвало да му бъде прекратявано изплащаното парично обезщетение за
безработица) са приети за
неотносими към правоизключващата предпоставка за
правото на ПОБ, послужила като повод за издаване на обжалваното разпореждане.
Крайният
извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е, че Разпореждане №
151-00-22216-4/08.06.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание
чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО, е прекратено
изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 151-00-22216-3/09.04.2021 г.
парично обезщетение за безработица поради прекратяване на регистрацията на У. в
Агенцията по заетостта, се явява правилно и законосъобразно, и като такова
следва да се потвърди.
7. В
хода на съдебното производство към доказателствения материал са приобщени:
разпечатка от мобилен телефон ********** посочен от У. в Заявление – декларация
за регистрация в Агенция по заетост (л. 112), в уверение на това, че същият не
е търсен на посочения номер от служители на агенцията /л. 121 и сл./; документи от Бюро по труда гр.
Пловдив при Агенция по заетостта постъпили с писмо вх. № 15186/07.09.2021 г. по
описа на съда, във връзка с връчване на Решение от 18.05.2021 г. за
прекратяване регистрацията на А.У. /л. 110 и сл./.
ІV. За
правото:
8.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от
материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Действително
следва да се констатира, че Решение № 2153-15-244/14.07.2021 г. е подписано със
запетая не от органа, сочен като негов издател, но това обстоятелство не
променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В
тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният
административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е
подписано от Р.П.на длъжност Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ
Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д.е била в платен отпуск за
периода 07.07.2021 г. - 14.07.2021 г. включително (така писмени доказателства
на лист 24 по делото), поради което Д.е била замествана при осъществяване на
възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на
компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение.
Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в
ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая,
безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д.,поради обстоятелството, че е в
платен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период
от шест работни дни, поради което със Заповед № 15373/30.07.2021 г. Управителят
на НОИ е определил Р.П.- Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ Пловдив,
която да изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, вкл. и
при упражняване на компетентността по чл. 117 от КСО.
Оспореното
Решение № 2153-15-244/14.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № 151-00-22216-4/08.06.2021
г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, обаче са постановени при
съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно
приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
9. Като правно основание за издаване на процесното разпореждане е посочена
разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО. Тази разпоредба предвижда изплащането
на паричното обезщетение за безработица да се прекрати при прекратяване на
регистрацията от Агенцията по заетостта.
Според чл.
20, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), регистрацията на безработните
лица се прекратява в случаите, когато в срок 7 работни дни от промяната в
декларираните обстоятелства регистрираното лице не уведоми някое от поделенията
на Агенцията по заетостта, като това става с решение на ръководителя на съответното
поделение, а самото решение подлежи на обжалване по реда на АПК (чл. 21, ал. 1
и 2 ЗНЗ).
Тълкуването
на цитираните разпоредби налага да се приеме, че за да породи своите правни
последици, решението по чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ
(за прекратяване на
регистрацията на конкретно безработно лице), следва да
влезе в сила и едва тогава е възможно и допустимо да се приложи чл. 54ж, ал. 1,
т. 2 от КСО. Не такъв обаче е конкретния случай.
10. Неправилна е била преценката на
решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
На
първо място е необходимо да се констатира, че административният орган в
нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере
служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на
което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, да събира
всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за
това.
Достатъчно
в тази насока е да се посочи, че фактическите констатации на осигурителния орган,
послужили като основание за издаване на процесното разпореждане, са основани на
невлязло в сила Решение от 18.05.2021 г. на Директора на Бюро по труда гр.
Пловдив за прекратяване на регистрацията на У. като безработно лице. Впрочем нито в хода на административното производството по издаване на
процесното разпореждане, нито в хода на неговото административно обжалване е
била извършена проверка в тази насока.
Едва
в хода на съдебното производството (по искане на жалбоподателя), към
доказателствения материал по делото са приобщени представени от Бюрото по труда
гр. Пловдив доказателства във връзка с връчване на решението по чл. 21, ал. 1
от ЗНЗ (издадено
на 18.05.2021 г. на ръководителя на посоченото поделение на Агенцията по
заетостта), на А.У.. Тези
доказателства са следните:
-
Извлечение от електронната поща на Бюро по труда гр. Пловдив, в уверение на
това, че жалбоподателят е уведомен на посочения от него електронен адрес;
-
План за действие на безработно търсещо работа лице, в който е направено
отбелязване, че на „19.05.21 г. търсен по телефона – не отговаря; 20.05.21
г. изпратено е уведомление на ел. поща за прекратяване на регистрацията,
считано от 17.04.2021 г. лицето не отговаря по телефона, лицето е инф. и със
съобщение за прекратяване“. Други данни като номер, от който У. е търсен,
от кого и в какво качество, на какъв телефонен номер, колко пъти е търсен и в
колко часа, не се съдържат в цитирания план;
-
Съобщение по чл. 18а, ал. 10 във връзка с чл. 61 от АПК, поставено „… на
таблото за съобщения в сградата на ДБТ/филиал Пловдив в гр. Пловдив…“ на
20.05.2021 г.
Изброените
до тук доказателства обаче, не са в състояние да обосноват редовността на
връчването на обсъжданото решение по чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, на А. У..
Основание
за този извод дават разпоредбите на чл. 18а, ал. 4-10 АПК.
(Съдържанието на цитираните разпоредби
гласи:
„(4) Заявителят или жалбоподателят, както и
всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни,
за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало
производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако
разполагат с такива:
1. информация за наличие на персонален
профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване
като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по
смисъла на Закона за електронното управление, или
2. електронен адрес, който позволява
получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения
документ от информационна система за връчване, или
3. мобилен или стационарен телефонен номер,
който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на
съставения документ от информационна система за връчване или в случай че
изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на
обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението,
или
4. факс.
(5) Административните органи, органите на
съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в
производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за
електронното управление в производствата пред административен орган или
електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд
за призоваване и получаване на документи и съобщения.
(6) Административните органи, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги
съгласно Закона за електронното управление.
(7) Съобщаването може да се извърши чрез
устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се
удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото
удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава,
че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на
който те се смятат за връчени.
(8) Когато съобщаването не може да бъде
извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния
адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който
страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в
производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е
получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:
1. за граждани – по настоящия адрес, а при
липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по
постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се
връчва по месторабота;
2. за организации – ако са вписани в
нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес.
(9) Когато страната не може да бъде намерена
на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се
пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени
в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок.
Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа или на съда.
(10) Когато съобщаването в производството
пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните
алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет
страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането
на който съобщението се смята за връчено.“)
Повече
от очевидно в случая е, че органите на Агенцията по заетостта не са изчерпали
възможностите по чл. 18а, ал. 4-9 АПК, за да се обоснове законосъобразното
прилагане на ал. 10 на същия член от кодекса.
В
тази насока следва да се констатира, че посоченият от лицето електронен адрес
не може да се квалифицира като такъв по чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК, за да се
приеме, че съобщението за издаване на решението по чл. 21, ал. 1 ЗНЗ е редовно
връчено, доколкото по делото не се твърди и не се установява електронният адрес
посочен от У. да позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за
изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване.
На
следващо място, съобщаването не е извършено и чрез устно уведомяване по реда на
чл. 18а, ал. 7 АПК.
Не
се установява също така извършено посещение на някои от адресите по ал. 8 от
същия член, с цел връчване на обсъжданото решение (издадено на
18.05.2021 г. на ръководителя на Бюрото по труда гр. Пловдив), на А.У., съответно не е проведена и
процедурата по залепване на уведомление по ал. 9 на чл. 18а АПК.
Изложеното
до тук без всякакво съмнение изключва реда за връчване по чл. 18а, ал. 10 АПК,
приложен от органите на Агенцията по заетостта, а това от своя страна води до
единствено възможния извод, а именно че Решение от 18.05.2021 г. на Директора
на Бюро по труда гр. Пловдив за прекратяване на регистрацията на У. като
безработно лице, не е редовно връчено, т.е. същото не е влязло в сила и като
такова не е годно основание за издаване на разпореждане за прекратяване на
паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя по чл. 54д, ал. 1, т. 2
от КСО.
11. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-244/14.07.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане
№ 151-00-22216-4/08.06.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, поради
което същите ще следва да бъдат отменени. Това
налага извод за основателност на жалбата.
V. За
разноските:
12. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лв.,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-244/14.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № 151-00-22216-4/08.06.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив за прекратяване изплащането на
парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт - гр. София, да заплати на А.Б.У., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв.,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: