Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 20.06.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 662/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК *********, чрез юрк. Н. М., като пълномощник на законния представител Д. Д., против И.К.И. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 24.07.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 324/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 368 от 24.07.2020 г. за следните суми : 18413,27 лева - главница, 4 823,71 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.02.2023 г., 5 073,63 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2020 г.  и  законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 614,77 лева – разноски по делото, от които 564,77 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ. Вземанията произтичат от неизпълнени парични задължения на И.И. възникнали по силата на Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-14423967, сключен на 31.01.2017 г. между нея, като кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, като кредитор.

Цената на исковете е 18413,27 лева - главница, 4 823,71 лева – възнаградителна лихва и 5 073,63 лева – мораторна лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско. Ако установителните искове бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при условията на евентуалност се иска от съда да приеме, че е предявен осъдителен иск, като връчването на исковата молба на ответника да се счита за уведомяване за обявяването на предсрочната изискуемост.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор, подаден от назначения на ответника особен представител - адв. Е.М. от ... В него се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочено е, че кредитополучателката не е била уведомена за обявената от кредитора предсрочната изискуемост. Наведени са доводи за недействителност на договора за потребителски кредит и за неравноправни клаузи, по смисъла на глава шеста от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 324/2020 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема, като обективна и компетентно изготвена.

 Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

  От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 31.07.2017 г. между И.И. /кредитополучател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /кредитор/ e сключен договор за потребителски паричен кредит № EMLN-14423967. Универсален правоприемник на заемодателя е дружеството – ищец. Усвояването на кредита се доказва от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.  Договорът е за сумата от 19000 лева, която е следвало да бъде върната на 72 месечни вноски за периода от 20.03.2017 г. до 20.02.2023 г., всяка от тях в размер на 400,63 лева – общо 28845,36 лева. И. е заплатила само пет месечни вноски, като размерът на задължениията ѝ, както към 24.07.2020 г., така и към момента на изготвяне на експертизата, е главница в размер на 18413,27 лева (18058,73 + 354,54) и 4823,71 лева – възнаградителна лихва.

Предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Представена е последна покана за плащане от 14.02.2018 г., която обаче не е надлежно връчена. Същата е връчена на особения представител на 03.06.2021 г., заедно с исковата молба и приложенията към нея. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на дружеството за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба и/или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Така е и по настоящото дело, поради което искът за главница следва да се уважи. Волеизявлението на дружеството – ищец за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е ясно изразено в представената покана и в исковата молба. Това изявление поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства /вкл. посочената покана/ на особения представител, с оглед наличието на предвидените в договора обективни предпоставки. След постановяване на Тълкувателно решение (ТР) № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), се изоставя разбирането, обективирано в решение № 161/08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г., решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г., решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II ТО на ВКС, че уведомяването на длъжника относно предсрочната изискуемост на кредита, извършено с исковата молба по реда на чл. 415 ГПК, има за последица настъпване на тази изискуемост, но не може да бъде взето в предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а е основание за предявяване на нов осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410/чл. 417 ГПК. В този смисъл упражняването на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент задължения, включително в частта им за възнаградителните лихви. В мотивите към ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС е приело, че кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска. В случая за един и същи период се претендират две лихви върху една и съща сума – възнаградителна и обезщетителна. Следователно по настоящото дело на отхвърляне подлежи претенцията за мораторна лихва върху главницата, тъй като тя е начислена за период преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и за възнаградителната лихва след 03.06.2021 г. Възнаградителната лихва преди посочената дата, съдът на основание чл. 162 ГПК определя на  4280,22 лева = 4823,71 лева – 543,49 лева (непогасена лихва от юни 2021 г. до февруари 2023 г.). Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи

По изложените съображения следва да се уважат исковете за 18413,27 лева – главница и 4280,22 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 03.06.2021 г., а да се отхвърлят за горницата над 4280,22 лева до 4823,71 лева, както и за периода от 03.06.2021 г. до 20.02.2023 г., а също така да се отхвърлят и за сумата от 5 073,63 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2020 г. Законната лихва върху главницата се дължи от датата на предсрочната изискуемост – 03.06.2021 г. По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха доказателства такива да са налични. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като претендираните главница и лихва, съответстват на дължимите, както се установява от експертизата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията. Разноските на дружеството по исковото производство са 567,66 лева за държавна такса, 300 лева за вещо лице, 200 лева за възнаграждение на особен представител, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева – съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ. При претенции в общ размер на 28310,61 лева, съдът уважава за 22693,49 лева, което е 80,16 %.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на И.К.И. ***, ЕГН **********, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез законния представител Д. Д., сумата от 18413,27 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит № EMLN-14423967 от 31.01.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4280,22 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 03.06.2021 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 4823,71 лева и за периода от 03.06.2021 г. до 20.02.2023 г. отхвърля този иск, като отхвърля и предявения положителен установителен иск за сумата от 5 073,63 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2020 г.

Осъжда И.К.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез законния представител Д. Д., сумата от 855,84 лева – направени разноски по гр.д. № 662/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.

Осъжда И.К.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез законния представител Д. Д., сумата от 492,80 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 324/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според установената част от вземанията.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                            

 

 

 

                                      

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :