Решение по дело №68/2020 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78

гр. Велико Търново,25.2.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесети февруари   две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П.Ив.изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 68 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр.  чл.171, т.2а от Закон за движение по пътищата – ЗДвП.

 

       Образувано е по жалба на С.К.Я. *** против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0350-000093/13.12.2019г. та ВПД Началник РУ към ОД на МВР В.Търново, РУ Стражица, с която на основание чл.22 от ЗАНН  във вр. с чл.171, т.2 А от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС – лек автомобил Опел Зафира с ***за срок от шест месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. На първо място  заповедта  е в противоречие на нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото същата не съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- не е посочено кога, къде е управлявано ППС от неправоспособен водач. Счита, че заповедта е немотивирана досежно фактите и обстоятелствата наложили нейното издаване, включително и чрез препращане към съдържанието на съставения Акт за установяване на административно нарушение, при което не е посочена дата на неговото извършване. В самата заповед не е посочена точната хипотеза на закона, доколкото в посочения текст на чл.171т.2А от ЗДвП има визирани 10 нарушения. Изложените мотиви са противоречиви, доколкото първо се посочва, че ПАМ се налага на собственик, който управлява МПС, а по- долу е посочено, че е допуснала като собственик МПС да се управлява. Отделно от това нормата на чл. 102, ал 1, т.1 от ЗДвП визира като нарушение единствено предоставянето на МПС на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или употребил наркотични вещества или техни аналози, или лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС. Посочените противоречия са накърнили съществено правото й на защита, доколкото същата не е била наясно в какво е обвинена. От друга страна ,към момента на извършване на нарушението, тя е била на местоработата си, поради което няма как да е допуснала управление на МПС от неправоспособен водач. Самите обяснения на водача, нейн племенник доказват, че последният е взел ключовете от обект, управляван от вуйчо му, в негово отсъствие, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на   жалбоподателката. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед. В съдебно заседание се представлява от *** Ц., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Претендира заплащането на разноските по делото, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответник жалба  - Началник РУ към ОД на МВР В.Търново, РУ Стражица,  редовно призован, не изразява становище по жалбата.

 

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 7.1.2020г.., а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена на 20.1.2020г.  т.е в преклузивния срок. Следователно жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

По делото е установена следната безспорна фактическа обстановка: На 13.12.2019г. в 14,20 часа, в с. Нова Върбовка, на ул.Без име в центъра на селото Ив.Б.В.като неправоспособен водач управлява Опел Зафира 26.7.2019г. с ***, собственост на жалбоподателката. От справка с ОДЧ при РУ Стражица се установява, че В. не притежава СУМПС и такова не му е издавано за територията на РБългария. За извършеното нарушение е съставен АУАН № 440/13.12.2019г. , и въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 19-0350-000431/23.12.2019г.  с което се налага наказание „Обществено порицание“. На 13.12.2019г.  е издадена  процесната заповед, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ- прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца. Както се посочи по- горе Заповедта е връчена на 7.1.2020г., а на 20.1.2020г. е подадена жалба срещу нея до компетентния за това Административен съд Велико Търново. По делото е представена Заповед УРИ  366з-2141/27.7.2017г. на Директор на ОД на МВР В. Търново, с която в т.1.4. Началник   РУ при ОД на МВР са упълномощени за прилагат ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР В. Търново. Допълнително с писмо вх. № 662/17.2.2020 по делото са депозирани  следните доказателства: заверени преписи на АУАН , НП, обяснение на  нарушителя В., съпруга на жалблоподателката, и двама свидетели, докладна записка на МлПИ Ил., в която подробно се описва установената от съда фактическа обстановка, ЗЗаповед № 81213-1824/9.12.2016г. на Министър в МВР, с която ОД на МВР се определят като органи, които да осъществяват контрол по ЗДвП, удостоверение, че издателят на административния акт Минков е назначен на длъжността Началник РУ Стражица при ОД на МВР В. Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

 

    Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със  Заповед УРИ  366з-2141/27.7.2017г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново са  определени длъжностни лица, сред които и началниците сектор в  РУ, на които е делегирано налагането на  принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Следователно ИАА е издаден от компетентния за това административен орган.

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от деня, когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения АУАН. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Процесната заповед  отговаря на изискванията на чл. 59, ал 2 от АПК. В процесния случай АО не е описал в цялост фактическа обстановка, която да визира необходимите според приложимата норма обстоятелства. това обаче е направено в акта за установяване на административно нарушение, което обосновава извод за наличие на необходимите мотиви.За да приеме този свой извод съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. В този смисъл непосочване на  АУАН не представлява съществен порок в мотивите на акта. Съдът намира твърдението на жалбоподателката, че поради противоречивите мотиви не е могла да разбере в  какво е   обвинена, което съществено е нарушило нейното право на защита за необосновано. Напротив от събраните по делото доказателства и описаното в процесната заповед става ясно, че същата в качеството на собственик на МПС е допуснала същото да бъде управлявано от   неправоспособен водач, като правилно е посочен точния текст на чл.102, ал.1 т.1 от ЗДвП. Не води до твърдяното объркване това, че АО е посочил всичките хипотези на текста- водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, доколкото изрично както се посочи по- горе в мотивите е посочил както установената фактическа обстановка, така и нарушената правна норма чл.102, ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателката е наясно, че ПАМ й се налага в качеството на собственик на МПС, доколкото не срещу нея,а срещу неправоспособния водач е издадено и НП.

Заповедта е постановена при правилно прилагане на  материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, (в редакцията както следва нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 , за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Безспорно се установява, че към датата на административното нарушение собственик на МПС е жалбоподателката, който факт не се оспорва от нея и която се явява адресат на ИАА. В този смисъл неоснователни са направените от жалбоподателката възражения, че след като тя лично не е предоставила на В. ключовете от автомобила, а той самият ги е взел от техния семеен магазин, респ. не му е предоставила собствения си автомобил да го управлява, поради което не е следвало на нея да се налага ПАМ, а е следвало тя да бъде наложена на лицето предоставило автомобила. Законодателя изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ, още повече, че жалбоподателят, като собственик се предполага, че във всеки един момент би следвало да знае къде се намира неговата вещ, в случая автомобил, доколкото се касае за особена отговорност на собственика на движима вещ..  

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от В., за който в заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към момента на издаване на ИАА.. Действително в случая не е посочена коя точно е приложимата хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но тя се установява от изложените в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е наложена на жалбоподателката  в качеството й на собственик, чийто лек автомобил се управлява от неправоспособен водач.  

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателката процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, а подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Велико Търново осми  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Я. *** против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0350-000093/13.12.2019г. та ВПД Началник РУ към ОД на МВР В.Търново, РУ Стражица, с която на основание чл.22 от ЗАНН  във вр. с чл.171, т.2 А от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС – лек автомобил Опел Зафира с ***за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: