Р Е Ш Е
Н И Е
№132
гр. Несебър, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр.
д. № 384 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК.
От ищеца Я.С.М. е
предявен иск с правно основание чл. 49 СК за развод с ответницата И.В.М.,
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по изключителна вина на
М.. Ведно с този иск са съединени и брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл.
56 СК, чл. 59, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 1 СК за упражняване на
родителските права върху непълнолетните деца, родени по време на брака, личните
отношения и издръжката на децата и за ползването на семейното жилище. Ищецът
сочи, че сключил брак с ответницата на 23.11.2002г., от който имат родени две
непълнолетни деца – К. М. и Р. М.. Излага, че семейството заживяло в собствен
дом – апартамент в гр. ************. Развива съображения в насока, че преди
около 3 години, след смъртта на майка си, ответницата започнала да се държи
странно, да получава пристъпи на истерия, да крещи и обижда съпруга си и
децата. Излага твърдения за поведение на ответницата в тази насока. Твърди, че
това принудило него и децата да напуснат семейното жилище на ул. „****” и да се
преместят в строящата се сграда на ул. „****” № ***. Сочи, че поема разходите
за децата. Обръща внимание, че дъщеря му има нужда от майка, но с поведението
си ответницата е довела отношенията им до там, че детето категорично отказва да
се среща и комуникира с нея. Сочи, че за последните две години ответницата не е
проявила интерес към децата. С тези доводи моли бракът да бъда прекратен по
вина на съпругата, упражняването на родителските права да му бъде предоставено,
да бъде определен режим на лични контакти между майката и децата, ответницата
да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на децата, а семейното жилище на
ул. „****” да бъде предоставено на бащата. Претендира разноски.
Ответницата И.В.М., чрез особения си представител излага
становище за допустимост на иска. Навежда се, че същият би бил основателен ако
се докажат твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Развива подробни
съображения в насока, че липсва изключителна вина на ответницата за прекратяване
на брака. Намира, че същата следва да заплаща единствено минимален размер на
издръжка. Излага доводи, свързани с упражняването на родителските права и
режима на лични отношения с децата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 5
от делото) Я.С.М. и И.В. Б. сключили граждански брак на 23.11.2002г. Ищцата приела за свое фамилно име след
брака – „М.”. Видно от 2 бр. удостоверения за раждане (на л. 6 – л. 7 от
делото) по време на брака на съпрузите се родили две деца – Р. Я. М. (родена на
***г.) и К. Я. М. (роден на ***г.).
От договор за продажба на държавен недвижим имот от
ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната (на л. 8 от делото) се
установява, че по време на брака Я.М. и И.М. придобили апартамент, находящ се в гр. О., ул. „****” № 20, блок 2, етаж 2. От
договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя № 106 от 19.12.2007г.
се установява, че по време на брака Я.М. придобил правото на строеж на жилищна
сграда – ЗП № 15 в УПИ II, кв. 5 по плана на гр. О..
От експертно решение № 0439 от заседание № 45 от
06.03.2018г. се установява, че детето К. М. е освидетелстван с 60 % степен на
увреждане без чужда помощ, с диагноза – „друга загуба на слуха”. В тази връзка
той посещавал ежеседмично по четири часа рехабилитатор на слуха и говора в гр.
Бургас (видно от служебна бележка на л. 15 от делото). Видно от заповед № D_A_P/H8 Д 645 от 23.01.2017г. на директора на ДСП Поморие (на л. 14 от делото) на И.М.
(като майка на К. М.) била отпусната месечна добавка за дете с трайно
увреждане, прекратена с посочената заповед.
От бележка от английска езикова гимназия „Г.М.” гр. Р.,
се установява, че другото дете – Р. М., учи в посоченото училище.
Видно от постановление от 08.08.2016г. (на л. 11 – л. 13
от делото) в РП Несебър била образувана преписка № 2387/2016г. по подадено
искане за оказване на съдействие за принудително водене на Илияна М. в психично
заведение с цел освидетелстване и настаняване за принудително лечение. От
постановлението се установява, че била образувана и предходна преписка с
подобно искане, но по заключение на вещото лице д-р М. от ЦПЗ Бургас, М. била с
първи пристъп на параноидна шизофрения с халюцинаторно-параноиден синдром, преценено като състояние,
което не налага хоспитализация по спешност поради нисък риск от агресивно и автоагресивно състояние.
По делото са изготвени социален доклад от ДСП Поморие (л.
80 – л. 82) и социален доклад от ДСП Р. (на л. 83 – л. 84), от които се
установява, че детето К. Я. М. ***, а детето Р. М. поради обучението си
пребивава в гр. Р. (през учебно време), заедно с роднини и баба си по бащина
линия. Когато и двете деца са в гр. О. те живеят заедно с баща си в семейно
жилище в града, на ул. „****” № ***. Установява се, че детето К. М. живее с
баща си, като са му осигурени подходяща храна и режим на хранене, потребностите
му от здравеопазване и образование, както и добри жилищни условия. Социалните
работници са достигнали до извод, че ищецът показва много добра информираност
за нуждите на децата, като се старае да ги удовлетворява. От социалния доклад
от ДСП Р. се установява, че бабата по бащина линия подпомага ищеца при
осъществяване на грижите за детето (по времето, през което то пребивава в гр. Р.).
Осигурени са потребностите му от дом, уют, здравеопазване, образование,
емоционална топлина – от бащата и разширения семеен кръг. Тези доказателства са
в насока, че след фактическата раздяла между съпрузите (около 2017г.) децата
живеят при баща си (а през учебно време детето Р. М. живее при баба си по
бащина линия) и той полага грижи за тях, като самите деца са доволни от
полаганите грижи. Същевременно пълноценна връзка с майката не е установена от
нито една от институциите, провели проучване във връзка с делото. От социалния
доклад от ДСП Поморие се установява, че при посещението от социален работник
ответницата не пожелала да го покани в жилището си, говорела несвързано,
объркано, влизала от тема в тема и обвинявала кмета на гр. О. за положението, в
което се намира. От проведения разговор не станало ясно как се чувства тя, има
ли планове за бъдещето си, какво мисли за децата и предстоящото съдебно
заседание. При личното изслушване на социалния работник в съдебно заседание
тези обстоятелства се потвърждават. Заключението в социалния доклад на ДСП
Поморие е в насока, че родителите не комуникират пълноценно, изявена е
готовност от бащата да отглежда и възпитава децата, като е осигурил добра
семейна среда за отглеждане и възпитание на децата. Адекватно задоволява
базовите, здравните и образователните им потребности. Подобно заключение е
дадено в социалния доклад на ДСП Р., с уточнението, че необходими грижи се
осъществяват и от разширения роднински кръг.
Видно от отвод с вх. № 1617 от 19.02.2020г. по описа на
Районен съд, направен от вещото лице психиатър по назначената комплекса
психиатрично-психологическа експертиза на ответницата М., експертиза не може да
бъде изготвена поради липсата на контакт с ответницата. Подобно становище се
заема и от другото вещо лице по експертиза – психолог, което в съдебното
заседание от 04.06.2020г. сочи, че експертизата не би могла да се направи
принудително, връзка с ответницата М. не може да бъде осъществена, а няма как
да й се постави диагноза само на базата на събраните по делото доказателства.
Вещото лице В.-Р. излага, че са събрани достатъчно данни за нуждата от лечение
на М., но каква точно е диагнозата й и какво лечение ще се предприеме може да
се реши само при личното й обследване, което е невъзможно. От събраните данни и
от посоченото в социалния доклад вещото лице прави извод, че ответницата страда
от психическо заболяване и се нуждае от помощ, за да може да осъзнае
ситуацията, в която се намира. Очевидно на този етап няма трезв поглед върху
случващото се и не може да взема адекватни решения за своя живот и този на
децата си.
От заключението на изготвената съдебно-психологична
експертиза (на л. 73 – л. 76 от делото) се установява, че децата не приемат и
не разбират поведението на майка си от последните 4-5 години. В началото на
живота си са получили достатъчно близост и обич от своята майка, но към момента
е налице обективно затруднение на майката да изпълнява родителските си функции.
Изводът на вещото лице е, че не е налице отчуждение от страна на децата към
тяхната майка. От заключението на вещото лице се установява, че отношението на
детето Р. М. към майката е обременено от неразбиране на поведението на г-жа М.,
социалното й функциониране, както и поводите то да е негативно коментирано от
приятели и хора от общността. Направен е извод, че не са налице предпоставки за
риск, които да налагат мерки при контакт на детето със своята майка. Подобен
извод е направен и по отношение на другото дете К. М.. За него вещото лице е
заключило, че са налице предпоставки за развитие на синдром на родителско
отчуждение, какъвто за момента не е налице. Крайният извод на експерта е, че
децата имат нужда от сигурна връзка и контакт с двамата родители при ясно регламентирани
и спазвани граници на взаимоотношения. Налице е същностна потребност от открита
и ясна информираност на децата за невъзможността от самостоятелно справяне и
възстановяване на майка им, ако не се гарантира специализирана подкрепа за нея
и нуждата тя да бъде осигурена.
От личното
изслушване на децата в съдебно заседание от 04.06.2020г., съдът достигна до
извод, че след раздялата между родителите контактите между тях и майка им са
редки. Детето Р. М. определя поведението на майка си като неадекватно и
определя това поведение като причина за редките им срещи.
От личното изслушване на явилия се в съдебно заседание
родител – ищецът М., се установява, че докато съпругата му била в добро
състояние полагала грижи за децата. След възникване на психическите й проблеми
грижите преминали изцяло върху бащата. Установява се, че състоянието й датира
от края на 2014г. и началото на 2015г. От изслушването му се установява, че от
момента, в който съпругата му започнала да проявява психически проблеми, започнало
и отчуждението между тях. Установява се, че два пъти е водена за лечение в ЦПЗ
Бургас, но не е приемана там и отказала лечение. Посетила и частен психиатричен
кабинет, като й била предписана терапия с медикаменти. Вследствие на това
състоянието й се подобрило за кратко, но впоследствие отказала да приема медикаменти
и състоянието й отново се влошило. От края на 2015г. - началото на 2016г.
съпрузите са във фактическа раздяла. Става ясно, че майката посещавала територията
около жилището, което обитават бащата и децата, но гледала децата от далеч, не
установявала контакт с тях, а впоследствие си заминавала. Сочи се вербална
агресия от страна на ответницата към жители на гр. О..
От показанията на свидетеля Радев се установява, че от
около 2-3 години е налице фактическа раздяла между съпрузите, като ответницата е
определена от този свидетел като „неадекватна”. Сегашните наблюдения на
свидетеля са в насока, че тя е безпричинно конфликтна. Грижите върху децата са
поети от ищеца. Според свидетеля ответницата е изпаднала в това състояние от
около 3-4 години, като ищецът споделил пред свидетеля, че не може да я накара
да се лекува. От показанията на св. Ангелов се установява, че основната причина
за раздялата между съпрузите е заболяване при ответницата, поради което
поведението й станало неадекватно. Установява се, че ищецът поел грижите върху
децата от няколко години в жилището в гр. О., ул. „****” № 67. Установява се,
че първоначално М. опитвала заедно със съпруга си и децата да реши проблемите
си, но явно не се е получило и това е довело до раздяла. Свидетелят сочи, че
всички грижи от децата се поемат от техния баща, като ответницата (откакто се
разболяла) не се интересувала от тях. В периода 2001г. – 2014г. тя нямала
здравословни проблеми и в този период всичко в семейството било нормално, като
и двамата родители полагали грижи за децата.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл. 49 СК:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и
ответницата е сключен граждански брак. В негова тежест е да докаже
реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Следва да докаже, че дълбокото
и непоправимо разстройство е настъпило по вина на съпругата.
Както вече се посочи по делото са представени
доказателства, че между страните е сключен граждански брак. С оглед
ангажираните по делото доказателства (свидетелски показания, социални доклад,
писмени доказателства, съдебно-психологична експертиза, лично изслушване на
децата и ищеца М.), съдът стигна до извод, че между страните са преустановени
нормалните съпружески отношения. От всички тези доказателства се установява по
един безпротиворечив начин, че от края на 2015г. – началото на 2016г. съпрузите
са в трайна фактическа раздяла, като ищецът М. се изнесъл, заедно с децата, от
обитаваното от семейството жилище в гр. О., ул. „****” № 20 и тримата заживели
в друго жилище, собствено на съпрузите – също в гр. О., на ул. „****” № ***. От
този момент нататък контактите между съпрузите били редки и епизодични. Налице
са данни за влошени отношения между тях. Налага се извод, че между съпрузите
липсва привързаност и поведението им не е насочено към осигуряване благополучието
на семейството с общи грижи и взаимни усилия. Към момента страните са преустановили
лични контакти. Живеят във фактическа раздяла от около четири години, през
което време контактите им са редки. Брачната връзка е изчерпана от съдържание.
Формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Следователно искът
за развод се явява основателен, предвид установеното дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита,
че следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака, тъй като такова
искане фигурира в исковата молба. Във връзка с вината следва да се съобразят на
първо място твърденията на ищеца. Същите са, че в края на 2014г. – началото на
2015г. съпругата му започнала да проявява признаци на психическо заболяване и
една година по-късно настъпила трайната фактическа раздяла между тях. Ищецът
твърди, че вследствие на заболяването й, поведението на ответницата станало
непоносимо, което го принудило да напусне семейното жилище, заедно с децата, и
да се премести да живее в другото жилище. Тези твърдения на ищеца се
установяват и от всички други доказателства по делото. Разпитаните свидетели
също сочат, че причина за раздялата между съпрузите е неадекватното поведение
на ответницата. В такава насока са изготвените социални доклади и приетата
съдебно психологична експертиза. Подобно е и становището на по-голямото дете Р.
М., изразено при личното му изслушване. Всички доказателства са еднопосочни и
са в насока, че преди И.М. да прояви признаци на психическо заболяване
отношенията в семейството са били нормални и тя е полагала нужните грижи за
децата си. Не се установяват, а и не се твърдят, други обективни факти, освен
влошеното състояние на М., които да са причина за настъпилата раздяла между
съпрузите. При така установените факти съдът намира, че липсва вина на който и
да е от съпрузите за прекратяването на брака. В правната теория последователно
е застъпено разбирането, че „вината” е психично отношение, а брачната вина е
субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат –
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В такъв смисъл е и съдебната
практика – напр. Решение
№ 2679 от 19.Х.1973 г. по гр. д. № 2072/73 г., II г. о. Безспорно по сега действащия СК възможностите
при искане по чл. 49, ал. 3 от СК са три: 1. вината за разстройството на брака
да е на двамата съпрузи; 2. вината да е на единия съпруг; 3. разстройството на
брака да се дължи на обективни причини, поради което да липсва така наречената
„брачна вина” за настъпилото разстройство. Третият вариант е напълно възможен,
което се извежда и от разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, в която се
предвижда, че е възможно да няма вина или недобросъвестност при прекратяване на
брака. Това е и напълно логично, доколкото е възможно брачната връзка да се
разкъса и без субективно отношение, насочено към действия в тази насока, на
който и да е от съпрузите. В правната теория е възприето разбирането, че
дълбокото и непоправимо разстройство не предполага по необходимост вина на
съпрузите. Напълно е възможно бракът да бъде разстроен и поради наличието на
обективни обстоятелства, като в правната теория са дадени и съответните
примери, сред които и тежка болест – Л. Ненова, „Семейно право на Република
България”, Софи – Р, 1994г., стр. 566. В случая по делото са събрани множество
доказателства, които са в насока, че ответницата страда от психическо
заболяване. На първо място това са твърденията на ищеца, подкрепени от водените
от него свидетели. Такъв извод се съдържа и в постановление на РП Несебър от 08.08.2016г.,
в което фигурира заключение на специалист от ЦПЗ Бургас, че М. страда от
пристъпи на параноидна шизофрения. В такава насока са
и изводите на вещото лице психолог, което се е запознало с необходимите данни
за личността на ответницата и сочи, че тя очевидно страда от психическо
заболяване и има нужда от помощ и лечение. По делото не е установена единствено
конкретната към момента диагноза на М. (поради обективна невъзможност това да
бъде сторено с оглед липсата на съдействие от нейна страна). При тези
категорични данни, които се установяват от всички доказателствени източници,
съдът приема за безспорно установено, че М. страда от психическо заболяване.
Нещо повече – именно това заболяване е причината (която се сочи и от ищеца) за
влошаване на отношенията между съпрузите, довело до фактическа раздяла и
впоследствие до трайно разстройване на брака. Както се посочи няма данни за
друго поведение на ответницата, извън породеното от психическото й състояние,
което да е причина за разстройството на брака. Не може да се приеме за такова
поведение и отказът й да се лекува, тъй като и този отказ също е следствие от
състоянието й. Както се посочва и от вещото лице Р. самата М. към момента не
осъзнава, че й е нужна чужда помощ. Налага се извод, че са събрани достатъчно
доказателства, които са в насока, че обективна причина – заболяване на М., е в
основата на разстройството на брака. При това положение съдът намира, че не се
установява субективно отношение на М., насочено към умишлено подкопаване на
действащия между нея и ищеца граждански брак. Ето защо съдът намира, че
настоящият случай е такъв, при който бракът е разстроен поради наличието на
обективни обстоятелства (психическо заболяване, претърпяно от съпругата), а не
по вина на който да е от съпрузите. Следователно в настоящото съдебно решение
следва да се посочи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен без съпрузите
да имат вина за това.
По предявения брачен иск по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. 59,
ал. 2 СК за родителските права върху децата:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за
упражняване на родителските права е да докаже, че ответницата е майка на
непълнолетните деца, както и че той е по-пригоден
родител за еднолично упражняване на родителските права с оглед необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява
родителските права следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие
се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови
условия. Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането
на грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на
знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и
битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и
родителя, както и възможността за помощ от трети лица.
Правилното възпитаване на децата зависи от личността и
възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре
да направлява децата в живота и да им дава положителен пример. От събраните
доказателства по делото се налага извод, че бащата има родителски качества,
като притежава умения за възпитаване и подпомагане на децата. Тези факти се
установяват от изготвените социални доклади от ДСП Поморие и ДСП Р.. Както се
установява за момента децата се отглеждат от бащата и от него са осигурени
потребностите им от дом, уют, здравеопазване, образование, емоционална топлина.
Последното се потвърждава и от личното изслушване на децата по делото. Всички доказателства
са в насока, че след фактическата раздяла между съпрузите децата живеят при
баща си (а през учебно време детето Р. М. живее при баба си по бащина линия) и
той полага грижи за тях, като самите деца са доволни от полаганите грижи.
Същевременно пълноценна връзка с майката не е установена от нито една от
институциите, провели проучване във връзка с делото. Въпреки опита за контакт,
направен от служителите на ДСП Поморие, ответницата М. не е съдействала на
проучването, като е говорила предимно по неясни теми. Ответницата не е
установена и за редовно връчване на книжа по делото, поради което й е назначен
особен представител. Т.е. от нейна страна не е дадено никакво съдействие на
съда, на социалните работници и на вещите лица (въпреки установеното от
социалните работници, че пребивава на адреса си в гр. ************), поради
което не са събрани данни за родителските й качества. От заключението на
изготвената съдебно-психологична експертиза се установява, че децата не приемат
и не разбират поведението на майка си от последните 4-5 години, като за момента
не е налице отчуждение от страна на децата към тяхната майка. Ето защо се
налага извод, че към момента И.М. трудно би могла да изпълнява ефективно
задължението си да възпитава децата. Съдът счита, че и социалната среда, в
която се намират децата към момента – в гр. О. и в гр. Р. (през учебната година
за Р. М.), е добра. От съществено значение е фактът, че в социалното обкръжение
на бащата влизат неговите близки, които могат при необходимост да помагат за
отглеждането им, като такива активни действия се осъществяват от майката на
ищеца. По делото не се установява бащата на децата да е извършвал антиморални прояви, които да се пречка за упражняване на
родителски права от негова страна.
Налице са множество доказателства, от които може да се
направи извод, че всеки един от родителите в миналото е полагал лични усилия за
отглеждането на децата, но към момента такива се полагат единствено от бащата.
Ето защо с оглед фактическата раздяла между родителите и събраните данни, че
след нея практически липсват контакти между майката и децата, настоящият
съдебен състав счита, че бащата за момента има по-голямо желание да отглежда
децата и полаганите от него грижи до момента са по-големи.
По делото се установява, че към настоящия момент двете
деца са привързани силно към баща си. Това се установява от коментираната
експертиза, изготвените Социални доклади и личното изслушване на децата.
Съдът отчита, че в момента е налице и нужната жилищна
обезпеченост на бащата за осигуряване нормални условия на живот за децата.
Фактът, че децата са сравнително големи води до извод, че
бащата и майката са еднакво пригодни да ги отглеждат по арг. от т. II, „е” от
Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. и т. II, „ж” от същото.
Като се вземе предвид всичко изложено до тук се налага
извод, че е налице превес във възможностите на бащата за отглеждане на децата и
желанието на децата и на бащата е те за момента да се отглеждат именно от
бащата. Ето защо упражняването на родителските права следва временно да бъде
предоставено на бащата, както и местоживеенето на децата да бъде определено при
него – на обитавания към момента адрес в гр. О., ул. „****” № ***.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което
съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При определяне на
подходящи мерки решаващ е интересът на децата, който следва да бъде охранен в
максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между родителя
и децата кръвна връзка. Съдът намира, че на майката следва да се даде
възможност активно да участва в отглеждането на децата. Такова е и заключението
на съдебно-психологичната експертиза, като според вещото лице в интерес на
децата е те да живеят в хармонични отношения с двамата си родители. От друга
страна следва да се съобрази и констатираните от експерта обърканост и
неразбиране от страна на децата и липсата на контакти между тях и майка им.
Поради тази причина за момента следва да бъде определен режим, който
съответства на определените по делото привременни мерки. Този режим за момента
не следва да се разширява допълнително, като съдът намира, че при моментното
фактическото положение е достатъчен да осигури нужните контакти между майка и
деца (в случай, че майката иска да се възползва от възможността си да
контактува с децата). Това е така, тъй като няма данни майката за момента да
иска по-широки контакти с децата. Освен това са събрани данни, че децата не
разбират поведението на своята майка. Ето защо първоначално режимът следва да е
по стеснен, за да се даде възможност (при желание на майката) контактите да се
възстановяват и постепенно да се разширяват. За момента следва да бъде дадена
възможност на ответницата да осъществява лични контакти с децата всяка първа и
трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя – с
преспиване.
По предявения брачен иск по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 56 СК – за предоставяне ползването на семейното жилище след развода:
Както се установява от фактическа страна посоченият етаж от къща в гр. О.,
ул. „****” № ***, след фактическата раздяла между съпрузите се е превърнал в семейно жилище,
като се обитава от бащата и от децата. Установява се,
че посоченото жилище е придобито от съпрзите по време на
брака (съобразно цитирания договор за отстъпено право на строеж върху общинска
земя) - арг. от чл. 21, ал. 1 СК. След прекратяването на
брака съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена
съсобственост (арг. от чл. 27, ал. 1 СК). Т.е. може да се направи извод, че
след прекратяване на брака двамата съпрузи притежават
по 1/2 идеална част от имота. Следователно в случая е налице хипотезта на чл.
56, ал. 5 СК, според която при съсобственост между
съпрузите, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и
други обстоятелства. В случая интересите на децата са да продължат да бъдат
отглеждани от своя баща в обитаваното до момента
жилище. Ето защо семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на
съпруга. По арг. от чл. 57, ал. 1 СК по силата на съдебното решение ще възникне
наемно правоотношение, но съдът не следва да определя размера на наема с
решението за развод, тъй като такова искане не е направено от
страните по реда на чл. 57, ал. 2 СК.
По предявения иск с правно основание чл. 322, ал.
2 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 СК:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.
143 СК е да докаже, че ответницата е майка на непълнолетните деца. Следва да
докаже и твърденията си за наличието на конкретни нужди на децата, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 152,50 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК. Ето защо с оглед предоставянето на
родителските права на бащата следва да бъде присъдена и издръжка. Съдът намира,
че издръжката следва да бъде определена в посочения минимален размер, тъй като
по делото са събрани доказателства, че майката не работи и няма доходи. Ето
защо нейните възможности предпоставят заплащане на издръжка именно в минималния
размер.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че исковете за издръжка
следва да бъдат уважени до размер от 152,50 лв. месечно за всяко дете, считано
от момента на подаване на исковата молба.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 20
лева, която следва да се внесе и от двете страни по делото. С оглед възприетото
от съда, че липсва вина за прекратяване на брака и предвид изричната разпоредба
на чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат
разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд Несебър
държавна такса в общ размер на 439,20 лв. върху уважения размер на
претендираната издръжка за всяко от двете деца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, сключен
с акт за граждански брак № 7 от 23.11.2002г., съставен от Община Несебър, между
Я.С.М., ЕГН **********, и И.В.М., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен без за това да е налице ВИНА на съпрузите.
ПРЕДОСТАВЯ на Я.С.М., ЕГН **********, ПОЛЗВАНЕТО на
семейното жилище, представляващо етаж от къща на адрес в гр. О., ул. „****” № ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Р.
Я. М., ЕГН ********** и малолетното дете К. Я. М., ЕГН **********, на бащата Я.С.М.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на непълнолетното дете Р. Я. М., ЕГН ********** и малолетното
дете К. Я. М., ЕГН **********, при бащата Я.С.М., ЕГН **********,*** П.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между непълнолетното дете Р. Я. М., ЕГН **********
и малолетното дете К. Я. М., ЕГН **********, и майката И.В.М., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до
20:00 часа в неделя – с преспиване, като майката следва да взема децата от
адреса им на местоживеене при бащата, както и да ги връща на същия адрес.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК И.В.М., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното
дете Р. Я. М., ЕГН **********, действащо със съгласието на баща си Я.С.М., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 152,50 лв., считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК И.В.М., ЕГН **********,
да заплаща на малолетното дете К. Я. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Я.С.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
152,50 лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й
изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК,
вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК И.В.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Несебър сумата
от 449,20 лв., от които 439,20 лв. - държавна
такса, съобразно присъдената издръжка и 10 лв. – държавна такса при решаване на
делото за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК,
вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК Я.С.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Несебър сумата
от 10 лв. – държавна такса при
решаване на делото за развод.
Решението може
да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: