№…………………..……….…………./10.05.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно
заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Славея
Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1076
по описа за 2016
г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
59
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Т.ЕООД, гр. Русе твърди, че ответникът
„Енерго-Про Мрежи” АД, гр. Варна му дължи, както
следва: сумата от 25116 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване от ответника на собствената
на ищеца сграда
с идентификатор № 63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе с площ от 31 кв.м.
за периода 01.06.2011 г. до 31.05.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 03.06.2016 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 6558 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.07.2011 г. до 03.06.2016 г. /производството е прекратено за част от исковете
с протоколно определение от 21.10.2016 г./ Излага се,
че в сградата има електрооборудване – трафопост, който е част от
електроразпределителната мрежа на гр. Русе, обслужва голяма част от района на
града, поради което ползването й не може да бъде преустановено. Същевременно Т.ЕООД,
гр. Русе е лишен от възможността да ползва процесния обект. Отправеното
до съда искане
е община Варна да бъде осъдена
да заплати на ищците горепосочените
суми. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът „Енерго-Про Мрежи” АД, гр. Варна депозира отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 от
ГПК, с който оспорват предявените
искове
изцяло като недопустими
и неоснователни. Излага се, че ответното дружество не ползва процесния имот като трафопост. В сграда с идентификатор
63427.2.2826.2 се намира ел. съоражение
– силов трансформатор, чрез който се
извършва преобразуване на ел. енергия от средно напрежение към ниско такова,
собственост на ответника. Оспрова се правото на
собственост на ищеца върху процесния обект. Твърди се, че „Енерго-Про Мрежи” АД, гр. Варна притежава сервитутно
вещно право, възникнало на основание
чл. 60, ал.
1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./,
за което не се предвижда
заплащане на обезщетение. Позовава се на чл. 67, ал.
3 от ЗЕ. Релевира се,
че не са
налице предпоставките на чл. 59
от ЗЗД за уважаване на предявения
иск, тъй като ищецът не
може да ползва
обектите, тъй като не е лицензирано
енергийно предприятие.
Оспорва се размера на
исковете. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е АДС №
3266/03.06.1966 г. /лист 81/ за производствено административна база, изградена
върху терен с площ от 1070 кв.м., застроен със следните сгради: административна
сграда с площ от 273 кв.м., работилница с площ от 172 кв.м., складове и
работилници с площ от 400 кв.м., сервизни помещения с площ от 30 кв.м., трафопост
с площ от 25 кв.м. – изграден през 1965 г. и портиерна
с площ от 5 кв.м., при граници: имоти, ул. „Радецки”, ул. „Огоста”.
Представени са
доказателства за образуване на Т.ЕООД като еднолично дружество с държавно имущество през 1991 г. /лист 83 –
92/.
С нот.
акт № 81, том ІV, рег. № 7233, дело № 658/2010 г. /лист 5/ Т.ЕООД, гр. Русе е
признато за собственик на едноетажна промишлена сграда с идентификатор №
63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе с площ от 31 кв.м.
Представена е
лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г.,
издадена на „Енерго-Про Мрежи” АД, гр. Варна от ДКЕВР /лист 29/.
От заключението на вещото
лица по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 49 – 53/, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и разясненията в съдебно заседание, се
установява, че процесният трафопост се намира в
границите на ПИ № 63427.2.2826 с площ, така какво е кадена по КК, а именно 31
кв.м. Същият е част от верига от трафопостове и в схемата се води с
наименованието ТП „Огоста”, като към него са свързани три консуматора, единият
от които е ищеца. Процесният обект е бил приведен в
действие към 30.01.1972 г., като от тази дата текат амортизационните отчисления
за силовия трансформатор 400/20 кV. Той е монтиран в
сградата и съответните захранващи кабели и разиденителна
техника.
От заключенията на
вещото лица по допуснатата и приета от съда основна и допълнителна ССЕ /листи 95
– 106 и 136 - 142/, кредитирани като обективно и компетентно дадени и
разясненията в съдебно заседание, се установява, че обезщетението за ползване
на сграда с идентификатор № 63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе с площ от 31 кв.м.
изчислено по средни пазарни цени за периода от 01.06.2011 г. до 31.05.2016 г. е
в общ размер на 8401 лева. Силовия трансформатор 400/20 кV
и оборудването на трафопост „Огоста” е заведено в инвентарните книги на „Енерго-Про
Мрежи” АД, гр. Варна, като първият обект е заведен на 30.01.1972 г. Обезщетението
за ползване на сграда с идентификатор № 63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе с площ
от 31 кв.м. изчислено по Методиката на ДКЕВР след отчисляване на амортизационни
проценти за периода от 01.06.2011 г. до 31.05.2016 г. е в общ размер на 262.06
лева. Пазарният наем на обекта при използване като аналози наемите определени
по гр.д. № 909/2009 г. по описа на ВОС, гр.д. № 1041/2014 г. по описа на ВОС и
гр.д. № 2856/2013 г. по описа на ВОС за процесния период е в общ размер на
10500 лева. Общата печалба на ответното дружество за периода от 01.06.2011 г.
до 31.05.2016 г. от процесния трафопост е в размер на 6583.46 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Фактическият
състав на чл. 59 от ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за
сметка на друго без основание
и наличието на връзка между обедняването
и обогатяването, което се изразява в придобиването
на имуществена облага или спестяване
на разходи. При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД обедняването
е налице когато имуществото на лицето е могло ефективно да се увеличи - чрез
основателно придобиване на нова имуществена облага, но това не е станало, тъй
като тази облага е останала в патримониума на друго
лице. Съществено условие обаче е да се касае до имуществена облага, която е
реализирана в действителност от друго лице. В процесния случай се твърди
печалба на ответника от ползването без правно основание на недвижимия имот
/трафопост/, който е собственост на ищеца.
В случая, че се касае именно за трафопост е видно
от АДС
№ 3266/03.06.1966 г., където процесният обект е
описан под номер 5, като трафопост с площ от 25 кв.м., представляващ масивна
постройка. По отношение на идентичността между сграда
с идентификатор № 63427.2.2826.2 по
КК на гр. Русе с площ от 31 кв.м. и посоченият в АДС трафопост не се спори между страните. Още повече, че от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано
като обективно и компетентно изготвено, е видно, че процесният
обект
е част от верига от трафопостове
и в схемата се води с наименованието ТП „Огоста”, като към
него са свързани
четири консуматора, единият от които
е ищцовото дружество.
За да е основателен
искът
обаче следва по безспорен начин
да се установи
собствеността на Т.ЕООД, гр. Русе върху
трафопост с идентификатор №
63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе, изграден в ПИ № 63427.2.2826 по
КК на гр.
Русе. В конкретния
случай от
удостовереното в АДС № 3266/03.06.1966 г.
се установява, че процесният трафопост
е изграден с държавни средства върху държавна земя през
1965
г. и въведен в експлоатация през 1972
г. – видно от заключението по СТЕ. Съгласно действащия към този
момент Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр.
71/1948 г., отм., ДВ, бр. 95/1979 г./ енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, включително
съществуващите електростопански
обекти /чл. 7 ЗЕ /отм./, са
държавна собственост. По идентичен начин
е уреден въпросът и в Закона
за електростопанството /обн. ДВ, бр. 95/12 декември
При действието на
следващия закон - Законът за енергетиката и енергийната ефективност /в сила от 1999 г. до 2004 г./, който отменя ЗЕ от 1975 г., трафопостът
представлява "енергиен обект" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на
закона и доколкото е бил държавна собственост при влизане в сила на закона, то
съгласно чл. 58 и § 67, ал. 6 от ПЗР от Закона е могъл да бъде придобит в собственост само от енергийното
предприятие, което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено
разрешение или лицензия, поради което ищецът не би могъл да придобие собствеността върху
трафопоста. Същата норма намира
отражение и в § 4, ал. 11 от ЗЕ /ДВ, бр. 107/09.12.2003 г./. Касае се за
нормативно установен принцип, че заварените електрически уредби за общо
ползване не могат да преминават от държавна собственост в собственост на частни
лица, освен при посочените в ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ условия, т.е. в полза на
лицензирани енергийни предприятия, каквото не е ищцовото
дружество.
С оглед изложеното Т.ЕООД, гр.
Русе не може да се
легитимира като собственик на трафопост с идентификатор № 63427.2.2826.2
по КК на гр. Русе,
изграден в ПИ № 63427.2.2826
по КК на гр. Русе, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД против „Енерго-Про
Мрежи” АД, гр. Варна за заплащане сумата от 25116 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника на
собствената на ищеца сграда с идентификатор № 63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе
с площ от 31 кв.м. за периода 01.06.2011 г. до 31.05.2016 г., е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, то
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
заплащане на сумата от 6558 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 01.07.2011 г. до 03.06.2016 г.., както и за законната лихва
върху главницата от 25116 лева, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 03.06.2016 г. до окончателното
й заплащане.
При този изход на спора формулираното искане от ответника с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски
се явява основателно, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 525 лева, представляваща заплатени депозити за СТЕ и ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК /лист 143/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, ул. „Петър Берон” № 38, вх. Д, ет. 1, с управител С.Х.М.
против „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс, Кула Е, със законни представители: Н.Й.Н., К.Т.И.и Р.Г.Л.
с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати, както следва: сумата от 25116 /двадесет и пет хиляди сто и
шестнадесет/ лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване от ответника на собствената на
ищеца сграда /трафопост/ с идентификатор №
63427.2.2826.2 по КК на гр. Русе с площ
от 31 кв.м., изградена в ПИ № 63427.2.2826 по КК на гр. Русе
за периода 01.06.2011 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска в съда
– 03.06.2016 г. до окончателното
й изплащане и сумата от 6558 /шест хиляди петстотин петдесет и
осем/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 01.07.2011 г. до 03.06.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Петър Берон”
№ 38, вх. Д, ет. 1, с управител С.Х.М. да заплати на „Енерго-Про
Мрежи” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс,
Кула Е, със законни представители: Н.Й.Н., К.Т.И.и Р.Г.Л. сумата в размер на 525
/петстотин двадесет и пет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: