№ 13208
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110151088 по описа за 2023 година
Ищецът Н. Й. Ц., твърди, че по силата на сключен договор за застраховка имущество
"Автокаско" с период на застрахователно покритие от 14.9.2021 г. до 13.9.2022 г.,
застраховал при ответника ЗД "............" АД, л.а., марка "БМВ", модел „530Д“ с рег. №
............... В срока на действие на договора настъпило застрахователно събитие – на 1.4.2022
г., около 11:15 ч. в гр. София, на паркинга пред вх. В на .............“, ищецът установил, че
посоченият автомобил е със счупено стъкло на предна лява врата и надрасквания по
арматурното табло, а от автомобила са отнети два броя предни странични огледала,
оригинално радио-CD, волан, скоростен лост, компютърна навигация за настройки на
автомобила, един брой вратичка за мини бар, модул за управление на фаровете, за което
уведомил органите на МВР, а за събитието било образувано досъдебно производство ............
г. по описа на 7 РУ-СДВР, пр.пр. № 12241/2022 г. по описа на СРП срещу неизвестен
извършител. На 1.4.2022 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, като с
писмо с изх. № ОК-259694/20.04.2022 г. приел за дължимо обезщетението за стъклото на
предната лява врата и отказал да плати обезщетение за липсващите детайли, позовавайки се
на Общите условия. Несъгласен с отказа, ищецът предявил иск срещу ответника, по който
било образувано гр.д. № 45093/2022 г. по описа на СРС, 77 състав, по което било
постановено влязло в сила решение, по силата на което, съдът уважил иск за сумата от 5000
лв. /частична претенция от 15 000 лв./, обезщетение по процесния застрахователен договор и
за настъпилото събитие, като приел, че общо дължимата сума е в размер на 12 775.64 лв.
Позовавайки се на силата на пресъдено нещо относно установените с решението
правопораждащи факти, ищецът претендира плащане на сумата от 7 775.64 лв. непредявен
остатък от иска за обезщетение по договора за имуществена застраховка „Автокаско“ за
щети на МПС "БМВ", модел „530Д“ с рег. № .............., настъпили в периода 31.3.2022 г. –
1
1.4.2022 г., ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 831.57 лв., представляваща лихва за забава за период от 18.05.2022 г. до 06.06.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31499/2023 г.
по описа на СРС, 72 състав, срещу която ответникът възразил. Моли да се установят
вземанията му и присъдят разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно л.а., марка "БМВ", модел
„530Д“ с рег. № ............... Поддържа, че отказът да се изплати обезщетение се основава на
Общите условия /Раздел III „Изключени рискове“, т. 1, подточка 1.10/. Счита, че в случая е
налице „тотална щета“. Твърди, че е заплатил на 10.05.2022 г. на ищеца сумата от 1 221,92
лв., преди образуване на гр. д. № 45093/2022 г. по описа на СРС 77 състав. Твърди
претендираният размер да е завишен. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване размера на претендираното обезщетение и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
Между страните е налице влязло в сила решение по гр.д. № 45093/2022 г. по описа на СРС,
77 състав, с което ответникът по настоящото дело е осъден да плати на ищеца сумата от 5
000 лв. – частичен иск от 15 000лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди –
увреждане на л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“, рег. № .............., в резултат извършена
кражба на части от автомобила в периода между 14:00 ч. на 31.03.2022г. до 11:30 ч. на
01.04.2022г. в гр.София, на паркинг в ж.к. Младост, пред вх.В на бл.453. Решението има
сила на пресъдено нещо между страните досежно всички обстоятелства, които са включени
във фактическия състав на обезщетението по чл. 405 КЗ, с изключение на непредявения
размер на обезщетението. В тази насока са мотивите на ТР № 3 от 22.4.2019 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 3/2016 г., а именно че формираната СПН на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
Ето защо са установено по делото обстоятелствата относно сключена между страните
застраховка имущество "Автокаско" с период на застрахователно покритие от 14.9.2021 г.
до 13.9.2022 г, с която ищецът застраховал при ответника л.а., марка "БМВ", модел „530Д“ с
рег. № .............., и относно настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по
застраховката - увреждане на автомобила в резултат извършена кражба на части от него в
2
периода между 14:00 ч. на 31.03.2022г. до 11:30 ч. на 01.04.2022г. в гр.София, на паркинг в
ж.к. Младост, пред вх.В на бл.453.
Спорен и на изследване по настоящото дело подлежи въпроса относно размера на вредите.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност
е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на
събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, стойността за възстановяване определена по средни
пазарни цени възлиза на 13996.90 лв. Това е сумата, с която се съизмерява дължимото
обезщетение /като възражението относно наличието на тотална щета и заключението в тази
част, не подлежи на обсъждане, тъй като е преклудирано с влизане в сила на решението по
предходното дело/. Доколкото претендираната от ищеца сума, ведно с вече присъдената от
5000 лв., не надхвърлят дължимата, искът следва да се уважи в цялост.
Следва да се присъди законната лихва от подаването на заявлението до окончателното
плащане.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 405, ал. 1 от КЗ е срочно – падежът
настъпва 15 дни след деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие и да представи всички необходими документи, пряко
свързани с установяването на събитието и на размера на вредите, както и да допусне
застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество. В случая, след образуване
на преписката с подаване на заявление от застрахования на 1.4.22 г., ищецът е изпратил две
покани до ответника - на 9.5.22 г. и на 12.5 22 г., по които с писмо от 17.5.22 г. ответникът е
отказал плащане за процесните детайли /платен е детайл, който не е предмет на делото/.
Следователно, към момента, от който се претендира лихвата, е изтекъл предвиденият срок
за плащане, и от тогава следва да се присъди обезщетението за забава върху неплатената
главница, в размер на законната лихва, което за периода от 18.05.2022 г. до 06.06.2023 г.
възлиза на 879.72 лв. /изчислено с ел.калкулатор/, като искът следва да се уважи за
претендираните 831.57 лв.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените
разноски в цялост: 361.03 лв. държавна такса, 300 лв. депозит в.л. и 800 лв. адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като е под минималния размер съобразно
цената на исковете. В заповедното производство дължими са разноските за държавна такса
173 лв. и адвокатско възнаграждение 730.35 лв. /в минимален размер на база половината от
вземанията/.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. Й. Ц., ЕГН **********, гр. София,
................, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че ЗД
„............“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, ................., дължи
сумата 7 775.64 лв. непредявен остатък от обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Автокаско“ за щети на МПС "БМВ", модел „530Д“ с рег. № ..............,
настъпили в периода 31.3.2022 г. – 1.4.2022 г., ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 831.57 лв. лихва за забава за период от 18.05.2022 г. до
06.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №31499/2023 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА ЗД „............“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София,
.................., да заплати на Н. Й. Ц., ЕГН **********, гр. София, ................, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1461.03 лв. разноски в исковото производство и сумата от 903.35 лв.
лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4